Р
Е Ш Е
Н И Е № 61
гр.Кюстендил, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на единадесети юни
през две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател: ПЕНКА
БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Любка Николова
с участието на прокурора
от КнОП Бойко Калфин
като разгледа докладваното
от съдия Братанова ВНОХД
№ 104
по описа за 2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV,
глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №5, постановена от Дупнишкия
районен съд на 15.01.2020г. подс.И.И.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по 129, ал.1 НК вр. ал.2 НК- затова, че на 02.09.2017 година, около 19,30
часа в с. Голем Върбовник, община Бобов дол е
причинил на В. А. Д.от
същото село средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на втори горен
десен зъб (фрактура на цялата коронкова част на втори, горен, десен зъб,
приравняваща се на пълна загуба на зъба), без който се затруднява дъвченето и
говоренето му. На осн. чл.54 от НК на А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила. Подс.А. е осъден да заплати и сторените по делото
разноски.
Присъдата се обжалва
изцяло от подс.А.. Същият сочи, че постановената присъда е необоснована и
незаконосъобразна. Иска същата да бъде отменена, а вместо нея- да се постанови
нова, с която бъде оправдан. Прави се алтернативно искане за отмяна на
присъдата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на ДнРС.
Защитникът на подс. А.-
адв. И. поддържа въззивната жалба срещу присъдата на ДнРС. Пледира алтернативно
за приложение на чл.12, ал.1 НК.
Подсъдимият И.И.А. иска оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в
съвкупност, и при пределите, установени
в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на
страните, счита, че жалбата е предявена
от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата на подс.А. е основателна по
следните съображения:
КнОС, след като събра
допълнителни доказателства в
съответствие с правомощията си по чл.314
от НПК (допусна назначаването на СМЕ, която изследва възможността на получаване
на увреждане по подсъдимия и пострадалия съобразно техните обяснения) приема фактическа
обстановка, различаваща се от възприетата от страна на ДнРС. Новоприетите от
КнОС факти водят до необходимост до преквалификация на деянието от такова по
чл.129 от НК в такова по чл.132, ал.2 НК, респ. до изменение на присъдата на
осн. чл.337, ал.1, т.2 НПК:
Подс. А. и св. Димитров са съседи и живеят на една
улица в с. Голем Върбовник, общ. Бобов дол. Отношенията между двамата с
годините се влошили, помежду им често
възниквали разправии и конфликти по най- различни поводи.
Вечерта на 02.09.2017г.
(събота) св. Д.видял, че за пореден път служебен автомобил, ползван от сина на
подсъдимия- св. Й. И., е паркиран пред дома на съседа му. Това го подразнило и
по тази причина около 19, 30 часа св.Димитров излязъл от дома си и се приближил
до същия, който се намирал на уширение от улицата, на което слиза стълбище от
имота на подс. А.. Приближил се към него и започнал да записва регистрационния
му номер, като за целта се подпрял на капака на същия.
Тези негови действия били
забелязани от подс.А., който слязъл бързо по стълбището на уширението от
улицата, което се намира странично на имота на св.К. (от тази страна имота на К.
е ограден с плътна ограда и същата няма видимост към това място). Слизайки при
св. Д., подс. А. го напсувал и го попитал какво прави при микробуса. Св.
Димитров бързо се отдръпнал от автомобила, навел се, взел камък от
неасфалтирания участък на улицата, и го хвърлил към подсъдимия, като го ударил
в областта на дясната вежда. Подс. А. застигнал Д. който хванал лявата ръка
на А., за да не бъде ударен. В
същото време със своята дясна ръка А. нанесъл два юмручни удара в областта на
устата и окото на пострадалия, при което счупил цялата коронка на втори горен
десен зъб на Димитров. От устата на същия потекла кръв. Св.Д.в също му нанесъл
удари с юмруци и последвало ново сбиване между двамата, при което А. успял да удари Д.в областта на окото, който
пък хвърлил пясък в очите на подсъдимия. Подс. А. си тръгнал, но бил застигнат
тогава от св. Димитров, който го ударил
и повалил на улицата, и там двамата отново си разменили удари, но при това
поредно сбиване между двамата свидетеля св.Д. надделял физически, притиснал
подсъдимия към земята и му нанесъл удари по главата, след което се прибрал в
дома си.
Свидетел на втората част от
сбиването станала св. Л.К., която се
намирала в двора си и имала видимост от него именно към тази част на улицата. Тя се обадила по
телефона на сина на подсъдимия- св. Й.И. и му съобщила че св.Д.бие баща му. Св.И.
се прибрал в дома на баща си, видал, че същия е с наранена глава, разцепена
вежда, разкъсни рани и хематом по лицето и се обадил на телефон 112. Св.К. му
съобщила какво е видяла. На място били изпратени служители на РУ Бобов дол –
св.Я. и Б., който при пристигането си на място, видели, че подсъдимия А. е
качван в линейка и помислили, че той е пострадал. Снели писмени обяснения,
съставили протокол за предупреждение на двете страни. Св.И. им преразказал
видяното от св. Котева.
Св.Д. посетил зъболекарски
кабинет в с. Крайнинци на 05.09.2017 г., тъй като на 02.09.2017 г. бил съботен
ден , а и до с.Голям Върбовник нямало постоянен транспорт. Св.Тодорина го
прегледала и му издала медицинско свидетелство. Било установено, че Д.има
фрактура на коронка-счупване на десен страничен резец, счупване на
коронката,разклащане на централните и странични резци на долната челюст и
хематом в дясната подочна област. Той посетил и МБАЛ „Св.И.Рилски“ гр. Дупница,
където бил прегледан и се снабдил с
медицинско свидетелство № 129/ 05.09.2017г., в което отразено, че същият
има травматичен оток с хематом в лявата орбитална област, разкъсно контузна
рана в областта на дясната ушна мида палпаторен болезнен оток в лявата област и
други охлузвания.
Подс.А. също се снабдил с
медицинско свидетелство №91/04.09.2017г., издадено от доктор Поромински, в
което е отразено, че същият е получил следните увреждания- в областта на
дясната вежда-контузно разкъсна рана с неравни ръбове; в окосмената част на
главата-рана с контузни ръбове с дължина 3 см; в дясната околоочна област- оток с хематом в основата на носа; в областта
на челото и основата на носа- еспорациони рани, в областта на дясна предмишница
еспорационни рани.
От приетата по делото СМЕ,
изготвена от в.л. д-р К.Е. се установява, че св.Д. е получил следните
травматични увреждания: фрактура на цялата коронкова част на втори горен десен
зъб; травматична луксация 1-ва степен на долните централни и странични
резци/първи и втори десни и първи и втори леви, която не е довела до последващо
изпадане и не налага изваждането им; хематом и оток на лява буза под
окото.Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърд тъп
предмет и е възможно да са получени по посочените от пострадалия начин и време-
нанесените му удари с ръка (юмрук) в областта на лицето и устата. Фрактурата на
цялата коронкова част на втори горен десен зъб практически се приравнява на
пълно избиване (загуба) на зъба, което води до практически значимо и трайно
нарушаване на дъвченето във фаза отхапване и в някаква степен на говора. Това
увреждане се преценява по медико-биологичния признак- избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. Възстановителният процес е в
рамките на няколко месеца. Останалите увреждания водят до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което обстоятелство се потвърждава и
от СМЕ на д-р Д.. .
Видно от изготвената и
приета КСППЕ на вещите лица д-р П. и пс.В. е, че св. Д.е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките
си, а от тази на подс. А.- че същия към момента на извършване на деянието не е
действал в състояние на физиологичен афект (силно раздразнение); както и на
патологичен афект; няма основания за действия в степен на уплаха или смущение,
водещи до дезорганизирано поведение.
С оглед наличието на увреждания и
по пострадалаия и подсъдимия, респ. с
оглед необходимостта от проверка на защитната теза за наличие на неизбежна
отбрана, КнОС допусна и назначи СМЕ по писмени данни, изготвена от в.л. д-р В.Н..
При преценка на писмените и гласни доказателства по делото закюлчението на
същата е следното: Потвърждават се вида на уврежданията на участниците в сбиването, обективирани в посочените по-
горе СМЕ; по отношение на механизма им- същите са причинени от действие на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива;
възможно е по начина, за който се дават различни данни в показанията- сбивания
(две) между две лица с нанасяне на удари помежду им с ръце, предмети, падане и търкаляне по
улицата и др. Описанието в медицинските
документи обаче не дава възможност за определяне на вида на травмиращите
предмети, както и начина на получаването
и давността им. Това не дава възможност
и за определяне на положението на лицата при получаване на всяко от
уврежданията и в хода на двете сбивания-
те е възможно да се получат при различни положения между тях, като и е възможно
в някой отделен момент и двамата да са били лице в лице. За уврежданията на Д.-за травмата и кръвонасядането и отока около ляво око- същите са причинени
най- вероятно с удари с юмрук- поне два, възможно и с друга част на тялото
(лакът) при боричкане и др.; не отговарят да се причинени от удари в пътна
настилка на улица при падане и борба с друго лице върху нея, или от удари с някакъв тъпоръбест предмет- в тези случаи
върху тях и по околни изпъкнали лицеви части биха се получили охлузвания по
кожата. За раната на ушната мида- действие на някакъв тъпоръбест предмет:
възможно тъпа част на брадвичка, възможно камък, възможно удар с такъв предмет
в пътната настилка. За охлузванията на колената- най- вероятно от удар при
пътната настилка при падане или борба или търкаляне върху нея, каквито данни дават
и двамата участници. За уврежданията на А.-за
уврежданията по лицето и окосмената част на главата- възможно по съобщения от
него начин:нанесен му един удар с камък в областта на лицето (при който в зависимост от формата и големината на
камъка могат да се причинят всяко от описаните увреждания) и още един удар с
камък в областта на окосмената част (по негови данни отзад в областта на
темето); възможно и по съобщения от св. К. начин-нанасяне от Д. на удар с камък отзад и при
последващото падане- качване и удряне на главата му в пътната настилка; за
някое или някои от уврежданията възможно и при падане и борба на улицата; не е
възможно само от един удар с ръце по лицето, каквито данни дава Димитров. За
охлузванията по дясната предмишница-възможно от зъби при ухапване каквито данни
дава А., възможно при натиск с крак на предмишницата към пътната настилка-
каквито данни дава Д., възможно и одраскване с нокти или в пътната настилка при падане и бораба и
търкаляне по улицата.
Посочената фактическа обстановка настоящата инстанция приема въз основа на
внимателна преценка и анализ на гласните доказателствени средства- показания на
св. Д., Л.К., , Я.и Б., И., Т., И., от обясненията на подсъдимия, от цитираните
по- горе СМЕ и КСППЕ, както и от проведените очни ставки по реда на чл. 143 НПК между св. К. и св. Д. и между св. Д.и подс. А., от писмените
доказателства (медицински свидетелства) по делото.
На
първо място съдът кредитира показанията на напълно независимия свидетел Л.К.,
която добросъвестно сочи (това се потвърждава и от показанията на св. Д. и от
обясненията на подс. А.), че същата не е имала видимост към мястото на
конфликта (който е протекъл в две
части- първо пред уширението пред дома
на подсъдимия и второ- пред дома на св. Котева, като по отношение на втората
част на конфликта КнОС изцяло се доверява на нейните независими и
последователни показания). Те се потвърждават и от заключението на СМЕ на в.л.
д-р Н. по отношение на начина на
нанасяне на удара в задната част на главата на подс. А. от пострадалия Д.. Ето
защо КнОС счита, че показанията на тази свидетелка са достоверни и
кореспондират с обективно установените травматични увреждания по подс. А.,
респ. се потвърждават в посочената част от СМЕ на в.л. д-р Н., поради което на
същите им се дава вяра. Съдът им се доверява и в частта, в която свидетелката е
категорична, че подс.А. не е носил секира в ръцете си, нито пък е имала такава
на произшествието поради което което приема за недоказано твъдението на св. Д.
че е бил нападнат с такава в началото на конфликта. Показаниаята на тази
свидетелка са последователни и съдът гради своите изводи въз основа на нейните
безпротиворечиви и логични показания.
Впрочем
възприятия от деня на сбиването за въпросната секира няма никой от посетилите
непосредствено конфликта свидетели- нито
полицейските служители Б.и Я. нито св. И., нито св. И.- син на пострадалия,
нито св. Котева. Същата е предадена с протокол за доброволно предаване близо 3 месеца след деянието от св. Д., върху който протокол
липсва негов подпис. Посоченият протокол представлява негодно доказателствено
именно поради липсата на подпис на предаващото лице, доколкото е съставен в
противоречие с разп. на чл.129, ал.2 НПК. В този аспект КнОС приема доводите
на защитата за негодност на това
доказателствено средство. КнОС счита, че доколкото същото не е било установено
и иззето по надлежния ред още в деня на посещението от страна полицейските
служители, доколкото никой от участниците в конфликта не е съобщил за неговото
наличие в този ден, нито пък е бил споменал пред останилите свидетели за него,
следва да се отхвърлят и показанията на
св.Д. че в началото на конфликта подс. А. е носел брадва.
Съдът изложи вече причините, поради които не дава вяра на пок. на св. Д.
по отношение на описаното средство и това обстоятелство води и до корекция относно приетите за установени факти по
делото. Настоящата инстанция приема показанията на този свидетел по отношение
на началото на конфликта, доколкото същият не отрича, че при излизането на подс. А. от дома му и отправените от
негова страна псувни, той самият (Димитров) е хвърлил камък по него в областта на главата му (обстоятелство,
което се твърди от страна на подсъдима А.. КнОС не дава вяра обаче на
твърдението на пострадалия, че хвърления камък не е ударил подсъдимия, а
кредитира именно обясненията на подсъдимия – че дясната му вежда е била сцепена
от този пръв удар, което се обяснение обективно се потвърждава от обективно
установената контузна рана в дясната вежда на А., която е възможно да се
получи по механизъм на получаване
съгласно СМЕ на в.л. Н. по описания начин. Другите увреждания в областта на
лицето на подс. А. също могат да се получат при последващите сбивания,
боричкания и търкалия по улицата, като раната в окосмената част на главата- от
удар с камък отзад съгласно описанията на
св.К. но не е възможно всички да са получени само от един удар от св. Димитров съгласно
неговите показания. Ето защо КнОС отхвърля показанията на св. Димитров, че освен първия неуспешен
според него удар с камък, той самият е в хода на сборичкването единствено го е
бутнал на земята и притиснал с крак
дясната му ръка (охлузванията по дясната на А. са нанесени при натиск с
крак към пътната настилка, доколкото в
тази част на тялото следите са обективно установени; КОС приема, че те не са от
ухапване, както твърди А., тъй като на пострадалия Д. са били нанесени вече
обективно травмите в областта на зъбите и същият не е имал обективната
възможност да стори това), а счита, че пострадалия Д. му е нанесъл и всички
посочени по- горе увреждания. По отношение на увреждането в областта на ушната
мида, предвид неприемането от страна на КнОС на наличие на брадва и
невъзможността това увреждане да бъде причинено с това средство, настоящата
инстанция приема, че същото е причинено по механизъм на удар от удар в камък по
време на боричкането и търкалянето по пътната настилка.
Същевременно КОС кредитира показанията на св. Димитров в частта, в която
същия сочи, че след като е хвърлил камък по подсъдимия А., последният му е
нанесъл с юмрук няколко удара в областта
на лицето, при което е последвала фрактурата на коронковата част на 2-ри горен
десен зъб и луксацията на четирите добни предни зъби. В тази им част
показанията му са достоверни и се потвърждават от обективно установените
увреждания и СМЕ на в.л. д-р Енчев и д-р Н. относно механизма на получаването
им.
Съдът не може да пренебрегне обясненията на подсъдимия,
които имат с двояк характер- като на годно доказателствено средство по см.на
чл.115 НПк от една страна, и на израз на защитната му позиция от друга. Следва
изрично да се подчертае, че неговите обяснения частично кореспондират с възприетата от настоящата
инстанция фактическа обстановка. КнОС ги кредитира по отношение на началото на
конфликта и липса на носена от страна на подсъдимия брадва, както и по
отношение на на начина на получаване на част от собствените му увреждания,
доколкото частично се потвърждават от
пок. на независимата свидетелка К., косвено от пок. насв.Я., Б. и И. и от
заключението на СМЕ на д-р Н.. В тази им
част същите представляват годно пряко доказателствено средство. Те не се
възприемат в частта относно твърдението
на подс. А., че изобщо не бил нанасял удар на пострадалия в юмрук в областта на
лицето на Д. (в тази част се опровергават от заключенията на СМЕ на д-р Е. д-р Н.
относно механизма на увреждането в
областта на предната част на лицето и от напълно последователните и
безпротиворечиви в тази част показания на св. Д.). Ето защо в тази им част
обясненията на подс.А. следва да се възприемат като израз на защитната му
позиция.
Св. Г.
видно от изявленията й в с.з. е напълно ненадежден свидетел; за нейното
местонахождение по време на конфликта не свидетелства никой от разпитаните
свидетели, поради което нейните показания не следва да се коментират.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на ДРС, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 НК, като в
тази насока са изложени подробни
съображения относно признаците на фактическия състав на деянието по чл. 129, ал.1 НК. Несъмнено от обективна страна подс. А. чрез нанасяне на удари с юмрук
в областта на лицето на пострадалия Димитров на 02.09.2017 г. в с.Голем
Върбовник е причинил средна телесна повреда на св.В.Д. изразяваща се в избиване
на втори горен десен зъб, довела до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез директен механизъм- чрез блъсване с юмруци на пострадалия В. Д.
в областта на лицето. Деянието е
извършено чрез действия, като вследствие от посочените удари е упражнено
въздействие върху организма на пострадалия и е нарушена неговата телесна
неприкосновеност. Несъмнено телесната
повреда има характер на средна по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, доколкото е
била ограничена възможността
пострадалият обективно да извършва действия, свързани с дъвченето и говоренето в пълен обем за един продължоителен период от
време. КнОС
единствено допълва мотивите на ДнРС в
частта относно характера на телесното увреждане- на практика телесните повреди
на Д. са няколко, едното от които е средно телесно такова, а другите-
леки, но
е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на
най- тежкия резултат- ППВС № №3/27.09.1979 г. на ППВС, т.18.
Същевременно при обсъждане на
деянието от субективна страна, КнОС споделя довода на ДРС, че деянието е
извършено при пряк умисъл. По общо правило при телесните повреди деецът ще носи
наказателна отговорвост не за обективно причинения резултат, а единствено за
този, който се обхваща от неговото съзнание. Поначало всяко телесна повреда
може да бъде причинена именно с намерението по определен начин да бъде засегнат
определен орган и в този случай ще е налице пряк умисъл за причиняване на
съответната телесна повреда. Интелектуалният момент при прекия умисъл включва
определени представи както за въздействието
върху пострадалаия, така и относно
вредоносния резултат. В случая нанасянето на няколко удара в областта на
лицетона пострадалия, несъмнено сочи на наличие на пряк умисъл за причиняване
на средна телесна повреда.
С оглед новоприетата от КнОС
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че деянието на
подсъдимия е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана,
което налага преквалифициране на деянието на подсъдимия А. в привилегирования
състав на чл.132, ал.2 НК. В тази насока
следва да се отбележи следното:
Институтът на неизбежната
отбрана изисква непосредствено, общественоопасно и противоправно поведение. То е непосредствено,
когато в резултат от него е била засегната телесната неприкосновеност на
подсъдимия, т.е. била е създадена реална и непосредствена опасност за неговата
личност. Нападението е противоправно,
когато не е позволено от закона. Същото
е общественоопасно, когато със своята внезапност и бруталност застрашава личността и здравето на
нападнатия. Според ППВС №
12/1973 г., т. 2 нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в
нахвърляне, връхлитане и др. Такова
поведение в случая от страна на пострадалия Д. е налице, доколкото
същият, след излизането на А. от дома му и предизвикателното му поведение, чрез
хвърлен камък е нанесъл телесно увреждане на А., като го е ударил в областта на
дясната вежда, от която е започнало да тече кръв. Несъмнено тези действия на
пострадалия пряко и непосредствено са застрашили
живота или здравето на А., който в този момент по никакъв начин не е бил
застрашил здравето и живота на Д.. Веднага след това подс. А. се е приближил
към Д. и му е нанесъл силни удари в областта на лицето, при което последният е
получил фрактура на горен деесн зъб и
луксация на четири долни резци. В този смисъл действията на подс. А. се приемат
от настоящата инстанция като непосредствено, противоправно и общественоопасно
нападение, доколкото с тях е била засегната неприкосновеността на подсъдимия и
е била създадена реална и непосредствена опасност за неговата личност.
Нападнатият
има право на защита при наличие на нападение. В този смисъл е и т. 6 на ППВС № 12/1973 г. Защитата може да бъде активна, нападнатият не е длъжен да бяга, но
нападнатият може да причини вреди на нападателя
в рамките на необходимите предели. В настоящия случай несъмнено е налице
нападение от страна на пострадалия Димитров, доколкото същият с камък е ударил
подс. А. в областта на лицето (в дясната вежда) и това обстоятелство обуславя
института на неизбежната отбрана за подс.А. предвид наличието на пряка и непосредствена опасност за здравето и
личността му. При такава реална заплаха за здравето на А., то последващите му
действия, изразяващи се в нанасяне на няколко удара с юмрук в областта на лицето могат да се
квалифицират като „неизбежна отбрана”.
Като предоставя право на
гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя,
законът допуска това, само ако защитата е в пределите на неизбежната
отбрана. А защитата е в тези предели не само когато е налице
съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, ако то не е яво.
Съответстивето се определя от най- различни обстоятелства-сила и интезитет на
нападението и защитата, значението на защитавания и увреден обект, степента на
опасност за нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за
нападение, броя на нападателите и нападнатите, маястото и времето на
нападението и пр.
В случая интензитета на
използваната защита от страна на подс. А. надхвърля рамките на необходимите
предели. На него му е бил нанесен един удар с камък и то от разстояние, а
неговият отговор – няколко удара от
близко разстояние в областта на лицето, явно не съответства на нападението от страна на Д.. Ето защо в случая е налице
превишаване напределите на неизбежната отбрана по см. на чл.12, ал.2 НК. Същевременно не е налице
хипотезата на чл.12, ал.4 НК , доколкото видно от КСППЕ деянието на А. не е
извършено при уплаха или смущение ив този аспект не може да се приеме, че
деянието нее наказуемо.
С оглед необходимостта от преквалификация на
деянието от такова по чл.129, ал.2 НК в
такова по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 НК,
се налага и корекция на наложеното наказание. При прилагане на по- леко
наказуемия състав на чл. 132, ал.2 вр. ал.1, т.2 НК размерът на предвиденото
наказание е ЛС до 1 година, което дава възможност за приложение на разп. на
чл. 78а от НК. Подс. А. не е осъждан, за престъплението по чл.132, ал.2
вр. ал.1, т.2 НК се предвижда наказание ЛС до 1 година и спрямо А. не е прилагана разп. на чл.78а от НК. Ето защо спрямо него тази
разпоредба следва да се приложи, като същият се освободи от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание „глоба“ в полза а
държавата в размер на 1 000 лева. Този размер на наказанието е справедлив ще
бъде достатъчен за превъзпитанието на дееца.
С оглед разп. на чл.189, ал.3 НПК
на подс. А. следва да се възложат и разноските пред въззивния съд,
възлизащи 200 лева (за вещо лице) пред
КнОС.
С оглед новоприетите факитчески
положения от окръжния съд, изключващи употребата на вещественото доказателство-
брадва като средство за извършване на престъплението, присъдата следва да се
отмени и в частта за същото, като се постанови то да бъде върнато на
подсъдимия.
По тези съображения постановената присъда следва да се измени на осн. чл.337, ал.1, т.2 НПК, като се преквалифицира деянието на подс. А. от такова по чл.129, ал.2 НК в
такова по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 НПК, както и в частта на наложеното
наказание, като се приложи разп. на
чл.78а от НК.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр.
чл.337, ал.1, т.1 НПК и вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 5 от 15.01.2020г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 564/2018. по описа на същия съд в следните части: относно правната
квалификация, наложеното наказание и
веществените доказателства, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на И.И.А. от такова по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК в такова по чл.132, ал.2 вр. ал.1, т.2 НК;
ОТМЕНЯ наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 1
година и 6 месеца с приложение на чл.66 от НК;
На осн. чл.78а от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия И.И.А. от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в полза
на държавата в размер на 1 000 лева.
Вещественото доказателства
по делото- брадва, заведено под № 67/19 г. в книгата за ВД при ДнРС да се върне на подс. А..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
ОСЪЖДА И.И.А. да зплати по сметка на КОС 200 лева- разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.