Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    ………………/…………………..…,              гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4574 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.Б. Августинова – Иванова ЕГН ********** ***-0819-004139/08.08.2019год. на  началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което и е било наложено адм.наказание глоба в размер на 150лв. на основание чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 95, ал.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивницата твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес.правила. Сочи, че не били отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не била изяснена фактическата обстановката, както и дали била извършила нарушението, АУАН бил съставен изцяло въз основа на обясненията на актосъставителя, а АНО при определяне размера на наказанието не бил извършил проверка на съобщените от нея устно обстоятелства каквото изискване било предвидено в нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че актосъставителя като не бил отразил правилно обстоятелствата по нарушението бил допуснал съществени нарушения на процес.правила, което довело до нарушаване на правото й на защитата, тъй като тя била в невъзможност да разбере в извършването на какво нарушение била обвинена. Същия порок бил допуснат и от АНО при съставяне на НП. Отделно от това сочи, че при определяне размера на санкцията АНО не се бил съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно производство процес. представител на въззивницата поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по съществото на делото защитникът пледира за отмяна на НП с основен аргумент, че доказателства за настъпило ПТП нямало, а отделно от това сочи, че въззивницата вече била наказана за неправилно паркиране.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище за доказаност на адм.наказателното обвинение и липса на допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на адм.наказателното производство.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.03.2019год. около 14:00ч., св. В., управлявайки л.а. „Фолксваген джета” с ДК№ В6240НХ, се движел по ул. „Пирин” в гр.Варна в посока от бул. „Цар Освободител” към бул. „Сливница”. В автомобила като пътник пътувала и св. В.” – майка на св.В.. По същото време въззивницата била спряла с л.а. „Мерцедес GL” с ДК№ В5001СА върху пешеходна пътека на ул. ”Пирин” о кръстовището с ул.”Македония”. В момента в който св.В. минавал със своя автомобил покрай този на въззивницата последната отворила предната лява /шофьорската/ врата, при което закачила /осуркала/ задния десен калник на автомобила на св.Василев. Усещайки удара св.В. веднага погледнал в огледалото назад и спрял, а въззивницата слязла от автомобила си и отишла в намиращ се наблизо магазин за касови апарати. Св. В. веднага сигнализирал за ПТП-то на тел.112, и тръгнал след въззивницата в магазина. След като излязла от магазина межда двамата започнала разпра, прераснала в скандал, като въззивницата искала да напусне произшествието. Св.В. отново потърсил съдействието на полицията и на място пристигнал екип на Първо РУ ОД на МВР Варна в който участвал св.П.. Полицаите потушили страстите и след като разбрали, че става въпрос за ПТП поискали съдействие от сектор „ПП”. На място пристигнал екип от автоконтрольори, в състав свидетелите Т. и Ф.. Автоконтрольорите видели щетите по автомобила на св.В. и разбрали, че докато е минавал покрай автомобила на въззивницата тя е отворила вратата си и го ударила. На свой ред въззивницата твърдяла, че съприкосновение между двете превозни средства е нямало. Автоконтрольорите огледали и автомобила на въззивницата. Установили, че по вратата на автомобила има малки щети, но преценили, че няма как вратата да причини щетите по автомобила на Св.В.. Тъй като водачите се обвинявали взаимно в употреба на наркотични вещества същите били поканени да се явят в сградата на Сектор ПП за да им бъде извършена проверка за употреба на такива. До там водачите отишли с автомобилите си. След като бил направен теста за употреба на наркотични вещества екипа от автоконтрольори заедно със св. Д.Д. – началник смяна и двамата водачи отишли при автомобилите. Отново ги огледали като съпоставили и двамата автомобила в положението съответстващо на механизма на ПТП-то съобщен от св.В.. Направен бил и снимков материал. Преценено било, че щетите по автомобила на В. не могат да бъдат причинени по начина сочен от него. Преценили, че ПТП между двата автомобила не е настъпило. Протокол за ПТП не бил издаден, а на въззивницата бил съставен АУАН за това, че била спряла на пешеходна пътека. В последствие въз основа на този АУАН било издадено и НП. На 01.04.2019год. св.В. подал жалба до началника на сектор ПП в която описал ситуацията около произшествието, поведението на въззивницата, както и това на полицейските служители – автоконтрольори и поискал извършването на проверка.

Въз основа на жалбата била извършена проверка от 5-членна комисия. В хода на проверката били изискани писмени сведения от въззивницата и св.В., изискани били докладни от свидетелите Д., Т. и Ф., насрочен бил и оглед на автомобилите, на които въззивницата въпреки че била уведомена не се явила. Прегледан бил и снимковия материал направен при огледа на двата автомобила на 27.03.2019год.

На 21.05.2019год. комисията стигнала до извод, че ПТП има и въззивницата е извършила нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДП, който обективирала в доклад.

На 11.06.2019год. св.Т. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 382104, в който посочил, че същата е нарушила разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДП, тъй като на 27.03.2019год., около 14:00ч. В гр.Варна, по ул.”Пирин” до кръстовището с ул.”Македония”, като водач на собствения си л.а. „Мерцедес ГЛ 320” с рег.№ В5001СА при отваряне на вратата за слизане блъска преминаващия от лявата страна по ул.”Пирин” л.а. с рег.№ В6240НХ. ПТП с материални щети.

Актът бил надлежно предявен за подпис на въззивницата, но същата отказала да го подпише вписвайки в него възражения. Въпреки отказа да подпише акта препис от същия бил връчен на въззивницата на 24.06.2019год.

В срока по чл.44 от ЗАНН въззивницата подала писмено възражение срещу акта, в което твърдяла наличие на допуснати съществени нарушения на процес.правила, не знаела в ккаво точно нарушение била обвинена и оспорвала изобщо извършването на ПТП.

Назначена била комисия, която излязла със становище, че АУАН бил правомерен.

На 08.08.2019год., въз основа на АУАН, АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в размер на 150лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани Т.Т., Стилян Ф. и Д.Д. /и тримата служители на сектор ПП/, които в показанията си пред съда излагат възприятията си от извършения от тях оглед на двата автомобила, а Т. и Ф. и възприятията си от извършената проверка преди това на ул.”Пирин”. Показания като свидетел е дал и Панталей П. /служител на първо РУП/, който свидетелства за това, че се е явил на мястото на ул.”Пирин” по сигнал за скандал, и установил, че става въпрос за ПТП.

Като свидетели показания са дали и Д.В. и А.В., които в показанията си разказват за обстоятелствата при които е възникнало ПТП и предприетите след това действия от тяхна страна и такива от полицейските служители.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията на свидетелите Т., Д. и Ф. в частта в която сочат, че според тях щетите по автомобила на В. нямало как да бъдат причинени от действия по отваряне на вратата на автомобила на въззивницата, тъй като в тази им част показанията представляват лично субективно мнение, лична оценка на факти, не възпроизвеждане на такива. Показанията на тези свидетели в останалите части, както и всички останали събрани по делото доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи по между си.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства /изключая частта от показанията на коментираните по-горе свидетели/, както гласни, така и писмени – АУАН и всички приложени към АНП книжа, и ВДС снимков материал в това число и такъв представен на CD, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си  за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивницата нарушение от обективна и субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата, а и във фазата по същество от защитата възражение в тази насока. В обст.части на акта и НП се съдържат обстоятелства факти, които по недвусмислен начин дават да се разбере какво фактическо обвинение е повдигнато на въззивницата – като водач на МПС при отваряне на вратата за слизане блъска преминаващия от лявата страна л.а. **** като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. АУАН макар и съставен в отсъствие на въззивницата й е бил връчен, същата се е запознала с него и е подала писмени възражения срещу него в срока по чл. 44 от ЗАНН. Горното сочи, че още в най-ранната фаза въззивницата е реализирала правото са на защитата. Следва да се отбележи още, че защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Не почива на доказателствата по делото и твърдението изложено в жалбата, че АНО не бил извършил проверка на обстоятелства съобщени от въззивницата, доколкото видно от материалите по АНП, по подаденото от нея възражение е била назначена нарочна проверка извършена от 5-членна комисия, която на 4 листа е изложила становището си защо счита, че нарушение е налице.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие, че предявеното въззивницата обвинение доказано по безспорен и категоричен начин, като изводите на наказващия орган са формирани на база на законосъобразен и точен анализ на материалите по АНП.

С НП въззивницата е била санкционирана  за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДП.

Съгласно посочената разпоредбата  Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че въззивницата е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната й отговорност.

По делото няма спор, че на датата и в часа посочени в АУАН въззивницата е била спряла на ул.”Пирин” в гр.Варна, в пътното в посока към бул. ”Сливница”, на пешеходната пътека до кръстовището с ул.”Македония”. Не е спорно и това, че същата е отворила предната лява /шофьорската/ врата за да слезе от автомобила, както и че в този момент покрай нея е минал друг автомобил управляван от св.В.. Няма спор и по отношение на това, че към този момент върху автомобила на В. е имало явни следи от причинено увреждане – охлузен е задния десен калник. Спорен е въпроса, дали това увреждане е резултат от поведението на въззивницата, от отварянето на вратата.

В жалбата си, а и в хода на цялото адм.наказателно производство  въззивницата твърди, че тя ПТП не е причинила, че щетите по автомобила на В. нямало как да бъдат причинени от отварянето на вратата.

Тези и твърдения обаче се опровергават от показанията на свидетелите В. и В., които сочат, че точно когато са преминавали покрай автомобила на въззивницата, тя отворила вратата на колата и ударила техния автомобил, което наложило В. веднага да спре. Безспорно доколкото тези двама свидетели са в близка родствена връзка, а в случая АУАН срещу въззивницата е бил съставен именно след жалба на В. до началника на сектор ПП, съдът прояви особена осторожност при оценка на техните показания. Съпоставяйки обаче техните показания и приложения по делото снимков материал, в това число и такъв предоставен на електронен носител съдът даде вяра на показанията на тези свидетели и изцяло позовавайки се снимковия материал прие, че щетите по задния десен калник автомобила са резултат именно от действията на въззивницата при отваряне на вратата. Видно от снимковия материал от същия явно се вижда, че лаковото покритие по ръба на предната лява врата на автомобила на въззивницата е отнето, а от снимката направена при съпоставянето на двете МПС-та се установява, че точно ръба на вратата където е отнето лаково покритие и затварящия механизъм са точно на нивото на калника на автомобила на В. като няма никакво съмнение, че в случая става въпрос за охлузване отпред назад доколкото автомобила се е движел напред. Горното е и явно от снимковия материал. Последното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед показанията на тримата разпитани по делото служители на сектор ПП, които завяват, че нямало как щетите по автомобила да настъпят по този начин защото лайсната била най-изпъкналата част, а по нея нямало щети. Няма щети по лайсната защото не с нея е бил първоначалния допир в другия автомобил, а с ръба в по-горната част на вратата над заключващия механизъм. Горното явства именно от снимката направена при съпоставянето на двата автомобила в деня на произшествието. От друга страна няма как да не бъде отбелязано и това, че при насрочения втори оглед на автомобилите, вече от комисия, въззивницата е отказала да представи автомобила.

По-важното обаче е друго, че дори и щети в такива размери да не са били причинени на автомобила на св.В., то с факта на отваряне на вратата и допира с другия автомобил за които свидетелствата Великови – усетили удар и В. спрял то нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДП пак е налице защото нормата не изисква наличие на ПТП. Тя изисква създаване на опасност, каквато с допира между двата автомобила вече е налице, ако и щетите да не са толкова сериозни или изобщо да няма такива.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция на въззивницата съобразно нормата на чл. 180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП, доколкото точно тази норма предвижда санкция за нарушаване на правилата за престой и паркиране, а в случая нормата на чл.95 от ЗДП е точно такова правило. Обстоятелството, че на въззивницата е било наложно наказание и за неправилно паркиране върху пешеходна пътека е без значение в конкретния случай доколкото се касае за две съвсем различни деяния, осъществяващи съставите на две различни нарушения – едното по чл. 95, ал.1 от ЗДП наказуемо по чл. 180, ал.1, т.1 от ЗДП и другото по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП наказуемо по чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДП.

Доколкото обаче в случая на въззивницата е наложено наказание глоба в максимален размер – 150лв., а в НП липсват каквито и да било мотиви в тази насока от една страна и от друга като отчете, че макар и до момента въззивницата да е била наказвана за нарушения по ЗДП, то това е било далеч във времето назад, съдът счете, че така наложеното и максимално наказание е прекомерно. Счете, че в случа дори наказание в по-нисък размер – към средния би постигнало в пълнота целите както на генералната, така и на специалната превенция на административните наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 150лв. на 85лв.

По разноските.

С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена / и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивницата А.Б. Августинова – Иванова следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Варна такова, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-004139 от 08.08.2019год. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР Варна с което на А.Б. Августинова – Иванова ЕГН **********, на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП е било наложно административно наказание глоба в размер на 150лв. за нарушаване нормата на чл.95, ал.1 от ЗДП като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 85лв.

ОСЪЖДА А.Б. Августинова – Иванова ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР гр.Варна сума в размер на 80лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                               

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: