Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Никопол, 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в открито
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
НАУМОВА
При секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от
ПРЕДСДЕАТЕЛЯ гр. дело № 735 по описа
на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание по
чл.422 ГПК.
Ищецът “Еос Матрикс” ЕООД гр.
София, чрез адв.М.Н. твърди, че на 18.02.2010г. между
“Юробанк България“ АД, в качеството на кредитор и ответника Д.С.Б., в
качеството си на кредитополучател бил
сключен Договор за потребителски кредит №FL 514796.Твърди се, също, че по силата на този договор, “Юробанк България“ АД, предоставил на
ответника Д.Б., потребителски кредит за
текущи нужди в размер на 1 260.00
лева.Твърди се още, че, след усвояване на кредита, кредитополучателя се задължил да заплати на
Банката през първата година от срока на
издължаването му, фиксирана годишна
лихва в размер на 12.00 % и за всяка следваща година до крайния срок на
погасяване на кредита, да заплаща на
Банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ на
Банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 4.25 пункта. Към датата на сключване на
договора за кредит БЛП за потребителски кредити на Банката е бил в размер на
12.75 %, а годишен процент на разходите
по кредита (ГПР) бил в размер на 16.50 %.
Страните се уговорили, също, че
крайният срок за погасяване на кредита, и дължимите лихви е 18.07.2016г. Кредитополучателя се задължила да погаси
кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница,
посочени като брой и размер в
погасителен план.
Твърди се, че след усвояване на
кредита, ответника не е изпълнил задължението си за плащане на дължимите
месечни вноски, съгласно удоговероното в договора и погасителният план, поради
което, същият дължи сумата от общо 2 063.61лв., представляваща
непогасената част от сключеният между страните договор.
На 18.01.2016г. между
първоначалния кредитор “Юробанк България“ АД и ищеца “Еос Матрикс”
ЕООД бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който
задължението на ответника Д.С.Б., било
изкупено от „Еос Матрик“ ЕООД.
Твърди се, че ищеца изпълнил
задължението си по чл.99 от ЗЗД, като изпратил писмено съобщение на посоченият
в договора адрес в гр.Никопол за извършената цесия.Твърди се, че на същият
адрес били изпращани и съобщения до ответника с които му се предоставял 15
–дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по процесният
договор за кредит, но всички се върнали с отбелязването, че адресата е със
„сменен адрес“ .
Поради липса на
изпълнение ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което
било образувано ч.гр. д. № 613/2018г. на НРС, за претендираната главница,
договорна, мораторна лихва и законна
лихва, но т.к. ответника подал възражение срещу издадената заповед, се
предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането против
него.
Ищцовото дружество, моли съдът да признае за установено, че
ответника Д.С.Б., му дължи сумата от 1076.67лв.,
представляваща главница дължима по Договор за потребителски кредит
№FL514796/16.02.2010г. от 18.02.2010г., ведно с договорна лихва в размер на
745.47лв. за периода от 18.02.2010г. до 18.07.2016г., мораторна
лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 108.97лв. за периода от 19.07.2016г. до
30.08.2018г., договорни такси в
размер на 132.50лв. и законна лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда – 13.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и както и направените разноски по ч. гр. дело №
613/2018г. на НРС. Претендира направените разноските по исковото производство.
Ответника Д.С.Б., чрез процесуалния си
представител адв.Ст.Б. от ПлАК, оспорва иска. Възразява, че
вземането е погасено по давност. Развива подробни съображения, според които
погасителната давност започва да тече от 19.03.2010г. Излага възражения и във
връзка с настъпилата цесия.Подробни възражения развива и в представените по
делото писмени бележки. Моли да се
отхвърли иска.Претендира разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира за установено следното:
Видно от материалите на
приложеното ч.гр.д. № 613/2018 г. по описа на НРС, на 13.09.2018г. пред съда е
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от ЕОС МАТРИКС ЕООД гр.София против длъжника Д.С.Б. ***. В заявлението си ищцовото дружество е
претендирало издаването на заповед за изпълнение за сумата от 1076.67лв., представляваща главница
дължима по Договор за потребителски кредит №FL514796/16.02.2010г. от 18.02.2010г., ведно с договорна лихва в
размер на 745.47лв. за периода от 18.02.2010г. до 18.07.2016г., мораторна
лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 108.97лв. за периода от 19.07.2016г. до
30.08.2018г., договорни такси в
размер на 132.50лв. и законна лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда – 13.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените
деловодни разноски в размер на 41.27лв. В т.12, абзац
5-ти от заявлението е посочено, че
крайният срок на погасяване на кредита е 18.07.2016г., ведно с
договорените такси и лихви, начислени съгласно договора за кредит.
Със Заповед № 388 от 13.09.2018г., за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, съд е уважил искането на заявителя и
разпоредил длъжника Д.Б. да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД, претендираните суми.Срещу така издадената
заповед, ответника
е възразил в срок.
В предвидения
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск против
длъжникът Д.Б. за съществуване на вземането си, по ч.гр.д. №
613/2018г. на НРС.
Не се спори между страните и
това се установява от представените по делото, доказателства, че “Юробанк България“ АД/ с предишно
наименование Юробанк и Еф Джи България“АД/ и Д.С.Б. са сключили Договор за потребителски кредит №FL514796/16.02.2010г. от
18.02.2010г., съгласно който Банката е предоставила
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 260 лв. Съгласно чл.3 главницата по кредита се
олихвява през първата година от срока за издължаването му с фиксирана годишна
лихва в размер на 12.00 %. За всяка следваща година до крайния срок на
погасяване на кредита, кредитополучателя се задължила да заплаща на Банката
годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на Банката за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата и
договорна надбавка в размер на 4.25 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на “Юробанк България“ АД за потребителски кредити е в размер на
12.75 %, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 16.50
%. Крайният срок за погасяване на
кредита, вкл. и на дължимите лихви е до
18.07.2016г., съгласно чл.6 от договора,
като кредитополучателя се е задължил да върне същият на равни месечни
/анюитетни/ вноски, включващи главница и лихва, посочени като размер вчл.7 от договора и в приложеният по
делото, Погасителен план до 18-то число на месеца, съгласно чл.8, б.“ а“ от
договора.
Ответника, не оспорва договора,
не възразява, че не е подписан от него,
и не оспорва, че е усвоил същият, съгласно уговореното.
С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. “Юробанк България“
АД е прехвърлило на ищцовото дружество възмездно вземанията по
Договор за потребителски кредит №FL514796/16.02.2010г.
От Приложение към Потвърждение
за извършена цесия, което е неразделна част от цесионния договор от
18.01.2016г., се установява, че по силата на договора за цесия вземането на
“Юробанк България“ АД от ответника в процесният размер е прехвърлено на
“ЕОС Матрикс” ЕООД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на
кредитор.
Видно от приложените на л.11-14,
4 бр. известия за извършената цесия и покана за доброволно погасяване на
задължението в 15- дневен срок от съобщението, са били изпратени на адреса,
който ответника е декларирал в молбата за потребителски кредит/л.9 от делото/,
и вписан в самият договор, са върнати с отбелязването, че адресата е „напуснал
адреса“ и „в Плевен“.
Ответника нито твърди, нито
представя доказателства, че е уведомил кредитора, за промяна на посоченият от
него в молбата за кредит и адрес, вписан и в процесният договор. С оглед на поетите от него задължения в
договора то следва да се приеме, че
уведомлението за извършената цесия му е било надлежно съобщено, поради което възражението му, изложено в
тази насока в отговора на исковата молба
е несъстоятелно.
Единственото релевирано възражение на
ответника, изразено писмено в отговора на ИМ, и поддържано от процесуалният му
представител в с.з. и в представените
писмени бележки, е че задължението на ответника е погасено по давност, считано
от 19.03.2010г., съдът намира за неоснователно, поради следните съображения:
Вземането на ищеца по Договор за
потребителски кредит №FL514796/16.02.2010г.
от 18.02.2010г. не е за периодични
плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане
на заема /кредита/ на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
от страна на длъжника на части.
Банката не е обявила
предсрочната изискуемост на вземането, което е нейно право, а не нейно
задължение. Дължимостта на сумите по договора е настъпила с изтичане на срока
на неговото действие, а именно на 18.07.2016г. В този момент вземането е
станало изискуемо и от този момент е започнал да тече 5 годишния давностен
срок. След цедиране на вземането заявление за издаване на заповед за изпълнение
е било депозирано на 13.09.2019г. като към този момент не е бил изтекъл
давностния срок.
В хода на съдебното дирене
ответника не е ангажирала доказателства,
установяващи факта на погасяване на задължението му в размера, за който е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
613/2018г. на НРС.
Предвид изложеното съдът намира
претенцията на ищеца за доказана по основание и размер, поради което следва да
бъде уважена.Между впрочем, ответника не оспорва, че не дължи процесните суми,
както и техният размер и признава в самият отговор на ИМ и в писмените бележки
по делото, че не е погасил нито една от уговорените месечни вноски.Възраженията
му са единствено по отношение на изтеклата погасителна давност и направената
цесия.
При този изход на делото,
ответника дължи на ищеца, сумата
от 41.27 лв., представляваща направените разноски по ч. гр. дело № 613/2018г.
на НРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответника
следва да заплати на ищеца и разноски в
размер на 41.27лв., представляваща направените разноски по настоящото исково
производство, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, между страните, че Д.С.Б.
с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София,
с ЕИК *********, сумата от
1076.67лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит №FL514796/16.02.2010г. от
18.02.2010г., ведно с договорна лихва в размер на 745.47лв. за периода от 18.02.2010г. до 18.07.2016г., мораторна
лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 108.97лв.
за периода от 19.07.2016г. до 30.08.2018г., договорни такси в размер на 132.50лв. и законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.09.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 388/13.09.2018г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 613/2018г.
по описа на НРС.
ОСЪЖДА
Д.С.Б. с ЕГН ********** да заплати
на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 41.27лв.,
разноски по ч. гр. дело № 613/2018г. на НРС, както и сумата от
41.27лв., представляваща направените разноски по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: