Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., ……..2021 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря..............Х. К.……...............................................като
разгледа докладваното от
съдията..................................................гр.д.№738 по описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с
правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът твърди, че сключили с ответника граждански брак на
15.10.1985г. в гр.Р., първи и за двамата ни, от който имат две деца - Г.И.Г.,
роден на ***г. и Р.И. Г., роден на ***г., които са вече пълнолетни. След
раждането на големия им син Г. се установили да живеят в гр.К.. През първите
години след сключване на брака имали разбирателство по всички семейни въпроси,
съвместно решавали семейните проблеми, като след раждането на децата и двамата
заедно полагали грижи по тяхното отглеждане и възпитание. Добрите им
взаимоотношения продължили до края на месец януари 2012г., когато
преждевременно се прибрал от работа и за
голяма изненада, не могъл да отключи входната врата на жилището, която била
заключена с ключ от вътрешната й част. Многократно правил опити да си отключи и
звънял на входния звънец, но никой не отключвал. След около двадесет минута
ответницата отключила врата, но била силно притеснена от появата му. Влизайки в
жилището, видял непознат мъж, за който тя пояснила, че е неин приятел. Заключил
входната врата и телефонирал на големият им син Г., на когото обяснил
ситуацията. Синът им се прибрал в дома им и след кратка разправа помолили
другият мъж да напусне жилището им, а след това ответницата не могла да им даде
логично обяснение за ситуацията. Месец
след това без негово знание и каквото и да било обяснение тя събрала част от
личния си багаж и се изнесла от семейното им жилище. Впоследствие от познати и
близки до семейството приятели разбрал, че ответницата поддържала връзка с
въпросния мъж. Въпреки изневярата и с оглед предстоящия абитуриентски бал на
малкия им син Ростислав и запазване на семейството, с децата решили да простят на ответницата и я помолили да се
върне в дома им. Ответницата се съгласила и се върнала при тях след бала на
сина им, в края на месец май 2012г. През месец юли 2012 г. тя отново напуснала
жилището им за около два дена и връщайки се в дома им, отново не могла да даде
разумно обяснение. След тази случка отношенията се нормализирали. Заедно
организирали сватбите на двамата им сина. Всичко между тях протичало нормално
до Никулден на 06.12.2019г. На 07.12.2019г.
рано сутринта отишъл на лов като връщайки се след това констатирал, че
ответницата е събрала част от личния си багаж, оставила сребърната си халка и
напуснала домът им. Чул се с нея по
мобилния телефон и тя му обяснила, че отива във Ф. при сестра си, смятала да се
установи да живее и работи там постоянно и не смята да живеят отново заедно.
Счита бракът им с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен и формален
като лишен от смисъл и съдържание поради което запазването му не било в техен
интерес. В с.з. заявява, че оттегля
искането си съдът да се произнесе по въпроса за вината. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.К., ж.к.“****“ бл.**, вх.Е, ет.5, ап.**, придобито по време на
брака. Сочи, че съпругата не е приемала фамилното му име тъй като и двамата
били с фамилно име И..
В отговор на исковата молба, подаден
в срока по чл.131 от ГПК, ответницата чрез пълномощника заявява, че сочените от
ищеца сериозни
разногласия и охладнели чувства между тях са верни. Твърди, че живеят разделени
повече от 2 години, като тези обстоятелства в своята съвкупност водели до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Заявява, че желае
прекратяването на брака без съда да се произнася по въпроса за вината. В с.з.
заявява, че е съгласна на семейното жилище да бъде предоставено на ищеца и оттегля претенцията за наем за ползване на нейната идеална
част от семейното жилище.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Страните сключили граждански брак на 15.10.1989 г. в гр.Р., първи за двамата, от който две деца: Г.И.Г., роден на ***г. и Р.И.
Г., роден на ***г.
/удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански
брак №1162/15.10.1989 г./.
Не е спорно, а и от показанията на
свидетеля К.А.Н.се установява, че след сключването на
брака страните са живели в гр.К. като през годините няколко пъти се разделяли
за период от няколко месеца и отново се събирали. Повод за разделите било
напускането на ответницата на семейното жилище поради извънбрачна връзка. В началото на месец декември 2019 г.
съпругата напуснала окончателно семейното жилище и се установила да живее в
друго населено място, а в последствие заминала в чужбина. След раздялата
съпрузите преустановили контакти помежду си. /“…. Доколкото знам от 2019г. те
не живеят заедно, тъй като Д. замина за Ф.. . Д. не се е връщала в България. …
няколко пъти са се разделяли, преди тя да замине за Франция. Едната от
разделите била свързана с връзката й с неин колега, след това са се събирали отново
за малко. След това тя отиде на квартира за 1-2 месеца, след това ходи в Г. и
последно след Г. мисля, че си ходи в гр.Р. при майка си... Кавги не са имали.
…Бяхме на лов и като се върнал видял, че Д. я няма, че си е вземала багажа и е
оставила брачната халка... Имат две деца - Г. и Р., които са вече пълнолетни… И.
знае, че Д. е във Ф. при сестра си. Преди завеждане на делото знам, че не са
поддържали контакт, но по повод на делото са се счули. След като е заминала за
Ф., не е изпращала пари за него, за семейството. Доколкото знам, разноските за
семейството ги е поемал И.…“. Съпрузите са категорични в решението си за развод
и не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.** от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата
на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От събраните
по делото доказателства и неоспорени обстоятелства съдът приема бракът между
страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Установи, че повече от година и
половина съпрузите са във фактическа раздяла, тъй като са с различно местоживеене- ищецът живее в
България, а ответницата трайно се у установила да живее във Ф.. Различията в
характерите и кратните раздели по инициатива на ответницата през годините,
нежеланието за съвместно съжителство и недоверието, както и липса на ежедневни
съпружески / духовни и интимни/ контакти през последните две години са довели
до отчужденост и разпадане на брачната връзка. Създадената семейна атмосфера не
е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и
преходни недоразумения. Това е така защото, съпрузите чрез взаимно
разбирателство не проявяват общи усилия
да осигурят благополучието на семейството си. Поведението им е трайно
установено, което доказва, че те не желаят да постигнат това. Съпрузите не са
направили дължимото за преодоляване на отчуждението и недоверието между тях. Те
нямат както общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа един към друг. Всеки
устроил живота си самостоятелно и не полагат усилия за запазването на брака.
При това състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само
формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, поради
което следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с
решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази
връзка не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Относно семейното жилище:
Безспорно ищецът живее в семейното жилище, находящо се
в гр.К., ж.к.“****“ бл.**, вх.Е, ет.*, ап.**. Предвид желанието на ищеца и съгласието на ответницата,
ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на съпруга.
Относно фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, „след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“, т.е.
законодателят е предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови
предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. По делото
обаче се установява, че при сключването на гражданския брак всеки един от
съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име и не е приемал
или добавял към него фамилното име на другия съпруг, поради което и
съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от
съпрузите, както са ги направили. Ищцата и ответникът следва да заплатят по
сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 15.10.1989 г. в гр.Р., обл.Р.
граждански брак между И.Г.И., с ЕГН-********** *** и Д. В. И., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., ж.к.“****“ №**, вх.*, ет.*,
ап.** на съпруга И.Г.И., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д. В. И., с ЕГН-********** да носи предбрачното фамилно И..
ОСЪЖДА
И.Г.И., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна
такса.
ОСЪЖДА Д. В. И., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: