Определение по дело №916/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1696                                               22.06.2020 г.                                          град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен граждански състав

На:     двадесет и втори юни                                                  две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа въззивно гражданско дело номер 916  по описа за 2020 година.

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, подадена чрез пълномощник гл.ю.к.Десислава Златева, против решение № 3562/13.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 1986/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД за приемане за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът И.Г.Я. ***, дължи на ищцовото дружество сумата от 530.51 лв., представляваща задължение по издадени фактури в периода 25.07.2015 г. – 25.09.2018 г., произтичащи от потребени ВиК-услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 05.08.2015  г. – 05.09.2018 г., както и 38.46 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано за периода от 26.08.2016 г. до 06.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 4270/14.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8360/2018 г. по описа БРС.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че ищцовото дружество не е провело успешно доказване на легитимацията на ответника като потребител на ВиК-услуги, както и изводите, че представените справка за лице от СВп-Бургас и декларация по чл.14 ЗМДТ не били годни доказателства за установяване на качеството собственик, а оттам и „потребител“ на ВиК-услуги. В тази връзка се сочи, че от справката от Агенция по вписванията се доказва, че ответникът е собственик на два съседни обекта, придобити с Нотариален акт за покупко-продажба от 08.07.2015 г., вписан в СВп-Бургас с дв.вх.рег.№ 8543, вх.рег.№ 8553, том 25, акт № 6, представляващи СОС с идентификатор 07079.653.359.1.25 и СОС с идентификатор 07079.653.359.1.26, с площ съответно 18.080 кв.м. и 19.990 кв.м., с адрес на имотите гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, бл.181, ет.1, ап.5 и ап.гараж 6. Според въззивника, като не е съобразил вписванията в имотния регистър по местонахождение на имота, свързани с оповестяване на придобитите от ответника права на собственост и данните за разпоредителната сделка от 08.07.2015 г., съдът е постановил незаконосъобразен акт, като напълно погрешно е приел за недоказан факта на момента и придобиването на вещни права от страна на ответника върху водоснабдения имот, в разрез с доказателствата за този публично известен факт, предвид вписването му в имотния регистър. Счита се също, че съдът неправилно е приел, че и декларацията по чл.14 ЗМДТ не съставлявала годно доказателство, легитимиращо ответника като собственик на имота, като се сочи, че последният е манифестирал волята си недвусмислено, посочвайки се за собственик и подавайки изискуемата от закона декларация до общинската администрация, която също е посочен и нотариалния акт от 08.07.2015 г., като тези действия на ответника са категорично признание за притежаваното от него право на собственост върху имота, чиято доказателствена сила обаче не е зачетена от съда. Според въззивника, съдът не е отчел и обстоятелството, че по данни нахОбщина Бургас именно ответника е данъчно задълженото лице, т.е. собственик на имота и от момента на администрирането на декларацията по чл.14 ЗМДТ – 10.07.2015 г. е образувана партида на негово име. Сочи се също, че от приетата по делото СИЕ е установено, че ответникът е извършвал частични плащания след завеждане на исковата молба, което представлява категорично и лично признание от негова страна за дължимост на исковата сума и качеството му на потребител на услугите. При това въззивникът счита, че като е игнорирал доказателствената съвкупност на събраните писмени, гласни и експертни доказателства, съдът е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявената искова претенция. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Г.Я., не се взема становище по въззивната жалба.

 

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалби е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид обстоятелството, че въззиваемият И.Г.Я. се представлява в процеса от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от районния съд не е определено възнаграждение на особения представител при депозиране на въззивната жалба от ищцовото дружество, намира, че това следва да бъде сторено от въззивния съд. В случая, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че за въззивното производство възнаграждението на особения представител следва да се определи в размер на 150 лв. на разноски на въззивното дружество, поради което на същото следва да се укаже в срок до съдебното заседание да представи квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.Т.Ч..

Предвид горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 916/2020 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

 

УКАЗВА на въззивника „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит от 150 лв. за възнаграждение на адв.Т.Ч., назначена за особен представител на въззиваемия И.Я. по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез процесуалните им представители.

За дадените от съда указания въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Златева по телефона.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.