РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Кърджали, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „A1 Б.“ ЕАД против
решение № 122/ 29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1351/ 2021 г. по описа
на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от А.Б. ЕАД, с
предишно наименование „М.” ЕАД, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, срещу ET „Г.-
К.К.“, представляван от физическото лице търговец К.Г.К. за сумата 473.75
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М******* от
23.07.2012 г., ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. - датата на подаване
заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за което вземане
е издадена Заповед № ***/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 924/2021г. по описа на Районен съд –
Кърджали.
Решението се обжалва като неправилно. Жалбоподателят счита, че то е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както е и необосновано. Сочи се, че с
обжалваното решение е признато, че всяко едно от Приложенията
представлява такова към отделен, самостоятелен договор и същите са без
връзка с посочения в заповедното производство договор, като правопораждащ
вземането за неустойки. Датата 23.07.2012г. била тази на първоначална
активация на услуги по договора на абоната, като в представените по делото
договори от 05.08.2015г., от 14.03.2017г., от 24.07.2017г. и от 21.02.2018г.
1
изрично било посочено, че „Страните се съгласяват, че този Договор
представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията,
възникнали във връзка с ползваните от Абоната услуги. Всички предишни
договори, които са подписани от Страните преди датата на подписване на
този Договор и които не са прекратени, стават неразделна част от Договора и
се идентифицират с неговия уникален номер („Клиентски номер“). Условията,
посочени в предишни договори, запазват силата си, доколкото в този Договор
не е предвидено друго и доколкото не се изменят от този Договор и от
приложенията към него.“. В рамковите договори било записано, че всички
използвани услуги и подписани Приложения и/или споразумения били
неразделна част от договора и се идентифицирали с негов уникален номер
(клиентски номер). Всички услуги, активирани с отделните Приложения
представлявали част от партидата и ID на договора за абоната, като с
подписването на отделните приложения договорът се изменял и/или
допълвал, но той оставал в сила докато било налице валидно действащото
Приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към
него. Твърди се, че в представения по заповедното производство фискален
бон изрично било отбелязано, че било платено за потребител М*******,
което било ID на договора, по който се претендирали дължимите неустойки
по процесните сметки. Във фактурите, които били просрочени, били
начислявани такси именно за посочените в исковата молба мобилни услуги,
за които били начислени в последствие и неустойките.
Жалбоподателят сочи, че правопораждащият факт на претендираните
вземания е договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
който договор бил в сила с действащите Приложения, сключени към него. По
един договор можело да бъдат използвани няколко и различни услуги, с
различни срокове и ценови условия.
Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи
предявения иск, както и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява. Чрез
представителя си по пълномощие е депозирал молба, с която поддържа
жалбата и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява, не се представлява.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
2
Решението на Районен съд – Кърджали е валидно и допустимо. Същото е
и правилно, по следните съображения:
В РС – Кърджали е било образувано ч. гр. дело № 924/2021г., по което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК с № *** от 24.06.2021г., с която е разпоредено длъжникът ET „Г.-К.К.“ с
ЕИК *********, да заплати на кредитора А.Б.“ ЕАД, сумата в размер на
473,75лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М*******
от 23.07.2012г., ведно със законната лихва от 23.06.2021г. /датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 325лв. – разноски по делото, от която 25лв. за ДТ и 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК, след връчване на издадената по ч.гр.дело №
924/2021г. по описа на РС-Кърджали Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, длъжникът ET „Г.-К.К.“ е възразил по реда на
чл.414а от ГПК, че „няма издадени сметки и плащания по прекратен договор
2018г.“, като към възражението е представил фискален бон с дата 29.08.2018г.
за плащане на сума в размер от 417.07 лв., както и е подал възражение по
чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
В указания му срок кредиторът „А.Б.” ЕАД /с предишно наименование
„М.“ ЕАД/ е предявил процесния иск с правно основание чл.422 вр чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, против ET „Г.-К.К.“, с който се иска да бъде признато за
установено, че ЕТ „Г.-К.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. К.,п.к.****, бул. Б. № **, вх. *, ет. *, ап.* представлявано от
К.Г.К., дължи на „А.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ****, район И., ул. "К." № *, представлявано от А.В.Д. -
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор, сумата от
473,75 лв. /четиристотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ -
неустойка за неизпълнение на договор М*******, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело № 924/2021г. по описа на РС-Кърджали.
В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че ЕТ „Г.-К.К.“ сключило с
А.Б. ЕАД (предишно наименование „М.“ ЕАД) договор за използване на
електронни съобщителни услуги 503520***, партида 104158***, ID на
договор М******* от 23.07.2012 г. За всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи
неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С
Приложение № 1 от 14.03.2017г. бил активиран план М. мобилен интернет
Сърф S за номер 0885137*** с месечна такса 8.25 лв. без ДДС. С Приложение
№ I от 24.04.2017г. за срок от две години бил активиран тарифен план М. М
клас XS за номер ********** с месечна такса 7.00 лв. без ДДС. С
Приложение № 1 от 21.02.2018г. за срок от две години бил активиран
тарифен план М. Бизнес мобилен интернет М за номер ********** с месечна
такса 15.00 лв. без ДДС с клауза за тарифно обвързване- т. 5.1 и т. 5.2. от
3
Приложението. По договора длъжникът имал просрочени задължения за
заплащане на месечни фактури за използване на мобилни услуги.
Задълженията по фактурите били заплатени, но междувременно поради
неизпълнение на задълженията на абоната /забавяне за заплащане на
използваните мобилни услуги/, договор М******* бил прекратен считано от
01.08.2018 г. на основание т. 54.12. от Общите условия за взаимоотношенията
между А.Б. ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на А.Б. ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 85.4 от
Общи условия за взаимоотношенията между А.Б. ЕАД и крайните ползватели
на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът
на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на AI, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по
желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка
отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е
изтекъл. Неустойката била определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
Претенцията на ищеца е свързана със задължения на ответника,
представляващи неустойки, произтичащи от неизпълнение на договор за
използване на електронни съобщителни услуги 503520***, партида
104158***, ID на договор М******* от 23.07.2012г., които неустойки са
дължими по приложения с № 1 с дати от 14.03.2017г., 24.04.2017г. и
21.02.2018г., представляващи неразделна част от договора, като неустойките
са дължими по всяко едно от приложенията, считано от 01.08.2018г.-датата на
прекратяване на договора поради неизпълнение на задължения на абоната да
заплати използвани услуги по месечни фактури с допусната забава повече от
124 дни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между
страните е бил сключен договор № М******* от 05.08.2015г., с който
операторът „М.“ ЕАД е предоставил на абоната ЕТ „Г.-К.К.“ електронни
съобщителни услуги, като в т.3.2 от същия е посочено, че „ Този договор
урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка
избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване,
ценови и други условия за ползване, се описват в приложения,
представляващи неразделна част от Договора, както и на интернет страницата
на Оператора“. По делото ищецът не е представил приложението към този
договор, поради което не може да се направи заключение, нито дори
обосновано предположение какъв е бил неговия срок на действие. Впрочем,
от съдържанието на същия не може да се направи и извод, че този договор
представлява неразделна част от договор М******* от 23.07.2012г., каквото
твърдение се прави с въззивната жалба.
Установява се, че в последствие между страните са били подписани
4
договор № 503520*** от 14.03.2017г., договор № 503520*** от 24.04.2017г. и
договор № 503520*** от 21.02.2018г., към които са подписани съответно
Приложение № 1 от 14.03.2017г., Приложение № 1 от 24.04.2017г. и
Приложение № 1 от 21.02.2018г., с уговорен срок на ползване на услугите по
всяко от 24 месеца, считано от датите, посочени в т.6.2 от приложенията, но
не по-рано от датата на подписване на всяко едно, което съдържа и клауза за
отговорност при прекратяване на достъпа до мрежата или абонаментът по
договора за услуги по вина на Абоната, преди изтичането на срока на
ползване, определен за абонамента по него, а именно, че абонатът дължи
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер,
без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване/съответно т.5.3.1,
т.5.3.1 и т.6.3.1/.
Страните не спорят относно твърденията на ищеца, че ответникът е
изпаднал в забава по следните фактури:
№ ********** от 06.03.2018 г.;
№ ********** от 02.04.2018 г. /частично/;
№ ********** от 03.05.2018 г.;
№ ********** от 04.06.2018 г.;
№ ********** от 04.07.2018 г.
С назначената във въззивното производство съдебно – счетоводна
експертиза, заключението на която не се оспорва, и която съдът кредитира
изцяло, се установява, че съгласно справка за плащанията за периода от
01.01.2017 г. до 01.08.2022 г., предоставена от А.Б. ЕАД, просрочените към
01.08.2018 г. фактури са заплатени на 29.08.2018 г. с дебитна карта в магазин
на А.Б. ЕАД в гр. К. с адрес ул.”Р.”. Впрочем, и по това обстоятелство спор
няма.
Установява се от експертизата и размерът на дължимата по договорите
неустойка за всяка мобилна услуга, изчислени съгласно приложението, с
което е активирана услугата, и за която срокът на действие на услугите не е
изтекъл, като вещото лице заключава : „Общият размер на определените от
експертизата неустойки по Приложение №1 към Договор №503520*** от
14.03.2017 г., Приложение №1 към Договор №503520*** от 24.04.2017 г. и
Приложение №1 към Договор №503520*** от 21.02.2018 г. (по данни от
месечните фактури) е 383,75 лв.“. Или, неустойките са изчислени само на база
договори и приложенията към тях, от 2017г. и 2018г.
От назначената във въззивното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че между страните са налични подписани между
тях договори с № М******* от 05.08.2015 година; № 503520*** от 14.03.2017
година, №503520*** от 24.04.2017 година, и № 503520*** от 21.02.2018г.,
ведно със съответните приложения № 1 към тях, очертаващи предоставените
от въззивника на въззиваемия електронни съобщителни услуги, ценови пакети
за пренос на данни М. мобилен интернет, тарифни планове за мобилна
телефонна услуга, със съответни параметри и цени. Вещото лице посочва на
страници 3 и 4 от заключението следното : „От информацията,
5
предоставена от А.Б. ЕАД към 26.08.2022 година се вижда, че ЕТ „Г.-К.К.“,
ЕИК: *********, няма активни номера по сключен потребителски договор и
регистрирани предплатени карти с А.Б. ЕАД. От справката към Договор
М*******/23.07.2012г. на ЕТ „Г.-К.К.“, ЕИК: ********* е видно:
номер 0885137*** - до 01.08.2018 година на ЕТ „Г.-К.К.“, ЕИК:
*********, с адрес: К., бул. „Б.“ **, вх. * ет. * ап. *, ****:
номер ********** - до 01.08.2018 година на ЕТ „Г.-К.К.“, ЕИК:
*********, с адрес: К., бул. „Б.“ **, вх. * ет. * ап. *, ****;
номер ********** - до 01.08.2012 година на ЕТ „Г.-К.К.“, ЕИК:
*********, с адрес: К., бул. „Б.“ **, вх. * ет. * ап. *, ****.“.
Тук следва изрично да се посочи, че настоящият съдебен състав не
кредитира заключението на вещото лице в частта му досежно констатацията
за наличие на Договор М*******/23.07.2012г., по следните съображения:
За да отговори на поставените му въпроси, вещото лице се е запознало с
материалите по делото и е посетило офиса на въззивното дружество, като при
посещението му в офиса на А.Б. ЕАД – К., не му е бил даден достъп до
софтуерната система на мобилния оператор, както самото вещо лице е
посочило в част „Проверени доказатерства“ /л.80/. Поради това то не се е
запознало практически с нея, както и с генерирането на подписаните от
абонатите на А.Б. ЕАД договори. На вещото лице, с писмо вх.№
2388/26.08.2022г., адресирано до съда /л.40/, е предоставена информация от
въззивника А.Б. ЕАД, което обаче на практика представлява облечено в
писмена форма изявление на тази страна; то не е годно доказателствено
средство, на базата на което вещото лице може да обоснове отговорите на
поставените му въпроси. А, както е посочено в експертизата, обсъждането на
Договор М*******/23.07.2012г. е само на база на информацията
/твърденията/, предоставена на вещото лице от А.Б. ЕАД.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че с оглед естеството на
защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда
иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК
правопораждащи факти. А в настоящото производство от данните по делото
не се установява наличието на Договор М*******/23.07.2012г., за който
ищецът твърди, че стои в основата на облигационните отношения между
страните, и с наличието на който обосновава вземането си за неустойка,
търсимо от ответника, а това е фактическото основание/фактът, от който
претендира възникването на спорното право, посочено както в заявлението по
чл. 410 ГПК, така и в исковата молба.
Поради всичко изложено по-горе, искът се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да се отхвърли, до какъвто краен извод е
достигнал и първоинстанционния съд.
В обобщение, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
районния съд - правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова то
следва да се потвърди.
При този изход на делото за въззивника не се следват деловодни разноски.
С оглед цената на иска, настоящото решение не подлежи на обжалване.
6
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №122/ 29.04.2022 г., постановено по гр. д. №
1351/ 2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7