Присъда по дело №1573/2020 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ: към НОХД 1573/2020г. по описа на ПлРС.
Делото е образувано по внесен в РС-Плевен обвинителен акт от Районна прокуратура
Плевен, която е повдигнала обвинение по отношение на Р. М. А. – роден на *** година в гр.***,
обл.***, българин, с българско гражданство, със средно образование, ***, не работи, постоянен
адрес: гр.***, обл.***, ж.к. „***. и адрес за призоваване в страната: гр.***, обл.***, ж.к. „***.
неосъждан към датата на деянието /към настоящия момент с постановена мярка „Задържане под
стража“ на РС – *** по Досъдебно производство №Д-№***/2020г. по описа на ***/.
ЕГН:********** за това, че на ***., в гр.Плевен, обл.Плевен, ж.к. ***, като помагач, в съучастие с
неустановени по делото лица, като извършители, които въвели и поддържали чрез телефонен
разговор заблуждение у Ц. Д. Ж. , че следва да съдейства за провеждане на полицейска акция за
залавяне на телефонни измамници като предостави хвърляйки през прозореца на дома си свои
парични средства и златни накити, и в съучастие с неустановено по делото лице, който като
извършител, взел хвърлените от *** парични средства и златни накити, с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението по друг начин,
превозвайки с лек автомобил последното неустановено по делото лице, от гр.*** в близост до
адреса на ***, изчаквайки го да вземе паричните средства и златни накити, хвърлени от *** и
закарвайки го обратно до гр.***, с което й причинил имотна вреда в размер на общо 13051,88лв. –
престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Делото се разглежда при условията на чл.370, ал.1 и следващите от НПК по искане на
подсъдимият и неговият защитник за предварително изслушване. На основание чл. 371 т.2 от НПК
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимият, че отчетените
доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по чл. 371 т.2 от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание подсъдимият Р. М. А. ,
редовно призован, се явява лично и с адв. Боряна Йотова – с пълномощно. Подсъдимият Р. М. А.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава вината си, признава изнесената фактическа
обстановка в ОА и съжалява за извършеното. Представителят на Районна прокуратура гр.Плевен
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимият.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Р. М. А. с ЕГН:********** e роден на *** година в гр.***, обл.***. Българин.
Българско гражданство. Със средно образование. ***. Не работи. Постоянен адрес: гр.***, обл.***,
ж.к. „***. и адрес за призоваване в страната: гр.***, обл.***, ж.к. „***. Неосъждан към датата на
деянието. /Към настоящия момент с постановена мярка „Задържане под стража“ на РС *** по
Досъдебно производство №Д-№***/2020г. по описа на ***/. През 2017г. Р. М. А. реализирал
доходи от трудова дейност, но същите не били достатъчни, за да посрещне нуждите си и решил да
набави такива, чрез извършване на престъпления. В изпълнение на намерението си, *** решил да
участва като помагач, в престъпна схема по така наречения и известен в обществото начин
„телефонна измама“. За целта *** се свързал с лице, което се занимавало с този вид престъпна
дейност и се съгласил да участва в извършването й, като помага за осъществяването на телефонни
измами. Според общо уговореното дейността на обвиняемия следвало да се състои в получаване на
нареждания и указания по телефона от мнимия си работодател и да осигури пътуване с личен
транспорт до място в страната, където въведено в заблуждение лице из/хвърляло или оставяло
свои пари и ценности. Съобразно указанията обвиняемия следвало или да събира хвърлените от
пострадалите от престъплението пари и ценности или да превозва до мястото и обратно трето
лице, за да извърши тези действия. *** и лицето което превозвал отново трябвало да следват
указания по телефона къде да оставят вещите, предмет на престъплението и накъде да поемат. За
осъществяване на горепосочената дейност обв.*** щял да извършва срещу заплащане. ***
разполагал с два броя автомобили, ползвани от членове на семейството му, с които възнамерявал
да осъществява престъпната дейност. Съответно лек автомобил марка и модел „***“ рег.№ ***
1

регистриран на името на дъщеря му *** ***а и лек автомобил марка и модел „***“, рег.№ ***,
регистриран на името на сина му *** ***. *** бил снабден със СИМ карта с номер на разговори
*** и я ползвал с телефон който закупил от заложна къща, марка „Нокия“ /известен като „Нокия с
фенерче“/ с ЕМЕИ №*** *** *** *** ***, който следвало да ползва като „работен телефон“. На
неустановен ден *** *** получил обаждане по телефона от скрит номер, с него се свързал мнимия
му работодател, който му обяснил, че във връзка с горепосочената дейност, на ***. щял да
„работи“ като следвало строго да се придържа към указанията. При обаждането *** получил
указания да вземе с управляван от него лек автомобил непознат за него мъж, който се намирал в
гр.*** от указан от мнимия си работодател адрес и да потеглят с него в посока към град Плевен.
Бил му съобщен и номера на телефона на лицето, което трябвало да превози до град Плевен. ***
*** бил наясно с дейността в която ще участва, а именно, че щял да помогне за извършването
„телефонна измама“, следвайки указанията на мнимия си работодател. На ***. рано сутринта ***
*** се намирал в гр.***. Обв.*** *** и лицето, с което трябвало да пътуват провели контролен
разговор помежду си сутринта на ***. в 08:52часа, за да потвърдят мястото в гр.*** от което
следвало да потеглят. *** *** провел разговора през т.нар. си „работен телефон“ със СИМ
картата с номер на разговори ***, която обвиняемия ползвал с горепосочения телефон „Нокия“ с
ЕМЕИ №*** *** *** *** ***, а другото неустановено по делото лице отговорило на обаждането от
ползвания от него телефон СИМ карта с номер за разговори ***. СИМ карта с номера на
разговори *** било регистрирана на името на *** *** *** от гр.***, на чието име били
регистрирани множество предплатени СИМ карти, голяма част от които били използвани за
реализирането на телефонни измами. /За периода от ***г. до ***г., т.е. и към дата ***. СИМ
картата била ползвана с телефон с ЕМЕИ №*** *** *** *** 000. СИМ карта с номер за разговори
*** била регистрирана на името на *** от гр.***, на чието име били регистрирани множество
предплатени СИМ карти, голяма част от които били използвани за реализирането на телефонни
измами. /За периода от ***г. до ***г., т.е. и към дата ***. СИМ картата била ползвана с ЕМЕИ
№*** *** *** *** ***. В изпълнение на намерението си, *** *** взел от гр.*** с лек автомобил
марка и модел „***“ рег.№ ***, посоченият от указанията по телефона мъж, с когото не се
познавали преди това и потеглили в посока към град Плевен. През времето на пътуването и ***
*** и придружаващото го лице получавали множество входящи телефонни обаждания на
ползваните от тях съответно СИМ карта с номера на разговори *** и СИМ карта с номер за
разговори ***, при което мнимият им работодател им давал указания относно и посоката на
движение, която да следват и действията, които следвало да предприеме всеки един от тях
двамата. Обажданията към тях били осъществявани от „работодателя им“ от едни и същи СИМ
карти, регистрирана от румънски оператор с номер № *** /а след 17:00ч. същия ден и от
телефонен номер ***/. *** и лицето, с което пътувал към град Плевен общували помежду си през
цялото пътуване *** бил изцяло наясно с дейността, в която участвал. ***, освен с „работния
телефон“ разполагал с личен телефон, работещ със СИМ карта с номер *** на мобилен оператор
„Виваком“, регистрирана на негово име като собственик и я ползвал с телефон с ИМЕЙ:
*** *** *** *** ***. Още преди потеглянето си от град ***, *** *** започнал да ползва мобилен
интернет от личният си телефон за мобилно приложение тип навигация, като същото било
включено през цялото време на пътуването и при пристигането в град Плевен. По време на
пътуването си *** провел от личният си телефон кратки разговора със сина си, който се намирал
на територията на гр.***. По обяд на ***., следвайки наставленията по телефона, *** и
придружаващия го мъж пристигнали в гр.Плевен и изчакали на ул. „***, на паркинга на магазин
„***“ за последващи указания. След като получил поредни указания от мнимия си работодател,
***, малко преди 14.00 часа закарал придружаващото го лице до местоназначението в град
Плевен, ж.к. ***. Там *** изключил личният си мобилен телефон, който ползвал за навигация.
Според указанията трябвало да изчакат за поредно нареждане по телефона. По същото време на
***. св.Ц. Д. Ж. се намирала в дома си в гр.Плевен, ж.к. „***. Точно в 13:56 часа получила
обаждане на домашния си телефон с номер *** *** *** от неустановено по делото лице -мъж,
който се представил за *** от *** и казал, че са заловили мъж и жена, които я познават и са дали
телефонният й номер. Обяснил й, че целта на обаждането му била да я предупреди, че имало
телефонни измамници и ако се обади някой от тях да му позвъни на него на телефонен номер ***,
за да изпрати полицаи, които да отцепят района и да ги заловят. Попитал я кой е най близкия й
2

човек, за да му се обади при необходимост. Обаждането всъщност било реализирано от мобилен
телефонен номер №***, който започва с кода на Република ***, като това и последващите
обаждания от този телефон са били реализирани извън територията на Р.България/. Св.*** ***
повярвала на мъжа, който се представил за полицейски служител, без да съзнава, че казаното от
него не отговаряло на действителността, както и че той искал да я заблуди, с цел да си набави пари
за себе си или за другиго по незаконен начин. Св.*** дала на мнимия полицейски служител
мобилния телефонен номер на внучката си и на ползваният от нея самата мобилен телефонен
номер **********. Около 15 минути след това пак на домашният телефон получила второ
обаждане от женски глас, който плачейки и обръщайки се с „Майко“, казала че й трябвали много
пари за спешни операции, тъй като претърпяла катастрофа и щяла да й даде да разговаря с
доктора, за да й обясни, колко пари ще трябват. Последвало ново обаждане на домашния й телефон
от мъж, който се представил за доктор и обяснил на ***, че са необходими 30 000 евро за
операциите, че ще трябва да ги внесе в здравната каса, за да започне да работи. Последвали
многократни обаждания на домашният телефон от човека представил се за доктор, който настоявал
*** да му предостави сумата от 30 000 евро, заплашвал я, че щял да унищожи всички от
фамилията й и я обиждал. Предупредил я да не уведомява полиция и да не излиза от къщи. Малко
след като затворила, св.*** получила обаждане на мобилния си телефон с № ********** от скрит
за нея номер от човека представил се за *** от ***. Обаждането всъщност било реализирано от
лице, ползващо мобилен телефонен номер № ***, който номер започва с кода на Република *** и
това и последващите обаждания от този телефон са били реализирани извън територията на
Р.България. Мнимият полицейски служител *** й казал, че е говорил с внучка й, която го
уведомила, че имала злато и пари, както й че били разположени „патрулки“ в района. Св.*** ***
му обяснила, че разполагала с 640.00евро, 500,00лв., 2 броя златни гривни, едната от които била 11
грама от 18 каратово злато, а другата 8 грама 14 каратово злато и 1 чифт златни обеци тежащи 2
грама. Мъжът представил се за *** й казал, че за да съдейства за залавянето на измамниците
трябвало да излезе на задната тераса и да хвърли описаните пари и злато на земята. Преди да ги
хвърли, обаче трябвало да отвори широко прозореца, за да не я види, този, който трябвало да ги
вземе. Без да съзнава, че я заблуждават, около 15.15 часа, св.*** сложила горепосочените парични
средства и златни накити в найлонова чанта и ги хвърлила през терасата на апартамента си, като те
паднали на земята. Веднага след това влязла вътре, тъй като *** я предупредил, че можело да има
изстрели и да пострада, поради което не видяла кой е взел пакета. Междувременно, докато траели
телефонните разговори между пострадалата *** и лицата, които я въвели и поддържали у нея
заблуждение, *** *** и лицето, което го придружавало били инструктирани да се приближат до
мястото на реализиране на деянието в гр.Плевен, а именно ж.к. ***, като получавали инструкции
по телефона за момента в който следвало да бъдат взети от придружителя на ***, изхвърлените от
терасата на *** пари и ценности. В момента, в който *** хвърлила плика с паричните вещи и
златни накити, придружителя на подсъдимият ги грабнал, качил се бързо в автомобила,
управляван от *** и двамата се оттеглили от мястото, като продължили да получават указания по
телефона за последващите действия, които следвало да извършат. Подсъдимият и придружителя
му се разпоредили с хвърлените от въведената в заблуждение св.*** по неустановен по делото
начин. Всеки от тях получил по мобилният си телефон указания за последващите действия. Тъй
като лицата, които въвели и поддържали заблуждение у *** решили да продължат действията си
на територията на град Плевен, „работодателя“ на *** му наредил незабавно потегли обратно в
посока към град ***, за да остави автомобила, с който можело вече да е бил забелязан и незабавно
да се върне обратно към град Плевен с другият ползвано от семейството му автомобил, след което
отново да се срещне в района на град Плевен с придружителя си, за да го откара обратно в град
***. По указания на „работодателя“ придружителя на обвиняемия се оттеглил в друга посока,
оставайки на територията на града, където следвало да продължи дейността си, след което ***
трябвало да го вземе от указано от мнимият им работодател място. В 15.17 часа *** отново
включил личният си мобилен телефон и ползвал навигация при движението си към изхода от град
Плевен и по време на пътуването обратно към град ***. След като хвърлила горепосочените
парични суми и златни накити, мобилният телефон на св.*** бил постоянно отворен и тя
продължила да води разговор с мнимия полицейски служител ***, който й съобщил, че е готово и
са хванали измамниците, които били пет човека и били откарани в полицията за провеждане на
3

разпити, а парите и златото й щели да послужат като доказателство по делото, което ще се
образува. В същото време домашният й телефон не спирал да звъни и *** й казал да вдигне
телефона, без да затваря мобилния телефон, по който разговаряла с него. Там я търсил мъжът
представил се за доктора, който настоявал за пари. По мобилния телефон *** й казал, че разбрал
от внучката й, че имала пари в банка и я посъветвал да ги изтегли, за да ги прехвърли в друга
банка, „за да не й източат сметката“. Св.*** потвърдила, че имала пари в сметка в „***“ гр.Плевен.
Без да съзнава, че продължавали да я заблуждават, св.*** послушала съвета на *** и отишла в
клон на „***“, находящ се в гр.Плевен, на ул. „***“, от където изтеглила 5000 /пет хиляди/ евро.
***те в банката я питали за какво са й парите и да не би да са й се обаждали, но тя им казала, че
парите й трябвали за ремонт. През това време по указания на *** мобилният й телефон стоял
отворен в джоба на дрехата й. След като изтеглила сумата тя незабавно се прибрала в дома си.
Малко след това св.*** *** получила позвъняване отново на домашния телефон от лицето,
представящо се за доктора, който настоявал за пари. ***, с когото водила разговор по мобилния
телефон я посъветвал да му даде сумата от 5000 евро, тъй като най-вероятно „доктора“ бил
организатора на групата и така щели да го заловят и него. Св.*** сложила 5000 евро в плик и ги
хвърлила отново през същата тераса. По указания от лицето, ползващо румънски телефон с номер
№ ***, лицето, което придружавало *** същия ден, отново се доближил до входа на св.***. Щом
*** изхвърлила парите, той ги грабнал и побързал да се отдалечи. Въпреки, че се страхувала, ***
погледнала през щорите и успяла да види мъжа, който взел парите, като момче високо около 180
см., с нормално телосложение, облечено със сиво долнище на анцуг, с тъмно горнище и очила с
черна рамка, с обръсната глава. Тя наблюдавала действията му като се приближил, взел плика с
парите й и бързо се отдалечил от мястото, но останал на територията на град Плевен, където
отново трябвало да се срещне с *** и чакал за последващи указания. Същия ден, сина на *** –
св.*** *** се намирал на територията на град *** и ползвал личният си лек автомобил. Преди
пристигането си обратно в град ***, *** провел от личният си телефон разговор със сина си, за да
го предупреди, че искал да сменят автомобилите си. Двамата се срещнали в град *** и си сменили
автомобилите. *** потеглил обратно към град Плевен с лек автомобил марка и модел „***“, рег.№
***, регистриран на името на сина му *** ***. Следвайки указанията от мнимия си работодател,
по-късно същата вечер в близост до град Плевен, *** отново се срещнал с неустановеното по
делото лице, негов придружител, за да го закара обратно в посока към град ***. Двамата за
последно провели телефонен разговор помежду си в 19.22 часа, за да синхронизират мястото на
срещата, когато се намирали единия в района на западна индустриална зона гр.Плевен, а другия в
района на село ***. Срещайки се и двамата получили последващи указания от „работодателя си“
този път от телефон с номер *** за оттеглянето си и за разпореждането с паричната сума и
ценности, собственост на пострадалата ***, след което в изпълнение на указанията потеглили
обратно към град *** с управлявания от *** лек автомобил и се разпоредили с вещите по
неустановен по делото начин. Междувременно, при продължаващи телефонни разговори,
пострадалата *** била уверена от мъжът, представил се за ***, че ще й се обади към 18:00ч., за да
отиде около 18,30ч, за да й върне вещите, които хвърлила същия ден пред прозореца. Последното
обаждане било на мобилният й телефон в 17:45 ч. от мнимия полицай. *** чакала полицая *** до
18:30ч., но така и никой не дошъл и повече не се обадил. Малко след това разбрала, че била
измамена. Около 19:00ч. позвънила в полицията и съобщила за случилото се. По случая е
образувано настоящето досъдебно наказателно производство. В хода на разследването са проведен
разпити на свидетели, приобщени са множество писмени доказателства, относими към предмета
на разследването, в т.ч. справки от *** Плевен, характеристична справка и справка съдимост за Р.
М. А. и др. Назначена и изготвена е съдебно-стокова експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, пазарната стойност на вещите, предмет на престъплението по досъдебното
производство към ***. е 13 051,88, като в това число златна дамска гривна 11.0гр. на
стойност 891.00лв., златна дамска гривна -8.0гр. на стойност 504.00лв., златни дамски обеци –
2.0гр. на стойност 126.00лв., 5640.00 евро на стойност 11 030.88 лева и 500.00лв. В хода на
проведените процесуално – следствени и оперативно-издирвателни действия, при проведена
специализирана полицейска акция от *** на ***, *** *** и *** Плевен, на ***г. Р. М. А. и сина му
*** *** са били задържани на входа на гр.***, при движение в посока от град *** с лек автомобил
марка и модел „***“, рег.№ ***, регистриран на името на *** ***, с който *** *** е пътувал до
4

град Плевен и обратно до гр.*** на ***.. При проведените действия по разследването по
образувано Досъдебно производство №***г. по описа на 01 РУ *** ***, в автомобила, укрит под
шофьорската седалка е намерен телефонният апарат с телефон с ЕМЕИ №*** *** *** *** *** със
СИМ карта с номера на разговори ***, който бил използван за реализирането на деянието в град
Плевен на ***. Същият е иззет с протокол за претърсване и изземване по воденото досъдебно
производство по описа на *** ***, с който са били иззети и множество парични средства и други
вещи. Р. М. А. и сина му *** *** са били осъдени по НОХД№***г. по силата на споразумение
№229/2018г. за продължавано престъпление реализирано на ***г.в гр.***, с предмет на
престъплението общо 51 ***.17лв., а именно престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От така изнесената фактическа обстановка е видно, че Р. М. А. от гр.*** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България, като:
На ***., в гр.Плевен, обл.Плевен, ж.к. ***, като помагач, в съучастие с неустановени по
делото лица, като извършители, които въвели и поддържали чрез телефонен разговор заблуждение
у Ц. Д. Ж. , че следва да съдейства за провеждане на полицейска акция за залавяне на телефонни
измамници като предостави хвърляйки през прозореца на дома си свои парични средства и златни
накити, и в съучастие с неустановено по делото лице, който като извършител, взел хвърлените от
*** парични средства и златни накити, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага,
умишлено улеснил извършването на престъплението по друг начин, превозвайки с лек автомобил
последното неустановено по делото лице, от гр.*** в близост до адреса на ***, изчаквайки го да
вземе паричните средства и златни накити, хвърлени от *** и закарвайки го обратно до гр.***, с
което й причинил имотна вреда в размер на общо 13051,88лв.
От обективна страна изпълнителното деяние, касаещо възбуждане на заблуждение у
пострадалата Ц. Д. Ж. , че й се обажда *** от ***, който поискал съдействие от нея за задържането
на лица, които искат да я измамят, като се разпореди със свои лични средства като хвърли през
прозореца пари и златни накити, е реализирано от неустановено по делото лице. Подсъдимият ***,
в качеството си на помагач – по друг начин, е улеснил извършването на престъплението а именно
чрез следване на указания на „мнимия си работодател“ и превозвайки неустановеното по делото
лице от град *** до мястото на деянието и обратно до гр.***, което да вземе парите, които
пострадалата е хвърлила през прозореца на дома си. Формираните и поддържани от страна на
неустановеното по делото лице неверни представи у свидетеля *** се намират в пряка връзка с
причинения й вредоносен съставомерен резултат – имотна вреда. От субективна страна *** е
действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1-во от НК, като
изцяло е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е съответните
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това се извежда от действията, които е
извършвал, като и от неговите обяснения, в които е заявил, че е съзнавал, че помага на лице,
занимаващо се с измами.
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите и останалия приложен по делото
писмени и гласни доказателствени материали. Смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимият са добро процесуално поведение, неблагоприятното социално и имуществено
положение. Отегчаващи вината обстоятелства са конкретната тежест и високата обществена
опасност на извършеното инкриминирано деяние от страна на подсъдимят, а именно въвеждане в
заблуждение на възрастен гражданин, като причинения престъпен резултат се е отразил
изключително негативно на пострадалата. Ноторно известно е, че така наречените телефонни
измами, както са посочени и в диспозитива на обвинението са един вид престъпления, с които
правоохранителните органи изпитват изключителни затруднения при тяхното разкриване и
изправяне на извършителите им пред съда. Този род престъпления продължава с изключителна
интензивност вече две десетилетия. Извършителите на тези престъпления продължават да
изненадват и обществото и правоохранителните органи със своята изобретателност и
безкомпромисност по отношение на жертвите. Също така, ноторно известно е, че жертва на тези
5

престъпления са предимно възрастни хора, предимно живеещи сами, които биват измамени и
вследствие на това се разделят с всичките си налични парични средства, включително златни
накити и вследствие на този вид престъпления жертвите остават без всякакви средства за
препитание, което освен всички други неблагоприятни последици, ги поставя и в риск за оцеляване.
От друга страна, изключителната изобретателност и липсата на желание от правозащитните органи
да разкриват този вид престъпления, в зората на тяхното извършване, доведе до там, че същите са
развили добре работещ механизъм, при който, така наречените „мозъци“ на този вид измами, към
този момент все още не могат да бъдат разкрити и изправени пред съда. Пред съда се изправят така
наречените „мулета”, които спомагат за извършване на престъплението и които биват заменяни
постоянно, с цел невъзможност да бъдат заловени основните причинители, на този вид
престъпления. При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената
опасност на деянието, личната опасност на подсъдимият, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът призна подсъдимия Р. М. А. – роден на *** година в гр.***,
обл.***, българин, с българско гражданство, със средно образование, ***, не работи, постоянен
адрес: гр.***, обл.***, ж.к. „***. и адрес за призоваване в страната: гр.***, обл.***, ж.к. „***.
неосъждан към датата на деянието /към настоящия момент с постановена мярка „Задържане под
стража“ на РС – *** по Досъдебно производство №Д-№***/2020г. по описа на ***/.
ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на ***., в гр.Плевен, обл.Плевен, ж.к. ***, като помагач, в
съучастие с неустановени по делото лица, като извършители, които въвели и поддържали чрез
телефонен разговор заблуждение у Ц. Д. Ж. , че следва да съдейства за провеждане на полицейска
акция за залавяне на телефонни измамници като предостави хвърляйки през прозореца на дома си
свои парични средства и златни накити, и в съучастие с неустановено по делото лице, който като
извършител, взел хвърлените от *** парични средства и златни накити, с цел да набави за себе си
или за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението по друг начин,
превозвайки с лек автомобил последното неустановено по делото лице, от гр.*** в близост до
адреса на ***, изчаквайки го да вземе паричните средства и златни накити, хвърлени от *** и
закарвайки го обратно до гр.***, с което й причинил имотна вреда в размер на общо 13051,88лв.,
поради което и на основание чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 54 от НК го осъди на 3 /три/
години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от нк намали наложеното наказание с
1/3, или наказанието става 2 / две/ години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание,
на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага с 5/ПЕТ/ години изпитателен срок.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р. М. А. с ЕГН:********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на *** в размер на 74.06 лева.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	94
Дата:	14 септември 2020 г.
Съдия:	Чавдар Иванов Попов

Дело:	20204430201573
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2020 г.

Присъда по дело №1573/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите