Р Е Ш Е Н И Е
град София,
21.04.2009 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети “В” състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Д.
ЧЛЕНОВЕ: В.П.
С.В.
при секретаря Ю.А. и с участието на прокурор П., разгледа докладваното от съдия П. административно дело № 04051 по описа за 2006 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.46, ал.5 от ЗОбС във вр.чл.33-45 ЗАП /отм./
по аргумент на §4 и §142 от ПЗР
на АПК.
Образувано е по жалба на Л.Х.А. срещу
ЗАПОВЕД № РД-09-422/11.07.2006г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА /СО/ район “Н.”, с
която е прекратено действието на настанителна заповед №675/03.06.1968г.,
издадена от КРНС, и възникналото от нея наемно правоотношение относно общински
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град С., ж.к.”Т.”, бл.**,
вх.”**”.
В жалбата
са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакувания административен
акт като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателката
излага доводи, че в продължение на 30 години редовно е заплащала дължимите суми
за наем и консумативни разноски за общинското жилище, в което живее заедно със
семейството си от 1968г.. Поддържа, че от преди 10 години е останала вдовица, без
постоянна работа, както и че има здравословни проблеми, изпаднала е в
материално затруднение, поради които причини не е в състояние изцяло да погаси
задълженията си по сключения договор за наем като заплати дължимите
консумативни разноски за топлоенергия за общинското жилище, в което е настанена
и живее. По същество се претендира от съда постановяване на съдебно решение, с
което обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна.
Ответникът – КМЕТА на СО район “ Н.”,
не взема становище относно подадената жалба.
Представителят
на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА изразява становище относно неоснователността на
подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл.188, ал.1 ГПК /отм./ във вр. чл.45 ЗАП /отм./ приетите по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакувания в настоящото
съдебно-административно производство индивидуален административен акт - ЗАПОВЕД
№ РД-09-422/11.07.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.”, е прекратено действието на
настанителна заповед №675/03.06.1968г., издадена от КРНС, и възникналото от нея
наемно правоотношение с Л.Х.А. относно общински имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№ ***, находящ се в град С., ж.к.”Т.”, бл.**, вх.”**”. Изложени са подробни
мотиви, послужили като основание за издаването на заповедта, а именно, че наемателката
не е заплатила дължимите консумативни разноски към “Топлофикация-С.” АД за
период по-голям от шест месеца.
От акт за частна общинска
собственост № 83/15.01.1997г. е видно, че АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град С.,
ж.к.”Т.”, бл**, на основание чл.2, ал.2, т.2 от ЗОбС е актуван като частна
общинска собственост.
Сключен е договор за наем на 23.06.1997г.
между СО район “Н.”, представлявана от КМЕТА, в качеството на наемодател, и Л.Х.А.,
в качеството на наемател, с който се
предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град С., ж.к.”Т.”, бл.**, вх.”**”,
уговорен е размер на месечна наемна цена /раздел ІІ, т.2/, както и задължение
от страна на наемателя за заплащане на консумативни разноски /раздел ІІІ,
т.3.5/. В раздел ІV от сключения договор за наем са уговорени условията, при
които се прекратява договора – в т.5.2 е посочено, че поради неплащане на
наемната цена или на припадащата се част от консумативните разноски за повече
от два месеца наемното правоотношение се прекратява с издаване на заповед от
наемодателя /раздел ІV, т.6/. Сключен е и последващ договор за наем от
14.07.2005г., между страните, относно същия общински имот, като в раздел V са
уговорени клаузите, при които се прекратява договора – в чл.7.1 е посочено, че
договорът се прекратява при неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от шест
месеца.
С писмо “Топлофикация-С.” АД уведомява КМЕТА на СО район “Н.”, че Л.Х.А. дължи
заплащане на консумативни разноски за общинско жилище - АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град С., ж.к.”Т.”,
бл.**, вх.”В”, като за периода от м.12.2000г. до м.10.2002г., дължимата сума е в
размер на 1095,70 лв., главница, и за същата е заведено дело в СРС, както и
моли да бъде предприета процедура по прекратяване на наемното правоотношение.
При
така установената фактическа обстановка, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обосновава
следните правни изводи:
От отбелязване направено на
обжалваната заповед се установява, че е същата е била връчена на жалбоподателката
на 23.08.2006г.. От друга страна жалбата, с която е сезиран съда, е депозирана
на 05.09.2006г.. Спазен е 14-дневния преклузивен срок, визиран в нормата на
чл.84, ал.1 от АПК, поради което подадената жалба се явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В чл.46, ал.2 от ЗОбС е посочено, че наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В конкретния случай настанителната заповед е издадена от КМЕТА на СО
район “Н.”, респективно същият в качеството на наемодател е сключил договора за
наем с жалбоподателката относно процесния общински имот. Съгласно чл.5 от ЗОбС
общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост, а последният се
ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства в
качеството му на официален документ, съставен от посочени в закона лица по
определен ред и установена форма. В конкретната правна хипотеза се установява,
че имотът е актуван като частна общинска собственост с АОС № 83/15.01.1997г.. В
тази връзка настоящият съдебен състав приема, че КМЕТА на СО район “Н.” притежава
материална компетентност и в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата
на закона, е издаването на атакувания административен акт. При тези съображения
съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в
съответната форма. От друга страна с оглед на обстоятелството, че жалбоподателката
Л.Х.А. е сключила в качеството на наемател договор за наем относно процесния
общински имот, то същата се явява адресат на атакувания административен акт и е
активно материалноправно легитимирана да оспори обжалваната заповед.
Правното основание за издаване на
оспорената ЗАПОВЕД № РД-09-422/11.07.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.” е чл. 46,
ал.1, т.1 от ЗОбС, съгласно който наемните правоотношения се прекратяват поради
неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца.
Вменените нарушения по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС са установени и не са оспорени
от жалбоподателката Л.Х.А.. Напротив – в самата жалба жалбоподателката сочи, че
основание за забава в погасяването на задълженията й за заплащане на
консумативни разноски към “Топлофикация-София” АД е финансовото затруднение, в
което е изпаднала като е изложила конкретни причини. Още повече към преписката е
приложено писмо от “Топлофикация-С.” АД, с което се уведомява общинската
администрация, че жалбоподателката Л.Х.А. дължи заплащане на консумативни
разноски за общинско жилище - АПАРТАМЕНТ № 134, находящ се в град С., ж.к.”Т.”,
бл.**, вх.”В”, като за периода от м.12.2000г. до м.10.2002г., дължимата сума е
в размер на 1095,70 лв., главница, и за същата е заведено дело в СРС. Така приложеното
писмо, послужило като основание за издаване на оспорената заповед, е официален свидетелстващ
документ, който не е оспорен по надлежния ред от жалбоподателката, поради което
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. На следващо място и в
хода на настоящото съдебно производство не се събраха доказателства, че жалбоподателката
е погасила задълженията си към “Топлофикация-С.” АД. При така ангажираните от
ответната страна доказателства настоящият съдебен състав приема, че в хода на съдебното производство се установява
по категоричен начин, че жалбоподателката не е заплащала дължимите от нея
консумативни разноски за топлоенергия повече от шест месеца, поради което е
налице неизпълнение на договорно задължение /Раздел V, чл.7.1 от договор за наем
от 14.07.2005г./, което е основание по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС за едностранно
прекратяване на правоотношенията между страните по договор за наем.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че твърденията на жалбоподателката
за липса на постоянна работа, както и за наличие на здравословни проблеми /в
каквато насока няма ангажирани доказателства/ не освобождават същата от
задължението й за редовно плащане на консумативи относно общинско жилище, в
което е настанена. Посочената причина - липсата на парични средства, не
представлява обстоятелство, което да освобождава наемателя от отговорност за
неизпълнение на договорно задължение, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗЗД. В тази
насока е съдебно решение № 7164 от 28.06.2006г. по адм. д. № 1840/2006г., ІІІ отд.
на ВАС на РБ.
При тези аргументи настоящият
съдебен състав приема, че обжалваният индивидуален административен акт отговаря
на изискванията на закона, налице е основание за издаването му поради неплащане
от страна на жалбоподателката, наемател по сключения наемен договор, на консумативни разноски за период повече от шест
месеца. На следващо място следва да се отбележи, че в конкретната правна
хипотеза съдът приема, че административният орган не е допуснал нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяване на атакувания индивидуален административен акт, които да
водят до неговата неправилност.
По така изложените правни
аргументи и при преценка на критериите по чл.41, ал.3 ЗАП /отм./ настоящата
съдебна инстанция обоснова краен извод за законосъобразност на ЗАПОВЕД №
РД-09-422/11.07.2006г. на КМЕТА на СО район “Н.”, която е постановена от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по силата на
чл.46, ал.2 от ЗОбС, при наличие на основанията на чл. 46, ал.1 и ал.2 от ЗОбС,
т.е. при спазване на материалния закон и на административнопроизводствените
правила.
С оглед изхода от правния спор,
но предвид липсата на претенция от страна на ответника за присъждане на
разноски съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-“В” състав
на основание чл.42, ал.1 ЗАП /отм./ във връзка с чл.46, ал.5 от ЗОбС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Л.Х.А., с ЕГН **********,***,
срещу ЗАПОВЕД № РД-09-422/11.07.2006г. на КМЕТА на СТОЛИЧНА ОБЩИНА район “Н.”, с
която е прекратено действието на настанителна заповед №675/03.06.1968г.,
издадена от КРНС, и възникналото от нея наемно правоотношение относно общински
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в град С., ж.к.”Т.”, бл.**,
вх.”В”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1/.
2/.