Решение по дело №1950/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1094                                                06.07.2016 г.                                            гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                  XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и осми юни                                           две хиляди и шестнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:  

 

                                                                                       Председател: Невена Ковачева

                                                                                                           

Секретар: А.С.

Като разгледа гражданско дело № 1950/2016 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: ***, против „ПСФК Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен комплекс „Лазур”, представлявано от П.К., с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми: 2123,08 лева – сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември 2015 г., 35,87 лева – сборна мораторна лихва, начислена върху всяко от месечните възнаграждения за периода от съответния падеж до 15.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2016 г. до окончателното плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 417/16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 789/2016 г. по описа на БРС.

Сочи се, че между страните е сключен трудов договор на 19.02.2009 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „***”. Основното трудово възнаграждение било уговорено на 480 лева, а с допълнително споразумение от 01.03.2009 г. било изменено на 555 лева, платимо до 30-то число на следващия месец. Ответникът не е заплатил дължимото трудово възнаграждение от периода септември – декември 2015 г.

Моли съда да уважи исковете и да й присъди съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството е оспорил исковите претенции.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно обстоятелството, че е било налице трудово правоотношение за процесния период – септември – декември 2015 г. Това обстоятелство се установява от приложения по делото трудов договор, сключен между страните на 19.02.2009 г., в който е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 480 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж в размер на 16 %. С допълнително споразумение от 11.03.2009 г. трудовото възнаграждение е увеличено на 555 лева.

От представената от ответното дружество счетоводна справка – ведомост за начислени трудови възнаграждения на Д.Я. се установява, че за периода септември – декември 2015 г. й е начислено нетно трудово възнаграждение в размер на общо 2123,08 лева (по 530,77 лева месечно), отразено в счетоводството като неизплатено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест върху ответника лежи задължението да докаже изплащането на претендираните трудови възнаграждения за периода 09.2015 г. – 12.2015 г. В КТ е установен начинът, по който следва да бъдат изплащани възнагражденията, а именно лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. В случая по делото не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че трудовото възнаграждение е изплащано на ищеца. Дружеството не оспорва твърденията на ищеца, че не са му заплатени възнаграждения за месеците 09, 10, 11, 12.2015 г. – напротив – представил е счетоводна справка, видно от която трудовите възнаграждения за процесния период се водят в счетоводството като неизплатени. Установен по безспорен начин е и размерът на претенцията – видно от представената ведомост дължимото нетно месечно възнаграждение за периода е в размер на 530,77 лева, какъвто е размерът на исковата претенция. С оглед на това и направените изчисления съдът намира предявените искови претенции по чл. 128 КТ за изцяло основателни.

С оглед основателността на предявения иск за главница, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху дължимите трудови възнаграждения, считано от датата на падежа на всяко от тях. Тъй като в договора не е уговорен падеж на задължението за плащане на трудовото възнаграждение за съответния месец, съдът намира, че това е 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Като направи съответните изчисления в calculator.bg, съдът установи, че размерите, посочени в исковата молба, са в границите на законната лихва, поради което искът за присъждане на обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение следва да бъде изцяло уважен.

Предвид материалноправния изход на спора и съобразно уважения размер на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите на ищеца съдебно-деловодни разноски възлизат на 453 лева. Следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски.

Уважаването на исковете налага осъждане на ответника да заплати на БРС държавна такса в размер общо на 91,74 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПСФК Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен комплекс Лазур, представлявано от П.К.К., че дължи на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2123,08 лева (две хиляди сто двадесет и три лева и осем стотинки) – сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември 2015 г. (по 530,77 лева месечно), и 35,87 лева (тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) – сборна мораторна лихва, начислена върху всяко от месечните възнаграждения за периода от съответния падеж до 15.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2016 г. до окончателното плащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 417/16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 789/2016 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен комплекс Лазур, представлявано от П.К.К., да заплати на Д.Н.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 1203 лева (хиляда двеста и три лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен комплекс Лазур, представлявано от П.К.К., да заплати по сметка на БРС сумата от 91,74 лева (деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща дължимата за производството държавна такса.

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД