РЕШЕНИЕ
№ 1578
гр. Пловдив, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300502379 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 2395 от 27.05.2023г., постановено по гр. д. № 787 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., се признава за установено в отношенията между
страните, че Р. Г. Д., ЕГН *****, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД, ЕИК ***** (конституиран на мястото и правоприемник на заличения в хода на делото
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК*****) сумата 808 лева –
главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5522735 от 22.04.2019г.,
сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.04.2020г. с
Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.11.2020г. до окончателното й погасяване,
като отхвърля предявения иск за установяване на дължимост на главница на сумата над 808
лева до пълния предявен размер 922, 42 лева, като отхвърля предявения иск за установяване
на дължимост на сумата в размер 157, 58 лева – възнаградителна лихва за периода
06.05.2019г. – 24.02.2020г., като отхвърля предявения иск за установяване на дължимост на
сумата в размер на 23, 08 лева – обезщетение за забава за периода 25.02.2020г. –
27.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261674 от 16.11.2020г. по ч.
гр. д. № 14733 по описа на ПРС за 2020г., IV гр. с.Осъжда Р. Г. Д., ЕГН ***** да заплати на
1
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***** (конституиран на мястото
и правоприемник на заличения в хода на делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК*****) 298, 81 лева – разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство и 35, 29 лева – разноски по съразмерност за
заповедното производство по ч. гр. д. № 14733 по описа на ПРС за 2020г., IV гр. с.Осъжда
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ***** (конституиран на мястото
и правоприемник на заличения в хода на делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК*****) да заплати на Р. Г. Д., ЕГН ***** сумата в общ размер на
160, 50 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 14733/2020г. по описа на
ПРС, IV гр. с. и за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 26687/31.08.2023г. от Р. Г. Д., ЕГН ***** чрез адв.
Н. П. против така постановеното решение в частта, с която искът по чл. 422 от ГПК е уважен
за сумата от 808 лева – главница по процесния договор за паричен заем, ведно със законната
лихва върху тази сума от постъпване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане.Прави се оплакване, че първоинстанционния съд не е обсъдил настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита.Поддържа се и възражението, че договорът за цесия
не бил връчен на длъжника, както и оспорването на Приложение № 1 към приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.Не било доказано и сключването на
договора в електронна форма.Поради това се моли за отмяна на първоинстанцинното
решение в обжалваната част, вместо което искът да бъде отхвърлен.Претендират се
разноски за настоящето производство.
В писмения отговор на въззиваемото дружество се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Пред районния съд е бил предявен иск за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата
Р. Г. Д., ЕГН *****, че дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, следните суми: 922, 42 лв. главница, 157, 58 лева възнаградителна лихва за периода
06.05.2019г. до 24.02.2020г., 23, 08 лева лихва за забава върху непогасената главница за
периода 25.02.2020г. до датата на подаване на заявлението – 27.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на
дължимите суми.
Твърденията в исковата молба са, че на 22 април 2019г. бил сключен договор за
2
паричен заем № 5522735 между „Вива кредит“ ООД като заемодател и Р. Г. Д. като
заемател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като
заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия на заема.За вземането било подадено заявление по реда на чл. 410
от ГПК и издадена заповед за изпълнение.На 01.12.2016г. бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение 1 към него, между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който
процесното вземане било прехвърлено в полза но последното изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се
задължил да предостави на ответника сумата от 1000 лева под формата на паричен заем,
който се усвоявал в търговски обект на клоновата мрежа на „Изипей“ АД.С подписването на
договора заемодателката удостоверила получаването на сумата и се задължила да я върне
съгласно условията на договора, като заплати 1188 лева, ведно с договорната лихва и 22
двуседмични погасителни вноски.Предвидения ГЛП в договора бил 40, 32 %, а ГПР 49, 38
%.Твърди се, че заемодателката е извършила плащания в общ размер 192 лева за погасяване
на кредита и към момента на подаване на исковата молба главницата била в размер на 922,
42 лева.Начислената договорна лихва била в размер на 157, 58 лева за периода 06.05.2019г. –
датата на първата вноска до 24.02.2020г. – падежа на договора.За периода 25.02.2020г. –
датата, следваща деня на последната погасителна вноска до 27.10.2020г. – датата на
подаване на заявлението, се дължала и мораторна лихва в размер на 23, 08 лева.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК са оспорени твърденията в исковата
молба.Оспорено е възникването на договорни взаимоотношения, както и прехвърлянето на
вземането на ищеца по делото, за което ответницата не била уведомявана.Оспорено е и
получаването на сумата по договор за заем.Направено е искане за оставяне на исковата
молба без разглеждане като недопустима.
Районният съд в решението си е приел, че ответникът е уведомен за цесията с
връчването на исковата молба и приложенията към нея, вкл. с уведомително писмо от
цесионера, изрично упълномощен за това от цедента, адресирано до длъжника.Връчването
на съобщението с исковата молба и приложенията според районния съд, следва да бъдат
зачетени и уведомяването да се вземе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, дори да е
извършено след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, като в този см. се е позовал на
решение № 3 от 16.04.2014г. по гр. д. № 1711/2013г., I т. о. на ВКС.По същество районният
съд е приел, че между „Вива Кредит“ ООД и Р. Г. Д. е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5522735 от 22.04.2019г.,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, вземането по който е цедирано с
валиден договор в полза на ищеца и последният е материално-правно легитимиран да го
претендира.Решаващият съд е извършил с оглед на това проверка относно действителността
на договора за паричен заем, предвид изискванията на специалния закон – ЗПК в
релевантната за периода редакция.Направил е извод, че в случая не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния договор липсва ясно разписана методика за
3
формиране на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се формира
същият/.Посочената фиксирана лихва от 40, 32 % също не било ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР, като по този начин потребителят бил поставен
в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.Приел е още, че посочените в договора ГПР от 49, 38 % и общата сума на
плащанията от 1738 лева, с включена такса за експресно разглеждане, не съответстват на
действителните.Направил е заключение, че процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи,
като връщането се осъществява по правилата на неоснователното обогатяване.
Настоящият състав на съда не споделя доводите на първоинстанционния съд в
конкретната хипотеза, като намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения:
Основателността на предявения иск по чл. 422 от ГПК в случая се обуславя и от
валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за извършването
й.Тези въпроси се явяват основен предмет на спора между страните пред настоящата
инстанция.
Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален.С него едно лице /цедент/
прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация.Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за
действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия
състав.Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето.Съобщаването не е елемент от фактическия състав,
който поражда действие на договора за цесия между страните /правата по цесията
преминават върху цесионера с постигане на съгласие/, но уведомяването има значение за
третите за договора лица, какъвто е и длъжникът.Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за
извършване на цесията.До този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо
длъжника е цедента.
Предвид изложеното настоящият състав не споделя довода на въззиваемия, че
уведомяването на длъжника не влияе на придобиване на качеството кредитор от
цесионера.Действително съобщаването не е елемент от фактическия състав на сключването
на договора за цесия, но е юридическият факт, от който възниква качеството кредитор за
цесионера спрямо всички трети лица за договора.
В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по който
следва да бъде уведомен длъжника.Няма и законоустановено съдържание на съобщаването
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от
цедента.Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия.В
практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният кредитор /цедента/ да
4
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като
предхождащото заповедно производство е било образувано по заявление на цесионера –
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, подадено на 06.11.2020г. и в случая
това е релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на
длъжника.Видно е от приложеното ч. гр. д. № 14733 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, IV гр. с., че към подаденото заявление не са приложени доказателства за
уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземането по процесния договор за
паричен заем.При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на
подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не
е породило действие спрямо длъжника към същия момент.Следователно цесионерът не е
имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението,
респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.С
оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент /с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея/, в конкретната хипотеза не може да се отчете като факт по
см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК.При настъпило частно правоприемство, преди надлежното
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде
заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент.Този
извод се извлича от задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК и т. 4г от същото, касаеща наличието на основания за издаване на
заповед за изпълнение по заявление или срещу правоприемниците на посочените в
документа кредитор, съотв. длъжник, като изрично е уточнено в разясненията, че когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са
представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай
прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.В
този см. е и определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933/2013г., а цитираното от районния съд решение на ВКС е постановено преди
посоченото тълкувателно решение, имащо задължителен характер.
От гореизложеното следва извод, че въззиваемото дружество /ищец по иска с правно
основание чл. 422 от ГПК/, не е установило надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на заявление,
респ. не е доказал качеството си на кредитор към този момент и не е имало основание за
издаване на заповед за изпълнение в негова полза, поради което и иска по чл. 422 от ГПК е
неоснователен.Поради това обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено
в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъдат отхвърлен и в
тази част.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство – 25 лв. ДТ и 400
лв. за адвокатско възнаграждение.
5
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2395 от 27.05.2023г., постановено по гр. д. № 787 по описа за
2021г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., в частта, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че Р. Г. Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК ***** (конституиран на мястото и правоприемник на
заличения в хода на делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК*****) сумата 808 лева – главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5522735 от 22.04.2019г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.04.2020г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
06.11.2020г. до окончателното й погасяване, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответницата Р. Г. Д., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК ***** (конституиран на мястото и правоприемник на
заличения в хода на делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК*****) сумата 808 лева – главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
5522735 от 22.04.2019г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.04.2020г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
06.11.2020г. до окончателното й погасяване, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителите И. Ц. К. и Я. Б.
Я. да заплати на Р. Г. Д., ЕГН ********** от с. *****, сумата от 425 лева – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6