Решение по дело №7139/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 153
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20214430107139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Плевен, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107139 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Постъпила е искова молба от В. П. К. от гр. П. против „***“ ЕООД гр.
П.. В молбата се твърди, че на *** год., между 14. 00 и 15. 00 часа в работно
време, в дървопреработвателна фабрика за ламиниран паркет и дървени
материали, находяща се в ***, ***, в която ищецът е бил командирован от
своя работодател съгласно заповед № ***/ *** год., при осъществяване на
работните си задължения ищецът /на длъжност „***“/ е извършвал товарна
дейност на ламиниран паркет и укрепване на товара. Твърди се, че по време
на тези действия ищецът се подхлъзнал и паднал от ремаркето на товарния
автомобил от височина от около два метра. Твърди се, че след падането
ищецът усетил силна *** в областта на *** и *** на ***, но въпреки това
продължил работната си дейност. Твърди се, че след разтоварването на товара
в *** на *** год. ищецът имал престой до *** год. и товарил за ***. Твърди
се, че при пътуването си към *** ***, която изпитвал ищецът, се усилила, той
чувствал *** и ***. Твърди се, че ищецът уведомил за това състояние своя
1
работодател, но получил отказ за предоставяне на каквато и да е помощ.
Твърди се, че ищецът успял да стигне до ***, където на *** год. оставил
товарния автомобил в съответното помещение, и с това неговата
командировъчна дейност приключила. Твърди се, че описаният механизъм за
настъпване на процесната трудова злополука е установен в протокол № ***
от *** год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на *** год., от ***- П., който на основание чл. 58 ал. 6 от КСО е
валиден до доказване на противното. Твърди се, че в пряка причинно-
следствена връзка с трудовата злополука ищецът е претърпял изключително
***, които наложили хоспитализацията му в „***“ ЕАД гр. П. за период от 7
дни. Твърди се, че ищецът е бил диагностициран с ***, а е бил установен и
*** и ***. Твърди се, че на *** год. на ищеца е била ***, вследствие на която
му е бил отстранен ***. Твърди се, че необходимостта от продължение на
лечението в домашни условия е довела до временна загуба на
трудоспособността на ищеца, като първоначално му е бил издаден болничен
лист за 38 дни, който след това е бил удължен до 05. 05. 2021 год. Твърди се,
че през този период ищецът е разчитал на своята съпруга и на своите
родители за финансова подкрепа. Твърди се, че това обстоятелство се е
отразило *** на *** на ищеца, накърнило е неговото ***, направило го е *** и
*** в себе си. Твърди се, че към момента на настъпване на трудовата
злополука ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество,
като е налице и разпореждане № ***/ *** год., с което е признато наличието
на трудова злополука по смисъла на чл. 60 ал. 1 от КСО. Твърди се, че с оглед
претърпените вследствие злополуката неимуществени вреди за ищеца
възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск с правно
основание чл. 200 ал. 1 от КТ. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- ***
год. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът „***“ ЕООД гр. П. ангажира становище, че исковата молба
е частично основателна.
Третото лице по делото ***“ *** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
2
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 200 от КТ. За да бъде уважена същата следва да бъдат безспорно
установени няколко обстоятелства: а/ че ищецът към момента на увреждането
се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество; б/ че
увреждането е причинено при изпълнение на трудовите функции на ищеца; в/
че злополуката е призната за трудова по надлежния ред; г/ че в резултат на
нея са настъпили определени имуществени или неимуществени вреди за
пострадалия и д/ че за пълното обезщетяване на тези вреди е необходимо
изплащането от страна на работодателя на претендираната с исковата молба
сума.
В конкретния случай част от изложените по- горе предпоставки са
налице.
По делото е безспорно, че въз основа на трудов договор № ***/ *** год.
между В. П. К. от гр. П. и „***” ЕООД гр. П. е възникнало трудово
правоотношение, по ***та на което ищецът е изпълнявал длъжността „***“.
По делото е безспорно, че на *** год. в дървопреработвателна фабрика
за ламиниран паркет и дървени материали, находяща се в ***, *** ***, където
е бил командирован от работодателя, ищецът е осъществявал товарна дейност
и укрепване на товара, при което се подхлъзнал и паднал от ремаркето на
товарния автомобил от височина от около два метра. След това ищецът
продължил с разтоварване на товара в *** и след това отпътувал за ***.
Въпреки засилващата се ***, *** и *** ищецът успял да стигне до гр. *** и
да прибере товарния автомобил в гаража. Впоследствие след извършени
прегледи и изследвания е изпратен за спешна операция с диагноза „***“.
Горното е отразено в приложения протокол № *** от *** год. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на *** год., изготвен от
комисия при ***- П.
От приложеното разпореждане № *** от *** год. на териториалното
поделение на *** в гр. П. се установява, че злополуката с ищеца от *** год. е
приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 1 от КСО.
3
Съгласно заключението на назначената съдебно- *** експертиза
уврежданията, получени от ищеца вследствие злополуката от *** год., се
изразяват в *** с последващото му ***.
За изясняване на характера и интензитета на претърпените от ищеца
вследствие процесната злополука болки и страдания в хода на съдебното
дирене са събрани писмени и гласни доказателства. В показанията на
разпитаните свидетели Д. В.- К.а и Г. С. се съдържат сведения, че след
претърпения инцидент и възстановителния период ищецът *** и ***, ***,
станал е *** и ***. От заключението на назначената съдебно- *** експертиза
се установява, че през един продължителен период от време /около четири
месеца и половина/ ищецът е търпял болки и страдания, които на моменти са
били ***. Вещото лице е посочило, че последствията от увреждането не са
значителни, като не се очакват сериозни усложнения и последици за здравето
занапред, доколкото функциите на *** се поемат напълно от другите ***
/***/, т. е. травмата не се отразява сериозно върху *** и ***. От заключението
на назначената съдебно- *** експертиза се установява, че в резултат на
процесната трудова злополука е налице промяна в *** състояние на ищеца,
изразяваща се в *** на ***, *** за *** и *** както и *** и *** на *** от тях.
Вещото лице е достигнало до извода, че установеното *** оказва влияние и
върху *** способности на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която намира субсидиарно
приложение в случая, независимо, че се касае за обективна отговорност на
работодателя, а не за деликт, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението
момент е този на постановяване на съдебното решение, като следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия. Съобразявайки събрания по делото доказателствен
материал и установеното с него, а именно: характерът и степента на
претърпяното увреждане, видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност, болките и страданията, претърпени както при причиняване
на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи,
*** травма както при причиняване на увреждането, така и впоследствие,
обстоятелството, че причиненото увреждане е оставило *** за общото ***
състояние и ***на пострадалия, съдът намира, че размерът на обезщетението,
4
което следва да се определи на ищеца като паричен еквивалент на
претърпените в резултат на злополуката неимуществени вреди, е в размер на
сумата от 40 000 лв. и за същата претенцията на ищеца следва да се уважи,
като за разликата до 100 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
В тази връзка се поставя въпросът налице ли са сочените от ответника и
третото лице основания за освобождаване на работодателя от отговорност,
респ. основания, водещи до намаляване на тази отговорност. Отправна точка
за заключения в тази насока следва да бъде практиката на ВКС на РБ,
намерила отражение в решение № 792- 88- ІV г. о. и множество други
съдебни актове /напр. решение № 1429- 93- ІV г. о., решение № 1202- 95- ІV г.
о., определение № 47- 2012- ІІІ г. о., определение № 142- 2013- ІІІ г. о. и
много други/, в която подробно и безпротиворечиво са изложени основните
положения относно понятията „умисъл” и „груба небрежност” по смисъла на
чл. 201 от КТ. Прието е, че работодателят не отговаря за вредите, когато
трудовата злополука или професионалното заболяване са резултат на
умишлено увреждане от самия работник. Увреждането е умишлено, когато
работникът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. Във всички случаи, когато увреждането и последиците от
него са причинени умишлено от самия работник, предприятието се
освобождава изцяло от отговорност. Когато увреждането е резултат на груба
небрежност, съгласно чл. 201 ал. 2 от КТ отговорността на работодателя се
намалява. В Кодекса на труда не е дадено определение на "груба небрежност",
нито пък някакви признаци за определянето му като вид
непредпазливост.Определение на непредпазливостта обаче е дадено в
Наказателния кодекс. Съгласно него непредпазливостта е съзнавана и
несъзнавана. Грубата небрежност е непредпазливост, и то от категорията на
съзнаваната непредпазливост. Груба ще е небрежността, когато работникът е
съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици-
увреждането на здравето си, но е мислел да ги предотврати. Когато
увреждането и вредите от него са резултат и на съзнавана непредпазливост
/по израза на КТ на груба небрежност/, отговорността на работодателя
задължително се намалява.
При съобразяване на горните правни положения и установената по
5
делото фактическа обстановка съдът приема, че доводите на ответното
дружество и третото лице за съпричиняване на увреждането от самия
пострадал са несъстоятелни. Както се посочи и по- горе, работникът
/служителят/ проявява груба небрежност само в случаите, когато не е
положил грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна
обстановка. Доказателства по делото, установяващи такова поведение на
пострадалия ищец, липсват. При тези обстоятелства няма как да се приеме, че
е била налице липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност при изпълнение на
трудовите задължения на ищеца, което би могло да се характеризира като
груба небрежност. Поради това съдът приема, че в случая няма основание за
намаляване на отговорността на ответното дружество като работодател за
обезщетяване на причинените вследствие трудовата злополука вреди.
Върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди ответникът
следва да заплати и законната лихва, считано от датата на увреждането /***
год./ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 38 ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 1 730, 00 лв. съобразно
уважената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2 118, 00 лв. съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1 600 лв., както и направените разноски за
вещи лица в размер на 500 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на В. П. К. от гр. П.,
ЕГН **********, сумата от 40 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
6
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на ***
год., ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати на адв. П. СВ. от
***, ЕГН **********, сумата от 1 730, 00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. П. К. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 2 118, 00 лв., представляваща деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 1 600, 00 лв., представляваща държавна
такса върху уважената част от иска, и сумата от 500, 00 лв., представляваща
направени разноски за вещи лица.
Настоящото решение е постановено при участието на трето лице ***“
***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7