Решение по дело №14/2022 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е № 32

гр.Габрово, 12.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора  в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                    

при секретаря  ..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в присъствието на прокурора .........като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. № 14 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против изричен отказ за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч, обективиран в Заповед №Л-2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГД Изпълнение на наказанията.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил в противоречие с Решение №261/17.05.2021г. по АД№954/2020г. на АС Плевен, както и бил издаден извън определения срок и дадените указания от съда в отменителното решение. Липсвали мотиви за становище на началник Отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“, като по този начин не били изпълнени указанията на съда, а липсата на вотиви правела акта необоснован.

Липсвала проверка съобразно чл. 40а от ППЗИНЗС за данни за поддържане на социални контакти с близките на лишения от свобода С. или с посочените от него лица. Негови близки след смъртта на баща му били неговата сестра Х.С., която била с постоянен адрес *** и племенницата му. Х.С. също желаела преместването на М.С. *** поради здравословните му проблеми и с оглед възможността да пътува по- малко за свиждане с него. Според жалбоподателя тези две посочени от него причини- семейните причини и здравословното му състояние били достътъчни за да се уважи искането му за преместване в Затвора гр. Ловеч и уважаване на жалбата му. Налице били визираните в чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС предпоставки за преместване на с. ***. Следвало да се има превид и разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС.

Същевременно липсвали законови предпоставки за преместването на М.С. от затвора гр. Бургас в Затвора гр. Плевен съгласно Заповед №л-4862/05.08.2015г. на ГДИН, а от тази дата основанието за преместването му било отпаднало. Следвало да бъде съобразено изтърпяването на присъдата с посоченото в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС, като жалбоподателят бил изпълнил всички предписания на ЗИНЗС и искането му следвало да бъде уважено. Твърди се, че неоснователното преместване от затвора Ловеч в затвора Плевен е ограничило възможността за свиждане на сестрата и племенницата на л.св., които след смъртта на майка му единствени са имали възможността да се възползват от правото на свиждане по определения график за месеца. Твърди се още, че не са взети предвид здравословното състояние на л.св. по медицински картон, а болницата в Ловеч е специализирана, както и условията за изтърпяване на наказанието в затвора Ловеч са по-благоприятни предвид заболяванията му. Твърди се, че не са съобразени нормите на чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България и чл.40 ал.1 и ал.2 т.3 и т.4 от ЗИНЗС, като подкрепата на роднини и близки по време изтърпяване на наказанието има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.  Сочи се, че не е съблюдавана и разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. Твърди се, че дължимата от органа преценка следва да обхване и желанието на л.св. лице да вижда роднините си, което преместването в затвора Ловеч ще улесни.   

Претендира се отмяна на оспорената Заповед №Л-2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГД Изпълнение на наказанията ведно със законовите последици, включително присъждане на разноски.

От процесуален представител на ответника е представен писмен отговор, с който са изложени съображения, че жалбата е неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Моли изричният отказ, обективиран в оспорената Заповед да бъде отменен, като излага подробни съображения в подкрепа на искането, аналогични на тези в жалбата. Счита се, че органът не е правил никакви проверки по исканията, за да събере доказателства с цел да мотивира отказите си.  Твърди се, че тези немотивирани откази го поставят в положение да не знае поради какви обстоятелства не може да бъде преместен. Иска се на тези основания жалбата да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован не се представлява в съдебно  заседание. В представено по делото писмено становище пр. представител счита жалбата за неоснователна и навежда подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт.

            Административен съд Габрово, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В оспорената Заповед №1- 2409/09.07.2021г. на гл. директор на ГДИН е обективиран отказ да бъде уважена подадената от л.св.М.С. молба за преместване в затвора Ловеч, т.е. налице е изричен отказ на административен орган, който представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. Същият е връчен на л.св.С. на 15.07.2021г., а жалбата срещу него е подадена пред Административен съд Плевен в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление рег.№М-964/25.09.2020г., с правно основание чл. 62 ал. 1 т. 3 вр. чл. 58 от ЗИНЗС,  л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, е поискал да бъде издаден индивидуален административен акт – заповед, по силата на която да бъде преместен от затвора Плевен в затвора Ловеч. В заявлението е посочено, че мотивите за преместването са породени от социални съображения и осъществяване на социални контакти с роднини, близки и приятели, които са препятствани да го посещават в затвора Плевен. Твърди се в заявлението, че са настъпили редици нови обстоятелства, които да са повод за преместването му отново в затвора Ловеч.

До началника на затвора Плевен е изпратено писмо рег.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН, в което е отразено, че следва л.св.М.С. да бъде уведомен, че поредната му молба, съдържаща искане за превод в затвора Ловеч, е получена в ГДИН и в нея не се съдържат нови обстоятелства, които да послужат като основание за разглеждане. Отразено е в писмото, че по случая е в ход съдебно производство с идентичен предмет на делото по жалба на Х.С., сестра на осъденото лице, пред Административен съд Плевен, като след произнасянето му съдебният акт ще бъде изпълнен. Посочено е още, че на основание чл. 90 ал. 5 от ЗИНЗС молбите на л.св. С., несъдържащи нови обстоятелства, ще се оставят без разглеждане.

Така постановения отказ, обективиран в писмо №10326/19.10.2020г. на началник „СДВРП“ при ГДИН о обжалвано пред АС Плевен, като с Решение №261/17.05.2021г. по АД№954/2020г. на ПАС същото е отменено и делото е изпратено като преписка на началник „СДВРП“ при ГДИН за нова произнасяне по Заявление №М-964/25.09.202г. на М.С..

При новото разглеждане на подаденото заявление №964/25.06.2020г. от л.св. М.С., съобразявайки се с мотивите на отменителното решение на АС Плевен Гл. директор на ГДИН е постановил оспорената в настоящото делото Заповед №Л-2409/09.07.2021г. 

По делото се установява също, че със заявление рег.№3105/15.07.2015г. л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Ловеч, е пожелал да бъде преместен в Централен софийски затвор, като изрично е посочил, че за друг затвор няма желание. Във връзка с това заявление е издадена Заповед №Л-4862/05.08.2015г. на ВПС Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС /наличие на важни съображения, свързани с безопасността на лишения от свобода и сигурността в затвора Ловеч/ е наредено л.св. С. да бъде преместен в затвора Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е обжалвана, като с решение от 16.02.2016г. по адм.дело №9293/2015г. на АССГ е отменена, но при инстанционен контрол решението на АССГ е отменено с решение от 12.01.2018г. по адм.дело №4203/2016г. на ВАС и жалбата на М.С. срещу Заповед №Л-4862/05.08.2015г. е отхвърлена като неоснователна.

Установява се също, че след преместването му в затвора Плевен л.св. С. многократно е искал да бъде преместен в затвора Ловеч или затвора София, като с писмо рег.№9070/17.09.2016г. молбата за преместване е оставена без уважение; със Заповед №Л-3026/23.06.2017г. на Началник отдел СДВРП при ГДИН е отхвърлена молбата на л.св.С. да бъде преместен в затвора Ловеч или затвора София; с писмо рег.№8308/10.08.2018г. л.св.С. е уведомен, че няма промяна в обстоятелствата и молбата за преместване се оставя без уважение; с писмо рег.№3226/30.03.2020г., във връзка с нова молба за преместване, началникът на затвора Плевен е уведомен, че след отпадане на необходимостта от предприетите мерки свързани с противоепидемичната обстановка в страната и след промяна на обстоятелствата, следва администрацията на затвора да сезира ГДИН с оглед актуална преценка на основанията за удовлетворяване искането на М.С..

От доказателствата по делото е видно, че Х.С. е сестра на л.св.М.С., като последната е с постоянен адрес ***, като тя е на този адрес от 21.08.2001г. Установява се още, че л.св.М.С. е с постоянен адрес ***. Поради важни обстоятелства, свързани със сигурността на Затвора гр. Ловеч, със заповед №Л-4862/05.08.2015г. на ГДИН е наредено преместването на л.св. С. ***.

Установява се от данните по делото, че Х.С. също е подавала молби за преместването на брат й М.С. ***. С писмо рег.№10319/05.11.2019г. С. е уведомена, че молбата й не попада в хипотезата на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и не може да бъде уважена.

От събраните по делото доказателства се установява, че М.С. е сезирал чрез молби и жалби различни институции във връзка с пребиваването си в затвора Плевен. Събрани са и множество доказателства за извършени свиждания на С. с неговата сестра, с племенницата, както и с други лица.

Видно от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на ГДИН е, че съгласно т.4.6 осъдените лишени от свобода от закрит тип от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово се настаняват в затвора Ловеч и затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян към затвора Ловеч.

От доказателствата по делото се установява също, че л.св.М.С. към момента на подаване на молбата за преместване изтърпява присъда доживотен затвор без право на замяна в затвора Плевен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорения акт, съдът намира, че писмото, в което е обективиран отказ за преместване, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 62 ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС.

Оспореният отказ, обективиран в Заповед е издаден в писмена форма, при наличие на посочени в Заповедта правни и фактически основания за издаването й.

Молбата на л.св.С. от 25.06.2020г. е с посочено правно основание по чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Видно от оспорената Заповед, административният орган се е произнесъл налице ли са или не предпоставките за удовлетворяване на искането за преместване.

По аргумент от разпоредбата на чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" (съответно лицето, на което е делегирано това правомощие, съгласно чл. 63 ал. 5 от ЗИНЗС) издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор.

Нормата на чл. 62 ал. 3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от един затвор в друг или да издаде мотивиран отказ за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг. Именно това е сторено в настоящия случай, като са налице п фактическите основания за постанавения отказ.

Видно от съдържанието на депозираната Молба, С. е посочил,  че неговата сестра Х.С. е единствен близък роднина, като тя има възможност да се възползва от правото на свиждане с осъдения. Посочва, че само тя и дъщеря й ., която също има регистриран адрес в гр. Ловеч, са лицата, с които лишеният от свобода поддържа контакт.

Безспорно  по делото  се установява, че Х.С. е сестра на л.св. М.С.. Установява се също, видно от приложени по делото удостоверение за постоянен адрес №103/22.06.2020г, №374/23.07.2021г., че С. има регистриран постоянен адрес ***, считано от 21.08.2001г.

М.С. ***, по предложение на началника на Затвора- Ловеч, поради причини , подробно изложени в заповед № Л- 4862/05.08.2015г. началника на Затвора- Ловеч. Постановена е Заповед № Л-3026/23.06.2017г., с която е отхвърлена молбата на л. св. М.С., за преместване от Затвора- Плевен, в Затвора- Ловеч.

От представената нарочна справка от Затвора- Плевен, на проведените свиждания на л. св. С. за 2020г., става ясно, че същият е посетен от сестра си Х.С., три пъти- през м. август , през м. септември и през м. октомври 2020г. Ежемесечно са осъществявани свиждания, от страна на неговата племенница- П.С., дъщеря на сестра му. Видно от представени писмени доказателства /приложените билети/, същата е с посочен адрес в гр. София.

Нормата на чл.  62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановява, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, по молба на близките или на лишения от свобода, при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Нормата предвижда две хипотези: настъпване на промяна в постоянния адрес на семейството на лишения от свобода или настъпване на промяна в постоянния адрес на лицата, с които осъдения поддържа контакти, като молбата може да изхожда както от близките, така и от лишения от свобода. И в двата случая, промяната в постоянния адрес следва да бъде установена по надлежния ред, като в първия случай, съответното лице, следва да е от членовете на семейството на осъдения, а във втория- релевантно е поддържането на контакти – редовни, между лишения от свобода и това лице. Във втория случай, проверката се извършва по реда на чл.40а от ППЗИНЗС, съобразно която, преместването на лишения от свобода по чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с посочените от него лица.

В случая, безспорно е, че  настоящата хипотеза попада в предложение първо на чл.  62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС- или по молба на близките, при  промяна на постоянния адрес на лицата, с които л.св. С. поддържа контакти. В случая, сестрата на л.св. М.С. и нейната дъщеря П.С. /племенница на л. св. С./, не се включват в понятието „членове на семейството“, съобразно §1, т. 20 от ЗЗО, според който, „членове на семейството" са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни- независимо от възрастта. Приложенето и тълкуването на посочената законова разпоредба се налага поради факта, че именно там е дадена легална дефиниция на понятието „членове на семейството“. С оглед изложеното, съдът приема, че жалбоподателката следва да се числи към втората хипотеза- на лица, с които осъдения поддържа контакти. Като такива лица са посочени и неговата племенница П.С., както и лицата В. П. Т., Т. Й. И., П.К. С., К. И. Е., Т.Г. Т.. Същите са представили декларации, в които са изразили желанието си М.С. да бъде преместен в Затвора гр. Ловеч, тъй като желаят свиждане с него.

Няма как да бъдат кредитирани с доверие представените декларации от посочените лица, тъй като липсват данни дали същите са били познати и близки на л.св. С. отпреди преместването му в затвора гр. Плевен, осъществявали ли са свиждане с него в затвора и дали адресите им са променени след като С. е бил преместен в затвора гр. Плевен. Декларациите са саморъчно написани и не може да се установи по безспорен и категоричен начин достоверността и автентичността на представените от посочените лица декларации, както и на изявленията в тях.

По делото, съобразно представените и служебно събрани доказателства, се установява, че сестрата на л.св. С. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, който факт е съществувал и към датата на преместване на л. св. М.  С. ***. По делото обаче не се установи, че жалбоподателката поддържа редовни контакти със своя брат, като посещенията й са по- скоро спорадични. Следва да се отбележи, че за да е налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е необходимо да е налице настъпване на промяна в постоянния адрес на лицата, с които осъдения поддържа контакти. Такава промяна в постоянния адрес не е налице нито при Х.С., сестра на на ос.л. С., нито при посочените по- горе лица.

Не е налице и соченото основание, което не е изразено изрично в молбата от 25.09.2020г. на С., а именно здравословното му състояние, което според него не позволява да бъде провеждане лечение и терапия в затвора гр. Плевен, а такива условия били налице в затвора гр. Ловеч. В чл. 62 от ЗИНЗС е предвидено че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание.  Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

По делото е представено здравното досие/Здравен картон/ на л.св. М.С.. Същият съдържа множество медицински документи отразяващи извършени спрямо него прегледи и изследвания с отразени оплаквания и провеждани лечения. Представени са и справки за здравословното му състояние към момента, епикризи други мецидински документи за наличие на продължителни или хронични заболявания. От така представените писмени доказателства касаещи здравословното състояние на л.св. м.с. се установява, че същият е клинично здрав. Дори и да има здравословни оплаквания или заболявания, то те не са с такова естество че да налагат неговото лечение или провеждана специална терапия при определени условия, каквито да липсват в затвора гр. Плевен, където С. престоява понастоящем. Видно от представена Справка №В 1982/21.03.2022г. от медицински център при Затвора гр. Плевен за периода 2021 и 2022г. М.С. е посещавал медицинския център шест пъти с незначителни оплаквания и е получил съответното лечение. Същият не страда от хронични и8или животозастрашаващи заболявания, както и от такива, които да не могат да се лекуват в МЦ при затвора или в УМБЛ Плевен. С идентично съдържание са и справките за здравословното състояние на М.С. от 03.12.2018г. и от 16.06.2015г., както и останалите приложени по делото медицински документи. Видно от същите С. страда от фарингит и хроничен бронхит, като през дълги периоди, видно от медицинските документи тези му заболявания са в ремесия. Освен здравословното състояние на л.св. за да бъде налице условие за преместването му в друг затвор на това основание следва да е налице лекарско предписание и то за преместване в болнично заведение, а не в друг затвор. Това в случая не е налице, поради което изтъкнатите доводи за здравословно състояние като причина за преместване в затвора гр. Ловеч е несъстоятелно.  

На основание гореизложеното, съдът приема, че не са налице основанията по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНСЗ, в тяхната кумулативна даденост, поради което, оспорената Заповед №Л- 2409/09.07.2021г. на Гл. директор на ГД“ИН“, е законосъобразна, а депозираната против нея жалба, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В случая, по делото не се установиха наличие на нови обстоятелства, след постановяване на  изричен отказ, обективиран в писмо рег.№ 10319/05.11.2019г. на Гл. директор на ГДИН.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, в съответната форма- писмена, при спазване на административно производствените правила, при правилно приложение на материално правните разпоредби и в съотвествие с целта на закона. Налице са изложени мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за постановяване на оспорената Заповед. Не са налице, видно от представените писмени доказателства кумулативно дадените предпоставки в чл. 62, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС въз основа на които може да се реализира искането на лишения от свобода за преместване в друг затвор.

Не се доказват твърденията, че оспореният административен акт е в противоречие с Решение №261/17.05.2021г. по АД№954/2020г. на АС Плевен. Същият е съобразен с изложените мотиви в отменителното Решение на АС Плевен. Фактът, че е издаден извън определения срок в съдебното решение не го опорочава до степен, налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен, като дадения срок от съда е инструктивен.

По отношение на заявеното искане от пр. представител за присъждане на розноски.

Предвид крайния резултат по спора и доколкото производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, като в  чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не е изрично предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение, то молбата на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Това е така, защото разпоредбите на  чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.

Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, не е празнота в правото, която да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят е разграничил възнаграждението за един адвокат от разноските по производството в чл. 143, ал. 1 АПК, както и в чл. 78, ал. 1 ГПК. Стриктното тълкуване на разпоредбата на  чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС води до извода, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатено възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В ЗИНЗС не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза, което означава, че при отхвърляне на иск по ЗИНЗС, в тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗИНЗС, предвиждаща това.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че искането на ГДИН за присъждане на разноски, следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на М.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в затвора гр. Плевен против Заповед №Л- 2409/09.07.2021г. на Главен директор на ГД“Изпълнение на наказанията“, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на разноски по делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл. 62, ал. 3 изр. последно от ЗИНЗС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: