Решение по дело №2391/2018 на Районен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 374

Гр. Габрово, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 20.09.2019 г., в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

       

При секретаря ДАНИЕЛА МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2391 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по обективно съединени искове, заявени от В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9 за заплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1.  От страна на ищцата:

Сочи, че от 18.07.2014г. до 11.12.2017г. работила във фирма „ТСКА - 93" ЕООД. Трудовото й правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 139/18.07.2014 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от КТ в полза на работодателя „ТСКА-93"ЕООД. Съгласно него ищцата била назначена на длъжност „социален асистент" с месторабота - Германия.

С последващи допълнителни споразумения от 10.03.2017 г. и 01.06.2017г. между работодателя и В.М. били уговорени изменения в мястото на работа, размера на трудовото възнаграждение, допълнителните и командировъчни /дневни/ пари с общ размер 1233,20 Евро бруто, нето 1050 Евро. В трудовия договор, както и в допълнителните споразумения към него, работодателят не бил посочил конкретния размер на месечното трудово възнаграждения на ищцата, нито размера на полагащите й се командировъчни /дневни/ пари.

Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено по нейна молба със Заповед №206/11.12.2017г., издадена от работодателя „ТСКА-93” ЕООД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ /придобито право на пенсия/, като заповедта й била връчена срещу подпис на 11.12.2017г. В Заповедта й било посочено да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - брутно трудово обезщетение за срок от два месеца, без да е посочен размера на обезщетението. Не било записано и изплащане на обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г.

На 30.01.2018г. от ф-ма ,,ТСКА 93” ЕООД била преведена по банкова сметка ***,45 Евро, равняващо се на 828 лева по курса на деня, с посочено основание за плащане - обезщетение при пенсиониране 2017г.

Тъй като тази сума не съответствала на реално дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, В.М. подала жалба-сигнал до ДИТ- Габрово. При извършената проверка било установено, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, които следвало да й бъдат платени, било в общ размер на 3291,02лв. за два месеца бруто и нето 2961,92лв. /след приспадане на дължимия данък ДОД/. Констатирано било също въз основа на представените ведомости за трудовите възнаграждения и справка изготвена от Управителя на „ТСКА -93" ЕООД, че ищцата В.М. ползвала само 8 дни платен отпуск през 2016г. и 8 дни платен отпуск през 2017г. Съгласно посочения трудов договор ищцата имала право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2016г. и 20 работни дни за 2017г.

За предоставения неплатен отпуск ищцата не била депозирала молби.

В указания от ИТ-Габрово срок ответникът изплатил остатъка от дължимото обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, а именно сумата в размер на 2133,92лева, но не било извършено плащане на полагащото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвания платен отпуск.

По силата на чл. 177 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплащал на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят отработил най-малко 10 работни дни. Това бил м.08.2017г., през който месец ищцата В.М. имала отработени 23 работни дни. Или размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение се равнявало на 1645,51 лв.: 23 = 71,54 лв., като дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се равнявало на 858,48 лева за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 858,48 лева за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г., или обшо в размер на 1716,96 лева. Към настоящият момент горепосоченото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ не било платено.

Искането на ищцата е съдът да осъди „ТСКА -93"ЕООД, с ЕИК131146449 да й заплати следните суми:

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.;

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г.,

ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на подаване на исковата молба /03.12.2018г./, до окончателното й изплащане,          

както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове по основание и по размер.

Не оспорва факта, че ищцата работила в ответното дружество, както и  факта, че трудовото правоотношение /ТПО/ било прекратено със заповед № 206/11.12.2017г.

Исковете били неоснователни, тъй като през посочените две години ищцата през голяма част от времето била в „неплатен отпуск". Това било констатирано и от ИТ - Габрово.

Безспорно било, че:

- за 2016г. г-жа М. ползвала 8 дни платен отпуск и 93 дни неплатен отпуск;

- за 2017г. г-жа М. била ползвала 8 дни платен отпуск и 126 дни неплатен отпуск.

Щом това било така, то тя нямала право на 20 дни платен отпуск за всяка от тези години и съответно, нямала право да получи обезщетение за тези 12 дни, които не ползвала. За всяка от тези години, ищцата имала право на платен отпуск пропорционално на времето, през което работила или за времето, което се признава за трудов стаж. Дните, в които ищцата била в неплатен отпуск, не следвало да се зачитат за трудов стаж и това означавало, че двадесеттте дни платен отпуск, които й се полагали по закон, следвало да се редуцират съобразно реално отработеното през година време.

Оспорва исковете и по размер. Ищцата неправилно прилагала чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 177 на КТ.

ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и данните по делото, намира следното:

1. Правна квалификация на претендираните права:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищцата за 2016 г. и 2017 г.

2. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че от 18.07.2014г. до 11.12.2017г. ищцата работила във фирма „ТСКА - 93" ЕООД, като трудовото правоотношение възникнало въз основа на сключен Трудов договор № 139/18.07.2014 г. Съгласно него ищцата била назначена на длъжност „социален асистент" с месторабота - Германия.

С последващи допълнителни споразумения от 10.03.2017 г. и 01.06.2017г. между Работодателя и В.М. били уговорени изменения в мястото на работа, размера на трудовото възнаграждение, допълнителните и командировъчни /дневни/ пари с общ размер 1233,20 Евро бруто, нето 1050 Евро.

Не е предмет на спор също така, че:

- трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед №206/11.12.2017г.;

- за 2016г. ползвала 8 дни платен отпуск;

- за 2017г. г. ползвала 8 дни платен отпуск.

При изслушването на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, тя заяви, че през периодите, в които не е била командирована в ФР Германия през 2016 г. и 2017 г., не е работили в Р България за дружеството ответник.

От извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и трудовото досие на ищцата  е видно, че:

За 2016 г. са подадени молби от ищцата за неплатен отпуск, както следва:

1.      Молба от 29.03.2016г. за ползване на неплатен отпуск от 02.04.2016г. до                        , брой дни ...  /не е посочена крайната дата и броя дни/.

Със заповед № 322/28.03.2016 г. на ищцата е разрешен неплатен отпуск в размер на 36 дни  - от 02.04.2016 г. до 29.05.2016 г.

2.            Молба от 30.08.2016г. за ползване на неплатен отпуск от 09.09.2016г. до ....................,                         брой дни ... /не е посочена крайната дата и броя дни/.

Със заповед № 334/29.08.2016 г. на ищцата е разрешен неплатен отпуск в размер на 57 дни  - от 09.09.2016 г. до 26.11.2016 г. вкл.

За 2017 г. е подадена една недатирана молба от ищцата за ползване на 42 дни  неплатен отпуск за периода от 04.04 до 31.05.2017 г.

Неплатен отпуск за поискания период е разрешен на ищцата със заповед № 421/11.09.2017 г.

За 2017 г. са осчетоводени и отразени в досието на ищцата още 88 дни неплатен годишен отпуск,  относно които не са налице никакви молби на работника.

3. Правни изводи:

Съгласно чл. 160 ал. 3 от КТ  Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Съгласно чл. 160 ал. 1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

Искането на работника или служителя е абсолютна процесуална предпоставка за разрешаването на неплатен отпуск.

Видно е от приведените данни за подадените молби за ползване на неплатен отпуск през 2016 г. и  издадените заповеди за ползване на такъв, че молбите са подадени един ден след издаване на заповедите. Т.е. към момента на издаване на заповедите не е било налице искане от работника и съответно заповедите за ползване на неплатен отпуск от ищцата са издадени в нарушение на  чл. 160 ал. 1 от КТ и поради противоречие със закона същите са нищожни.

Поради това, изчисленията на дължимото обезщетение на ищцата следва да бъде извършено на базата на призната за трудов стаж пълна календарна 2016 година.

Относно 2017 г., то единствената заповед, разрешените дати неплатен отпуск в която кореспондира с молба, е приведената  заповед № 421/11.09.2017 г. Същата обаче е издадена на 11.09.2017 г., което показва, че към процесния период 04.04 - 31.05.2017 г. на ищцата въобще не е разрешаван неплатен отпуск, т.е. посочената заповед не материализира предоставянето на неплатен отпуск на ищцата през сочения в заповедта период 04.04 до 31.05.2017 г. Относно останалите отразени в досието на ищцата и осчетоводени за 2017 г. 88 дни неплатен годишен отпуск не са налице никакви молби на работника и посочените записи са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 160 ал. 1 от КТ.

Поради изложеното, изчисленията за дължимото обезщетение на ищцата следва да бъде извършено на базата на призната за трудов стаж пълна календарна 2017 година.

Съгласно 224 ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година. Изводите, че за процесните две години – 2016 г. и 2017 г. обезщетението следва да бъде изчислено на базата на пълна отработена година, правят безпредметно тълкуването на разпоредбата на 224 ал. 1 КТ дали изчисляването на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година следва да е пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Обезщетението за неползвания от ищцата платен годишен отпуск се определя съгласно  съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ – въз основа на брутното трудово възнаграждение полученото от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

В конкретния случай трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от на 11.12.2017г.

Видно от заключението по основната съдебно-счетоводна експертиза, Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен работен месец - месец август 2017г. преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.12.2017г. е в размер на 1645,51 лева. Броят на работните дни през месец август е 23. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение се равнява на 1645,51 лв. : 23 = 71,54 лева.

Договореният платен годишен отпуск на ищцата съгласно чл. 7 от трудовия й договор е 20 работни дни, които й се полагат за 2016 г. и 2017 г.

С оглед приетото за безспорно, че ищцата е ползвала по 8 дни платен отпуск за всяка от двете години, на нея й се дължи обезщетение за по 12 дни неползван платен годишен отпуск за всяка от двете години, по 71,54 лева на ден, или общо:

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.;

- 858,48лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г.

С оглед  посочения извод, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Организацията на работния процес и режима на отпуските е задължение на работодателя. Поради това, ирелевантно относно направените изводи е обстоятелството дали работникът фактически е полагал труд при престоите си в България или не /за което в обясненията си говори ищцата/.

4. Такси и разноски:

4.1. Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените относно доказателствени искания на ответника разноски от касата на РС – Габрово по събиране на доказателства на обща стойност 260 лева за съдебно-счетоводна експертиза, както и по 50 лева държавна такса върху всеки от уважените искове или общо 100 лева държавни такси. 

4.2. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК  заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай исковете са уважени изцяло, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на  600,00 лева – адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОСЪЖДА „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 858,48 лв. /осемстотин петдесет и осем лева и 48 ст./- обезщетение за неизползван 12 дни платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 858,48 лв. /осемстотин петдесет и осем лева и 48 ст./- обезщетение за неизползван 12 дни платен годишен отпуск за 2017 г., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9  ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 600,00 лева /шестстотин лева и 00 ст./  - разноски по делото – адвокатски хонорар,  на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавни такси върху двата иска в общ размер на  100,00 лева /сто лева и 00 ст./, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА „ТСКА - 93" ЕООД, с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.„Ангел Кънчев" 25А, ет. 4, ап. 9  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, сумата 260,00 лева /двеста и шестдесет лева и 00 ст./, представляваща заплатени от касата на съда разноски по делото,  на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                       Районен съдия :