№ 6151
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20251100500768 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 18401 от 11.10.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г. по описа
на СРС, 178-ми състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на И. М. М., извършено със заповед № 20-309/08.12.2023г. на работодателя
„Дружество за касови услуги“ АД, с която на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ
е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „охранител“. С решението е
отхвърлен иска на И. М. М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2
КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12600 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.12.2023г.
до 08.06.2024г., както и е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дружество за касови
услуги“ АД да заплати на И. М. М. сумата от 360 лева – разноски за уважения иск, а И. М.
М. е осъден да заплати в полза на „Дружество за касови услуги“ АД сумата от 1534 лева –
разноски за отхвърления иск. С решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„Дружество за касови услуги“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата от 80 лева – държавна такса за уважения иск.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Дружество за касови
услуги“ АД срещу Решение № 18401 от 22.02.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г.
по описа на СРС, 178-ми състав в частта, с която е уважена претенцията на И. М. М. и е
отменена Заповед № 20- 309/08.12.2023г. за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение с лицето. В жалбата са изложени
1
съображения, че решението е недопустимо и неправилно, както и че е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че изводът на СРС, че връчването с
писмо с обратна разписка, както на заповедта, така и на искането за даване на обяснения, не
отговаряло на изискванията на Закона за пощенските услуги и Общите правила за условията
за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, бил неправилен. Поддържа, че ищецът
не бил оспорил официалното удостоверение от „Български пощи“ ЕАД за връчването на
искането за даване на обяснения. Сочи, че ищецът не бил оспорил официалния
удостоверителен документ, в който изрично било посочено, че куриерът не бил открил
получателят на посочения адрес в три последователни опита, направени в три
последователни дни. Съдът бил приел, че пощенският оператор не бил изчакал 10
календарни дни да се яви получателят и при неявяването му да изпрати второ писмено
известие, каквито твърдения не били въведени в исковата молба. Поддържа, че съдебната
практика приемала, че дали са предприети достатъчно действия за връчване на искането за
даване на обяснения се преценявало за всеки конкретен случай. Счита, че обжалваното
решение е недопустимо и неправилно. Оспорваната заповед била връчена на 18.12.2023г.
Сочи, че следвало да се преценява института на добросъвестност по отношение на
работодателя, който бил поставен в невъзможност да поиска обяснения на служителя, тъй
като същият не бил на мястото, на което следвало да упражнява трудовите си задължения.
Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е уважена претенцията на ищеца
и да отхвърли предявения от И. М. иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. М., с
който се оспорва същата. Изложени са твърдения, че в подадения насрещен иск било
посочено, че връчването на заповедта не можело да бъде прието за надлежно удостоверено
съгласно ЗПУ, с което били въведени всички възможни несъответствия със закона, вкл. и
приетото от съда неспазване на процедурата за връчване по реда на чл. 36 ЗПУ. Намира
изводите на СРС за ненадлежно връчване на искането за даване на обяснения по чл. 193 КТ
за правилни. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. М. М., с
която се обжалва Решение № 18401 от 11.10.2024г., постановено по гр. дело № 21159/2024г.
по описа на СРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Поддържа, че предвид липсата на оспорване от ответника в първата
инстанция на факта на оставане без работа на ищеца, съдът е следвало да приеме този факт
за безспорен и ненуждаещ се от доказване и с оглед уважаването на главния иск е следвало
да уважи и иска за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Сочи,
че не било обсъдено обстоятелството, че предвид невръчването на искането за даване на
обяснения по чл. 193 КТ и последвалото невръчване на заповедта за уволнение, трудовата
му книжка се намирала у „Дружество за касови услуги“ АД. Поради което за ищеца не било
възможно да започне работа при друг работодател. Искането към съда е да отмени
решението в частта, с която е отхвърлил предявения иск за сумата от 12600 лева,
2
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода
от 08.12.2023г. до 08.06.2024г., както и да му бъдат присъдени сторените разноски в пълен
размер.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
„Дружество за касови услуги“ АД, с който се оспорва същата. Поддържа, че с определение
от 28.05.2024г. съдът бил разпределил доказателствена тежест по предявения иск по чл. 225,
ал. 1 КТ, въпреки това не били представени доказателства от страна на И. М.. Сочи, че с
отговора на исковата молба бил оспорен предявения иск. Сочи, че твърдението, че трудовата
книжка се намирала у дружеството било невярно, както и било заявено за първи път с
въззивната жалба. Искането към съда е да остави без уважение доказателствените искания,
тъй като нямало правно и фактическо основание трудовата книжка да се намира в
дружеството. Искането към съда е да отхвърли насрещната въззивна жалба. Претендира
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите в жалбата и в насрещната въззивна жалба е необходимо да се добави и
следното:
Не е спорно между страните, че ищецът И. М. е заемал длъжността „охранител
инкасо екип“- Дирекция „Инкасо“, отдел „Касова и Инкасова дейност“, регион София,
НКПД 54141007, НКИД 8299, считано от 01.03.2023г. въз основа на сключен между страните
трудов договор № 029/28.02.2023г., както и че с допълнително споразумение № 2023-
200/25.07.2023г. към трудовия договор е изменено трудовото му правоотношение, считано от
25.07.2023г., като работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността
„Охранител“, код по НКПД 5414 1007 като мястото му на работа е променено от регион
София на „ДКУ- Инкасо“ ЕАД на Териториално поделение София на „Дружество за касови
услуги“ АД. Безспорно е и обстоятелството, че със Заповед № 20-309 от 08.12.2023г.
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено с налагане на дисциплинарно
наказание- уволнение за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ- неявяване на работа на 14.11.2023г., както и на 22.11.2023г., 23.11.2023г. и 24.11.2023г.
включително. С горецитираната заповед правоотношението на ищеца е било прекратено,
като на основание чл. 221, ал. 2 от КТ е посочено, че ищецът дължи обезщетение в размер на
двукратното си брутно трудово възнаграждение в размер на 4200 лева за срока на
предизвестие от 60 дни, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 15 дни. Между страните не е спорно
и обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за
3
последния пълен отработен месец преди уволнението, е 2100 лева.
Относно доводите във въззивната жалба, касаещи обстоятелството дали е спазен
законоустановения двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2 – месечен срок, а според чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ сроковете
по искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на
работата започват да текат от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение – от
деня на прекратяването.
Заповедта подлежи на връчване лично срещу подпис или по пощата с обратна
разписка (чл. 195, ал. 2 КТ), като съгласно съдебната практика, за да е надлежно връчването
по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с
чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.); , сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон –чл.
36 от Закона за пощенските услуги. В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.
дело № 507/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 2516 от 23.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д.
№ 2989/2023 г., Определение № 775 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2015 г., IV г. о.,
Определение № 1564 от 03.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3564/2023 г., Решение № 283 от
06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д.
№ 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 146 от 01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3431/2021 г., III г. о. и др.
В конкретния случай препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
бил изпратен на адреса, посочен в сключения между страните трудов договор, като на
08.12.2023г. видно от приетата разписка /л.32 от делото/ пратката не е била потърсена от
получателя.
В разпоредбата на чл. 36 от ЗПУ е посочено, че пощенските пратки по чл. 34 се
доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се
определят според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на
съобщенията. В чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и
пощенски колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010г. на Комисията за регулиране на
съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010г., в сила от 15.06.2010г., доп., бр. 19 от
2.03.2018г. е посочено, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на
лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се
вписват трите имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса
поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да
4
бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от
две.
В т. 44 от Общите условия на договора с потребителите универсална пощенска услуга
и пощенски парични преводи, извършени от „Български пощи“ ЕАД е посочено, че
доставяне на препоръчани пощенски пратки: а) препоръчаните пощенски пратки се доставят
лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може
да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично
на получателя”, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на
адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните
документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката; б)
когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя
(пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в ПС. Срокът за
доставяне е 20 календарни дни от датата на получаване на пратката в ПС. При неявяване на
получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската
станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно известие.
Гореописаните разпоредби определят действията, които следва да бъдат извършени от
пощенските служители, когато пощенската пратка не е връчена при посещението на адреса.
В конкретния случай правилно СРС е приел, че по делото не са представени доказателства за
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила.
Липсват данни осъществени ли са две известявания и дали служител на куриерската фирма
е оставил съобщение до адресата къде да получи пратката. Единствено е посочено, че
пратката не е потърсена от получателя. С оглед на което при липса на фактическо връчване
и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите
правила, не би могло да се приеме, че пратката /заповедта за прекратяване на
правоотношението/ се счита за доставена на получателя.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС, че
срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е спазен, доколкото ищецът е получил препис от заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, въз основа на която е било образувано гр. дело № 1719/2024г. по
описа на СРС, 178-ми състав с предмет претенция по чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на
обезщетение за дисциплинарно уволнение за срока на предизвестие. В допълнение следва да
бъде посочено, че по делото ищецът не твърди, респ. не се установява ищецът да е узнал за
издадената заповед за уволнение на по-ранна дата, нито да са извършени други действия
извън гореописаните за връчване на процесната заповед за уволнение. В този смисъл
5
въззивният съд намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
установява ищецът да е бил недобросъвестен и да е поставил в невъзможност работодателя
да връчи заповедта за уволнение.
По основателността на предявените искове въззивният съд намира следното:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил
законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на
уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания:
нарушена процедура по чл. 193 от КТ /при твърдения, че работодателят не е искал писмени
обяснения от ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание/, както и че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана.
На първо място, въззивният съд споделя изводите на СРС, че провеждането на
процедурата по чл. 193 от КТ не е доказано по категоричен начин по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не
съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма
на поканата на работодателя до работника /служителя за даване на обяснения за нарушение
на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за
начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията - средство за
защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от
работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на
конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на
отправената покана - писмена или устна - за даване на такива до адресата. Приема се, че
обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички
случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.
Прието е в практиката, че снемането на обяснения може да бъде направено и/или прието от
друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника или служителя по поръка
на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване.
В настоящия случай ответното дружество твърди, че е поискало от ищеца обяснения
за неявяването му на работа на посочения период с писмо с изх. № 020-644 от 27.11.2023г. по
описа на дружеството, както и че искането било изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД за
връчване на адрес: гр. София, ж.к. **** /посочен в трудовия договор като адрес на ищеца/.
По делото е прието гореописаното искане, както и обратната разписка, оформена като
6
непотърсена от получателя- л. 34 от делото. От писмо с изх. № 94-Н-46 от 22.07.2024г. по
описа на „Български пощи“ ЕАД се установява, че вътрешна куриерска пратка с баркод №
CL007572419BG с подател Ф.М., „Дружество за касови услуги“ АД, и получател И. М., ж.к.
****, гр. София е била подадена на 27.11.2023г. По сведения на директор Специализирано
поделение „ИМС/Булпост“ на „Български пощи“ ЕАД на 28.11.2023г., на 29.11.2023г. и на
30.11.2023г. са направени опити за доставка на адрес от куриер, като получателят не е бил
намерен и не бил отговорил на позвъняванията на посочения телефон за връзка. Поради
това на 30.11.2023г. било оставено служебно известие за получаване на пратка от офис на
СП „ИМС/Булпост“ и на 05.12.2023г. куриерската пратка с баркод № CL007572419BG била
върната и доставена на подателя от куриер на СП „ИМС/Булпост“.
Съгласно чл. 193, ал. 3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато
обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички
случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е
получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.
Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т. ч. случаите, когато
работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е
явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по
какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за
обяснения да достигне до него. Искането за даване на обяснения за констатираното
дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност
на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени
всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на
работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се
преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. Безспорно, когато исканите
обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от
сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени
справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните
възможности на работника да ги даде. Когато обясненията са за действия или бездействия,
които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде
наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и
такива не са били дадени. При отказ да се дадат обяснения за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина, за който е съставен надлежно протокол, въпрос на доказване с
допустимите от процесуалния закон доказателствени средства е от страна на работодателя
да се установят по несъмнен начин фактите и обстоятелствата изложени в него. В този
случай, при доказване на горните обстоятелства, с искането за даване на обяснения,
работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл.
193, ал. 2 КТ е неприложима.
При преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че и при
7
връчването на искането за обяснения не са спазени гореописаните правила за връчване на
препоръчани пощенски пратки, доколкото не се установи в пощенската кутия да е било
оставено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката, респ.
да не се е явил в рамките на 20 календарни дни в пощенската станция за доставяне, както и
да е било изпратено второ писмено служебно известие съгласно т. 44, б. „б“ от ОУ. С оглед
на което е правилен изводът на СРС, че са нарушени изискванията за редовност на връчване
на обясненията по реда на чл. 36 ЗПУ и следва да се приеме, че работодателят не е дал
възможност на служителя да даде обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. В този смисъл и
Определение № 4803 от 24.03.2024г., постановено по гр. дело № 1658/2024г. по описа на
ВКС. Избраният от работодателя начин за връчване на искането за обяснения налага и
спазването на законоустановения ред за това. В конкретния случай редът, предвиден в чл. 36
ЗПУ. По делото не се твърди работодателят да е предприел връчване на искането за даване
на обяснения по различен начин /било то писмено или устно/.
С оглед доводите във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се произнесъл
по ненаведени оспорвания, свързани с нарушение на чл. 36 от ЗПУ, въззивният съд намира
същите за неоснователни, доколкото в исковата молба са изложени ясни твърдения, че не
следва да се приемат за доказани възраженията на ответника за предварително искани
обяснения от служителя чрез писмо с обратна разписка, доколкото същото се било върнало
като непотърсено. Изрично е посочено, че не може да бъдат приети за надлежно
удостоверени съгласно ЗПУ обстоятелствата, че получателят отсъства и не е открит на
адреса. Предвид което ищецът в исковата молба е навел ясни твърдения, че не са му
поискани обяснения и е оспорил възраженията на насрещната страна, че предварително са
му били поискани обяснения чрез писмо с обратна разписка. При така наведените
оспорвания в доказателствена тежест на работодателя е да докаже твърденията си, че е
поискал обяснения и да го докаже с ангажиране на съответните доказателства или
доказателствени средства.
При тези данни и с оглед изричното оспорване от ищеца, че е получил писмено
искане от работодателя за даване на обяснения, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал несъмнени
доказателства, че е предоставил възможност на служителя да даде обяснения преди налагане
на дисциплинарното наказание. Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че с
неявяването си на работа ищецът е поставил работодателят в невъзможност да поиска
обяснения. Както беше посочено, искането за даване на обяснения не е формален акт и може
да бъде осъществен по някои от гореописаните начини.
Следователно процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ – изискване на обяснения във
връзка с налагане на дисциплинарното наказание преди то да бъде наложено, не е
изпълнена. При такава хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ –
съдът отменя дисциплинарното наказание и то без да разглежда спора по същество (в този
смисъл Решение № 205 от 03.08.2011г. по гр. д. № 1284/2010 г. на ВКС; Решение № 592 от
26.03.2010г. гр. д. № 267/2009г. III ГО на ВКС; Решение № 857 от 25.01.2011г. по гр. д. №
8
1068/2009г. на IV ГО на ВКС; Решение № 629 от 01.11.2010г. по гр. д. № 279/2009г. на IV ГО
на ВКС; и Решение № 494 от 18.06.2010г. по гр. д. № 1687/2009г. на ВКС).
С оглед доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено, че в конкретния
случай при преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че
работодателят не е бил поставен в невъзможност да връчи искането за даване на обяснения.
Действително, както е посочил въззивникът, от страна на пощенски служител са
удостоверени посещения на адреса на ищеца в рамките на три последователни дни, както и
на позвъняване на телефонен номер, посочен в пратката, но горните обстоятелства сами по
себе си не установяват по категоричен начин, че работникът се е укривал или не се е явил за
даване на обяснения след получаване на искането. В настоящия случай се установява, че
работодателят е изпратил своевременно искане за даване на обяснение на адреса, посочен в
трудовия договор, както и че същото не е било връчено на работника. При връчването на
искането за обяснения е допуснато нарушение на горецитираните правила на ЗПУ и след
връщането на писмото като непотърсено при работодателя на 04.12.2023г. не се твърди да са
били извършвани действия ищецът да е бил търсен да даде обяснения /чрез обаждане по
телефон или изпращане на нотариална покана/. Напротив, непосредствено след получаване
на обратната разписка като непотърсена е издадена процесната Заповед № 20-
309/08.12.2023г. като следва да бъде посочено, че е правилен изводът на СРС, че видно от
датата на връщане на обратната разписка и датата на издаване на заповедта не е спазен и 20-
дневния срок, предвиден в чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски
пратки и пощенски колети.
При така установените факти съдът счита, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ и не е изслушал работника във връзка с конкретното
нарушение, довело до налагане на дисциплинарното наказание като не се установява
недобросъвестност на работника- т.е. сам да се е поставил в невъзможност за получаване на
искането за обяснения. По тези съображения се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и правилно е бил уважен от СРС.
По отношение на насрещната въззивна жалба, с която се обжалва решението в частта,
с която е бил отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ,
въззивният съд намира следното:
Правилно е преценено от първостепенния съд, че при предявен осъдителен иск за
заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на факта за оставяне без работа, доколкото от
доказването му се обуславя основателността на така заявената искова претенция. В тази
насока е приетото разрешение по Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. по тълк. дело
№ 6/2013г., ОСГК на ВКС, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В съответствие с горецитираното
разрешение е разпределена и доказателствената тежест с определението от 28.05.2024г., в
което е обективиран проектът за доклад, в което СРС изрично е указал на ищеца да докаже
9
изгодния за него факт, а именно че е останал без работа за съответния период, за което не
сочи доказателства, както и че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението.
В изпълнение на задълженията си при изготвяне на доклада първоинстанционният съд е дал
изрични указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за оставането си
без работа за посочения период, като независимо от същите до приключване на съдебното
дирене пред СРС не са ангажирани доказателства за горепосоченото обстоятелство. Предвид
което правилно и в приложение на неблагоприятните последици от тежестта за доказване е
прието, че предявеният иск е недоказан и е отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде
посочено, че предявеният иск не е бил признат от страна на ответника-работодателя, нито е
бил признат факта, че ищецът е останал без работа през процесния период. Напротив, с
отговора на исковата молба ответникът е оспорил същия като неоснователен и е направил
искане да бъде отхвърлен. На последно място по отношение на изложените в насрещната
въззивна жалба твърдения, че трудовата книжка на ищеца се намирала у дружеството-
ответник, въззивният съд намира, че същите са заявени за първи път във въззивната
инстанция, предвид което са преклудирани.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция, а именно отхвърлянето,
както на въззивната жалба на „Дружество за касови услуги“ АД, така и на насрещната
въззивна жалба на И. М. М., разноските в настоящото производство следва да останат за
страните така както са сторени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18401 от 11.10.2024г., постановено по гр. дело №
21159/2024г. по описа на СРС, 178-ми състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11