№ 280
гр. Пазарджик, 07.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. П. от гр.Пазарджик, депозирана чрез
адв.А. П. от АК- Пазарджик, против Електронен фиш серия К №8549510 на
ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 вр. ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност и неправилност на атакувания ЕФ. Жалбоподателят
твърди, че не е конкретизирано мястото на извършване на деянието, доколкото
към връчения на нарушителя ЕФ липсва приложен снимков материал. Счита,
че в случая е следвало да бъде издадено НП, а не ЕФ. Развива доводи,
свързани с техническата изправност на използваното за заснемане на
нарушението АТСС и доказателствената стойност на съставения в тази връзка
протокол. Най-сетне, настоява, че деянието не е извършено в условията на
повторност. По тези съображения моли обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща пълномощника си адв.П..
За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани,
1
не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника
на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К. П., с което се иска
потвърждаване на ЕФ, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а
глобата е наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в
жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Електронен фиш серия К №8549510 на ОД на МВР- Пазарджик, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за
това, че на 29.12.2023г., в 08:47 часа, в гр.Пазарджик, ул.Пловдивска №107,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населеното място, по време на
управление на лек автомобил Мерцедес Ц 300 с рег.№ ****, се движи със
скорост от 65 км/ч, като нарушението е извършено в условията на повторност-
в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4351822.
Нарушението е установено чрез заснемане с АТСС ARH CAM S1
№120сс9е, насочено към кръгово кръстовище с бул.Ст. Стамболов, при
отчетен толеранс от 3% от измерената скорост.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на собственик на процесния лек автомобил,
съгласно справка за регистрация на МПС /л.8 от делото/.
Нарушението е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1
№120сс9е. Констатираното превишение на разрешената скорост с 15 км/ч е
калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3%, каквато е
възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от
ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са
абсолютно непротиворечиви.
2
Видно от известие за доставяне /л.16 от делото/, ЕФ е връчен на
05.04.2024г., а жалбата против него е подадена до компетентния да я разгледа
районен съд, от активно легитимирано лице, на 15.04.2024г./входящ номер/,
т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.
Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че
когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство,
тогава се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в
отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на
ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени,
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".
Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
3
когато то е мобилно /било то инсталирано в служебен автомобил или на
конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или
пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет
"скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на
скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно
независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ.
заснемане, съответно констатиране на нарушение. При това положение е
несъмнено, че нарушението законосъобразно може да се констатира с
мобилно АТСС и въпреки присъствието на контролния орган, доколкото
същият не оказва въздействие по време на работния режим същото. Поради
това възражението на жалбоподателя, с което се оспорва прилагането на
нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП и съответно издаването на ЕФ, наместо НП, в
случаите на констатирано присъствие на контролния орган при установяване
на нарушението с мобилно АТСС, е неоснователно.
Установи се също така по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно АТСС ARH CAM S1 №120сс9е. Няма
съмнение, че използваното АТСС е предназначено за осъществяване контрол
на скоростта на движение на МПС. С процесното АТСС на 29.12.2023г. е бил
осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служител при
Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата е съставен
Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-117/02.01.2023г. /л.9 от делото/,
съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, където подробно е отразено
времето /начало и край на работа/, мястото /гр.Пазарджик, ул.Пловдивска
№107/, липсата на пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на
разрешената скорост за населеното място от 50 км/ч. Не е налице
несъответствие между посоченото в ЕФ и Протокола за използване на АТСС
място на извършване на контрола. И в двата документа е записано
гр.Пазарджик, ул.Пловдивска №107, като допълнително е уточнено, че
мобилното АТСС е било насочено към кръстовището с бул.Ст. Стамболов.
Отново от съдържанието на посочения протокол е ведно, че АТСС е било
4
настроено на стационарен режим на измерване и засичане на ППС в двете
посоки на движение.
Същевременно, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.20 от делото/, процесното АТСС
е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126 и е преминало проверка на техническите и
метрологични характеристики с едногодишен срок на валидност, за което е
съставен Протокол №028-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на БИМ /л.19 от делото/.
Поради това няма съмнение, че процесното АТСС към инкриминираната дата
е било технически изправно.
По-нататък, издаденият ЕФ съдържа реквизитите на цитираната по-
горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което
съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени на фотоси
/л.10-15 от делото/, представляващи годни веществени доказателствени
средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Описано е нарушението по
време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата
като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя.
Съдържащите се данни върху фотоса, напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се
посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС,
доколкото засичани са били ППС и в двете посоки на движение. Установява се
ограничението на скоростта 50 км/ч за населеното място, липсата на
допълнително ограничение на същата с пътен знак, както и конкретно
засечената скорост на движение на процесното МПС. На фотоса ясно се
вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този,
чийто собственик е жалбоподателят. Генерираните от АТСС данни за
скоростта, отразени върху фотоса на л.14 и съотнесени автоматично към
процесното МПС /на гърба на фотоса/, изключват възможността от
механичното им въвеждане и оттам възможността за грешка при попадане на
други автомобили в обхвата на камерата. Най-сетне в разпоредбите на ЗДвП
никъде не е предвидено задължение за органите на МВР, когато връчват
електронен фиш, да прилагат снимка на нарушението. Поради това
5
възраженията на жалбоподателя, свързани с индивидуализацията на мястото
на нарушението са неоснователни.
В процесния ЕФ са посочени нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.21
ал.1/, както и наложената по размер глоба, мястото, начина и срока за
заплащането й.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. ЕФ
не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически
издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че
индивидуализирането на конкретното физическо лице- оператор на мобилната
система, както и датата, на която то е разпечатало на хартиен носител ЕФ не
са сред реквизитите на последния, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, в какъвто
смисъл е и становището на ВАС, застъпено в ТР №1/26.02.2014г. по описа на
същия съд, което в тази си част не е загубило своята актуалност.
В ЕФ изрично е цитирана и дадената от законодателя възможност на
санкционираното лице, на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП, в 14-дневен срок да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на МПС. В законовия срок такива
действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което и с оглед
нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към
отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС.
Съгласно приложената санкционна норма разпоредбата на чл.182 ал.4
от ЗДвП: "Когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6- предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца". В ал.1 на чл.182 от ЗДвП са
предвидени наказания за превишаване на разрешената скорост в населено
място, в ал.2- наказания за превишаване на разрешената скорост в извън
населено място, а в ал.3- наказания за водач на МПС, който извършва
обществен превоз на пътници и опасни товари.
Внимателният анализ на посочените по-горе законови разпоредби
води до извод, че нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП е бланкетна, което изисква да
е налице връзка с основната норма, към която препраща тя, а именно към
6
ал.1, ал.2 или ал.3 на чл.182 от същия закон.
Безспорно е, че повторност може да има само по отношение на
нарушение, извършено след като деецът е наказан с влязъл в сила акт за
същото по вид нарушение. В този смисъл нарушението, извършено при
повторност следва да бъда квалифицирано като бъде посочен и основния
състав на нарушението, към който повторността препраща.
В случая на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП, като
изрично е посочено към коя от хипотезите, предвидени в закона, препраща
приложената в конкретния казус санкционна норма на чл.182 ал.4 от ЗДвП. В
този смисъл АНО не е допуснал нарушение при прилагането на санкционната
норма.
Съгласно т.33 от § 6 от ДР на ЗДвП: "Повторно" е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174 ал.2- в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В атакувания ЕФ е посочена изрично датата на влизане в сила на ЕФ,
обосноваващ квалифициращия признак „повторност“, а именно ЕФ серия К
№4351822, влязъл в сила та 20.01.2023г. /л.17 от делото/, което води до извод,
че при описание на нарушението са изложени задължителните релевантни
обстоятелства.
От приетата като писмено доказателство по делото справка АИС
АНД /л.18 от делото/, се установява категорично, че ЕФ серия К №4351822, е
издаден за същото по вид нарушение и влязъл в сила та 20.01.2023г. При
съпоставка с датата на извършване на нарушението, предмет на атакувания
ЕФ, е видно, че последното е извършено на 29.12.2023г.- в рамките на
законоустановения 1-годишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К
№4351822- на 20.01.2023г.. Поради това възраженията на жалбоподателя,
свързани с осъществяване на квалифициращия признак „повторност“ са
неоснователни. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
датата на извършване на нарушението по ЕФ серия К №4351822 е без
значение при изчисляване на срока, доколкото законодателят обвързва
последния единствено с влизането в сила на посочения ЕФ.
7
Поради това не са налице процесуални пороци при издаването на
атакувания ЕФ, касаещи описанието на съставомерните признаци на
нарушението.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална, според мястото и вида на
извършеното нарушение, компетентност на своя издател, какъвто в случая се
явява ОДМВР- Пазарджик.
Предвид всичко изложеното дотук релевираните в жалбата
основания за незаконосъобразност на атакувания ЕФ са неоснователни,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а ЕФ- потвърден.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че пред
въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който депозира
писмено становище по съществото на спора, с което се прави искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи в размер, съгласно чл.37 от ЗПП, към
която препраща разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Поради това,
заплащането на правната помощ е необходимо да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност, като конкретния размер се определи
съобразно предвиденото в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ- от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно
съдебно заседание, без разпит на свидетели, без лично явяване на
юрисконсулта и не е с фактическа или правна сложност, поради което на
последния следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №8549510 на ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на Г. А. П. ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Г. А. П. ЕГН ********** от гр.Пазарджик, да заплати на
8
ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл.Съединение №3, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9