Решение по дело №1454/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262928
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20201100101454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 10.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на  втори февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа гр.д. №1454 по описа на СГС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба на М.А.М. ЕГН ********** *** чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.С.С., с която е предявен иск  с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ против Г. фонд *** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 26.04.2014г.  на АМ Тракия по вина на водач на неидентифицирано МПС и неустановен водач, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата.

            В условията на евентуалност е предявил същата искова претенция за присъждане на неимуществени вреди срещу З. „Б.В.И.г.“ АД ЕИК*******със седалище и адрес на управление ***, пл.“*******представлявано от К.Р.и Н.Д.Ч.– Изпълнителни директори, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№*******, в което ищецът е пътувал към момента на настъпване на ПТП ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата.

            Ищецът твърди, че от ПТП е получил следните травматични увреждания – мозъчно сътресение – със загуба на съзнание, контузия на главата, охлузване в лявата теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на 5-ти пръст на лявата лъка. Изпитал и продължавал да изпитва големи болки в резултат на инцидента. Вследствие на изживения шок се оплаквал от понижено настроение, тревожност и безсъние.

            В законов срок ответникът Г. фонд оспорва предявения срещу него иск. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП  е водачът на МПС „Инфинити“ с рег.№*******– Б.Д.М., като вина за настъпване на ПТП имал и водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******* – А.К.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан.

            Ответникът по евентуалния иск З. „Б.В.И.Г.“ АД оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране отговорността му, тъй като водачът на лек автомобил „Опел Астра“ не е виновен за настъпване на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното.

            Ищецът е представил констативен протокол №162 от 26.09.2014г., според който е пострадал при процесното ПТП. Отразено е, че на 26.09.2014г. около 12.15ч. на АМ Тракия км 46 посока София, община Ихтиман е настъпило ПТП с пострадали лица между л.а. марка „Инфинити КХ 70“ с рег.№*******управляван от Б.Д.М. и л.а. марка „Опел Астра“ с рег.№*******, управляван от А.И.К.. Било образувано ДП №305/2014г. по описа на РУ Ихтиман.

            Ищецът е представил протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум.

            С решение от 25.01.2016г., постановено по НАХД №543/2015г. по описа на Ихтиманския районен съд, водачът на л.а. марка „Инфинити КХ 70“ с рег.№***** Б.Д.М. е бил признат за невиновен в това, че на 26.09.2014г. около 12.15ч. на АМ Тракия км 46 посока София, община Ихтиман при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил телесни повреди на две лица М.М. и А.К., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 алт.1, пр.3 алт.1 б.а пр.2 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Решението е било потвърдено от въззивната инстанция.

            Ищецът представя Епикриза №710/2014г. издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД гр.София и болничен лист за временна неработоспособност №0177782/21.10.2014г. Според нея ищецът е получил при процесното ПТП мозъчно сътресение, охлузване на лява слепоочна област и разкъсноконтузна рана по външностранична повърхност на лява ръка в областта на пети пръст.

            С молба от 12.07.2017г. ищецът е поискал обезщетяване от ответника Г. фонд като е представил относими за това документи.

            С писмо от 17.07.2017г. ответникът е отказал обезщетяване, тъй като не са налице предпоставките по чл.577 ал.1 т.1 от КЗ, а именно липсва виновно противоправно поведение на незастраховано или неидентифицирано МПС, което да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдените увреждания и за ГФ няма законно основание да изплати претендираното обезщетение.

            С молба от 12.07.2017г. ищецът е поискал от втория ответника З. „Б.В.И.г.“ АД изплащане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2014г., при което е самокатастрофирал л.а. „Опел Астра“ с рег.№*******, чиято гражданска отговорност на водача е била застрахована при него. Били са представени писмени доказателства.

            С писмо от 18.09.2017г. застрахователят е отговорил на ищеца, че отказва изплащане на обезщетение поради това, че не може да се направи извод за наличие на виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил.

            Според изслушаната по делото комплексна САТМЕ се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания – повърхностни наранявания, изразяващи се в охлузване в лявата слепоочна област на главата и малка разкъсно-окнтузна рана на малкия пръст на лявата ръка. Няма данни за настъпили усложнения. Според вещото лице медик, при рипса на неврологична симптоматика при приемането на ищеца в болница, както и липсата на такава по време на престоя в лечебното заведение, липсата на травми на мозъка при провеждане на специализирано образно изследване – скенер, както и липсата на усложнения и добрия изход, е приета най-леката степен на травма на мозъка – мозъчно сътресение. Посочено е, че нормалния възстановителен период е от две до три седмици при спазване на необходимите препоръки за режим и поведение и при липса на други медицински документи за временна нетрудоспособност дават основание да се приеме, че възстановителния период е бил в тези граници. Според експертизата, в предвид травмата на лявата слепоочна област, установеното, че ищецът е седял на задната седалка, която е била оборудвана с предпазен колан, той е бил без поставен такъв. Вещото лице инж.В.П. дава следния механизъм на ПТП – л.а.“Опел Астра“ непосредствено преди настъпилото произшествие се е движел в направление от гр.Пловдив към гр.София равномерно и със скорост от 110км/ч. Пътният участък, в който е настъпило ПТП се намира извън границите на населено място и е в района на пътен възел „Мухово“. В същия момент на същото място  и посока със скорост в порядъка на 150км/ч се е движел автомобил „Инфинити“ и поради недостатъчно странично разстояние между двата автомобила настъпва приплъзващ удар. Автомобил „Инфинити“ при своето движение удря с предна дясна част, намиращия се пред него автомобил „Опел“ в неговата задна лява част, при което нарушава неговото устойчиво движение. В неустойчиво състояние и извършващ едновременно транслационно и ротационно движение около вертикалната си ос и от лентата си за движение Опела пресича аварийната лента, разрушава еластичната предпазна преграда и навлиза под ъгъл в банкета, където изминава известно разстояние след което излита поради наличието на денивелация. Инерционните сили са оказали въздействие и върху всички субекти, намиращи се в автомобила. Автомобилът Инфинити напуска мястото на настъпилото произшествие. Според вещото лице липсват технически причини за настъпване на ПТП. Причината е от обективен характер и касае недопускане на осъществяването на контакт между автомобилите чрез навлизането на автомобил Инфинити в коридора на движение на Опела.  Загубата на устойчиво праволинейно движение е в следствие на осъществен контакт между предна дясна част на автомобила Инфинити със задна лява част на автомобил Опел. Липсват данни за самокатастрофиране.

            Тази експертиза е била оспорена досежно това дали ищецът е бил с поставен предпазен колан и възстановителния период на лечение.

            Съдът е допуснал повторна САТМЕ експертиза в тази част, изготвена от вещите лица д-р Е.И. и инж.И.Т.. Вещите лица са отговорили, че ищецът е бил без предпазен колан с оглед получените травматични увреждания.  Потвърждава се, че  по автомобил Опел Астра е бил реализиран удар в задната му лява част от друг автомобил, което е довело до преобръщане на Опела.При поставен колан, ищецът би получил специфични наранявания от коланната лента, каквито при него не се установяват, а и би се предотвратило охлузването на главата и мозъчното сътресение.

            От показанията на  свидетелката А.И.К. – П. се установява, че тя е шофирала л.а.Опел Астра, в който на задната седалка се е возел ищеца. Пътували от гр.Пловдив в посока гр.София по АМ Тракия. Наближавайки гр.Ихтиман погледнала в огледалото за обратно виждане и за секунди видяла бял джип, който връхлита към колата. Последвал удар и колата й започнала да се върти около оста си, след което се ударили в манитеналата. Изпаднала в шок и когато се събудила, видяла, че са паднали в някакво дере, магистралата била високо. М. бил в безсъзнание, започнала да го бута да се събуди. След известно време дошла линейка и ги превозила до Окръжна болница в Ихтиман. Няма спомен дали той е бил с поставен предпазен колан в автомобила.

            От показанията на свидетелката Мила Маринова  - съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че на 26.09.2014г. съпругът й се връщал от командировка от гр.Пловдив и на АМ Тракия колата, в която  пътувал била ударена от преминаващ покрай тях автомобил. Видяла мъжа си в болницата в Света Анна същия ден след обяд няколко часа след катастрофата. Бил много уплашен. Четири дни бил на болнично лечение. След изписването 24 дни бил в болнични, след което по указания на невролога от 20 дни. Имал силно главоболие, виело му се свят, не можел дълго време да гледа телевизия.

            При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.

            Предявеният главен иск по чл.288 ал.1 т.1 КЗ/отм./ е за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от посоченото ПТП по вина на водач на МПС, който е неустановен и е напуснал местопроизшествието.

            Механизмът на ПТП е изяснен с протокола за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, албум и заключението на САТЕ.

            Нарушен е чл.25 ал.1 от ЗДВп, според който,  който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него.

            При изпреварването е следвало да се осигури достатъчно разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство – чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП.

            Видът на уврежданията се доказа от съдебно медицински експертизи.        Според настоящия състав на съда, предявения иск срещу първия ответник Г.  фонд е неоснователен по следните съображения. Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). От събраните по делото доказателства – констативен протокол, съдебните експертизи, решенията на наказателния съд, се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат на удар между л.а.Опел Астра и автомобил Инфинити, при който последният автомобил с предна дясна част е ударил Опела в задна лява част в платното за движение на Опела. Самият ищец твърди в исковата си молба, а и от материалите по делото се установява,  че водачът на МПС марка „Инфинити“ модел КХ 70 с рег.№СА ***** е бил установен и това е Б.Д.М., срещу когото е било образувано и ДП №305/2014г. по описа на ОД на МВР гр.София. От протокола за ПТП се установява, че за л.а. „Инфинити“ с рег.№*******с водач Бейчет Мюмюн е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност в ЗК „Армеец“, валидна за периода от 28.02.2014г. до 27.02.2015г. От където следва, че независимо, че водачът на МПС „Инфинити“ е напуснал местопроизшествието, той е бил установен и МПС е идентифицирано, освен това е имало валидна застраховка ГО.

            Поради неоснователност на този иск, съдът следва да разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД.

            Този иск е също неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен, съображенията за това са следните.

Прекият иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ е за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на  чл.226 ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по  чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/. 

            Не се спори между страните, че ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД е застраховател по договор за застраховка „ГО“, касаеща л.а. „Опел Астра“ с ДК№******* за процесния период. Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2014г.-2015г. - § 22 от ПЗР на КЗ.

            Не се спори и че водачът на л.а.Опел Астра А.К. няма вина за процесното ПТП. Няма и изложени твърдения в тази насока от страна на ищеца. Твърденията са, че автомобилът е самокатастрофирал, това обаче се опровергава и от заключенията на САТЕ, които съдът кредитира като компетентни и обективно изготвени и подкрепени от останалия доказателствен материал, вещите лица по които са категорични, че причината за ПТП е удар от МПС „Инфинити“ в л.а.“Опел Астра“, което е довело до изхвърчане на Опела от коридора си на движение. При липса на виновно поведение на водача на застрахованото МПС, не може да бъда ангажирана отговорността на застрахователя на водача на МПС Опел Астра.

            С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД сторените по делото разноски сумата от 300лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

 

На основание изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.М. ЕГН ********** *** чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.С.С., с иск  с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ против Г. фонд *** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на увреждания от ПТП настъпило на 26.04.2014г.  на АМ Тракия по вина на водач на неидентифицирано МПС и неустановен водач, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.М. ЕГН ********** *** чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.С.С. условията на евентуалност иск с правно осн.чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за присъждане на неимуществени вреди срещу З. „Б.В.И.г.“ АД ЕИК*******със седалище и адрес на управление ***, пл.“*******представлявано от К.Р.и Н.Д.Ч.– Изпълнителни директори, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег.№*******, в което ищецът е пътувал към момента на настъпване на ПТП ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 11.05.2018г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплати на З. „Б.В.И.г.“ АД ЕИК*******сумата от 300лева /триста/ разноски в производството .

 

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: