Р Е Ш Е Н И Е
№2311/14.12.2020г.
гр.Пловдив,14 декември
2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ
кас.състав в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Й. РУСЕВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на
прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД №
426 по описа на съда за 2020 година
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК.
Общинска служба „Земеделие“-Асеновград,чрез
началника-Емил Джулев, обжалва решение № 540/18.12.2019г. постановено по
гр.дело № 2754 на Асеновградски районен съд за 2018г., с което е отменен отказа на Общинска служба по земеделие гр.
Асеновград, обективиран в писмо от 29.10.2018г., да признае правото на наследници на Х.А.П.,
починал на 14.06.1961г., на възстановяване на правото на
собственост върху гора иглолистна с произход семенен в местност „Мина Сребрица“,
землище на с.Белица с площ от 8000 дка и гора иглолистна с
произход семенен в местност „Мина Сребрица“, землище на с.Белица с площ от 3000 дка. Признато е
правото на наследници на Х.А.П., починал на 14.06.1961г., на възстановяване на правото на
собственост върху гора иглолистна с произход семенен в местност „Мина Сребрица“,
землище с. Белица с площ от 8000 дка и гора иглолистна с
произход семенен в местност „Мина Сребрица“,
землище с. Белица с площ от 3000 дка.
В жалбата се сочат доводи за нищожност на
обжалваното решение, в насока, че има произнасяне по акт, който не е
индивидуален административен акт и така има недопустим предмет и с него се
обсъждат въпроси, които са били решени със сила на присъдено нещо. Искането е
да се отмени съдебното решение и да се отхвърли жалбата.
Ответниците-А.Ж.Я., Д.Б.Д., редовно призовани
с писмено становище от особен представител по основателността на жалбата
предоставят на преценката на съда.
Ответникът- В.Д., редовно призован, не взема
становище по жалбата.
Заинтересованите страни- редовно призовани,
само А.П., чрез пълномощник, оспорва жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив, чрез участвалия
прокурор Данаила Станкова, предлага да се уважи жалбата.
Административен съд-Пловдив, в настоящия
състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законовия срок
и от страна, за която решението има негативен ефект. Разгледана по същество е
основателна по следните доводи:
От събраните по делото доказателства се
установява, че А.Х.П., в качеството на наследник на Х. А.П., е подал Заявление
вх. № 316/10.05.1999г. по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗВСГЗГФ до ПК-Лъки. С него е
поискано да се възстанови собственост на: гора иглолистна, с произход семенен в
местност „Мина Сребрица“, землище Белица-8000 дка и гора иглолистна, с произход
семенен в местност „Мина Сребрица“, землище Белица- 3000 дка, като за двете
позиции за доказване на право на собственост върху претендираните площи е
приложен НА № 130, том II от 24.11.1931г. ПК-Лъки с Протоколно решение
№ 316/07.04.2000г. и Решение № 316/04.07.2000г.отказва признаване на правото на
собственост, поради липса на документ за доказване дали е гора или земя по
дефиницията на ЗВСГГЗГФ. Тази актове са обжалвани и районен съд-Асеновград с
решение № 156/20.12.2007г. по гр.дело № 2/2007г.обявява за недействителни
посочените две решения на ПК-Лъки и отхвърля жалбата на В.Я. в частта за
признаване на собственост на 11000 дка гора.С решение № 503/19.05.2008г. по
КАНД № 317/2008г. Административен съд-Пловдив оставя в сила решението на АРС.
До ВАС е била подадена молба с правно основание чл. 239, т.1 от АПК от В.Я. за
отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 2/2007г. на
Асеновградски районен съд. С решение № 6046/10.05.2010г. по АД № 13117/2009г.
ВАС отхвърля молбата.
За да постанови обжалваното решение
РС-Асеновград в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГГЗГФ е приел, че при липса на твърдения и доказателства, че
така придобитото от наследодателя Х.П. право на собственост върху процесните гори
е било загубено, то следва изводът, че същото е притежавано от него към момента
на национализацията през 1949г. Поради това и тъй като негов наследник е подал
заявление за възстановяването му в предвидения от закона срок е приел, че жалбата е основателна и признато правото на наследниците на Х. П.
на възстановяване на собствеността върху гора иглолистна с произход семенен в
местност „Мина Сребрица“, землище Белица с площ от 8000 дка и гора иглолистна с
произход семенен в местност „Мина Сребрица“, землище Белица с площ от 3000 дка.
При тази фактическа установеност настоящата
инстнация намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Първо с процесното пред РС-Асеновград писмо от 29.10.2018г. се отказва
възстановяване на правото на собственост. Неснователно в жалба се твърди, че това писмо не
подлежи на оспорване като индивидуален административен акт, отричащ на адресата
му претендираните от него вещноправни последици на възстановяване на право на
собственост върху заявените недвижими имоти. Това не се споделя от съда.
В тази връзка необходимо е да се подчертае, че правното основание за
произнасяне на ОСЗГ е по чл. 13, ал. 5 ЗВСГЗГФ и в отказа, обективиран в спорното писмо, макар с изложени кратки
фактически и правни
основания, които и да не се съдържат изрично в нормата на текста,
имплицитно са включени в нея и се извличат по тълкувателен път. В специалния
закон по реституцията на собствеността върху горите и земите от горския фонд не
е предвидена норма, която да урежда произнасяне с отрицателно решение, какво да
е неговото съдържание и т. н., така както това е детайлно уредено в закона и
правилника за позитивните решения. Същевременно в закона и правилника за
прилагането му няма забрана за ОСЗГ - като орган на поземлената реформа, да се
произнесе с отрицателно решение, както е в конкретния случай. След като няма
законова забрана, няма пречка ОСЗГ да постанови отрицателно решение, с което да
откаже признаването на правото на собственост върху заявените за възстановяване
гори. От това следва, че ОСЗГ се произнася или с позитивно или с отрицателно
решение по подадено заявление за възстановяване на собственост. Всяко
несъответствие между заявеното право за възстановяване на собствеността и
постановеното решение от ОСЗГ, включително и изричният отказ могат да се
обжалват. Ако ОСЗГ би постановявала само позитивни решения, съответстващи на
волята на заявителя, те не биха били обжалваеми, защото жалбоподателят не би
имал правен интерес от оспорването им. Производствата по жалбите биха били
недопустими. Но законодателят е предвидил изрична норма за обжалване на
решенията на ОСЗГ - чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ. По този начин е предвидил и
възможността за постановяване на отрицателни решения или несъответстващи изцяло
на волята на заявителите.
Съгласно чл. 13, ал.3, предл. първо от ЗВСГЗГФ правото на собственост се
доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори,
вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и
данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти
и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския
процесуален кодекс. Така визираните писмени доказателства са неизчерпателно
изброени. Същевременно в следващото изречение на цитираната алинея 3 са
изброени доказателства, които са изрично изключени като такива, които не могат
да бъдат основание за доказване правото на собственост. Такива по смисъла на
закона са: 1. писмени декларации на заявителите; 2. свидетелски показания; 3.
протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени
въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г.(отм.) и чл. 20 от Закона за
горите от 1925 г.(отм.)
Пред първата инстанция е представен в заверено копие
Нотариален акт за продажба на недвижим имот, купен на публичен търг № 130, том II, дело №
442/1931г., с който е признато правото на собственост на инж. Христо П. от
гр.Станимака върху мина/рудница/“Сребрица“ в землището на с.Белица, Боровска
община със запазен периметър от 1100 хектара/първият 800 хектара, а вторият 300
хектара/.
Относно описаният имот в цитирания документ, не се установи от настоящата
инстанция, освен право на собственост върху мината да е
продадено и право на собственост върху 1100 хектара земя. Напротив, в
нотариалния акт
се говори, че мината е със запазен периметър в размер
на преждепосочения,
а не за продаване на собствеността върху гората. Според
разбирането на състава на съда значението на понятието „запазен периметър“ е,
че става дума за определена
област, над която някой си е присвоил право на действие. В този смисъл не може да се сподели виждането на първата инстанция в
обратната насока.
От гореизложеното е видно, че не са налице надеждни писмени доказателства за правото
на собственост на наследниците на Х.А.П., починал на
14.06.1961г., съобразно
изискванията на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ по отношение на гора с обща площ от 11000 дка., находяща се
в м."Мина Сребрица“, землище на
с.Белица-8000 дка и 3000 дка в м.“мина Сребрица“, землище с.Белица поради което постановеният отказ да се
възстанови правото на собственост е правилен и законосъобразен.
Атакуваното решение на Районния съд следва да бъде
отменено, като се постанови друго, с което жалбата на наследниците на Х.А.П., починал на 14.06.1961г. бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 540/18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2754/2018 г. по описа на Районен
съд - Асеновград, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на наследниците
на Х.А.П., починал на 14.06.1961г., против отказа на
Общинска служба по земеделие-Асеновград, обективиран в писмо от 29.10.2018г. да
признае правото на наследници
на Х.А.П., починал на 14.06.1961г., на възстановяване на
правото на собственост върху гора иглолистна с произход семенен в местност „Мина Сребрица“,
землище Белица с площ от 8000 дка и гора иглолистна с произход
семенен в местност „Мина Сребрица“, землище Белица с площ от 3000 дка.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: