Р Е
Ш Е Н
И Е № 260158
гр. Пловдив, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Светлозар Чераджийски, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 411/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба от подсъдимия Н.П., депозирана чрез адв. Н.С. и жалби
от подсъдимите В.Й. и Г.М., чрез
защитника им адв.И.Д., както и протест на Районна прокуратура Карлово, всички
срещу присъда от 11.01.2021г по НОХД №401/2020г на Районен съд – Карлово. С
присъдата първоинстанционния съд е признал подсъдимите Н.П., В.Й. и Г.М. за
виновни в извършване на престъпление по чл.216, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, като на основание чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.б,
пр.2 им наложил наказание „Пробация“ – Задължителна регистрация по настоящ
адрес и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6м по
отношение на подсъдимите П. и Й. и за срок от 9м по отношение на подс.М.. Разноските по делото са
били присъдени в тежест на подсъдимите.
Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност. Твърди се, че същата
е неправилна и необоснована. Иска се подсъдимите да бъдат признати за невинни и
да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение. Не се излагат допълнителни
съображения.
В протеста и допълнението към него се твърди неправилна индивидуализация на
наказанията на всеки от подсъдимите. Излагат се съображения срещу извода на
първостепенния съд за добри характеристични данни на подсъдимите и извода на съда
за изминал относително дълъг период от време от извършване на престъплението до
постановяване на първоинстанционната присъда. Изтъкват се обстоятелства,
свързани с извършване на деянието, които се сочат като отегчаващи вината на
подсъдимите такива. Твърди се, че наложеното наказание по вид и размер е
несъответно на целите по чл.36 от НК. Иска се присъдата да бъде изменена и по
отношение на всеки от подсъдимите наказанието да бъде увеличено, като бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6м за подсъдимите Й. и П.
и 9м за подс.М.. Алтернативно се иска срокът на наложените наказания „Пробация“
да бъдат увеличени с 6 месеца за всеки един от подсъдимите.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, като счита присъдата за
обоснована и законосъобразна, а защитниците и подсъдимите поддържат жалбите със
същите доводи изложени в тях.
В последната си дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбите и протеста са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законоустановения
срок.
По същество протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбите са частично ОСНОВАТЕЛНИ.
Установената фактическа обстановка по делото е следната:
Свид. П.Т.притежавала
лек автомобил Пежо с рег.№ *. Към инкриминираната дата тя била ученичка в *
клас в *. На 14.02.2020г при управление на автомобила си в гр.* тя леко ударила
с предната броня десния крак на подс.В.Й. без да засегне здравословното й
състояние. От случилото се обаче подс.Й. се засегнала и решила да отмъсти на свид.Т.,
като увреди автомобила й. За решението си подс.Й. разказала на свид.**, както и
на подс.Н.П. и Г.М.. Подс.Й. им предложила да нарежат гумите на колата на *, да
нарисуват нещо по него и да му нанесат щети. Подсъдимите и свидетелката се
съгласили, като последната уточнила, че ще вземе лак за нокти и флумастер. На 16.02.2020г около 20.30ч
вечерта излязла от дома си като носила по предварителната уговорка син лак за
нокти и флумастер. По пътя тя срещнала
подс.Й., подс.П. и подс.М. и заедно влезли в дома на Й.. Там те се
уговорили помежду си кой какво ще извърши, като за целта Й. взела от дома си тубичка
с лепило, кухненски нож със синя дръжка и отвертка и ги предала на подс.П..
Подс.М. от своя страна носил в себе си сгъваемо ножче с червена дръжка. Всички
заедно се насочили към лекия автомобил Пежо, собственост на свид.Т., който бил
паркиран пред дома й намиращ се на *. На това място четиримата започнали да
упражняват физическо въздействие върху автомобила, водещо до повреждането му.
Подс.Г.М. срязал двете задни гуми на автомобила, всяка от които била марка
Континентал с размери 14х185х65, подс.Н.П. срязал двете предни гуми, всяка
марка Сунфул със същите размери. През това време свид.* рисувала с черен
флумастер фигури с формата на сърце по задния капак на автомобила и капела
капки с лака за нокти по него. Подс.Й. от своя страна нанесла лепило по задната
чистачка на петата врата, рисувала по предния му капак, след което предала
флумастер на подс.П. и той нарисувал с него по предния капак на автомобила
фигура на мъжки полов орган. Непосредствено след това подс.П. счупил и
изтръгнал лявата лайсна, която била по цялата дължина на тавана на автомобила и
слизала покрай предно обзорно стъкло до капака на двигателният отсек. От своя
страна подс.М. счупил и изтръгнал другата такава лайсна, а подс.Й. изтръгнала
лайсната пред предното обзорно стъкло на автомобила. Подс.П. счупил антената на
автомобила и лявата странично огледало за обратно виждане, като му извадил
стъклото, подс.М. счупил дясното странично огледало. Двамата също така
изкъртили и счупили задната регистрационна табела с рег. № **** и надписа с
марка Пежо на френски език, който се намирал до петата врата на автомобила. В
двора на подс.Й. подсъдимите П. и М. започнали да чупят лайсните на парчета с
обяснението, че ще ги укриват по улични шахти за да не ги разкрият. Подс.П. начупил
и регистрационната табела. С действията си подсъдимите и свид.* причинили
множество повреди по автомобила на * на обща стойност 461,50лв.
Не се спори от
страните относно правилното установяване на фактическите обстоятелства по
делото. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, при проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,
т.1 от НПК. Доказателствата по делото, приобщени по този ред, установяващи
авторството и вината на подсъдимите, са еднопосочни и безпротиворечиви. Показанията на свид.* са източник
на преки, първични доказателства. Същите следва да се анализират с внимание,
тъй като свид.* е била съучастник на подсъдимите, но производството спрямо нея
е било прекратено във фазата на досъдебното производство, на основание чл.9,
ал.2 от НК, поради преценката на наблюдаващият прокурор за липса на
престъпление. Показанията на свид.* не са изолирани. Те се подкрепят от
показанията на пострадалата *, която разказва за случилото се между нея и подс.Й.
по –рано, както и от показанията на свид.*, източник на производни
доказателства, които подкрепят първичните такива. Показанията на свид.* относно
съпричастността на подс.П. към извършеното престъпление се потвърждават и от
показанията на свид.Б., майка на този подсъдим. Няма пречка първостепенният съд
да кредитира тези показания, тъй като същите са събрани чрез годен процесуален
способ, приложен при съблюдаване на процесуалните изисквания, предвид
родствената връзка на свидетелката с подсъдимия. Събраните гласни доказателства
се подкрепят и от приобщените по делото веществени такива, сред които сгъваем
нож с червена дръжка предаден доброволно от подс.М. и нож със синя ръкохватка,
предаден от подс.Й., описани при оглед на ВД, извършен на досъдебното
производство. Стойността на причинената повреда на процесния автомобил предмет
на престъплението се установява от стоково-оценъчна експертиза и допълнителна
такава, които няма пречка да бъдат кредитирани.
Настоящият съдебен
състав кредитира частично показанията на свид.*. Същите следва да бъдат ценени
единствено в частта, в която свидетелят разказва какво е научил на
местопроизшествието и как разследването се е насочило към подс.Й.. В тази им
част показанията на свид.* подкрепят свидетелските показания на * и тези на
пострадалата. Неправилно първостепенният съд е ценил показанията на свид.* в
тази им част, в която свидетелят разказва какво е научил от подсъдимите при
проведена беседа. Тази част от показанията на свидетеля следва да се изключат
от доказателствената съвкупност по делото. При този разговор със свид.* подсъдимите
не са били уведомени за правото си да не се самоуличават като запазят мълчание,
както и за правото им на адвокатска защита, като професионален защитник в този
момент не е присъствал. Направените от подсъдимите извънпроцесуални признания
пред полицейския служител не могат да имат доказателствена стойност, дори и да
са възпроизведени от годни доказателствени източници. Това е така, тъй като не
е бил спазен предвиденият процесуален ред за приобщаване на обяснения по НПК,
както и поради това, че впоследствие подсъдимите не са дали обяснения, а
липсата им не може да бъде заместена от производни доказателства /Решение №102
от 04.08.2020г по н.д.№352/2020г I н.о., Решение №161 от 01.11.2018г по н.д.№782/2018г I н.о., Решение №119 от
01.03.2021г по н.д. №394/2020г III н.о./. Независимо от това авторството на престъплението се установява по
несъмнен начин от останалите събрани по делото доказателства, посочени по-горе,
поради което крайните изводи на
първостепенният съд по този въпрос са правилни.
За личността на
подсъдимите по делото са събрани множество доказателства. В тази връзка съдът
кредитира изготвените съдебно-психиатрични експертизи, показанията на учителите
-свид.* и свид.*, като взема предвид и
данните от характеристичните справки и представените пред въззивната съдебна
инстанция социални доклади, справките за съдимост. Установява се, че
подсъдимите са били непълнолетни към момента на извършване на престъплението,
но са годен негов субект, тъй като са могли да разбират свойството и значението
на деянието и са могли да ръководят постъпките си.
Предвид посочените доказателства настоящият съдебен
състав намира, че правилно първостепенният съд е приел да е осъществено умишлено
противоправно повреждане на чужда движима вещ от посочените съучастници. Доказателствата
обаче, оценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за маловажен случай на
това престъпление. Дали едно деяние представлява маловажен случай се
определя от фактите по делото и е резултат на тяхната комплексна и индивидуална оценка, съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК /Решение № 45 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 657/2010 г., I н. о, Решение
№ 44 от 23.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 72/2018 г., III н. о, Решение № 107 от 26.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 483/2020 г., II н. о. Решение № 112
от 16.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 460/2019 г., I н. о/. Съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм.
с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка.
Видно от установените
по делото факти извършените от подсъдимите действия са довели до повреждане на
предмета на престъплението, тъй като същият е станал негоден за употреба по
предназначението му за определено време, до възстановяването му. Действията си
подсъдимите реализирали при пряк умисъл и с умисъл за съучастие с всеки един от
съизвършителите. Всички установени по случая обстоятелства не сочат
малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК, тъй като стореното от подсъдимите
е обществено опасно и тази обществена опасност не може да бъде определена като
явно незначителна. Увредено е било правото на собственост на постр.* по
неправомерен начин, резултат на деятелността на четири непълнолетни лица,
действали в съучастие и с общ умисъл за
съучастие, при което са причинени множество различни по вид повреди на предмета
на престъплението и са нанесени вреди над средния размер на минималната работна
заплата за страната. Предвид механизма на осъществяване на деянието и настъпилият
вредоносен резултат е видно, че същото се отличава с ниска степен на обществена
опасност, но не и с незначителна такава.
Изводите на прокурора
за приложение на чл.9, ал.2 от НК по отношение на свид.* не обвързват настоящия
съд при преценката дали деянието извършено от подсъдимите съставлява
престъпление. Фактите по делото установяват общност на умисъла, с който
четиримата съучастници са действали, като всеки от тях е искал настъпването на
вредоносните последици, резултат от индивидуалните действията на отделните
извършители. В тази насока са основателни теоретично обоснованите възражения на
защитника – адв.Д., изложени в допълнителното писмено изложение. Доказателствата,
установяващи различен личен принос на извършителя за достигане на конкретната
степен на увреждане на вещта биха могли да послужат при индивидуализацията на
наказанието му. Доколкото настъпилият общ престъпен резултат произтича от
съвместната деятелност на съучастниците, при липса на ексцес на умисъла, личният
принос сам по себе си не може да обуслови извод за липса на престъпление спрямо
някои от съучастниците. Предвид отчетената степен на обществена опасност на
деянието, осъществено от подсъдимите съдът не счита, че са налице основания за
приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Фактите по делото не
сочат малозначителност на деянието, но го определят като маловажен случай. Този
извод се обосновава от мотивите и подбудите, с които е действал всеки от подсъдимите,
поводът за действията им, данните за личността и семейната среда на всеки един
от тях, стойността на причинените вреди, обстоятелството, че същите са
възстановени, фактът, че не всяко действие е довело до такава по вид повреда,
която да прави вещта временно негодна за употреба, което препятства употребата
й за неопределено време. Важно е също така какво е отношението на подсъдимите
към случилото се, макар то да е изразено от тях пред трети лица.
Към датата на
престъплението и тримата подсъдими са били учащи и са били приятели помежду си.
Към момента на престъплението ученичка е била и пострадалата и с нея подс.Й.
поддържала добри приятелски отношения. Относно семейната среда на подсъдимите
се установява, че подс. Й. и подс.М. са живеели само с единия от родителите си,
тъй като те са разделени. По отношение на подс.М. в характеристичната справка
от инспектор ДПС се сочи, че произхожда от семейство с нисък образователен и
социален статус. През 2019г са били
регистрирани по ЗБППМН две негови противообществени прояви. Понастоящем подс.М.
работи и не продължава с образованието си. Като ученици подсъдимите Н.П. и Г. М.
са неглежирали в известна степен учебния процес, но се установява от
представените по делото характеристики и разпитите на техните учители, че те се
отличавали с лоялността и подкрепата, която оказвали на своите приятели в
конфликтни ситуации и не са създавали проблеми в училищната среда. За натрупаните
неизвинени отсъствия на подс.М. се установява, че те са били предимно по време
на дистанционното обучение, когато ученикът е пребивавал на практика в семейна
среда. Мотивът за престъплението,
извършено от подс.Й., е бил да накаже пострадалата за действията й два дни
по-рано. При тези действия подс.Й. не била увредена, но била създадена такава
опасност и подсъдимата се е почувствала застрашена. Подс.М. и подс.П. действали
заедно с подс.Й. единствено от съпричастност, водени от желание да я подкрепят
в тази ситуация. Идеята за отмъщението възникнала спонтанно и съставомерните
действия били извършени скоро след това, като били насочени към лекия автомобил
на пострадалата, с който именно тя е ударила подс.Й. по крака. В резултат на
противоправната деятелност на подсъдимите били причинени на пострадалата
имуществени вреди в размер под минималната работна заплата за страната. Също
така не всяко действие на подсъдимите е предизвикало такова изменение в
субстанцията на вещта, че същата да е станала временно негодна за използване.
До този резултат водят срязването на гумите на автомобила, тъй като тези части
на автомобила имат пряко отношение към неговата функция. Останалите повреди са
направили вещта частично негодна за употреба, до колкото са засегнали нейната
цялост. Щетите са напълно възстановени, още на досъдебното производство, което
е израз на критичното отношение на подсъдимите към стореното. Възражението на
прокурора, че възстановяването се дължи на родителите е неоснователно, тъй като
поначало непълнолетните лица действат в процеса със съгласието на своите
законни представители. Видно от разписката на стр.195 от ДП, щетите са
възстановени от трите подсъдими лица, като всеки е платил равна част от
стойността им.
За личността на подсъдимите не са налице отегчаващи
отговорността им обстоятелства. За такива в случая съдът няма да цени данните
за регистрирани две противообществени прояви на подс.М., предвид не съвсем
благоприятната семейната среда, в която той като непълнолетен се е развивал,
предпоставила настоящата му трудовата ангажираност като приоритет пред това да
продължи образованието си. Настоящият
съдебен състав счита, че са налице множество смекчаващи вината на подсъдимите
обстоятелства такива, посочени и от първостепенният съд. Това са чистото им съдебно
минало, добрите характеристични данни, вида и ниската стойност на причинените
вреди, както и тяхното пълно възстановяване,
изразеното съжаление за стореното в последващи разговори със социални
работници и педагози, подбудите поради които всеки от тях е участвал в
извършването на престъплението, факта че към момента на деянието те са били
учащи. Тези обстоятелства дават положителна характеристика за личността на
подсъдимите и ги определят като лица с ниска степен на обществена опасност. Положителната личностова характеристика на подсъдимите е обстоятелство, определящо ниска обществена опасност
на извършеното от тях деяние. Предвид посочените вече характеристики на деянието е
видно, че извършеното се отличава от
обикновените случаи на това престъпление поради ниската
степен на засягане на охранените от закона обществени
отношения.
Изводът на настоящият съдебен състав, определящ
извършеното престъпление като „маловажен случай“, субсумира деятелността в
по-леко наказуемо престъпление. Налице са основания съдът да преквалифицира
деянието в престъпление по чл.216, ал.4 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.218в,
т.1 от НК наказателното преследване за извършено престъпление по чл.216, ал.4
от НК, когато престъплението е с предмет частно имущество, се възбужда по тъжба
на пострадалия. Касае се за престъпление от частен характер и по делото не е направено
искане пред първоинстанционният съд съгласно чл. 287, ал. 5 от НПК за изменение
на обвинението, придружено с искане от прокурора, в хипотезата на чл.48 НПК,
производството да продължи. По делото не
участва и частен обвинител,
предвид общата забрана на чл.392, ал.4 от НПК, поради което не е налице
процесуална предпоставка да бъде отправено искане от страна на тази процесуална
фигура по чл.287, ал.5 от НПК. Предвид тези процесуални обстоятелства, съдът в настоящото
производство от общ характер не е компетентен да се произнесе с краен съдебен акт
по въпроса за виновността на подсъдимите. Производството следва да бъде
прекратено от въззивната съдебна инстанция поради липса на тъжба на основание чл.
чл.25, ал.5, т.1 от НПК /Решение №257 от 11.05.2011г по н.д. №1384/2011г., III н.о., Решение № 31 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2933/2011 г., III н. о/
С оглед становището на съда по приложимият материален
закон, напълно неоснователен се явява протестът на прокурора с искане за
налагане на по-високи наказания на
подсъдимите.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че протестът е неоснователен и
като такъв, следва да бъде оставен без уважение. Жалбите са основателни по
отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон, поради
не квалифициране на деянието като маловажен случай. В тази им част жалбите следва да бъдат
уважени. Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен на основание
чл.334, т.4 НПК, в частта, в която подсъдимите са били признати за виновни в извършване
на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, както и в частта, в която те са осъдени
на основание чл.189 от НПК да заплатят разделно направените разноски по делото.
Последните на основание чл.190 от НК остават за сметка на държавата. В частта,
в която първостепенният съд се е произнесъл относно веществените доказателства
по делото присъдата следва да бъде потвърдена на основание чл.338 от НПК. Наказателното производство по делото следва да бъде прекратено поради липса на частна тъжба на основание чл.24, ал.5, т.1 от НПК.
По тези мотиви, Пловдивски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 260001 от 11.01.2021г по НОХД №401/2020г на Районен съд – Карлово,
в частта в която подсъдимите В.Й.Й., Н.Х.П. и Г.Т.М. са признати за виновни в
извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като случаят е маловажен,
поради което ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание
чл.216, ал.4, вр. ал.1 вр. чл.218в, т.1, от НК вр. чл.24, ал.5, т.1 от НПК в тази му част.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която подсъдимите Н.Х.П., В.Й.Й.
и Г.Т.М. са осъдени да заплатят разделно направените разноски на досъдебното
производство, всеки по 352,94лв.
На основание чл.190 от НПК разноските по делото остават
за сметка на Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
в частта относно прекратяването на наказателното
производство подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.