Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….10.2019
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ФИЛИП
РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гражданско дело № 1367 по описа за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г срещу Решение № 2546/07.06.2019 год.,
постановено по гр. дело № 18291/2018 год. по описа на РС–Варна, с което в
производство по чл. 415 ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс
– Г, дължи на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с.Здравец, общ. Аврен, ул. „Св.Архангел Михаил“ №18, представлявано
от Ж. С. Ж. сумата 407, 16 лева,
представляваща платена без основание сума за недоставена и непотребена
електроенергия по фактура №
**********/1.10.2018г., представляваща корекция на сметка за периода от 21.08.2018г. до 26.09.2018г. общо
за 37 дни, начислена служебно по „констативен протокол“ за обект
с абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на потребление:
гр.Варна, Вилна зона, кв. „Бриз“ №11 - партер, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, което вземане е прехвърлено от А.П.К. – С., ЕГН:**********
на ищеца „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:********* с договор за цесия от 16.10.2018 г.
и за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № 16992/2018г. по описа на РС – Варна и в полза на ищеца са присъдени
и разноски, вкл. и за заповедното производство.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
предявеният против ответника (настоящ въззивник) иск да бъде отхвърлен, ведно с
присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище с. Здравец, община Аврен, Варненска област, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява
да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка
на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред РС-Варна е
образувано по предявен от „Морски дюнер“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище с.
Здравец, община Аврен, Варненска област срещу „Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г” по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
„Енерго – Про Продажби” АД – Варна дължи на „Морски дюнер“ ЕООД – с. Здравец,
община Аврен, Варненска област сумата от 407, 16 лева, представляваща платена без
основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура № **********/1.10.2018г., представляваща
корекция на сметка за периода от
21.08.2018г. до 26.09.2018г. общо за 37 дни, начислена служебно
по „констативен протокол“ за обект с абонатен №********** и клиентски
№**********, с адрес на потребление: гр.Варна, Вилна зона, кв. „Бриз“ №11 -
партер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 08.11.2018
г. до окончателното й изплащане, което вземане е прехвърлено от А.П.К. – С.,
ЕГН:********** на ищеца „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:********* с договор за цесия
от 16.10.2018 г. и за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 16992/2018г. по описа на РС
– Варна.
В
исковата си молба
ищецът „Морски дюнер“ ЕООД, със седалище с. Здравец, община Аврен, Варненска
област твърди, че въз основа на договор за цесия от 16.10.2018 год. е придобил от А.П.К. – С. ЕГН **********
от гр. Варна нейно вземане срещу „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна за сумата от 407, 16 лева, представляваща
платена без основание от А.П.К. сума, като стойност
на служебно начислено количество ел. енергия за периода
21.08.2018 год. до 26.09.2018 год. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, Вилна
зона, кв. Бриз № 11 – партер, с аб. № **********. С
уведомление, получено от ответника „Енерго-Про Продажби” АД на 07.11.2018 год. ответното дружество било уведомено за
извършената цесия. Ищецът твърди,
че праводателят му А.П.К. – С. е
заплатила без основание на ответника процесната сума от 407, 16 лева, представляваща
стойността на служебно начислено количество ел. енергия за периода 21.08.2018
год. – 260.9.2018 год. в гореописания обект на потребление, тъй като не
е потребявала
начисленото количество ел. енергия за посочения по горе-период. Излага, че
нормите на чл. 40-47 от ПИКЕЕ (2013 год) са отменени поради което и действията
на ответника при извършването на проверка, довела и до съставянето на
констативен протокол от 26.09.2018 год. нямат
нормативна опора. Счита, че липсват основания за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на праводателката му за процесния обект.
За
удовлетворяване на вземането му, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 8505/13.11.2018 год. по ч. гр. дело № 16992/2018 год. на
РС-Варна. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът и
ответник в настоящото производство е възразил писмено срещу издадената заповед
за изпълнение, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на
исковете за установяване на вземането му
към ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа
иска си и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПк, поддържан в съдебно заседание, ответникът оспорва иска. Твърди, че
в качеството си на страна по облигационното правоотношение за продажба на ел.
енергия и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в процесния обект,
находящ се в гр. Варна, кв. „Бриз“ №11, с абонатен
№**********.
Твърди, че на 26.09.2018 г., в изпълнение на чл. 44, ал.1 от
ПИКЕЕ (2013 год.), от служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна е
извършена техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ), което
обслужва описания по – горе обект на потребление. При проверката е била
установена промяна в схемата на свързване на електромера – прикачен проводник меден (мост) между входа и
изхода на токовите клеми на СТИ, в резултат на което консумираната от обекта електрическа
енергия, респ. част от нея, не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща от абоната. За проверката е съставен констативен
протокол №1202379/26.09.2018г., който
е подписан от двама свидетели, които не са служители на ответното дружество, с
което са спазени разпоредбите на чл. 48 ПИКЕЕ (2013
год.). Твърди, че фактическия състав, от който възниква правото му да извърши
корекция на доставените до обекта на праводателя на ищцовото дружество
количества електрическа енергия не изисква установяване на виновно поведение от
страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на
потребеното количество електрическа енергия. Въвежда като ирелевантно за
настоящия спор дали действията, довели до неизправността на техническото
средство за измерване, са извършени от праводателката на ищеца или от друго
лице, тъй като извършената процедура не представлява и няма характер на санкция
към потребителя, а конкретизира цената на доставена и реално потребена
електрическа енергия. Във връзка с направените констатации,
„Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция №4965 l_DCEC/27.09.2018г. на доставените до обекта
на праводателката на ищеца количества ел. енергия. Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена установената
в чл. 48 ПИКЕЕ (2013 год.) методика. Въз основа на справката за корекция № 4965l_DCEC/27.09.2018 г.,
ответното дружество е издало фактура № **********01.10.2018 год., с което е определена стойността на
начисленото количество електрическа енергия за периода от 21.08.2018г. до 26.09.2018г., а именно 407, 16 лева.
Поради
изложеното счита, че сумата от 407, 16 лева, платена от праводателката на ищеца
на ответното дружество, не е
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото
констативен протокол № 1202379/26.09.2018
год. се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД – Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на
обекта на праводателката на ищцовото дружество – А.К.– С., находящ се гр.
Варна, кв. Бриз № 11, партер, с аб. № **********, при която е установено
неправомерно присъединяване – прикачен меден проводник (мост) – шунт между
входа и изхода на токовите клеми на електромера, в резултат на което по този
начин на свързване консумираната ел. енергия не преминава изцяло през СТИ, не
се измерва изцяло от СТИ, не
се отчита и съответно не се заплаща от абоната. Съгласно протокола при
проверката е възстановена правилната схема на свързване.
Протоколът е подписан от двама
свидетели с посочени три имена и адреси.
Не е спорно по делото, че
протоколът не е подписан от органите на полицията.
Въз основа на констатациите от
проверката, материализирани в обсъждания протокол, „Енерго-Про Мрежи” АД е
съставило справка за корекция от 27.09.2018 г. за обекта за периода от 21.08.2018
год. до 26.09.2018 год. Издадена е и фактура № *********/01.10.2018 год. за
сумата от 407, 16 лева.
Не е спорно по делото, а това се
установява и от изявленията на ответника, депозирани в отговора му на исковата
молба, окачествени от съда като признания на неизгодни за страната факти, че
сумата от 407, 16 лева, отразена в цитираната фактура, е заплатена от А.С. на
ответното дружество.
От заключението на
съдебнотехническата експертиза от 22.04.2019 год. и от изявленията на вещото
лице инж. Л. Босева в съдебно заседание се установява, че според отразеното в
констативния протокол от 26.09.2018 год. е налице неправомерно вмешателство – в
клемния блок е добавен допълнителен меден проводник, който променя параметрите
на основния измервателен компонент, в резултат на което електромерът измерва с
отрицателна грешка от около минус 70-80 %. Начисленото по реда на ПИКЕЕ-2013
год. допълнително количество ел. енергия, посочено в справката за корекция е
технически възможно да бъде доставено на абоната. Математическите изчисления по
извършената корекционна процедура, съгласно методиката, описана в чл. 48, ал.
1, т. 2, б. „Б“ от ПИКЕЕ (2013 г.) са аритметично точни.
С договор за прехвърляне на вземане от дата 16.10.2018 год. А.П.К. – С. от гр.
Варна, чрез пълномощника си адв. К. Д. Т. *** е прехвърлила възмездно на „Морски дюнер“ ЕООД, със седалище с. Здравец, община Аврен, Варненска
област, вземането си към „Енерго – Про Продажби“ АД – Варна за сумата от 407,
16 лева представляваща платена без основание сума като стойност на коригирана
потребена ел. енергия за периода от 21.08.2018 год. до 26.09.2018 год. за обект
с аб. № **********, за която е издадена фактура № *********/01.10.2018
год. Също чрез пълномощника Кр. Т.
ответното дружество е уведомено за извършената цесия на дата 07.11.2018 год.,
като с уведомлението е представено и пълномощно (л. 19 от делото на РС-Варна),
оправомощаващо пълномощника да извършва от името и за сметка на упълномощителя А.С.
разпореждане с негови вземания, както и действия по уведомяване на длъжника за
прехвърленото вземане.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно
за нея и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, ВнОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по същество – за правилно по следните съображения:
За да се приеме, че предявеният по
реда на чл. 415 ГПК иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК е основателен в тежест на
ищеца е да установи в условията на главно и пълно доказване, че е приобретател
по валидна цесия, че праводателят му по същата е платил процесната сума на
ответника без основание, както и че кредиторът А.С. (прехвърлителят на
вземането) е уведомил ответното дружество за цесията – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи
чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице
е основание да задържи платената му сума.
Въз основа събраните доказателства
съдът намира договора за прехвърляне на вземане от дата 16.10.2018 год. за
валиден. С договора е прехвърлено съществуващо, макар и спорно вземане,
представляващо вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание
(при начална липса на основание) от цедента А.С. сума като стойност на служебно
начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 21.08.2018 год. – 26.09.2018
год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, кв. Бриз.
Установено е също, че цедентът е
уведомил длъжника си за прехвърленото вземане.
В случая служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на праводателката на ищцовото
дружество е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в
сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика
на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Чл. 1 – 47 и
чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на праводателката
на ищеца на 26.09.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., към момента на
извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на А.С.
ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на
обнародването в Държавен вестник на Решението на ВАС, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл.
1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли
допълнителни количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да
извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно изброени в този
подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ,
приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл.
83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
установено е по делото, че
начисленото по партидата на праводателката на ищцовото дружество допълнително
количество ел. енергия на стойност от 407, 16 лева за периода 21.08.2018 г. –
26.09.2018 год. е извършено само въз основа на данните от констативния
протокол, от което следва, че служебното начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидата на а. С. е извършено при хипотезата на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ (2013 г.), която е била част от действащото право към дата 14.05.2018
год. Чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) предвижда, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията
по чл. 48, ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на
изискванията на чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях.
Установено е по делото, че протоколът не е съставен в присъствието на
органите на полицията и съответно не е подписан от тях, съобразно изискванията
на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /2013 год./.
При това
положение, след като констативния протокол не съдържа нормативно установените
реквизити, същият не съставлява годно основание от гледище на чл. 48, ал. 2
ПИКЕЕ (2013 год.) за служебно начисляване на допълнителни количества ел.
енергия по партидата на абоната за потребена ел. енергия за минал период,
съобразно методиката по чл. 48, ал. 1, т. 2Б от ПИКЕЕ. Както бе посочено
по–горе, цитираните Правила по правната си същност представляват подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните – както за потребителите, така
и за операторите на мрежата, вкл. и относно задълженията на последните
касателно оформянето на предвидените в ПИКЕЕ (2013 год.) констативни протоколи
за резултатите от извършваните от тях проверки.
При това положение заплатената от
праводателката на ищцовото дружество сума от 407, 16 лева, като стойност на
служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия за периода 21.08.2018
год. – 26.09.2018 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, кв.
Бриз е заплатена без основание ( при начална липса на основание) и подлежи на
връщане. С оглед изведения по-горе извод за наличността на валиден договор за
цесия и надлежно извършено уведомление от стария кредитор до ответника за
прехвърленото вземане, ищцовото дружество е легитимиран носител на вземането.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се
присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300
лева (триста лева) – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2546/07.06.2019
год., постановено по гр. дело № 18291/2018 год. по описа на РС–Варна, с което в
производство по чл. 415 ГПК е прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г,
дължи на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с.Здравец, общ. Аврен, ул. „Св. Архангел Михаил“ №18,
представлявано от Ж. С. Ж. сумата
407, 16 лева, представляваща платена без основание сума за недоставена и
непотребена електроенергия по фактура №
**********/1.10.2018г., представляваща корекция на сметка за периода от 21.08.2018г. до 26.09.2018г. общо
за 37 дни, начислена служебно по „констативен протокол“ за обект
с абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на потребление:
гр.Варна, Вилна зона, кв. „Бриз“ №11 - партер, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2018 г. до
окончателното й изплащане, което вземане е прехвърлено от А.П.К. – С., ЕГН:**********
на ищеца „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:********* с договор за цесия от 16.10.2018 г.
и за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. дело № 16992/2018г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на „Морски дюнер“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Аврен, ул. „Св. Архангел
Михаил“ №18, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.