О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 298
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева в.ч.гр.д. № 289/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. чл. 274 ал.
1 т. 1 от ГПК, образувано по депозирана от „ И. „ ООД, ЕИК … частна жалба вх. №
4635/15.05.2020 г. против Разпореждане № 223 от 06.03.2020 г., пост. по гр.д. №
30/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което поради неотстраняване на
нередовностите и на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК е върната като
процесуално недопустима депозираната от частния жалбоподател въззивна жалба вх.
№ 10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г., постановено по гр.д. №
30/2016 г. на ОС – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на
обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане делото на
окръжния съд за даване ход на въззивната жалба.
Ответникът „ М.М.И. „ ЕАД, ЕИК … е
депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е
дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Ще се разгледа по
същество.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ И. „ ООД срещу „ М.М.И. „
ЕАД иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждането на ответника да
премахне натрупани вследствие упражняваната от него дейност отпадъци / пръст,
пепелина и глина / от собствени на ищеца недвижими имоти.
По делото е постановено Решение №
526/07.08.2019 г. за отхвърлянето на иска. Срещу него от „ И. „ ООД е
депозирана в срок въззивна жалба, която е администрирана от ОС – Стара Загора и
изпратена по компетентност на АС - Пловдив. С Разпореждане № 1359 от 04.12 2019
г. на зам.председателя на АС – Пловдив жалбата е намерена за нередовна и
върната за администриране на първостепенния съд. Конкретно – посочено е че от
ответника се търси изпълнение на заместимо действие, в който случай - съгласно
ТР № 4/2017 г., цената на иска е
паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване
на търсените действия. Посочено е още че съгласно приетите по делото експертизи,
минималната стойност на тези разходи е 1 860 984 лв., следователно
дължимата за въззивното производство ДТ не е определената от първоинстанционния
съд и внесена от жалбоподателя „ И. „ ООД такава от 3 390 лв., а
37 219, 68 лева. Делото е върнато за оставяне на въззивната жалба без
движение и даване на указания към жалбоподателя да довнесе разликата от
33 829, 68 лева в 1 –седмичен срок.
Тези указания са изпълнени с
Разпореждане № 1052/11.12.2019 г. на ОС – Стара Загора, връчено на „ И. „ ООД
на 14.01.2020 г.. В срока от дружеството е постъпило възражение да не
дължи ДТ в така определения размер с
доводи че съгласно чл. 70 ал. 1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца,
въпроса за цената на иска може да се повдига от ответника и/или служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание, след което се стабилизира и
не може да се пререшава. В конкретния случай цената на иска е посочена от него
в исковата молба и съответна на нея е определената и внесена ДТ за
производството пред окръжния съд, съответно и по въззивната жалба. Въпросът за
цената на иска не е повдиган нито от ответника,
нито от съда , като така не може
да се повдига във въззивното производство и да се определя цена, различна – по
висока, от стабилизираната. В тази насока е цитирана и представена и съдебна практика.
С обжалваното Разпореждане №
223/06.03.2020 г. ОС – Стара Загора е върнал въззивната жалба поради невнасяне
на дължимата като ДТ разлика от 33 829, 68 лв. за въззивното производство
- с оглед дадените му от АС– Пловдив с горецитираното негово разпореждане
указания относно правилното определяне на цената на иска, съответно на размера
на дължимата ДТ.
В частната жалба се поддържат и
развиват доводите за недължимост на
ДТ
в размер на още 33 829, 68 лева. Настоява се че цената на иска се определя
от ищеца и се стабилизира след първото по делото съдебно заседание, ако въпросът
за нея не е повдиган от ответната страна или от съда, освен в случаите на чл.
214 от ГПК.
Доводите са основателни.
Съгласно чл. 70 ал. 1 от ГПК цената
на иска се посочва от ищеца, въпросът за цената на иска може да се повдигне от
ответника или служебно от съда най късно в първото заседание за разглеждане на
делото и в случай на несъответствие с действителната съдът определя цената на
иска.
В конкретния случай цената на иска е
сочена от ищеца и определена от съда към предявяването на исковата молба –
доколкото с Разпореждане от 14.03.2016 г. първостепенният съд е задължил ищеца
да внесе съответната на цената ДТ в размер на 6 870, 54 лв., което
последният е изпълнил. След това въпросът за цената на иска не е бил повдиган - до края на първото заседание по делото и
изобщо до приключване на първоинстанционното производство. Като така цената на
иска – дори и погрешно определена, се е стабилизирала така както е посочена от
ищеца и определена от съда и може да бъде променяна само в хипотеза на чл. 214
от ГПК – какъвто настоящия случай не е. Евентуално въпросът за цената на иска
може да се постави и във връзка с допустимостта на съдебното решение с оглед
правилата на родовата подсъдност – какъвто настоящия случай също не е. Извън
тези случаи последващо повдигане на въпросът за цената на иска е недопустимо,
съответно и на дължимата съобразно тази цена ДТ. В този смисъл и цитираната от
жалбоподателя практика - Решение №
18/2.2.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4592/2015 г. на ВКС, II
г.о., Определение № 1074/17.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2489/2017 г., IV г.о,,
Определение № 477/2.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1230/2018 г., II
г.о. и други. Неоснователно с оглед гореизложеното се явява поддържаното в
отговора на частната жалба че след края на първото съдебно заседание по спора
цената на иска се стабилизирала само по отношение на родовата подсъдност и с
оглед касационната обжалваемост на въззивното решение. Това становище не намира
опора в закона. Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ГПК не въвежда подобно
ограничение, следователно цената на иска е стабилизирана и във връзка с
въззивното обжалване. А въпросът за родовата подсъдност съгласно чл. 119 ал. 1
от ГПК може да бъде повдиган до приключване на производството във втората
инстанция - с оглед допустимостта на обжалваното съдебно решение. Тоест –
противно на твърдяното от жалбоподателя, въпросът за цената на иска с оглед
правилата на родовата подсъдност може да бъде повдигнат и след първото по
делото заседание, но само във връзка с допустимостта на съдебното решение
предвид тази подсъдност – какъвто настоящия случай – както се каза, не е.
Предвид изложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И
Отменя
Разпореждане № 223 от 06.03.2020 г.,
пост. по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което поради неотстраняване
на нередовностите и на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК е върната като
процесуално недопустима депозираната от„ И. „ ООД, ЕИК … въззивна жалба вх. №
10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г., постановено по гр.д. №
30/2016 г. на ОС – Стара Загора.
Връща
делото на същия съд и състав за даване
ход на депозираната от„ И. „ ООД, ЕИК …
въззивна жалба вх. № 10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: