Определение по дело №1020/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1966
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100501020
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1966
гр. Варна, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501020 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, срещу решение №566/05.03.2022г., постановено по гр.д. №
3279/2021 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на К. ИВ. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 770 лева, представляваща дадена
без основание такса за банкова гаранция по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с
доклада на делото, изразяващо се в липса на указания по чл.146, ал.2 от ГПК
до ответника, че не сочи доказателства за твърдяните от него факти (за
сключване на договора за гаранция и за трансфериране на процесната сума),
както и във връзка с процеса на доказване поради липса на произнасяне по
искането на ответника с правно основание чл.190 от ГПК за задължаване на
ищеца да представи договора за гаранция. По същество се твърди, че
възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето за
спора лице и ответникът не се е обогатил с платената сума. На основание
чл.16, ал.2 от ОУ към договора за потребителски кредит „Фератум
България“ЕООД има право да получава и трансферира плащания, които са
предназначени за трети лица. Позовава се на съдържащо се в исковата молба
признание, че ищецът дължи на „Фарарум Банк“ (Малта) сума по договора за
1
гаранция и че я е платил по сметка на „Фератум България“ЕООД като част от
дължимото по него възнаграждение. „Фератум България“ЕООД има право да
събира тези задължения и следователно има правно основание да получи
сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми по договора за
потребителски кредит.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита за неоснователни доводите за
допуснато процесуално нарушение по аргументи от чл.131, ал.4 от ГПК и
чл.154 от ГПК, а направените в жалбата доказателствени искания – за
преклудирани. Оспорва действителността на представения с въззивната жалба
договор за гаранция, поради липсата на представени доказателства за
неговото сключване съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Поддържа, че в исковата молба не се признава, а напротив оспорва се
дължимостта на възнаграждение по договор за гаранция. Оспорва
твърдението, че заплатената от ищеца сума е била прехвърлена на „Фератум
Банк“.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Позоваването от въззивника на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото съдът намира за неоснователно. Изготвеният по делото
доклад съдържа съответно на изложените от страните фактически твърдения
разпределение на доказателствената тежест, поради което не се констатира
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност
за предприемане на процесуални действия от страните. Извън дословното
цитиране на чл.16, ал.2 от ОУ към договора за потребителски кредит,
конкретни твърдения дали и кога процесната сума е преведена на трето лице
или е възстановена на ищеца липсват в отговора на исковата молба, поради
което резонно на ответника не е разпределяна доказателствена тежест за
установяване на липсващи твърдения. По изложените съображения искането
на въззивника за допускане на ССЕ следва да бъде оставено без уважение,
доколкото пропускът това доказателство да се ангажира в
първоинстанционното производство не се дължи на допуснато от съда
процесуално нарушение.
Представеното с въззивната жалба писмено доказателство следва да
бъде прието към доказателствения материал по делото, доколкото по
своевременно направеното с отговора на исковата молба искане за
изискването му по реда на чл.190 от ГПК липсва произнасяне на съда, което
процесуално нарушение е отстранимо пред въззивната инстанция на
основание чл.266, ал.3 от ГПК. Направените от въззиваемия възражения за
неспазване на законовите изисквания за електронен документ са такива по
доказателствената му стойност, поради което следва да бъдат разгледани с
крайния съдебен акт. Представеният с жалбата препис от Общи условия към
договора за потребителски кредит не следва да бъде приеман, тъй като липсва
отправено такова искане, както и поради приемането му като доказателство в
2
първата инстанция.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, срещу решение №566/05.03.2022г., постановено по гр.д. №
3279/2021 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на К. ИВ. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 770 лева, представляваща дадена
без основание такса за банкова гаранция по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 660021 от 03.09.2018г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2021г. до
окончателното плащане, на основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.06.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представеното с
въззивната жалба писмено доказателство – Договор за банкова гаранция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.

Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4