Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Русе, 16 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 07 февруари 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 679…… по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане (ЗСП), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано след постъпила искова молба от Н.Д.А. ***, с която се иска да й
бъдат изплатени от Дирекция „Социално подпомагане” - Русе полагащите й се месечни
целеви помощи за миналата учебна 2020/2021 г. за родители на деца под 14 години
при дистанционно обучение по време на обявено извънредно положение или
извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ПП ЗСП за месеците октомври 2020
г., ноември 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г. и февруари 2021 г.
Твърди, че на
13.11.2020 г. подала молба-декларация до Дирекция „Социално подпомагане” - Русе
да й бъде отпусната целева месечна помощ за родители на деца до 14 години при
обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Получила
отказ от Дирекцията с мотив, че не отговаря на изискванията на чл. 16б, ал. 1,
т. 2 от ПП ЗСП. Обяснява още, че самата заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г.,
с която е била отказана целевата помощ заявена по молба-декларация с вх. №
ЗСП/Д-Р/6684 от 13.11.2020 г. не е обжалвана от нея, но я счита за нищожна, не
отговаряла на материалния закон.
За месеците
януари 2021 г. и февруари 2021г. не подала молба-декларация, защото била
подведена да не подавам такава от служителите на ДСП – Русе.
Исковата молба е
оставена без движение като нередовна по няколко причини (виж разпореждане на
съда от 22.11.2021г.-л.17).
С молба, вх.
№4955 от 14 декември 2021 год., адв. Д.- назначен за служебен защитник изправя част от нередовностите.
Заявява, че оспорва заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г. /като в
молбата-уточнение вероятно поради техническа грешка сочи, че заповедта е
издадена 2021г./. Претендира нейната нищожност, но същевременно говори и за
пороци, сочещи на унищожаемост, а именно - несъответствие с материалния и
процесуалния закон, без пълно изясняване на фактическата обстановка и
противоречаща на добрите нрави и морал.
С определение по
повод молба на Н. А., адв. Д.Д. е освободен като служебен защитник и е
изпратено ново искане до АК-Русе, за определяне на друг адвокат от Националния
регистър за правна помощ, който да осъществи процесуално представителство.
Освен това, А. не потвърждава и извършените от адв. Д. действия (виж молбата -уточнение,
вх. №4955 от 14 декември 2021 год. ).
Така, след
многократни указания на съда, с оглед и назначаване и освобождаване на адвокати
по Закон за правната помощ, съдът конкретно е поискал от А. да уточни дали
волята й е искова претенция срещу ДСП – Русе, като тогава следва да
конкретизира цена на иска, изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът, в какво се състои искането, кои са незаконосъобразните актове, действия
или бездействия на органи или длъжностни лица в дирекцията, станали причина за
исковата претенция, както и дали са при или по повод изпълнение на
административна дейност. Да се уточни период по отношение на присъждането на
това обезщетение, начална и крайна дата на претърпените вреди, начален момент
на обезщетението, претендират ли се лихви и съответно за какъв период – начална
и крайна дата.
В тази му част, съдът
прекрати съдебното производство, на основание чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК,
като остави без разглеждане исковата претенция на Н.А. *** (виж протоколно
определение от 07.02.2022г., л.123-124).
С оглед
направените и в залата уточнения от адв. Е., съдът прие, че се касае за искане
за обявяване на нищожност на заповед № ЗСП-Д-Р/6684/13.12.2020 г. Като основание
за претендирана нищожност обаче адв. Е. сочи нарушение на материалния закон.
Иска се от съда
да обяви заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г., издадена от директора на ДСП
гр. Русе за нищожна. Тези доводи се поддържат и в представени от адвоката на Н.
А. писмени бележки.
Ответникът по спора - директорът на ДСП гр. Русе,
действащ чрез юрисконсулт С. Б., в съдебна зала счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че са спазени всички законови изисквания при издаването й, поради което
жалбата с искане за обявяване на нищожността на оспорената заповед следва да
бъде отхвърлена. Претендира разноски по представен списък. Същите доводи
поддържа и в представена писмена защита.
С оглед претенцията за нищожност на заповед №
ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г., издадена от директора на ДСП гр. Русе, жалбата,
предвид разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК се явява допустима, депозирана от
надлежна страна, адресат на ИАА, имаща право и интерес от обжалването. Това бе
уточнено още в съдебна зала от съдебния състав.
Тук следва да се изложат допълнителни мотиви защо съдът счита, че
оспорването е допустимо, въпреки че жалбата е подадена направо пред съда и на
практика задължителността на оспорването по административен ред, разписано в
чл.13, ал.5 от ЗСП, досежно такъв вид административни актове, е преодоляна по
този начин.
Оспорването на административните актове по административен ред, включително
когато това е процесуална предпоставка за съдебното обжалване, се извършва в
установен от закона преклузивен срок. В случая това е 14-дневния срок по чл.84,
ал.1 от АПК. Редът за защита пред горестоящия административен орган е
този по чл.81 и сл. от АПК, намиращи се в Глава шеста „ОСПОРВАНЕ НА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД“ и може да бъде реализиран само
при подаване на жалба по административен ред в 14 - дневен срок, включително и при
искане за обявяване на нищожност на АА. По-горестоящият административен орган не
може да бъде сезиран безсрочно с жалба за прогласяване нищожност на
първоначалния административен акт, защото законодателят не предвижда такъв
ред за защита по АПК.
Само срещу нищожни административни актове е допустима защита и след този
момент, но спорът е подведомствен вече на съда. Целта на съдебното производство
е да бъде обявена нищожността на административния акт, за да не създава
привидност на "правно нещо" в отношенията между адресата на
първоначалния АА и неговият издател. На основание чл. 149, ал. 5 АПК
административните актове могат да се оспорват пред административния съд с
искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето.
Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 АПК урежда изрично правомощие за прогласяване
на нищожност на административния акт, като според текста й горестоящият
административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отхвърля
жалбата или отменя изцяло или отчасти административния акт, или прогласява
нищожността на административния акт. Но дори в този случай контролиращият
административен орган прогласява нищожност само ако е сезиран в 14-дневния срок
по чл. 84, ал. 1 АПК, както посочихме по-горе. Законодателят предвижда
възможност за оспорване на административен акт без ограничение във времето с
искане за обявяване нищожността му само пред административния съд. Да приемем,
че след като е изпуснат преклузивния срок по чл. 84, ал. 1 АПК за адресата на
акта вече няма възможност да оспорва този акт с искане за нищожност по реда на
чл.149, ал.5 от АПК, означава да разделим правата на засегнатите лица на две
основни категории, зависещи от материалния закон, уреждащ съответната материя :
1. Тези, при които материалният закон не поставя като предпоставка за
съдебно оспорване задължителност на оспорването по административен ред или т. нар. изборност на ред за оспорване (виж чл.148 АПК). За тях винаги
ще е допустимо оспорване по реда на чл.149, ал.5 от АПК, т.е. безсрочно, когато
е с искане за нищожност; 2. Административни актове, при които материалният закон поставя като
предпоставка за съдебно оспорване задължителност на оспорването по
административен ред. В този случай, ако приемем тезата, че пропускът да се
оспори пред горестоящия АО съответния административен акт в законоустановения
срок-14 дни, дори с искане за нищожност преклудира и възможността да се иска
такава пред съда по реда на чл.149, ал.5 от АПК, означава да поставим тези две
категории административни актове в различен режим, досежно правото да бъдат
оспорени пред съда с претенция за тяхната нищожност. А това не би било правилно
и ще е дискриминационно спрямо адресатите на АА, за които е предвидено
допустимост на съдебното оспорване едва след обжалване по административен ред.
Законодателят в чл.149, ал.5 от АПК не разграничава актовете, които могат да се
оспорят с искане за нищожност.
Ето защо, независимо от задължителността на оспорването по административен
ред, разписано в чл.13, ал.5 от ЗСП и липсата на извършено такова, жалбата на Н.А.
срещу заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г. на директора на ДСП – Русе с искане
за обявяване на нищожност на административния акт, с оглед изложените в
предходните абзаци мотиви се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.11.2020 г. жалбоподателката Н.Д.А. подава заявление-декларация(л.51)
с вх. № ЗСП/Д-Р/6684 пред ДСП-Русе за отпускане на месечна целева помощ при
обявена извънредна епидемична обстановка. Тя сочи, че е родител на дете до
14-годишна възраст, в училищна възраст, отглеждаща сама детето си. Без работа е
и няма право на обезщетение за безработица. Получава месечни семейни помощи за
едно дете в размер на 40 лева и месечни помощи по чл.9 от ПП на ЗСП.
След извършена служебна проверка от социални работници в дирекцията, било
установено, че Н.Д.А. има регистрация в дирекция „ Бюро по труда “ от 2013г. Лицето
обаче не било останало без работа след
13.03.2020г., датата на обявяване с Решение на НС от 13.03.2020 година в Р
България извънредно положение поради епидемична обстановка от Ковид-19. Това е
и причината за директора на ДСП-Русе да откаже отпускане на търсената помощ.
Според него, Н. А. не отговаря на изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ПП на ЗСП-не е останала без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка.
Със такива мотиви е издадена заповед
№ ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Русе.
Н.Д.А. не е обжалвала така постановената заповед досежно нейната
незаконосъобразност/унищожаемост в законоустановения 14-дневен срок и това не е
спорно между страните.
В настоящото съдебно производство Н. А., действаща чрез адв. Е. оспорва заповед
№ ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Русе с искане за обявяване на нейната нищожност. Доводите в съдебна зала
обаче сочат на основания за проверка на материалната незаконосъобразност
/унищожаемост/ на административния акт, а не на нищожност.
С оглед обаче на пропуснатия срок за обжалване на заповедта на всички
основания, посочени в чл.146 от АПК, съдът е обвързан само и единствено да
провери дали заповедта страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните
правни изводи:
Видно от
доказателствата по делото, находящи се в административната преписка, част от
материалите по самото дело, че оспореният административен акт – заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г., е издадена от материално и
териториално компетентен орган.
Нормата на
чл.26, ал.1 от ПП ЗСП гласи, че „Социалните помощи се отпускат въз основа на
заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане, подадено от пълнолетно лице по настоящ
адрес до дирекция "Социално подпомагане".
Съгласно чл. 13,
ал. 2 ЗСП „Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета“. Разпоредбата на чл.27, ал.1 от ПП на ЗСП казва, че „В
срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник
извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно образец, утвърден
от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане“, а според
чл.28, ал.1 от същия правилник „В 7-дневен срок от изготвянето на социалния
доклад директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед по образец, утвърден от изпълнителния
директор на Агенцията за социално подпомагане“.
Видно от
заявлението и др. документи, Н. А. е с настоящ адрес ***.
Следователно
компетентен да се произнесе е именно директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" Русе. Спазена е предвидената в закона форма и заповедта
формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни
основания за издаването й. Фактът на издаване на заповедта малко по-късно -
след изтичане на 7 - дневния срок по чл.28, ал.1 от ПП ЗСП е нарушение, което
обаче не е съществено и в никакъв случай не води до нищожност на заповед №
ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г.
Съобразно трайно
изградената съдебна практика и правната доктрина, за да е налице нищожност на
административен акт, следва при издаването му да са допуснати до толкова
съществени нарушения, че да водят до невъзможност за постигане на целените от
автора му правни последици. Не всяко нарушение при издаването на акта обуславя
неговата нищожност, а само пороци, свързани с липсата на компетентност на
издалия го административен орган, неспазването на предвидената в закона форма
или наличието на особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, т.е.
да изначално да липсва разписана в закон или подзаконов нормативен акт правна
възможност за издаването му.
Такива нарушения
не са налице. А и Н. А. и нейният адвокат не сочат каквито и да е конкретни
доводи за наличието на съществени нарушения на приложимите процесуални правила
или на материалния закон, по отношение на формата на акта, които да водят до
нищожност.
Ето защо жалбата
на Н. А. с искане към съда да обяви заповед № ЗСП/Д-Р/6684/ 13.12.2020 г.,
издадена от директора на ДСП гр. Русе за нищожна е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода
на спора, в тежест на оспорващата страна, съгласно нормата на чл.78, ал.7, изр.
второ, вр. с чл.143, ал.3 и чл.144 от АПК са направените от АО разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Възнаграждението следва да
се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на Агенция социално подпомагане гр. София, която разполага със собствена
правосубектност като юридическо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля оспорването с искане за прогласяване на нищожността на заповед № ЗСП-Д-Р/6684/13.12.2020 г. на директор на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе.
Осъжда
Н.Д.А. ***, ЕГН **********
да заплати на Агенция „Социално подпомагане“ сумата от 100(Сто) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 ЗСП.
Съдия: