№ 2845
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510177 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „С.В.“ АД /длъжник по
изп.производство/ срещу постановление за разноски, изх.№ 43675 от
01.08.2022 г., постановено по изп.дело № 20228510402011 от ЧСИ М.П., рег.
№ 851, с район на действие СГС, постановено по възражение по чл.78, ал.5
ГПК относно присъдените разноски за адв.възнаграждение на взискателите.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че постановлението било
неправилно и незаконосъобразно. Твърди да е налице злоупотреба с право
като се арг. с чл.57, ал.2 КРБ, който извод бил направен и в съдебната
практика на СГС по сходни казуси. Сочи, че предмет на изпълнение било
вземане в размер на 50 лв. Действително, в случая взискателите били две
юридически лица, но след проверка в ТР се установило,че същите са свързани
лица. Счита, че по изп.дело не ставало ясно на какво основание тези две ЮЛ
са конституирани като взискатели, тъй като титуляр на вземането по изп.дело
било съвсем различно лице. Взискателите по настоящето изп.дело били
свързани и с други ЮЛ, които също били отправили до жалбоподателя
1
покани за плащане. Сочи, че ЧСИ с обжалваното постановление бил намалил
размера на дължимото адв.възнаграждение от 800 лв. на 400 лв., но не бил
посочил никакви мотиви. Така определения размер не преследвал легитимни
цели. Наред с това по делото не били ангажирани доказателства за реално
плащане на адв.възнаграждение- в представеното платежно нареждане като
наредител било посочено физическо лице. Освен това така начисленото
адв.възнаграждение влизало в основата за определяне на дължимата такса по
т.26 от ТТЗЧСИ. Тази такса се изчислявала само върху материалния интерес
на присъденото по изп.лист вземане, което в случая възлизал на 50 лв.
Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, а в условията на
евентуалност разноските да бъдат намалени до размер, съответстващ на
фактическата и правна сложност на спора.
Иска се да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Постъпил е отговор от взискателите – „К.М. ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД,
в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на
обжалваното постановление за разноски. Сочат, че размера на
адв.възнаграждение бил намален от ЧСИ до сумата от 400 лв. Твърди се, че
адв.възнаграждение е реално заплатено. Освен това адв.възнаграждение се
дължало на всеки един от взискателите, в този смисъл била и съдебната
практика на СГС. Считат, че същото не е прекомерно с оглед извършените от
тях процесуални действия по изп.дело. По отношение обжалването във
връзка с размера на таксата по т.26 намират, че жалбата е просрочена;
подаденото възражение било общо. Претендират се разноски в настоящето
производство.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата
била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната
неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателите. Сочи, че не може да се присъжда
адв.възнаграждение под минимума от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адв.възнаграждения, а в случая това било определено в чл.10, т.1 и
т.2 от Наредбата.
По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ сочи, че адв.възнаграждение следва да се
2
включи в базата за определяне на тази такси, тъй като представлявало част от
понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума“. При спазване на тези правила била определена
такса по т.26 в размер на 55,07 лв.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на
04.08.2022 г.
Жалбата е подадена на 16.08.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
14.07. 2022 г. за събиране на сумата в размер на 50 лв., представляваща
разноски по гр.д.№ 10110 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 25-ти състав.
Взискателите се легитимират въз основа на договор за цесия от
08.11.2021 г. по силата на който им било прехвърлено вземането по
горепосочения изп.лист.
С постановление за разноски от 15.07.2022 г. ЧСИ е определил
разноските в изп.производство като по отношение на спорните по настоящето
дело суми, същите са определени, както следва: такса по т.26 от ТТЗЧСИ в
размер на 103,07 лв. и адв.възнаграждение в размер на 800 лв.
След получаването на 20.07.2022 г. на поканата за доброволно
изпълнение /ПДИ/ е постъпило възражение от длъжника, по чл.78, ал.5 ГПК с
доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето
производство. Противно на соченото в отговора по жалбата с която сме
сезирани, направено е и искане ЧСИ да намали таксата по т.26 Тарифата по
ЗЧСИ.
Взискателят е изразил становище за неоснователност на възражението,
тъй като адв.възнаграждение било в рамките на минималния размер по
Наредба № 1/2004 г., ред., ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.
С обжалваното постановление ЧСИ е намалил размера на
адв.възнаграждение до сумата от 400 лв.
С това постановление ЧСИ не се е произнесъл по възражението за
3
намаляване на таксата по т.26 от ТТЧСИ.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че със сметка №
********** от 29.08.2022 г. ЧСИ е определил нов размер на таксата по
т.26 от ТТЗЧСИ, а именно- 25,89 лв.
По доводите в жалбата:
Действително, чл. 3 ГПК сочи, че участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват
правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни
интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57,
ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално
действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено
от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността
да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за
добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса,
а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325
ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това
съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват
превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“-
решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО.
Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с
фактическа и правна сложност. Същото е образувано срещу дружество, което
спада към категорията на т.нар. "сигурни платци".
В конкретния случай единственото действие, което е предприето от
взискателите е това по образуването на изп.дело.
Посочването на изпълнителните способи в молбата за образуване на
4
изп.производство е изискване за нейната редовност.
Следователно единственото действие сторено от пълномощника на
взискателите е това по подаването на молбата за образуване на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Не се установи процесуалният представител на взискателите да е
извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават
определяне на адв.възнаграждение по т.2.
Действително, взискателите са двама. След справка в ТР съдът
констактира, че същите се представляват от едно и също физическо лице –
Г.С.К., т.е. са свързани лица. Двете ЮЛ са придобили вземането без
уточнение на частите при които придобиват това вземане в размер на 50 лв.
Настоящата инстанция намира, че в случая се касае до защита на общ
интерес. Адв.възнаграждение е заплатено от идентичния и на двете дружества
управител - Г.С.К..
Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с
възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното постановление ще следва
да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над
200 лв./без ДДС/ до сумата от 400 лв. Липсват данни адвоката да е
регистриран по ДДС.
Що се касае до искането за намаляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът не излага
мотиви доколкото липсва произнасяне от страна на ЧСИ по възражението
досежно тази такса.
По отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по
ЗЧСИ делото ще следва да бъде върнато на ЧСИ за изрично произнасяне
и съобразяване с мотивите на настоящето определение.
По разноските:
С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски,
5
разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски, изх.№ 43675 от 01.08.2022 г.,
постановено по изп.дело № 20228510402011 от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район
на действие СГС, за сумата над 200 лв. до определения от ЧСИ размер на
адв.възнаграждение в размер на 400 лв.
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адв.възнаграждение на взискателите „К.М. ЕООД и
„Ф.С.М.“ ЕООД по изп.дело № 20228510402011 от ЧСИ М.П., рег.№ 851, с
район на действие СГС, в размер на 200 лв. /без ДДС/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ М.П., рег.№ 851, с район на действие СГС, в
частта относно пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ по
изп.дело № 20228510402011, при съобразяване с мотивите на настоящето
определение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6