О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер двадесет и втори октомври Година
2020 гр. София
С. О; СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
двадесет и втори октомври Година 2020
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: К. Т.
А. И.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 409 по описа на С;
окръжен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от
защитника на подсъдимия С.Е.Т. – адв. Здр. Н. от САК, - срещу определение от 21.09.2020
г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 115/2020 г. по описа
на районен съд гр. С;.
Определението се обжалва в частта, с която
първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на
подсъдимия, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен към наказателна отговорност и неотстраними в съдебната фаза. Твърди
се конкретно, че в обвинителния акт не се съдържа описание на действията, с
които е изпълнена процедурата, разписана в Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – вида, начина и
времето на вземане на кръв, тяхното количество, стикиране, начина на
транспортиране на кръвните проби до съответната лаборатория, придвижване на
пробите и от кого, както и всички останали елементи от законовата процедура.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид
доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд гр.
С; и материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал.
3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения
съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това
са следните:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура гр. С;, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С.Е.Т. за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
С обжалваното определение, постановено в
разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 21.09.2020 г.,
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и
след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за
прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по
общия ред; потвърдил е взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение –
„подписка“, като същевременно е оставил без уважение искането на защитника за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални
нарушения. Последното е аргументирал с довода, че фактическите рамки на
обвинението са ясно очертани и по никакъв начин не се препятства правото на
защита на подсъдимия.
Посочените изводи на първоинстанционния съд са
правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника,
развити в обратния смисъл не намират фактическа и правна подкрепа. В този
аспект първоинстанционният съд правилно е дефинирал процесуалното
предназначение на обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС
по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към
съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в
конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В обстоятелствената
част на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и разбираемо е формулирано
фактическото обвинение, респ. е очертан и предмета на доказване. Прокурорът е
изложил своите фактически твърдения за време, място и начин на извършване на
деянието и за авторството на обвиняемия, вкл. относно наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимия, неговата количествена стойност и начина на установяването
на това обстоятелство.
Редът за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства е нормативно регламентиран с НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61
от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г.,
наричана по нататък за краткост „Наредбата“.
Концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на МПС се установява по реда и чрез способите, посочени
изчерпателно в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата, а именно: чрез
използване на техническо средство, медицински и химически изследвания.
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване в
случаите, изрично посочени в разпоредбата на чл. 3а от Наредбата: ако водачът
откаже извършване на проверка с техническо средство или не приема показанията
на техническото средство, или физическото му състояние не позволява извършване
на проверка с техническо средство.
В случая в обстоятелствената
част на обвинителния акт ясно и недвусмислено е посочено, че на мястото на
сложилото се произшествие подсъдимият е бил проверен с техническо средство,
конкретно идентифицирано по вид, модел и с фабричен номер, което се твърди да е
отчело положителен резултат, също конкретно посочен в обвинителния акт, след
което е посочено, че е бил съставен и АУАН срещу подсъдимия и е попълнен талон
за изследване; описано е, че подсъдимият не е приел показанията на техническото
средство и е избрал способ за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
– чрез медицинско и химическо лабораторно изследване; описано е и вземане на
кръвна проба от подсъдимия, извършено във ФСМП – С., извършване на химическо
изследване и резултата от химическото изследване. Така изложената фактология в
обвинителния акт, цитирана в краткост, достатъчно ясно и разбираемо очертава обвинителната
теза за установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с конкретно
посочена концентрация. Впрочем въпросът дали за установяването на твърдяното от
обвинението наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия е спазен реда,
регламентиран в Наредбата, е въпрос, подлежащ на доказване по делото, на който
първоинстанционният съд дължи отговор с присъдата си след анализ на събраните
по делото доказателства в тази насока. С други думи фактическото изложение на
обвинението е формулирано по начин, който не препятства възможността на
обвиняемия да узнае фактите по обвинението и да организира защитата си, поради
което не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд
за липсата на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са правилни
и следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.
3 НПК С. окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 21.09.2020 г., постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д. № 115/2020 г. по описа на районен съд гр. С., с което е оставено без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.