РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1781
гр. Пловдив, 18
октомври 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 1839 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст.
юрисконсулт Венета З., против Решение № 1013/19.05.2022 г. на Районен
съд Пловдив, VІІІ н.с., постановено по а.н.д. № 5563 по описа на същия съд за
2021 г., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 584896 – F593881/29.06.2021 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на “ТОНИ-К” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 48, представлявано
от управителя А.В.К., на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500
лв. за извършено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение да бъде отменено,
а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на по 150 лв. за всяка
инстанция (общо 300 лв.).
3. Ответникът по касационната жалба - “ТОНИ-К” ЕООД, чрез
процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Иска
се решението на ПРС да бъде оставено в сила. Претендират се сторените в
производството разноски..
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от “ТОНИ-К” ЕООД против НП № 584896 – F593881/29.06.2021 г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Обжалваното НП е издадено въз основа
на АУАН № F593881 от 24.02.2021 г., съставен от А.А.А. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
При извършена
оперативна проверка на 11.02.2021 г. на обект „КОМПЛЕКС СИЛА - КАСА ФИТНЕС 2“,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 50, стопанисван от „ТОНИ – К“ ЕООД с
ЕИК: *********, е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е извършило нарушение на
изискванията на цитираната наредба, като е използвало ФУ, което не отговаря на
функционалните изисквания съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 8, ал.
2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с § 75, ал. 6 /Изм. - ДВ, бр. 68
от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г./ от ПЗР към Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
В хода на
проверката е установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 11.02.2021 г.,
включително е използвало фискално устройство неотговарящо на изискванията на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Проверяваното лице е следвало да приведе
дейността си в съответствие с изискванията на Наредба Н -18/13.12.2006 г. на
МФ. в срока предвиден в § 75, ал. 6 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР)
към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а
именно до 31.12.2020 г.
При проверка е
установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 11.02.2021 г. включително,
дружеството е използвало въведен в експлоатация Фискален Принтер модел Тremol
FР 15 КL, индивидуален номер ZK119130, ФП 50143902 с регистрационен №
3842036/04.08.2017 г. свързан към 1 бр. компютърна конфигурация с инсталиран
СУПТО „Ultimate“, същото не отговаря на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, тъй като е одобрено със свидетелство на БИМ № 674 от 02.05.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от наредбата „свидетелство за одобряване
се издава за срок от 10 години или до промяна в техническите и/или функционални
изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон.“ Според ал. 2 на същата
разпоредба - „след изтичането на този срок или при промяна в техническите и/или
функционални изисквания към ФУ, устройствата от съответния тип не са от одобрен
тип.“
В настоящия случай
използваното в обекта ФУ е от тип, който е одобрен преди изменението на
Наредбата, респ. до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към
ФУ. Търговецът е допуснал нарушение на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ. Издаваните от касовия апарат фискални бонове за извършените продажби
не съдържат двумерен бар код, т.нар. „ОК код“, съгласно Приложение № 1 към чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, който е задължителен
реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ,
също така горепосочения фискален принтер няма функционална възможност да
сторнира издаваните Фискални Бележки през фискалното устройство.
В АУАН е посочено
още, че нарушението е документирано с ПИП № 0081928/11.02.2021 г. и не води до
неотразяване на приходи.
Направен е извод,
че е нарушен /осъществен е/ състава на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с § 75,
ал. 6 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Процесното административно наказание е
наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и
възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за
първи път.
7. За да отмени наказателното постановление, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесното ФУ не
e отговаряло на нормативно установените функционални изисквания, тъй като
издаваната от него фискалната касова бележка не е съдържала двумерен баркод (QR
код) и следователно не е представлявало одобрен тип ФУ по смисъла на чл. 8, ал.
2 от Наредбата, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския институт по
метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от наредбата. При
това положение е формиран извод, че с използването на посоченото ФУ за
регистриране на извършената продажба, ,,ТОНИ-К‘‘ ЕООД безспорно е осъществило неизпълнение
на административно задължение, установено с чл. 8, ал. 1, т.1. вр. ал. 2 от Наредбата, а именно - не
е изпълнило задължението си да работи с ФУ от одобрен тип, което да отговаря на
установените функционални изисквания, като този факт не се оспорва и от самия
жалбоподател.
Въпреки
установяване на извършеното формално нарушение обаче, районният съд е приел, че
в случая от административнонаказващия орган е следвало да бъде приложена разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Този извод е обоснован с обстоятелството, че от извършеното нарушение няма реално настъпили
вредни
последици
за фиска. По делото не са налични данни жалбоподателят да е бил санкциониран за
други нарушения на данъчното законодателство, такива предходни нарушения не са
твърдяни и от администрацията на нито един етап от производството. Административнонаказващият
орган не е отчел, че в сайта на Български институт по метрология, на който е
публикуван регистър на одобрените типове ЕКАФП и ФП, под номер 674 от
02.05.2017 г. е одобрено и фигурира в списъка фискалното устройство, което
жалбоподателят притежавал, което обстоятелство сочи за добросъвестност на
дружество – жалбоподател при
ползването
на фискалното устройство до датата на проверката. При узнаване на нарушението,
,,ТОНИ-К‘‘ ЕООД е преустановило същото и е предприело незабавни действия за
привеждане на дейността си с изискванията на закона, като още на следващия ден
след проверката е закупило нови и отговарящи на изискванията устройства, което
не се оспорва и от въззиваемата страна. Деянието се явява изолирано и
инцидентно за конкретния данъчен субект и няма вредоносни последици за фиска. При
тези данни е обоснован извод, че санкционираното административно нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Наредбата, поради което
наложената санкция, макар и в минимално предвидения от закона размер, се явява
несъразмерно тежка и не съответства на характера и тежестта на нарушението.
Крайният
извод на съда е, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН.
ІV. За правото:
8. Решението е неправилно.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Преценката на решаващия съд
обаче, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не се споделя от настоящия съдебен състав.
9. За маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН следва да се приеме това
административно нарушение, което, с оглед липсата на вредни последици или незначителността
му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН).
10. Маловажността се извежда от
съвкупната преценка на обстоятелствата, които имат значение за конкретната
степен на обществена опасност на деянието.
В
настоящия случай, характерът на обсъжданото нарушение, което не предполага
настъпването на вредни последици, наред с разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС, според които отговорността на нарушителя е диференцирана според това
дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не, обосновават извод,
че липсата на вредни последици не могат да понижат степента на коментираната
обществена опасност на процесното деяние. С атакуваното НП на „ТОНИ – К“ ЕООД е
наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
именно защото деянието не е довело до неотразяване на приходи, следователно липсата
на щета за фиска е отчетена от административнонаказващия орган чрез прилагане
на по-благоприятния правен режим по изр. второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС и
налагането на санкция в по-нисък размер спрямо нарушенията, довели до
неотразяване на приходи.
Действително
следва да се констатира, че предприетите действия за отстраняване на
нарушението (новото
фискално устройство е регистрирано на 15.02.2021 г., т.е. на четвъртия ден след
извършената на 11.02.2021 г. проверка от страна на органите по приходите), представляват смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото се касае за реакция в значителен кратък срок от
установяване на нарушението, но тази реакция от страна на дружеството е продиктувана
именно от факта на установяване на самото нарушение, а не преди това (т.е. по собствена
инициатива на лицето).
Периодът
от време, през който фискалното устройство от неодобрен тип е използвано от
дружеството, а именно месец и половина, настоящия съдебен състав не преценя
като смекчаващо обстоятелство, което би могло да обоснове маловажност на
деянието по чл. 28 ЗАНН. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че изискването
фискалната касова бележка да съдържа двумерен баркод (QR код) е въведено още
през 2017 г., а срокът за привеждане на ФУ с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006
г. е изтекъл чак на 31.12.2020 г., след като преди това многократно е бил удължаван.
Казано с други думи, държавата е предоставила достатъчно дълъг срок, през който
дружеството е следвало да предприеме необходимите действия за привеждане на
използваните от него ФУ в съответствие със законовите разпоредби.
При това
положение, следва да се приеме, че деянието не представлява маловажен случай.
Само за
пълнота следва да се добави, че всички коментирани до тук обстоятелства
правилно са отчетени от административнонаказващия орган при определяне размера
на административното наказание, което е наложено в предвидения от закона
минимум.
11. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е
изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук, не е съобразено от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и
като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и потвърждаване на
оспореното НП.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на
ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита за двете съдебни инстанции. Те се констатираха в размер
на 160 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1013 от 19.05.2022
г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 5563 по описа на същия съд за 2021 г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584896 –
F593881/29.06.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, с което на “ТОНИ-К” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 48, представлявано от управителя А.В.К.,
на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер по 500 лв. за извършено
нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с § 75, ал. 6 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “ТОНИ-К” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Тракия“ № 48, представлявано
от управителя А.В.К., да заплати на Националната агенция за приходите, София,
сумата от 160 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.