РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201729 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕМ. СЛ. Р., ЕГН **********, с
адрес: с. Л., общ. С., обл. П., ул. „Д.“ № **, против Наказателно
постановление № 21-1006-001597/05.07.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя Е. С. Р. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление (НП). Алтернативно, твърди се,
че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Формулирано
е искане за отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. З.М., поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното
НП, като излага доводи за неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно
1
заседание и не изпраща процесуален представител. Не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на жалбоподателя и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕМ. СЛ. Р. е санкциониран за това, че на 06.06.2021 г.
в гр. П, ул. „Е.Й.“ пред № *, като длъжностно лице, в качеството си на
технически ръководител на строителен обект, находящ се на горепосоченото
място, при извършване на строително-ремонтни дейности, не е уплътнил
направения от него изкоп на платното за движение, като при проливен дъжд
изкопът пропаднал с 10-15 см. Вследствие на пропадането настъпило пътно-
транспортно произшествие с материални щети по лек автомобил „Ауди А6“, с
рег. № *****, с водач В.И.И., ЕГН **********, който се движел по ул. „Е.Й.“
и преминал през пропадналия изкоп.
За констатираните обстоятелства свид. К. Н. К., в присъствието на
Б.Й.Р. и на нарушителя Е.С. Р., съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. № 872278/10.06.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. На същата дата –
10.06.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В срока по чл.
44 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу АУАН, в
което оспорил вмененото му административно нарушение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ЕМ. СЛ. Р. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. НП било връчено на
жалбоподателя на 27.09.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по
предвидения в НПК ред и гласните доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К. Н. К.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
2
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свид. К.К., тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Ц.Г.П. – Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. К. Н.
К., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Пазарджик. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното наказателно
постановление, следва от представената по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. Б.Й.Р., който е
присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан и от него.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за
това са следните:
Съгласно 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП всеки участник в движението по
3
пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на
пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им
или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това
ги застрашава.
Според §6, т. 28 от ДР на ЗДвП „участник в движението“ е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и
посочване на нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
4
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които то е осъществено). Ако в АУАН и
НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите
положения, за които е ангажирана отговорността му.
В конкретния случай в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН
в обстоятелствената част на АУАН и НП бланкетно е посочено, че
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
защото като участник в движението, изхвърля или оставя на пътя предмети
или вещества, застращаващи другите участници в движението. Не става ясно
обаче кое от двете изпълнителни деяния е извършил жалбоподателя –
„изхвърля“ или „оставя“, доколкото същите са посочени алтернативно от
административнонаказващия орган, без каквато и да е друга конкретика. Не е
посочено какви точно предмети или вещества се твърди да е изхвърлял, респ.
оставял на пътя жалбоподателя на процесната дата и място. В описателната
част на АУАН и НП не се съдържа абсолютно никаква информация за
конкретно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в изхвърляне или
оставяне на предмети или вещества на пътя.
За бъде санкционирано едно лице за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП първо трябва да има качеството участник в движението и второ да не
изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества. Следователно, за да
5
може да носи отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП деецът трябва да
извърши някое от изрично изброените във визираната правна норма
противоправни действия. В настоящия случай в АУАН и НП не се съдържат
данни за определено поведение на жалбоподателя, с което той да е
осъществил някое от изпълнителните деяния - „изхвърля“ или „оставя“ по чл.
5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. На практика жалбоподателят, а и съда, са поставени в
положение да гадаят кое е онова деяние на жалбоподателя, довело до
ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 5, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Както бе посочено по-горе нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната
квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е
достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на нарушението. Нарушението не е
описано пълно и точно. Неяснотата относно фактическите рамки на
обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно
факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и
да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
На следващо място, липсва съответствие между изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка и посочената като нарушена материалноправна
разпоредба. Фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН, не сочат на
поведение, което да може да бъде субсумирано под правната норма на чл. 5,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Неправилната правна квалификация на вмененото на въззивника
нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, защото се отразява
върху възможността на санкционирания субект да разбере без съмнение не
само за какво негово поведение е санкциониран, но и въз основа на кой закон.
Несъответствието между установената фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на нарушението е съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените
факти под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за
нарушение, което не е извършено от наказания субект. Този порок на
6
обжалвания акт не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство
и обуславя неговата отмяна.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие страните по него са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой. Ето
защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
претендирания размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001597/05.07.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Л.,
общ. С., обл. П, ул. „Д.“ № **, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на Е. С. Р., ЕГН **********,
с адрес: с. Л., общ. С., обл. П., ул. „Д.“ №**, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7