Р
Е Ш Е
Н И Е № 166
гр. Кюстендил, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Емилия
Стойкова, с участието на прокурора Владимир Мицов като разгледа докладваното от
съдия Костадинова гр. д. № 320 по описа за 2018 г. на КнОС и за да се
произнесе взе предвид :
Е.Д.Й., ЕГН ***********
*** е предявил срещу Прокуратурата на Р.
България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 40 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените в пряка причинно-следствена
връзка с повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на привличането му като обвиняем, до окончателното изплащане на сумата,
както и направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва
иска. Счита, че е неоснователен, алтернативно твърди, че е недоказан по
размер.
КнОС след преценка на доказателствата
по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено
следното:
От материалите по ДП №1001/2015 г. по
описа на РУ на МВР гр. Кюстендил се установява, че на 15.02.2016 г. е
повдигнато обвинение на Е.Д.Й. за извършено от него престъпление по чл. 316 във
вр. с чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, като по отношение на обвиняемия не е взета
мярка за неотклонение. В същото досъдебно производство се съдържа и постановление за привличане на обвиняем от
18.04.2016 г., с което деянието е преквалифицирано, а именно по чл. 316 във вр.
с чл. 308, ал.1 от НК. В досъдебното
производство се съдържа писмо вх. № 1910р-2019/15.02.2016 г., от което се
установява, че на основание чл.11, ал.1 от Наредбата за извършване и снемане на
полицейска регистрация са налице основанията за извършване на такава по
отношение на Е.Й., доколкото на същия ще бъде предявено постановление за
привличане в качеството на обвиняем за
извършено умишлено престъпление от общ характер. По делото няма данни да е
извършена полицейска регистрация.
В Кюстендилския районен
съд е внесено постановление на прокурор от РП-Кюстендил с предложение за
освобождаване на Е.Й. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено предвиденото в чл. 78а от НК административно
наказание. Било е образувано НАХД № 625/2016 г. на КнРС на 20.04.2016 г. Били са проведени пет съдебни
заседания, като на последното- на 21.04.2017 г. съдията- докладчик се е отвел
от разглеждане на делото. Последвал е отвод и на останалите съдии от РС-
Кюстендил. С определение №95/13.07.2017 г., постановено по ч.н.д. № 680/2017 г.
ВКС е изпратил делото за разглеждане от
РС- Дупница. На 14.07.2017 г. в РС- Дупница е било образувано НАХД № 977/2017
г. Съдиите от този съд също са отвели от разглеждане на делото. С определение
№131/20.10.2017 г., постановено по н.ч.д. № 1058/2017 г. ВКС е изпратил делото
за разглеждане от РС- Благоевград. На 23.10.2018 г. в БлРС е образувано НАХД № 2038/ 2017 г. Били
са проведени пет съдебни заседания. С решение№ 1390/09.02.2018 г. ищецът Е.Й. е признат за невиновен и е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316 във
вр. с чл.308, ал.1 от НК. По протест на РП- Кюстендил е било образувано на
22.03.2018 г. ВНАХД № 124/2018 г. в ОС- Благоевград. С решение 3000/19.06.208
г., постановено по посоченото дело е
потвърдено решението на районен съд. Същото
е влязло в сила на 19.06.2018 г., доколкото решението на окръжен съд е
окончателно.
От представените удостоверение
изх. № 77/09.02.2018 г. и епикриза, издадени от МБАЛ „***
г” гр. Д.се установява, че от 05.02.2018 г. до 09.02.2018 г.
ищецът е бил на лечение в отделението по инфекциозни болести с диагноза : ***.
Представена е рецептурна книга за
изписвани лекарства на ищеца като хронично болен.
Представено е копие от екземпляр, издаден на
16.11.2017 г. на в. „Струма”, в който е публикувана статия: ”Оправдаха
кюстендилския адвокат Е.Й., че дал на нотариус фалшиви документи за земя”.
С представеното писмо на РП-
Кюстендил вх.№7950/07.11.2018 г. съдът е уведомен, че срещу Е.Й. са образувани
следните преписки: преписка №1046/2015 г. по което образувано досъдебно
производство 1001/2015 г. по описа на РУ на МВР Кюстендил за извършено
престъпление по чл. 212, ал.1 във вр. с чл. 316 от НК; Пр. № 2044/2017 г.,
образувана на 29.09.2017 г., въз основа на която е образувано досъдебно
производство №114/2018 г. по описа на РП- Кюстендил за извършено престъпление
по чл. 206, ал.1 от НК, разследването по което не е приключило и преписка
№2107/2017 г. по описа на РП- Кюстендил по сигнал за неправомерни действия на
адв. Й., като с постановление от 09.02.2018 г. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство.
Представено е удостоверение вх. № 689/2019 г.,
издадено от РП- Кюстендил, с което са удостоверени преписките, които са
образувани по сигнал на Е.Й.- вх. № 378/2019 г.и вх. № 564/2018 г. Посочени са също така и образуваните срещу ищеца преписки, които са
цитирани и в посоченото по- горе писмо на РП- Кюстендил.
Представено е удостоверение №
640/28.12.2018 г., издадено то ВАС, от което е видно, че на ищеца не са
налагани наказания.
По делото са разпитани свидетелите
А. С., Л. Р. и М. П.. В показанията си първият свидетел сочи, че познава ищеца повече от 13
години като колега, тъй като преди започването на работа в Агенцията по
вписванията, е бил адвокат и са работили в една кантора. Разбрал от ищеца, че
има наказателни дела. Свидетелят заявява, че чул коментари от деловодителките и
го попитал, а ищецът му отговорил, че е привлечен като обвиняем за някакви
документи, които използвал или съставил. Обвинението му се отразило и станал
по- разсеян, по- отнесен. Разбрал, че избягва да гледа наказателни дела. Не му
е споделял да има други проблеми с полицията и прокуратурата, касаещи
документи с невярно съдържание.
Свидетелката
Л. Р. заявява, че
познава ищеца във връзка с бракоразводното си дело. От дъщеря му разбрала, че
се води наказателно дело срещу адв. Й.. Същата работи като експерт в ОД „***” гр. Кюстендил и сочи, че в службата й юристите
коментирали, че имало някаква документна измама. Й. се затворил в себе си,
почти не се виждали. Това което разбрала от неговата съпруга е, че той почти
спрял контактите с познати, казал, че няма да се занимава повече с имотни и
наказателни дела. Разбрала, че се е разболял от Херпес Зостер, а от нейна
позната с такова заболяване знае, че то протича с много болки. Твърди, че сърцето
на ищеца излязло от ритъм, което съвпадало с неговото наказателно дело в гр. Б..
Свид. П.
заявява, че познава ищеца повече от 20 години. Знае, че срещу Й. се е водило
наказателно производство. Ищецът споделил е с него, че това може да окаже
влияние върху адвокатската кариера. Отказал да поеме дело на негови познати,
защото ограничил работата си и казал, че
няма да се занимава с наказателни дела. По време на наказателното производство
ищецът се променил- станал по- затворен. Имало е публикации във в. „Струма”,
той се е притеснявал. Свидетелят го е водил на кардиолог, тъй като се е
оплаквал, че има „прескачане” на сърцето, имал и болест „Херпес Зостер”, което
е било на база притесненията, които е имал.
От съдебно- медицинската експертиза,
изпълнена от вещото лице д-р А.А. се установява, че липсва пряка причинно-
следствена връзка между преживения стрес и заболяването *** у Е.Й. с оглед
на това, че последното се причинява от строго определен етиологичен (причинен)
фактор- вируса на варицела- зостер. Вещото лице е посочило, че с голяма доза
увереност може да се приеме, че в случая провокиращ фактор за отключване
на страданието е хроничният стрес, който
е преживял ищецът в този период.
От съдебно- медицинската експертиза,
изпълнена от вещото лице д-р Д.Б. се установява следното: артериалната
хипертония от втора степен няма причинно- следствена връзка с преживения стрес.
През периода на наказателното производство ищецът е регистриран с *** и е провеждал стационарно лечение. Същият има още
Артериална хипертония ІІ степен и Перманентно предсърдечно мъждукане с голяма
давност- над 10 години. Последните две заболявания са обусловени от структурни
промени- най вече възрастово детерминирани, но и от други рискови фактори, като
няма данни да са обусловени единствено със стрес. Заболяването *** се причинява от латентен вирус, който се активира
при намален имунитет, а последният е свързан и със стрес. Следователно херпесът
има косвено причинно- следствена обусловеност от причинения стрес.
С оглед
установената фактическа обстановка по делото, предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е частично основателен.
Съображенията за това са следните.
Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер.
Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на
незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички
случаи, при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано
или наказателното производство бъде прекратено.
Тази отговорност
се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени
действия са били извършени от представителите на следствените органи и
прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от
обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата
обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това
лице. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или не
представлява престъпление.
Предпоставките
за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са:
срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и да е
налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 316 във вр. с чл.308, ал.1 от НК, по което той е оправдан. Това
означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване
срещу него. След като наказателно производство
е завършило с оправдаване на ищеца
по повдигнатото обвинение, законът приема, че то е било незаконосъобразно,
поради което е налице и незаконност на процесуалните действия, свързани с
наказателното преследване на ищеца. Това поражда задължение за ответника
Прокуратурата на РБ да обезщети увредения за причинените му неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностно лице предвид чл. 4
от ЗОДОВ, тъй като отговорността
е обективна.
В практиката на
ВКС се приема, че обезщетението за вреди
в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси, както и че ако са доказани
увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка.
(Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК). Приема се също
така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В
случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното
съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1568/2011 г., IV г.
Предвид това в
настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в чийто
правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за
претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният
размер се определя според тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността
на наказателното преследване, включващо
и разследването в досъдебната фаза, взети ли са били и какви мерки за
процесуална принуда, респ. тяхната продължителност, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда, респ. наказателното производство е прекратено
/т. 11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за личността
на подсъдимия с оглед на това, доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
не е извършил, са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата. В конкретния случай при определяне на размера
на обезщетението съдът взема предвид че престъплението по чл. 316 във вр. с
чл.308, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на ищеца не е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. Отчита и факта, че срещу ищеца е образувано наказателно
административен характер дело по предложение на прокуратурата за освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, т.е. съгласно този текст
от закона не се преследва наказателната отговорност на ищеца Следва да се има предвид, че с прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК ищецът се счита за неосъждан в извършване на
престъпление от общ характер. От друга страна разпоредбата на чл. 308, ал.1 от НК не предвижда наказание лишаване от права. От посоченото се налага извод, че
дори по наказателно административния характер дело да му беше наложено административно
наказание, то той не би загубил качеството си на адвокат, доколкото съгласно
чл. 22, ал.1, т.2 във вр. с чл. 5, ал.1 от ЗАдв адвокат се отписва само когато
е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Доколкото ищецът упражнява адвокатската професия от дълги години и е със
значителен професионален опит, то той е наясно с последствията от прилагането
на разпоредбата на чл. 78а от НК. Ето защо неоснователно е твърдението във
исковата молба, че е изпитвал страх, че ще изгуби адвокатската си
правоспособност, което поставяло в риск доходите му.
При определяне
на размера на обезщетението съдът отчита също така, че по отношение на ищеца не
е взета мярка за неотклонение. Отчита и обстоятелството,
че са проведени общо 10 съдебни
заседания пред районен и окръжен съд, но от друга страна от материалите по
делото се установява, че от повдигане на обвинение срещу ищеца до приключването
му с постановяване на влязла в сила
оправдателна присъда е изминал
един непродължителен срок- две години и четири месеца Съдът приема също така, че с воденото
наказателно производство е засегнала
честта и достойнството и самооценката на ищеца, предвид обстоятелството, че
всяко обвинение в извършване на престъпление засяга тези ценности. Ищецът е изпитал
чувство на срам, притеснение и неудобство, имайки предвид естеството на адвокатската работа, която
изпълнява и имайки предвид, че същият е
ограничил представителството си по наказателни и по нотариални дела, което се
установява от свидетелските показания.
Частично основателен е доводът в
исковата молба, че психическото напрежение и стресът от повдигнатото обвинение
се е отразило негативно върху здравословното му състояние. От заключенията на
вещите лица се установява, че липсва пряка причинно- следствена връзка между
преживения стрес и заболяването ***, но пък те сочат,
че провокиращ фактор за отключване на
страданието е хроничният стрес, който е преживял ищецът в този период,
доколкото е отслабнала имунната система, а това води до проявление на вируса,
който до този момент е бил в латентно състояние. От друга страна от
заключението на вещото лице д-р Д.Б. се установява, че артериалната хипертония
от втора степен, от която страда ищецът няма причинно- следствена връзка с преживения
стрес, както и че същата и другото му сърдечно заболяване- перманентно
предсърдечно мъждукане са с голяма давност- над 10 години, т.е. тези
заболявания съществуват много преди на ищеца да му бъде повдигнато обвинението,
по което е бил оправдан.
Съдът не възприема тезата на
ищеца, че образуването на досъдебно производство, привличането като обвиняем,
принудителното му регистриране му като криминално проявено лице със съдебен
акт, внасянето на делото в съда и разглеждането му пред КнРС, ДнРС, БлРС и БлОС е довело до голяма публичност, защото от една
страна по силата на чл.211, ал.2 от ЗСВ
съдиите нямат право да разгласяват сведенията, които са им станали известни в
кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и
държавата, а по делото няма данни те да са нарушили това си задължение, а от
друга страна с представената по делото публикация във в. „Струма” съдът счита,
че не е огласено позорно обстоятелство, а напротив публикувана е статия, в
която се отразява оправдателното решение спрямо ищеца.
Отчитайки всички тези
обстоятелства съдът счита, че справедливото обезщетение, което ще обезщети
негативните преживявания на ищеца е 1 500 лв. и в този размер ще се уважи
искът. За разликата над уважения размер от 1 500 лева до предявения размер от 40 000
лева същият като неоснователен следва да
бъде отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би
нарушило принципа за справедливост.
Върху така присъдената сума се
дължи и законната лихва, считано от 19.06.2018 г. – датата на влизане в сила на
решението на БлОС до окончателното й
изплащане. Именно от тази дата възниква задължението на ответника да възмезди
пострадалата за претърпените от нея вреди, поради което и лихва се дължи именно
оттогава, предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на
ВКС.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата - претендираните и направени от последния
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10 лв..
По делото е установено от приетия по
делото договор за правна помощ и съдействие, че ищецът е възложил на адвокат
процесуалното си представителство по делото, което страните са се съгласили да
е безплатно на основание на чл.38, ал.2 от ЗАдв. При така установено съдът приема,
че на адв. К.С. следва да се присъди възнаграждение съобразно изхода на делото
и съобразно минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 335 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на РБългария да заплати на Е.Д.Й., ЕГН ********** *** на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 1 500
/ хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от незаконни обвинения за извършено от него престъпления чл. 316 във
вр. с чл.308, ал.1 от НК по което е признат за невиновен, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата над уважения до предявения размер от 40 000
лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Е.Д.Й.,
ЕГН ********** *** сумата от 10 лв., представляваща държавна такса, а на
адвокат К.Й.С. *** възнаграждение в размер на 335 (триста тридесет и пет) лева .
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: