№ 73
гр. Стара Загора , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501317 по описа за 2021 година
Производството е образувано след като с решение № 1 от 28.04.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4852/2019 г. по описа на ВКС на РБ Първо ГО е
отменено въззивно решение № 183 от 10.06.2019г. по гр.д.№ 1138/2019 г. на
Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от
М.К.Е. и К.П.Е. установителен иск за собственост на недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в ***, за
което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241 по плана на града за разликата над 1/2
ид.ч. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в
тази му част.
С определение №330 от 23.06.2020г. въззивното решение е допуснато
до касационно обжалване в отхвърлителната му част на осн. чл.280 ал.2 изр.3
ГПК – поради очевидна неправилност.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Т. Р., чрез адв.
С.Г. – Ч. против решение № 473 от 19.07.2018г., постановено по гр.дело №
428/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се признава за
установено, че К.К. Е. и М.К.Е. са собственици на основание на изтекла в
тяхна полза придобивна давност на 346 кв. м. от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в ***,
за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на
града.
Предмет на разглеждане в настоящото производство след отмяната от
1
ВКС е по отношение на иска, предявен от М.К.Е. и К.П.Е. – установителен
иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с
площ 523 кв.м., находящо се в ***, за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241
по плана на града за разликата над 1/2 ид.част и делото е върнато в тази част
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В останалите части
решението е РС-Казанлък е влязло в законна сила.
Въззивникът Р. Т. Р. чрез пълномоника си адв.Г. счита, че е установено
по делото по категоричен начин, че той е собственик на 1/2 ид.ч. от
процесния имот, поради което моли да бъде отменено решението на РС-
Казанлък и бъде признат за собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижими
имот.Претендира за направените разноски по делото.
Въззиваемите страни М.К.Е. и К.П.Е. чрез пълномощника си адв.Б.
оспорват въззивната жалба като неоснователна. По същество сочат, че
решението на КРС е правилно, излагат съображения. Молят съдът да остави
без уважение въззивната жалба. Претендират разноски.
Въззиваемият И.К.И. не е представил отговор, редовно призован за
съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.32,
ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен имот и насрещен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост
върху 346 кв.м. или 2/3 ид. части от недвижим имот.
Ищецът Р. Т. Р. твърди, че заедно с ответниците били собственици на
дворно място, с площ от 523 кв.м., находящо се в ***, за което е отреден УПИ
№ 2-6317, в квартал 241, кадастрален район 504, с административен адрес:
*** по плана на същия град. Собствеността му произтичала от покупко-
продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 45, рег. № 3553, дело № 219 от 2015 г. на
нотариус К. К., № 441 от регистъра на НК, а правото на собственост на
ответниците произтичало от наследяване на общия им наследодател К.Е..
Квотите на съсобственост на описаното дворно място били 1/2 ид.част за
ищеца Р. Т. Р. и 1/2 за наследниците на К.Е.. Тъй като с ответниците не могли
да постигнат съгласие относно ползването на дворното място, моли съдът да
постанови решение, с което да разпредели правото на съсобствения им имот
съобразно квотите: 1/2 идеална част за Р. Т. Р. и 1/2 ид. част за наследниците
на К.И.Е..
Ответниците М.К.Е. и К.П.Е. оспорват иска като неоснователен. Считат,
че съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 177,
том I, дело № 364/1961г., К.И.Е. (наследодател на ответниците) купил от
2
А.Д.Р. правото на собственост и владение върху 2/3 идеални части от дворно
място от 568 кв. м и построените в него първи етаж от масивна къща,
находящо се в ***, съставляващо парцел І-3494 в кв. 241 по плана на града, с
правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно място. При
продажбата била представена декларация по чл. 33 от Закона за
собствеността от Д.Х.К., съсобственик на продавачката, че бил поканен да
закупи описания по - горе имот, но същият отказал. С протоколно
определение от 10.06.1967г. Казанлъшкият народен съд одобрил постигната
между страните по гр.д. 145/1967г. спогодба, съгласно която се разпределило
правото на ползване върху общия недвижим имот между Д.Х.К. и М.П.К. от
една страна и К.И.Е. от друга страна. С него се разпределило реалното право
на ползване върху обшия недвижим имот, а именно: в дял на Д.Х.К. и М.П.К.
и двамата от *** се дало правото на изключително ползване на 1/3 от цялото
дворно място от 520 кв.м, ***, което право се упражнявало реално върху 174
кв. м от източната част на описания по - горе имот; в дял на К.И.Е. от *** се
дало правото на изключително ползване върху 2/3 от описания по - горе
описан имот и това право на ползване се упражнявало реално върху 346 кв.м.
поради това наследодателят на ответниците - съпруг на едната и баща на
втората, изградил ограда, разделяща двата отделни дяла. Сочи се, че от
момента на изграждане на оградата през 1967г. до настоящия момент
ползването се осъществявало реално и продължавало да се осъществява
съобразно постигнатата спогодба, както от К.И.Е., така и от двете ответници
по предявената искова молба. От купуването на къщата и изграждането на
оградата за разделяне на общото дворно място до настоящия момент К.Е. и
М.Е. - нейна дъщеря, живеели в къщата, находяща се в него и ползвали
тяхната част от двора така, както била разпределена. За претенцията на ищеца
за 1/2 идеална част от дворното място, която същият купил съобразно
представения от него нотариален акт, ответниците научили с получаването на
исковата молба. Считат предявеният иск за неоснователен и необоснован.
Твърдят, че съгласно посочения по-горе нотариален акт, ответниците владели
и ползвали 2/3 идеални части от дворното място повече от 50 години и
същите се легитимирали като техни собственици, заедно с първия етаж от
построената в него жилищна сграда, не само въз основа на наследствено
правоприемство, но и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В
мястото имало посадени дръвчета, цветя и друга насаждения, част от него
било циментирано и била изградена асма, т.е. били вложени много средства
за облагородяване на мястото и едно ново разпределение било немислимо без
съответното обезщетение. Молят съдът да отхвърли иска като неоснователен.
В срока не е постъпил отговор от ответника И.К.И.. В съдебно
заседание не се явява, редовно призован и не взема становище по иска.
Ищците по насрещния иск М.К.Е. и К.П.Е. твърдят, че се легитимирали
като собственици на 2/3 идеални части от общия недвижим имот или реално
на 346 кв. м от него на основание наследствено правоприемство на
придобития от наследодателя им недвижим имот и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. По отношение на тях давностния срок от 10 години
3
изтекъл отдавна и многократно надхвърлял изискуемия от закона размер. К.Е.
живеела в имота непосредствено след закупуването му, когато сключила
брак с К.И.Е., ползвала 346 кв.м от него съобразно цитирания разделителен
протокол от момента на изграждане на телената ограда между двата дяла в
края на 1967г. Другата ответница живеела и ползвала имота в този му вид от
раждането си и през целия си съзнателен живот. Молят съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответниците са собственици на
346 кв. м., съответстващи на 2/3 идеални части от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в ***, за
което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на
града.
Ответникът по насрещния иск оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Сочи, че с Протоколно определение от 10.06.1967г. на
наследодателя К.И.Е. се дало правото на изключително ползване върху 2/3 ид.
части от процесният имот, а не правото на собственост върху същият.
Правото на ползване било ограничено вещно право, в случая, учредено в
полза на физическо лице, което право можело да се сключи за определен срок
или пожизнено. Правото на ползване не можело да бъде наследявано, поради
което след смъртта на К.И.Е. през 2014г., учреденото му право на ползване
върху 2/3 ид.ч. от процесният имот се прекратило. Сочи, че през 2015г.,
когато Р.Р. закупил недвижимия имот, правилно Нотариус К. записала, че
собствеността му е върху ½ идеална част, като тези права черпил от
Нотариален акт № 108, том 7, дело №2014/1970г. и Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот и за учредяване на суперфиция № 136,
том 2, дело №617 от 1957г. и двата акта на РС Казанлък. Твърди, че още със
закупуването на недвижимият имот през 2015г., Р.Р. помолил
съсобственичките си, да освободят полагащата му се част от двора, но те
категорично му заявили, че няма да го освободят, позовавайки се единствено
на правото на ползване, което било учредено в полза на наследодателя им
К.Е. през 1967г. Твърди, че неправилно наследниците на К.Е. се позовавали
на изтекла погасителна давност, относно придобиването на имота, тъй като
такава започвала да тече след смъртта на К.Е., а именно от 2014г., поради
обстоятелството, че до този момент последният необезпокоявано ползвал
предоставените му 2/3 ид.части от процесният имот и давността относно
придобиването на имота започвала да тече от прекратяване на ползването, а
към настоящият момент били изминали четири години от предвидения в
закона срок, относно придобивната давност. Твърдението на ищците по
насрещния иск, че от момента на закупуване на къщата през 1961г. до
настоящият момент същите живели и обитавали същата, категорично не
отговаряло на фактическата действителност. От съседи разбрал, че К.Е.
живяла дълги години в ***, като се преместила в *** в процесният имот, след
смъртта на К.Е. - през 2014г. Моли съдът да отхвърли предявения от ищците
насрещен иск, като недопустим, неоснователен и неправилен.
Казанлъшкия районен съд, с решението си е признал за установено, че
К.Е. и М.Е. са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна
4
давност на 346 кв.м. или 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно
място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в ***, за което е отреден УПИ ІІ
-6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на града. Изложил е
съображения, че от събраните доказателства се установило, че ищците по
насрещния иск първоначално заедно с наследодателя си, а след неговата
смърт сами владели реално, спокойно и необезпокоявано 346 кв.м. от имота,
оградени с телена мрежа с циментов постамент в продължение на 46 години.
Изложил е съображения, че за да е налице владение като елемент от
фактическия състав на придобивната давност, не било необходимо
фактическата власт да е ежедневна и непрекъсната. Давността се прекъсвала
ако владението се изгубило в продължение на 6 месеца. По делото липсвали
данни за завладяване на имота от друго лице за такъв срок. С допълнително
решение е отхвърлил предявения иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на
ползването на съсобствения имот, предвид уважаването на преюдициалния
иск за собственост върху 2/3 идеални части или 346 кв.м. от процесния
недвижим имот.
От събраните по делото доказателства се установява следното: С
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 177, том I, дело
№ 364/1961г. на Казанлъшкия районен съдия, на 24.04.1961г. К.И.Е. -
наследодател на ответниците/, което обстоятелство не е спорно между
страните, въпреки, че не е представено удостоверение за наследници по
делото/ е купил от А.Д.Р. правото на собственост и владение върху 2/3
идеални части от дворно място от 568 кв.м и построените в него първи етаж
от масивна къща, находящо се в ***, съставляващо парцел I-3494 в кв. 241 по
плана на града, заедно с правото на ползване на 2/3 от източната част на
цялото дворно място, описано в нотариалния акт. Представена е декларация
от Д.Х.К. от 25.04.1961г. с която подписаният заявява, че е поканен от
съсобственичката А.Д.Р. да закупи 2/3 идеални части от дворното място от
568 кв. м. , с първи етаж от масивна къща, находяща се в ***, парцел 1-3494,
в кв. 241 по плана на града за сумата от 45350 лв. и че се отказва да закупи
този имот и дава съгласие съсобственичката да продаде този имот. С
протоколно определение от 10.06.1967г. Казанлъшкият народен съд е
одобрил постигната между страните по гр.д. 145/1967г. спогодба, съгласно
която се разпределя правото на ползване върху общия недвижим имот между
Д.Х.К. и М.П.К. от една страна и К.И.Е. от друга страна, по следния начин: В
дял на Д.Х.К. и М.П.К. се дава правото на изключително ползване на 1/3 от
цялото дворно място от 520 кв.м, ***, съставляващо имот пл. № 3494 в кв.
241 по плана на същия град, което право се упражнява реално върху 174 кв.
м. от източната част на описания по – горе имот при граници на ползването:
изток М.А.М., запад - К.Е., юг – Р.К., със самостоятелен вход за влизане към
улица „Г.Г.“ с ширина на входа 1 метър, измерен откъм източния съсед М.М.,
който вход върви по цялата дължина на регулационната линия откъм М.М.
като дължината на входа – ивица от 1 метър е 17 метра;
В дял на К.И.Е. се дава правото на изключително ползване върху 2/3
върху описания по – горе описан имот, упражнявано реално върху
5
пространство от 346 кв.м при граници на ползването: изток – К., юг – К. и
запад – С. Я. и север – сградата като същите ползват самостоятелен вход за
влизане откъм ул. „Г.Г.“, със сега съществуваща там пътна врата, който вход
продължава 17 метра с ширина между жилищната сграда до един метър на
запад от граничната линия откъм съседа М.М..
С нотариален акт № 136, том.ІІ, дело № 613/1957г. от 24.08.1957г. на
Казанлъшкия народен съдия Д.Х.К. и М.П.К. придобиват чрез покупко –
продажба от цялата масивна двуетажна къща, построена в дворно място от
около 500 кв.м., находящо се в ***, парцел ІV-2 в кв.133, само втория етаж от
същата къща. Със същия нотариален акт продавачите И.К.Н. и А.И.Н. се
задължават след смъртта на А.Д.Р. да продадат на купувачите К.
притежаваната от тях идеална част от дворното място, с нотариален акт №
121, т.ІІІ от 1947г. на съответната пазарна цена.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по съдебно
решение по чл.19 ЗЗД, № 108, том VII, дело № 2014/1970г., на 22.12.1970г.
Казанлъшкия народен съдия е признал Д.Х.К. и М.П.К. за собственици на ½
идеална част от дворно място, цялото с площ от 520 кв.м, находящо се в *** –
имот № 3494 в кв. 241, на основание покупка /чл.19 ЗЗД/, по силата на на
съдебно решение № 113–І , по гр.д.№ 144/1963 г. на Казанлъшкия съдия.
С последващи нотариални актове №№ 109 и 110 от 22.12.1970, по дела №№
2015 и 2016г. на Казанлъшкия народен съдия, Д.К. със съгласието на
съпругата си М.К. дарява на синовете си И.К. и Х.К. по 1/8 ид. част от
процесното дворно място, заедно с ¼ ид. ч. от втория етаж на къщата.
С декларация от 30.03.1998г. К.И.Е. е декларирал, че е собственик на
земя, парцел /дворно място от 378 кв.м. със застроена площ от 55 кв.м.
Между двете части на общия на страните имот е изградена телена
ограда с бетонова основа, която съответства на разпределението на ползване,
съгласно съдебна спогодба от 10.06.1967г. Това се установява от показанията
на свидетелката П.Л. и В.М., които установяват, че имота се ползва от
страните по същия начин от както помнят и от заключението на вещото лице
от 09.07.2019г. – Схема на съществуващото разпределение на ползването на
имота –л.138 от делото на районния съд.
По делото са назначени две съдебно - технически експертизи, които са
представили заключения от 21.06.2018г. и от 09.07.2018г., предлагащи
различни варианти на разпределение на ползването на процесния имот.
При така установеното по делото от събраните доказателства, съдът
намира, че предявения установителен иск за собственост на ответниците М.Е.
и К.Е. е неоснователен за размера над 1/2 ид. Част.
Съображенията за това са следните:
Безспорно е по делото, че наследодателят на ответниците Е. К.Е. е
6
закупил 2/3 ид. части от процесния недвижим имот през 1961г. , като заедно с
това е получил право на ползване върху 2/3 ид. ч. от източната част от
съсобствения имот. В последствие със съдебна спогодба праводателите на
страните К. и Е. са разпределили за ползване процесния недвижим имот по
между си, като К.Е. е имал право на ползване върху 2/3 ид. ч. части от имота ,
а К. върху 1/3 идеална част, описани подробно. Въз основа на това
разпределение на ползване върху съсобствения имот, страните са изградили
трайна ограда в имота.
Предвид така установеното, настоящата инстанция счита за неправилно
обжалваното решение на РС-Казанлък, в частта, в която е признато за
установено че ищците по насрещния иск са придобили по давност 346 кв.м.
или 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.Осъществяваното от ищците по
насрщния иск владение на процесния имот в продължение на повече от 50
години/ първоначално от техния наследодател, а впоследствие и от тях/, не
може да доведе до придобиване на имота от тях по силата на давностно
владение, тъй като са налице законови пречки за това.
Въззивният съд намира, че ищците по насрещния иск не са могли да
придобият по давност реална част от дворното място по следните
съображения: При действието на Закона за териториалното и селищно
устройство/отм./в периода от 1973г. до 2000г. има забрана за придобиване по
давност или чрез правни сделки на реално определени части от дворищно
регулационни парцели – чл.59 от ЗТСУ. Тази забрана е въведена, за да не
бъде заобикаляно изискването за уреждане на сметки по регулация за
придаваемите части. С изменението на чл.59 от ЗТСУ с ДВ бр. 34 от 2000г. се
предвижда, че реално определените части от поземлени имоти в границите на
населените места могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност,
само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определени в ППЗТСУ. В настоящият случай се установи по категоричен
начин, а и след изготвяне на двете съдебно-технически експертизи, че
процесният имот е с площ 523 кв.м., което не може да го обособи на два
отделни урегулирани парцела. Отпадането на пълната забрана по чл.59 от
ЗТСУ8отм./ за придобиване по давност на реални части няма обратно
действие – т.е. от 1973г. до 2000г. давност не е текла. Съгласно ал.2 на чл.59
от ЗТСУ след изменението могат да се придобиват по давност реални част от
поземлени имоти, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот по съгласие на собствениците, изразено в предварителен
договор с нотариална заверка на подписите. Такова съгласие не е дадено и
предварителен договор не е направен от праводателите на въззивника и
въззиваемата страна няма как да се позовава на давността. Разпоредбата на
чл.200 от Закона за устройство на територията възпроизвежда текста на чл.59
от ЗТСУ /отм./ и предвижда, че реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минимални размери по чл.19, освен когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17,
7
а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява
към съседен имот. С оглед разпоредбата на чл.200 от ЗУТ не могат да се
придобиван чрез правни сделки или по давност реално определени части от
поземлени имоти, ако не са спазени изискванията на минимални размери по
чл.19 от ЗУТ. Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗУТ минимално
необходимата площ е 300 кв.м. и лице към улицата 14 м. за градовете. Затова
владяната от наследодателя на ищците по насрещния иск, а впоследствие и от
тях не е възможно да се обособи в самостоятелен поземлен имот, което е
пречка за придобиване по силата на дваностно владение.
С оглед на гореизложеното и настоящата инстанция намира, че не
следва да обсъжда приетите пред нея писмени доказателства, приети след
връщане на делото от ВКС със задължителни указания, тъй като намира, че
същите са неотносими.
Предвид гореизложеното с оглед ограниченията в нормите на ЗТСУ, а
впоследствие възпроизведени и в ЗУТ, ищците не са могли да придобият по
силата на давностно владение процесния недвижим имот, поради което
исковата им претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Доколкото изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде частично отменено, в
частта му, в която е уважен предявения насрещен установителен иск за
собственост за размера над 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, като
вместо това, следва да се отхвърли предявения насрещен установителен иск
за собственост на ответниците М.Е. и К.Е. за размера над 1/2 ид.ч. до
претендирания размер 2/3 ид. ч.
В останалата част решението на Казанлъшкия районен съд е влязло в
законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото – основателност на въззивната жалба,
подадена от Р. Т. Р. следва на същия да бъдат присъдени направените
разноски пред настоящата инстанция, които видно от представения списък с
разноските по чл.80 от ГПК са в размер на 584.34 лв.
Разноските във въззивната инстанция се разпределят по общите правила
на ГПК. Направените от въззивника разноски в размер 584.34 лв., от които
134.34 лв. държавна такса и 450 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се
заплатят от въззиваемите страни, като всеки от тях следва да заплати на
въззивника сумата от 194.78 лв. разноски за въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 473 от 19.07.2018 г., постановено по гр.дело №
428/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която се
признава за установено, че К.К. Е. и М.К.Е. са собственици на 346 кв. м. или
2/3 ид. части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ
от 523 кв.м, находящо се в ***, за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241,
кадастрален район 504 по плана на града за размера над 1/2 ид.ч. от имота
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за признаване за установено, че
К.К. Е. и М.К.Е. са собственици на основание на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на 346 кв. м. или 2/3 ид. части от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в ***,
за което е отреден УПИ II-6317 в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на
града за размера над 1/2 ид.ч. от имота като неоснователен.
ОСЪЖДА К.К. Е., ЕГН **********, *** и М.К.Е., ЕГН **********, ***
и И.К.И., ЕГН **********, ***, извън регулация да заплатят на Р. Т. Р., ЕГН
**********, *** по 194.78 лв. /сто деветдесет и четири лв. и 78 ст./,
представляващи съответната им част от направените разноски за въззивната
инстанция за ДТ и адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9