№ 53
гр. Кубрат, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100515 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по предявени искове за установяване нищожност на Договор за
потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ,
вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК , вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - поради
противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от договора, както по предявен установителен иск за
прогласяване недействителност на Договор за възлагане на поръчителство от 10.11.2023 г. с
предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2866977/
10.11.2023 г., който договор за възлагане на поръчителство е сключен между Е. Е. Х., ЕГН
**********, и „Ай тръст“ – ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26,
ал. 2, пр. 4 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави и като сключен при липса на
основание.
Ищецът – Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, чрез адв. Б. Й., АК София, със
съд.адрес в гр. **, като твърди, че: в качеството на физическо лице е сключил с първия
ответник „Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, Договор за потребителски кредит №
2866977/ 10.11.2023 г., съгласно приложение 1 към който общия размер на предоставения
кредит е 4 809.34 лева, от които кредит в размер на 4 250.00 лева и застрахователна премия в
размер на 559.34 лева; срок за връщане на дадената в заем сума 24 месеца, чрез 24 броя
месечни погасителни вноски в размер, съгласно погасителен план; фиксиран лихвен
процент – 20 %, годишен процент на разходите по кредита(ГПР) – 21.94 %; и общ размер на
всички плащания – 5 907.54 лева. По сключения договор за потребителски кредит е платил
1
към момента на завеждане на исковата молба сумата 3 396.00 лева. За да му бъде отпуснат
кредита е бил принуден да сключи и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора дружество – „Ай тръст“ – ЕООД, по силата на който поръчителят се
задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ – ЕАД, по силата на който
да отговаря пред последното солидарно с потребителя – ищеца, за изпълнението на всичките
му задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, като за поемането на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя, договорено в размер на 4 046.73 лева, дължимо за целия
период на действие на договора за кредит, и платимо разсрочено на месечни вноски,
падежите на които – всяка с различен размер, не съвпадат с тези на месечните вноски по
договора за потребителски кредит. Така общата сума, която следвало да върне по двата
договора нараствала до 9 954.27 лева, при получена в заем сума в размер на 4 250.00 лв.
Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , тъй
като в него не е посочено кои разходи формират ГПР, а освен това записаният в договора
размер на ГПР не е реално прилаганият в отношенията между страните. Счита, че
възнаграждението за гарант/поръчител следва да бъде включено като разход в ГПР,
доколкото потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция. С
включването на възнаграждението за поръчител би се стигнало до размер на ГПР,
многократно надвишаващ предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По отношение на
договора за възлагане на поръчителство твърди, че сключването на сделка между длъжника
и третото лице - поръчител е лишено от правно основание, тъй като договорът за
поръчителство следва да се сключва между кредитора и третото лице, които в случая са
несъмнено свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител е дружеството кредитор. Счита, че по договора за възлагане на поръчителство е
налице и явна нееквивалентност на престациите, тъй като длъжникът не получава никаква
престация, а освен това договорът съдържа и неравноправни клаузи. Предвид подробно
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, предявява установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК , вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ,
и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , с които се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за
потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г., сключен между Е. Е. Х., ЕГН **********,
и „Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК- поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от договора, както и да бъде прогласен за
недействителен Договор за възлагане на поръчителство от 10.11.2023 г. с предмет
обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023
г., който договор за възлагане на поръчителство е сключен между Е. Е. Х., ЕГН **********,
и „Ай тръст“ – ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави и като сключен при липса на основание, моли
съда да постанови решение, с което да приеме същото за установено между страните по реда
на чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК, и на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във връзка с
2
цитираните разпоредби на ЗПК. Заявява искане за присъждане срещу всеки един от
ответниците на направените от него разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. С
писмена молба вх. № 3821/ 12.11.2024 г. заявява, че поддържа исковите си претенции, излага
доводи за допустимост и основателност на същите, моли да бъде даден ход на делото,
въпреки неявяването му и за постановяване на решение, с което да бъдат уважени, както са
предявени, и всеки един от ответниците да заплати съответно на предявената срещу него
искова претенция разноски по делото, съответно на приложения към молбата списък на
разноските – л. 162 от делото.
Ответникът – „Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ** 146(сграда А), ет. 4, Бизнес център„България“, представлявано от
изп.директори **, на който е редовно връчено съобщение на 26.09.2024 г., изпраща писмен
отговор, постъпил в съда с вх. № 3617/ 28.10.2024 г., изпратен по куриер на 25.10.2024 г.,
чрез юриск. В. Т., т.е. в срока за това, с който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Относно фактическите твърдения на ищеца,
заявяват, че не оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 2866977/
10.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД - кредитодател, и Е. Е. Х. - кредитополучател, както
и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.11.2023 г. с поръчител
„Ай Тръст" ЕООД и потребител Е. Е. Х.; Договор за потребителски кредит №
2866977/10.11.2023 г. е сключен между страните за главница от 4 809.34 лева, която следва да
бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 20.00 % и ГПР от 21.94 %; не оспорват
твърдението на ищеца, че сумата от 4 809.34 лева - главница по договора за кредит, е
усвоена от него в цялост; уточняват, че 4 250.00 лева от главницата са усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 559.34 лева е платена дължима от
кредитополучателя застрахователна премия, като считат, че в частта за сумата от 559.34 лева
кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница
кредитополучателят е закупил услуга - застраховка, а дължимото за услугата
възнаграждение е платено от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя
директно на доставчика на услугата; общият размер на дължимите по кредита суми възлиза
на 5 907.54 лева, които към датата на подаване на писмения отговор не са изплатени в
цялост. Не оспорват твърдението на ищеца, че е правил плащания за погасяване на
задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит, но оспорват същите по размер;
обратно твърдят, че същите не възлизат на 3 396.00 лв., а са в по-малък размер – общ
размер на 2 034.06 лв. и са постъпили по сметка на „Кредисимо" ЕАД, както следва: 466.00
лв. на 20.12.2023 г.; 484.06 лв. на 13.02.2024 г.; 484.00 лв. на 14.03.2024 г.; 600.00 лв. на
20.05.2024 г., за който превод и ищецът представя доказателства към исковата молба, като
същите са разпределени, както следва: 614.98 лв. за погасяване на дължимата по процесния
договор за кредит главница; 305.56 лв. за погасяване на дължимата по процесния договор за
кредит договорна възнаградителна лихва; 8.74 лв. за погасяване на обезщетение за забава на
плащането на падежирали месечни вноски по погасителния план към процесния договор за
кредит, тъй като съгласно т. 2 от р. 10 ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ от
договора за кредит обезщетението за забава е в размер на действащата законна лихва върху
3
всяка забавена вноска; 70.00 лв. за погасяване на суми по извънсъдебно събиране на
просрочените вземания, начислени по чл. 1, ал. 1 от р. 4 „Размер на разходи и начин на
начисляване" от приложимата Тарифа за разходите, дължими при извършени действия по
извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към
„Кредисимо" ЕАД, публично достъпна на интернет адрес: https://credissimo.bg/tarif ; 1 034.78
лв. са разпределени за погасяване на вземането на „Ай Тръст" ЕООД по Договора за
предоставяне на поръчителство от 10.11.2023 г. Съгласно уговореното между доверителя ми
и другия ответник в чл. 13, ал. 1 от сключения между тях Договор за поръчителство от
10.11,2023 г., „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема и администрира вместо поръчителя
от негово име и за негова сметка, изпълнението на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждение по сключения между поръчителя и потребителя договор за предоставяне
на поръчителство. Излага твърдения и доводи относно начина на формиране на ГПР, както
следва: Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е
нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК - да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин". Твърди, че в Приложение № 1 към
процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима
сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са
посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от
Раздел VII. Кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към
договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има необходимото
съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен
размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е
необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорват твърдението на
ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от
ЗПК; единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на
ГПР е договорната възнаградителна лихва; твърдят, че възнаграждението за поръчител не е
включено като разход по кредита, тъй като същото не отговаря на легалната дефиниция за
общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Считат, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за
получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и
условия между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД; размерът на възнаграждението за
поръчител не е известен на заемодателя към момента на сключване на договора за кредит;
за ищеца не е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
другия ответник, тъй като съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за
потребителски кредит № 2866977/10.11.2023 г. Общи условия за предоставяне на кредити,
4
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в
цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10- дневен срок от кандидатстването и
(2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение,
като в този случай „Кредисимо" ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си
правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити,
предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията за погасяването му. Във връзка с горното следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1,
както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 2866977/10.11.2023 г. Двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за
кредит. Твърдят, че договорът за кредит предвижда изричната възможност с чл. 4, ал. 3
потребителят да си избере необезпечен кредит, т.е. потребителят има избор да реши дали
иска обезпечен или необезпечен кредит, като няма задължително условие кредитът да е
обезпечен; дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител", то той
има право, съгласно раздел III, т. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
преди подписване на договора за кредит, да променя едностранно условията, чрез и в
телефонен разговор с „Кредисимо" ЕАД, от което следвало, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и 3ГПР и няма нарушение на чл. 19 от
ЗПК; „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на
ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, в случай че
бъде избран такъв, се сключва след сключването на договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД
и „Кредисимо" ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по
който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай
Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на
ГПР по чл. 19 от ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По
силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст" ЕООД се задължава да
извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да
отговаря пред кредитора „Кредисимо" ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички
негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението
на задълженията по кредита. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не е страна по договора между ищеца и „Ай Тръст"
5
ЕООД. Считат, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете
дружества - ответници по производството, и наличие на скрито обогатяване на
„Кредисимо“, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за
предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия
ответник „Ай Тръст" ЕООД. Чрез договора за поръчителство е повишена
кредитоспособността на ищеца и същият е получил кредит, който иначе не би му бил
отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на „Кредисимо“, ищецът
ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да
плати на кредитодателя - главница и лихва, като задължението му няма да бъде увеличено с
вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този
смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за
услугите на „Ай Тръст" ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя
следва да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора
за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Считат, че дори и да се приеме, че
процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е
нищожен, което те изрично оспорват, неговата евентуална недействителност на основанията,
изложени в исковата, молба би довела единствено до отпадане на задължението на
кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но
не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във
връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на „Кредисимо“ по
договора за потребителски кредит е действително и предявените срещу „Кредисимо“ искове
претендират да бъдат отхвърлени.
В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 от ГПК, предявяват
насрещен иск срещу Е. Е. Х., наричан по-долу „кредитополучател". Като твърдят, че между
„Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, и Е. Е. Х., като кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г.; приложимият по договора годишен
лихвен процент (ГЛП) е в размер на 20.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е в
размер на 21.94 %; главницата по кредита възлиза на 4809.34 лева и същата е изцяло усвоена
от кредитополучателя: 4250.00 лева от главницата са усвоени от кредитополучателя за
потребителски цели, а със сумата от 559.34 лева е платена дължима от кредитополучателя
застрахователна премия. В частта за сумата от 559.34 лева кредитът има характеристиките
на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил
услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е платено от кредитодателя
от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата; кредитът е
следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора е следвало
да са в общ размер на 5 907.54 лева (сбор от 4 809.34 лева – главница, и 1 098.,20 лв. -
договорна възнаградителна лихва). Тези обстоятелства са изрично въведени и от
кредитополучателя в исковата молба по първоначални иск срещу „Кредисимо“ , поради
което дружеството моли съдът да ги обяви за безспорни. Кредитополучателят е извършвал
плащания за погасяване на дължимите по договора за кредит суми, възлизащи в общ размер
6
на 2 034.06 лв., а именно: 466.00 лв., платени на 20.12.2023 г. 484.06 лв., платени на
13.02.2024 г. 484.00 лв., платени на 14.03.2024 г. 600.00 лв., платени на 20.05.2024 г, с които
плащания са погасени в цялост първите четири вноски по погасителния план, а именно за
периода 20.12.2023 г. - 20.03.2024 г., като 614.98 лв. са разпределени за погасяване на
дължимите месечни суми за главница и 305.56 лв. са разпределени за погасяване на
дължимите месечни вноски суми за договорна възнаградителна лихва. Оставащите
плащания в размер на 1 113.52 лв. са разпределени, както следва: 1 034.78 лв. са
разпределени към „Ай Тръст" ЕООД за погасяване на задълженията на ответника по
Договор за предоставяне на поръчителство от 10.11.2023 г., сключен между ответника и „Ай
Тръст" ЕООД за обезпечаване на дължимите суми от Е. Х. по процесния договор за кредит,
сключен с „Кредисимо" ЕАД. 8.74 лв. са разпределени за обезщетение за забава на
плащането на падежирали месечни вноски по погасителния план към процесния договор за
кредит; 70.00 лв. са разпределени за дължими суми от ответника за извънсъдебно събиране
на просрочените вземания, като към датата на изготвяне на насрещната искова молба са
дължими и неплатени поради настъпил падеж следните суми: 1 214.88 лв. - за главница по
месечни погасителни вноски за периода от 20.4.2024 г. до 20.10.2024 г., включително, по
погасителния план; 430.37 лв. - за договорна възнаградителна лихва по месечни погасителни
вноски за периода от 20.4.2024 г. до 20.10.2024 г., включително, по погасителния план; Като
на осн. т. 4.2 от p. X „ЗАБАВА. ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ." от приложимите към
договора за кредит Общи условия, „Кредисимо“ с насрещната искова молба обявява
предсрочна изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница по договора за
кредит, поради неплащане в срок на описаните в предходния абзац задължения, и
претендира че общият размер на дължимата и изискуема по договора главница възлиза на 4
194.36 лева, от които: 1 214.88 лв. - неплатена падежирала за периода от 20.04.2024 г. до
20.10.2024 г. по погасителния план и 2 979.48 лв. - предсрочно изискуема главница,
предявява частичен иск за присъждане срещу него сумата от 1 214.88 лв., представляваща
неплатена падежирала главница за периода от 20.04.2024 г. до 20.10.2024 г. по погасителния
план, съставляваща част от общо дължимата сума за неплатена главница в размер на 4
194.36 лева, по Договор за потребителски кредит № 2866977/10.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция
до окончателното погасяване на задължението.
В случай че съдът приеме, че процесният договор за кредит и процесният договор за
предоставяне на поръчителство са недействителни, както ищецът твърди в исковата си
молба по гр. дело № 515/2024 г. по описа на 2 състав на Районен съд - Кубрат, а
„Кредисимо" ЕАД и другия ответник изрично оспорват по доводи, изложени в отговора на
исковата молба, на основание чл. 23 от ЗПК за насрещната страна ще възникне задължение
да върне на „Кредисимо“ чистата стойност на кредита, представляваща усвоената главница
без допълнително начислени на основание нищожните договори задължения, като
договорни възнаградителни лихви, лихви за забава, такси за извънсъдебно събиране на
просрочените месечни вноски, възнаграждение за предоставената услуга „поръчителство" от
7
„Ай Тръст" ЕООД, в който случай чистата стойност на кредита възлиза на равностойността
на усвоената главница от 4 809.34 лева, намалена с направените плащания от 2 034.06 лв.
или на сумата от 2 775.28 лв., молят в условията на евентуалност да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден Е. Е. Х., с ЕГН ********** и с адрес: област Разград, с.
Бисерци, п.к. 7334, ул. „Средна гора" № 16, да заплати на „Кредисимо" ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 2 775.28 лв. (две хиляди седемстотин и седемдесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща чистата стойност на главницата по Договор за
потребителски кредит № 2866977/10.11.2023 г., след приспадане на платеното от ответника
по процесиите договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
другия ответник „Ай тръст" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Молят да
им бъдат присъдени всички направени разноски в настоящото производство, за което
представят списък по чл. 80 от ГПК: 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ, приложима на основание чл.78, ал. 8 ГПК; и
платена държавна такса за предявения за разглеждане главен иск. Насрещно предявените
искови претенции намират правно основание в разпоредбата на чл.79, ал.1, във вр. с чл. 240
от Закона за задълженията и договорите, във вр. с чл. 22 ЗПК, и чл.86 ЗЗД, както и за
разноските по делото – чл.78, ал.1 ГПК.
С писмена молба вх. № 631/ 18.02.2025 г. заявяват, че поддържат заявените възражения
срещу предявените искови претенции на Е. Х., както и предявените от тях срещу него
насрещни исковите си претенции, излага доводи за допустимост и основателност на
същите, моли да бъде даден ход на делото, въпреки неявяването им и за постановяване на
решение, с което да бъдат уважени, както са предявени, и ищеца – ответник по предявените
насрещни искове, да заплати на дружеството разноски по делото, съответно на изложения в
молбата списък на разноските – л. 165 от делото.
Ответникът – „Ай тръст“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в ** 146(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от
управителя И.Ш., на който е редовно връчено съобщение на 12.09.2024 г., изпраща писмен
отговор в срока за това – постъпил с вх. № 3442/ 14.10.2024 г., изпратен по куриер на
11.10.2024 г., с който заявява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност
на исковата претенция срещу дружеството; счита сключения с ищеца договор, макар и
наименован като договор за поръчителство, като такъв за поръчка при условията на чл. 280
ЗЗД; за описаната в договора услуга е договорено и дължимо в полза на дружеството
възнаграждение в размер на 4 046.73 лева, плащането на което е разсрочено на 24 месечни
вноски. Излага доводи, че дължимото се в полза на дружеството възнаграждение не следва
да се включва в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно на чл. 3, б. ж от Директива 2008/48/ЕО; кредитора по договор за заем не знае и
няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор
между кредитоискателя и поръчителя „Ай тръст“ – ЕООД, по който бъдещ договор
8
„Кредисимо“ ЕАД не е страна; наличието на свързаност между „Кредисимо“ – ЕАД и „Ай
тръст“ – ЕООД само по себе си не дови до скрито оскъпяване на кредита. Заявява искане за
отхвърляне на исковите претенции и претендира в тежест на ищеца да бъдат поставени
направените от дружеството разноски по делото.
С писмена молба вх. № 632/ 18.02.2025 г. заявяват, че поддържат заявените възражения
срещу предявените искови претенции на Е. Х., излагат доводи за недопустимост и
неоснователност на същите, молят да бъде даден ход на делото, въпреки неявяването им и
за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу ответните
дружества искови претенции, и ищецът да бъде осъден да заплати на дружеството разноски
по делото, съответно на изложения в молбата списък на разноските – л. 176 от делото.
Кубратския районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Предявените искове са допустими, тъй като са предявени от
надлежна страна – кредитополучател по сключени в писмена форма договор за
потребителски кредит и договор за поръчителство, имащ непосредствен правен интерес от
водене на настоящото производство, за да установи действителния обем на отговорността си
по сключени с ответните дружества – кредитори, договори, във връзка с заявените в
производството възражения, а всяко едно от ответните дружества е пасивно легитимирано
по тях, тъй като черпят права – да получат плащане/ да задържат сумите, получени в
изпълнение, от сключените между страните договори, чиято нищожност цели да установи
ищецът.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни.
От фактическа страна, права и обстоятелства, които се признават: по приложения към
исковата молба Договор за потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г., съгласно
приложение 1 към който общия размер на предоставения кредит е 4 809.34 лева, от които
кредит в размер на 4 250.00 лева и застрахователна премия в размер на 559.34 лева; срок за
връщане на дадената в заем сума 24 месеца, чрез 24 броя месечни погасителни вноски в
размер, съгласно погасителен план; фиксиран лихвен процент – 20 %, годишен процент на
разходите по кредита(ГПР) – 21.94 %; и общ размер на всички плащания – 5 907.54 лева.
По сключения договор за потребителски кредит ищецът твърди, че е платил към
момента на завеждане на исковата молба сумата 3 396.00 лева, но по делото с приета без
оспорвания ССчЕ се установява, че е платил на ответника „Кредисимо“ ЕАД суми както
следва:
ДатаСума
20.12.2023466,00
13.02.2024484,06
14.03.2024484,00
20.05.2024600,00
9
Общо за периода2034,06
Съставляващи признатите от първия ответник 2 034.06 лева.
„Кредисимо" ЕАД не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст"
ЕООД, но чрез плащания по сметка на „Кредисимо“ ЕАД, както и разхода за застраховка, не
са включени като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК; признава, че единственият разход по
смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва.
С заключението на приета без оспорвания ССчЕ по делото се установява, че
действителният размер на годишния процент на разходите като се прибавят и сумите,
определени към договор за предоставяне на поръчителство, сключен между Е. Е. Х. и „Ай
Тръст“ ЕООД, а именно: сума в размер на 4 046.73 лева, възлиза на 108.54 %.
Видно от клаузите на чл. 3 от договора – сключването на договор за застраховка или
договор за предоставяне на поръчителство, не е задължително условие за сключване на
договор, но последица от несключването им, съгласно клаузата на чл. 4 от договора – в
случай, че в посочения ал. 1, изр.първо срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно
този договор не поражда действие между Кредисимо и кредитополучателя.
Видно от приложения към исковата молба Договор за предоставяне на поръчителство
от 10.11.2023 г., за да му бъде отпуснат кредита, ищецът – посочен като „Потребител“, е
сключил същия с посочено от кредитора дружество – „Ай тръст“ – ЕООД, по силата на
който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ – ЕАД,
по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя – ищеца, за
изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, като за поемането на тези задължения потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя, договорено в размер на 4 046.73 лева, дължимо за
целия период на действие на договора за кредит, и платимо разсрочено на месечни вноски,
падежите на които – всяка с различен размер, не съвпадат с тези на месечните вноски по
договора за потребителски кредит.
Така общата сума, която е следвало да плати по двата договора възлиза на 9 954.27
лева, при получена в заем сума в размер на 4 250.00 лв.
Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
заедно с договора за кредит, ищецът е присъединен като застраховано лице по застраховка
„Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ – ЕАД, съгласно групов договор № Кредисимо – 003/
10
2020 с „ЗД „Евроинс Живот“ - ЕАД и „Кредисимо“ – ЕАД, за срок от деня на усвояване на
сумата по договора за кредит до датата на последната погасителна вноска по него, със
застрахователна сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или
баланса по кредита, с ползващо се лице „Кредисимо“ – ЕАД, и застрахователна премия в
размер на процент от финансираната сума по договора за кредит - 559.34 лева.
От приложените документи към делото не се установиха данни за превод от
Кредисимо ЕАД на застраховател ЗД „Евроинс Живот“ – ЕАД застрахователната премия в
размер на 559.34 лева.
Отв. „Кредисимо“ – ЕАД твърди, че е платил същата по сметка на застрахователя ЗД
„Евроинс Живот“ – ЕАД, но съдът не приема този факт за установен по делото, тъй като
същият не се установява по несъмнен начин и от заключението на приетата по делото
допълнителна ССчЕ, приета в о.с.з. на 26.03.2025 г. Цитирания от вещото лице платежен
документ за преведени от „Кредисимо“ – ЕАД на дружество, посочено като посредник –
„Максо България“ – АД застрахователни премии в общ размер на 25 579.16 лв. по протокол
за м. 11.2023 г., както и платежен документ – извлечение 033 от банкова сметка, за преведени
от т.нар. посредник „Максо България“ – АД на застрахователя - ЗД „Евроинс Живот“ –
ЕАД, 81 186.55 лева за застрахователни премии за м. 11.2023 г. за застраховани
кредитополучатели на „Кредисимо“ – ЕАД, не съдържат индивидуализация на плащанията,
респ. индивидуализация на т.нар. „застраховани кредитополучатели“, поради което съдът не
приема за доказан факта на плащане за сметка именно на ищеца в полза на твърдяния
застраховател на застрахователна премия в договорения между кредитор и длъжник размер
на 559.34 лева .
От правна страна: Спорът между страните се свежда до валидността на процесните
договори за кредит и за поръчителство, съобразно наведените с исковата молба възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът
за потребителски кредит“ е писмен договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни
по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор, с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно първият ответник е търговец по смисъла на §
13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което
11
кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо
ползване, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. Съдът приема, че за валидността
на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат
императивен характер.
Основателен е доводът, респ. твърдението, на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, поради невключване на застрахователната премия и възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, в годишния
процент на разходите по кредита. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по
кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
така изложеното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по
кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния
договор и сключването на договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество – в
процесния случай свързаното с него търговско дружество „Ай Тръст“ – ЕООД, е
задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на
кредита при конкретните параметри(в случая необходимо с оглед отпускането на кредита, но
може и да поставя в зависимост, напр.: срок на договора, размер на възнаградителната лихва
и на допълнителните разходи и пр.). При наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия и дължимото от потребителя възнаграждение в полза на
посочения от кредитора поръчител, представляват разход по кредита за потребителя,
независимо от това дали те се заплащат пряко от потребителя на застрахователя, дали се
заплаща от потребителя на търговеца - кредитор и последният я превежда в полза на
застрахователя по тяхно съглашение, или в договора е уговорено потребителят да бъде
кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за
сметка на потребителя, какъвто е настоящият случай. Законът не провежда разграничение
между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията и плащането на
възнаграждение в полза на т.нар. поръчител, са за сметка на потребителя и несъмнено
оскъпяват размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор, респ. присъединяването на
12
потребителя към съществуваща застрахователна програма, както и сключването на договор
за поръчителство са необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за
отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа
на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Ирелевантни са
обстоятелствата, дали договорът и общите условия определят застраховката и
предоставянето на процесното поръчителство като допълнителни незадължителни услуги.
Тези клаузи представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на
договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе. В настоящия случай
съдът приема, че сключването на договора за застраховка и сключването на договор за
поръчителство представляват условия за отпускане на процесния кредит при договорените в
него параметри. Това е така, защото видно от описаното по горе съдържание на договора за
кредит и условията към него, размерът на застрахователната премия е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в
погасителния план. Видно от представения застрахователен сертификат, неговата
единствена цел е да покрие риска, който търговецът – кредитор, носи от неизпълнение по
кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали
за самия застрахован потребител, респ. за неговите наследници, от настъпилото
застрахователно събитие – смърт, трайна неработоспособност, временна
неработоспособност, безработица. Застрахователната сума е приравнена на баланса по
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и
да било плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници
и по този начин приравнява застрахователното правоотношение на допълнително
обезпечение по кредита, успоредно с претендирания за сключване договор от длъжника и
посочено от кредитора дружество – поръчител, за поръчителство. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният
фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита при настъпване
на описаните в застрахователния сертификат събития.
По така изложените съображения съдът намира, че в случая застрахователното
правоотношение и правоотношението по платено от длъжника поръчителстване се явяват
необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия, и
разходът за тях, в размер на дължимата застрахователна премия и възнаграждение в полза на
търговско дружество - поръчител, представляват „общ разход по кредита“ по смисъла
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по
13
т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е посочен действителен ГПР в договора за кредит са нарушени
изискванията на закона, поради което той е недействителен.
Относно претендираната недействителност, нищожност, на Договор за предоставяне
на поръчителство от 10.11.2023 г.: Налице е хипотезата, при която търговецът „Кредисимо“ -
ЕАД, с цел да извлече за себе си по - голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е
въвел клаузата за плащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, в полза на
посочено от него 3-то лице – търговско дружество „Поръчител“, дължимо поради
неизпълнение от страна на длъжника на задължение за предоставяне на други предвидени
при специални изисквания обезпечения.
Анализът на така изложената в исковата молба и писмените отговори на ответниците
фактическа обстановка и извършената служебна справка в Търговският регистър по
партидите на същите, обосновава извода, че при сключване на договора за поръчителство,
като част от договора за потребителски кредит, е налице нарушаване на императивни норми
на ЗПК и ЗЗП, респ. че договора е недействителен по отношение на длъжника. Сключеният
договор за поръчителство с юридическо лице: „Ай Тръст“ ЕООД, което е предварително
одобрено от кредитора „Кредисимо“ – ЕАД и което се явява свързано с него лице, тъй като
последното е несъмнено собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно че сключването въпросният договор не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца. В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това договора води до
значително оскъпяване на ползвания заем. На следващо място обвързването на
възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с
кредитора лице, на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат
14
такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното
по договора вземане, се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В процесния случай вторият ответник открито претендира изпълнение - плащане на
неплатеното възнаграждение по гаранционната сделка, което обаче принципно не се дължи
на поръчител. Неоснователни са доводите на отв. „Ай Тръст“ ЕООД, че сключения с ищеца
договор, макар и наименован като договор за поръчителство, съставлява такъв за поръчка
при условията на чл. 280 ЗЗД.
Договор за предоставяне на поръчителство от 10.11.2023 г., съдът счита, че е сключен
в противоречие със закона.
Като правно средство за обезпечаване на вземания, поръчителството е регламентирано
в закона като договорно правоотношение между кредитора и поръчителя, при което
последният се задължава спрямо кредитора да отговаря за задълженията на длъжника, по
арг. чл.138 от ЗЗД. Поръчителството не е съглашение между длъжник и поръчител, а
съглашение между кредитор и поръчител, за което законът не изисква съгласието на
длъжника, още повече не регламентира дължимо възнаграждение в полза на поръчителя за
поетото от него задължение към Кредитора. Договорът за поръчителство и Договорът за
предоставяне на поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид идентичния
им предмет и функция за обезпечаване на главния дълг. Задължаването на потребителя в
един много кратък срок да подпише т.нар. гаранционна сделка с посочено от кредитора
дружество - поръчител, сочи на значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, което не отговаря на изискванията за добросъвестност, в частност лишава
длъжника от правото на избор и възможност за индивидуално договаряне, липсва
доброволност при избора на обезпечение. Уговарянето пък на възнаграждение за
поръчителя, представлява заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК. Обстоятелството, че
това възнаграждение се събира текущо, заедно с възнаграждението за ползване на кредита
(на падежите на месечните погасителни вноски) сочи, че целта за която е уговорено не е
типична и според съда представлява скрито оскъпяване на задълженията на
Кредитополучателя по Договора за кредит, свързано с условията на основния договор.
По предявените насрещни искове: В Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-
714/2022 г. се сочи, че „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница“.
В заключение освен, че конкретно и фактически приложения ГПР 108.54 % е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България, в
противоречие с забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, той е и определен неясно, не включва
15
действителните разходи по кредита и предвид нарушения изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът е недействителен в съответствие с изричното разпореждане на
чл. 22 ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и в съответствие с диспозицията на чл. 23 ЗПК потребителят – ищецът, като
кредитополучател, дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита – 4 250.00
лева, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит
10.11.2023 г., която е изначална, на присъждане в полза на насрещния ищец „Кредисимо“ –
ЕАД подлежи чистата сума по кредита – дадените реално в заем на ищеца 4 250.00 лева,
намалена с направените от Е. Х. плащания по договора за кредит в размер на признатите от
кредитора и установени по делото с заключение на ССчЕ 2 034.06 лева, т.е. сумата 2 215.94
лева, ведно законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
насрещната искова претенция – 28.10.2024 г., до окончателното изпълнение.
Съдът не приема за установено по делото, че „Кредисимо“ – ЕАД е извършило
плащане в полза на застраховател от името и за сметка на Е. Х. на сумата 559.34 лева за
дължима от него застрахователна премия, поради което и не кредитира заключението на
приетата по делото ССчЕ по т. 5 от същата, според което, цитирам: „В приложение 1 към
договор 2866977 от 10.11.2023 г. в т. 3 е договорен общ размер на кредита 4809,34 лева, от
които кредит 4250,00 лева и застрахователна премия от 559,34 лева./ В тази сума от 4809,34
лева не са включени лихви, такси и суми за поръчителство/.Ответникът Кредисимо ЕАД
потвърждава, че е получил с 4 превода общо 2034,06 лева.
Ако въпросът е каква е разликата от договорените и внесените суми, то сумата за
довнасяне от ищеца Е. Х. е 2775,28 лева. /2034,06+2775,28 = 4809,34 лева/.“
С оглед изхода на спора по главните искове – първоначално и насрещно предявени,
съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност претенции.
В случая макар и ищецът по насрещния иск да е заявил две отдели искови претенции,
то се касае за един иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, който поради
недействителността на договора за кредит ще бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК, тъй
като се претендира единствено главница, която именно се дължи при обявяване кредита за
недействителен, тъй като представлява чистата стойност на кредита.
По разноските: Предвид изхода на спора, съставляващ уважаване на обективно
съединените искови претенция, в тежест на първият ответник - „Кредисимо“ – ЕАД,
съответно на представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и документите,
установяващи плащане на претендираните разноски – държ.такси за завеждане на делото,
разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, следва да се
възложат сумите: 286.30 лева – платена държ.такса по предявения срещу него иск; 450.00
лева – разноски за възнаграждение на вещо лице, изцяло, тъй като изготвената ССчЕ е с
16
предмет относим единствено към процесния договор за кредит; и 320.00 лева – платено
адв.възнаграждение за защита и процесуално представителство по този иск.
Съдът намира за неоснователно заявеното от този ответник възражение за
прекомерност, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, на платеното от ищеца възнаграждение на един
адвокат, с оглед действителната правна и сложност сложност на делото, цената на исковата
претенция и осъществените от адвоката на ищеца действия – изготвяне на искова молба,
осъществяване на защита в две заседания.
В тежест на вторият ответник - „Ай Тръст“ ЕООД, следва да се поставят, съответно на
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и документите, установяващи плащане на
претендираните разноски – държ.такси за завеждане на делото и адвокатско възнаграждение,
следва да се възложат сумите: 161.87 лева – платена държ.такса по предявения срещу него
иск; и 320.00 лева – платено адв.възнаграждение за защита и процесуално представителство
по този иск.
Разноски по насрещна искова претенция, предявена от „Кредисимо“ – ЕАД срещу
ищеца, уважена втората от които частично – за 80 % по закръгление, ищецът дължи същата –
80 %, част от разноските в размер на сумите: 88.80 лева – част от платената от насрещния
ищец държ.такса в размер на 111.00 лева, и 120.00 лева – част от претендираното в размер
на 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, чрез адв. Б. Й., АК –
София, със съд.адрес в гр. **, иск и ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ** 146(сграда
А), ет. 4, Бизнес център„България“, представлявано от изп.директори **, чрез пълн.
юрисконсулт В. Т., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. чл. 10, ал.
1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - поради противоречие със закона, че сключения между тях на
10.11.2023 г. в град София Договор за потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г., е
нищожен.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
** 146(сграда А), ет. 4, Бизнес център„България“, представлявано от изп.директори **, да
заплати на Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, чрез адв. Б. Й., АК – София, със съд.адрес
в гр. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за разноски по делото сумата 1 056.30 (хиляда
петдесет и шест лева, тридесет ст.) лева, включваща: 286.30 лева – платена държ.такса по
предявения иск; 450.00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице; и 320.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение.
УВАЖАВА предявеният от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, чрез адв. Б. Й., АК
17
– София, със съд.адрес в гр. **, иск и ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ай
тръст“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ** 146(сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И.Ш., чрез пълн.юрисконсулт С.
С., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД - поради противоречие със закона,
че сключения между тях на 10.11.2023 г. в град София Договор за предоставяне на
поръчителство от 10.11.2023 г., е нищожен.
ОСЪЖДА „Ай тръст“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
** 146(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И.Ш., да
заплати на Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, чрез адв. Б. Й., АК – София, със съд.адрес
в гр. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за разноски по делото сумата 481.87 (четиристотин
осемдесет и един лева, осемдесет и седем ст.) лева, включваща: 161.87 лева – платена
държ.такса по предявения иск; и 320.00 лева – платено адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в **, със съд.адрес в гр. **, чрез адв. Б.
Й., АК – София, да заплати на „Кредисимо“ – ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в ** 146(сграда А), ет. 4, Бизнес център„България“, представлявано от
изп.директори **, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 23 ЗПК,
сумата 2 215.94 (две хиляди двеста и петнадесет лева, деветдесет и четири ст.) лева,
съставляваща връщане на чистата стойност на кредита по нищожен, сключен между
страните, Договор за потребителски кредит № 2866977/ 10.11.2023 г., ведно законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещната искова претенция –
28.10.2024 г., до окончателното изпълнение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на същото дружество за разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска,
сумата 208.80 (двеста и осем лева, осемдесет ст.) лева, включваща: 88.80 лева – част от
платената от насрещния ищец държ.такса, и 120.00 лева – част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля исковата претенция за разликата до
предявения размер – 2 775.28 (две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева, двадесет и
осем ст.) лева, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
18