О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260077
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в закрито заседание на 11.02.2021
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 80/2021 г., намира следното:
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 261988/20.01.2021 г. от В.И.К. ЕГН**********
против определение № 260025/05.01.2021 г., постановено по в. г. д. № 3191/2020
г. по описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по делото до
произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът счита, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С определение № 260025/05.01.2021 г., постановено по в. г. д. № 3191/2020
г. по описа на ОС – Пловдив е спряно производството по делото до произнасяне на
Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че предметът на дело № С –
262/2020 г. на Съда на Европейския съюз има пряка връзка с приложимия
материален закон по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата
на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби, когато се прегражда по-нататъшното развитие на делото. В т. 5 от
ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред определенията за преграждане
на производството са и определенията за спиране на съдебното производство. На
въззивно и касационно обжалване подлежат всички определения за преграждане на
по-нататъшното развитие на делото, каквото е определението за спиране на
производството. В настоящия случай не е приложима нормата на чл. 631, ал. 1, изречение
2 от ГПК, тъй като тя е специална, урежда изключение от принципа за обжалваемостта
на определение за спиране на производството по делото и предвижда
необжалваемост конкретно на определението за спиране на производството по делото
от съда, който е отправил преюдициално запитване до СЕС.
Съгласно чл. 628 - 632
от ГПК, в посочените норми са уредени действията на националния съд по
отправяне на запитване по конкретно дело. Когато в производството по делото е
разгледан въпроса относно необходимостта от преюдициално запитване и такова бъде
изготвено и отправено до СЕС, производството по това дело следва да бъде
спряно, за да бъде изчакано произнасянето на СЕС и затова определението за спиране
не подлежи на обжалване, съобразно чл. 631, ал. 1, изречение 2 от ГПК.
Когато обаче друг
съд, различен от отправилия преюдициалното запитване съд, постановява
определение за спиране на делото до произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631, ал.
1, изречение 2 е неприложима. В този случай на преценка от първоинстанционния
съд, както и от последващите съдебни инстанции, подлежи въпрос, различен от
разглеждания в производството по чл. 628 - 630 от ГПК. Този въпрос е дали е
налице основание за спиране на производството с оглед на това какъв е предмета
на разглеждания спор и дали произнасянето на СЕС по отправеното от друг съд
преюдициално запитване ще има значение за решаването на този спор. Ето защо
частна въззивна жалба против определението на въззивния съд за спиране на
въззивното производство по спора е допустима и следва да бъде разгледана от
апелативния съд, съгласно чл. 274, ал. 2, изречение 1, хипотеза втора от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, съдът спира производството по делото в изрично
предвидените в закон случаи. Съгласно
чл. 633 от ГПК, решението на съда на СЕС по отправено преюдициално запитване
при условията на чл. 628 - 630 от ГПК, е задължително за всички съдилища в
Република България. Преюдициалното запитване има за цел да осигури
еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички
държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено
преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се
съобразят с решението на СЕС по него. За да осигури спазването на това законово
изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално
запитване до СЕС, следва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от
СЕС по запитването, отправено от друг български съд, производството пред който
е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 631, ал. 1, изречение
1 от ГПК. Спирането обаче е обосновано само когато се установи, че спорът,
който съдът разглежда, включва и решаването на въпрос, който е поставен с
преюдициалното запитване.
Предмет на въззивното производство е проверка правилността на решение № 261068/29.10.2020
г., постановено по г. д. № 1391/2020 г. по описа на РС – Пловдив. Предметът на
исковото производство е заплащането на парични суми представляващи твърдяно
дължимо възнаграждение за извънреден труд след преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143. Основният спорен по делото въпрос се отнася до
приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в *** през нощта, дали тя е същата
като за работниците и служителите по КТ; подлежат ли на преобразуване часовете
положен нощен труд в дневни, при което би се стигнало до надвишаване на установената
продължителност на работното време, пораждайки правото на служителя да иска
заплащане за извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуването.
На съда е служебно
известно, че, с определение от 02.06.2020 г., постановено по г. д. № 606/2019
г. по описа на РС – Луковит е отправено преюдициално запитване, по което е било
образувано дело № С – 262/2020 г. на Съда на Европейския съюз.
В преюдициалното запитване са формулирани следните въпроси: 1. Ефективната защита
по чл. 12, б „а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност
на нощния труд на п. и п. да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл.
20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в
националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници
в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително
за п. и п.?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива
2003/88/ЕО (да се ограничи продължителността на нощния труд), изисква ли националната
правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния
труд, включително на заетите в публичния сектор?
Настоящата инстанция намира, че е налице същностен идентитет между
основните проблеми, които следва да бъдат решени в рамките на исковото
производство и отговорите на въпросите, включени в преюдициалното запитване. Решението
на Съда на Европейския съюз ще даде отговор за приложимото материално право и
ще бъде задължително за всички съдилища на ЕС.
Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и
производството по делото следва да бъде спряно.
До тези правни изводи е достигнал съставът на окръжния съд, по-ради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260025/05.01.2021 г., постановено по в. г. д. № 3191/2020
г. по описа на ОС – Пловдив, с което е спряно производството по делото до
произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С – 262/2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: