Решение по дело №56/2021 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

31.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.03.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

56

по описа за

2021

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0025024, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. на С.М.Д. от с.Кочани, с ЕГН **********, за извършено на 26.12.2020 г. нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Жалбата на С.М.Д. е подадена чрез упълномощен защитник, който намира атакувания фиш за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че били допуснати нарушения при установяване на нарушението и издаване на електронния фиш. В случая не следвало да се издава такъв. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ налагането на санкция с електронен фиш се отнасяло до хипотезата, при която с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. На следващо място, нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препращал чл.647, ал.3 от КЗ, предвиждала като условие за издаване на електронен фиш, с автоматизирано техническо средство да е заснето и установено нарушението. Това означавало, че техническото средство следвало да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението. Посочената в електронния фиш санкционна норма на чл.638, ал.4 от КЗ отговаряла на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирала управление на МПС, за което нямало сключена застраховка. Налице било несъответствие между посоченото нарушение и санкционната норма, който пропуск довел до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан. С електронен фиш можело да се налага наказание единствено в хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ, респ. ал.6 от КЗ, които обаче били приложими и съответствали на нарушение на чл.647, ал.3 от КЗ, а такова в издадения фиш не се твърдяло да е установено. В отклонение на предвиденото от закона, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ жалбоподателят бил санкциониран с налагане на наказание по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, като е издаден електронен фиш. Установяването на нарушението следвало да бъде извършено с АУАН и следвало да се издаде наказателно постановление. В атакувания фиш нямало описание и изложени обстоятелства на нарушението и установеното управление на МПС. Жалбоподателят моли електронният фиш да бъде отменен, като му се присъдят и направените разноски по делото.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез защитника си е депозирал писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш. Моли за неговата отмяна, както и за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2020 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, където имало въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. В 09.34 часа на 26.12.2020 г. бил заснет лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“ с рег.№  РА 3322 КН, движещ се с превишена скорост по ул.„Първи май“, до хотел „Ида“ в гр.Кърджали. При обработване на информацията от заснемането бил проверен статуса на моторното превозно средство относно наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Установено било, че за лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“ с рег.№  РА 3322 КН към датата 26.12.2020 г. нямало валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. По този повод бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя С.М.Д., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип на заснето МПС от 26.12.2020 г.; Преглед на запис с нарушение от 26.12.2020 г.; Справка за собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег.№  РА 3322 КН е жалбоподателят С.М.Д.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 26.12.2020 г.; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г.; Заповед № 292з-1685/06.11.2017 г.; Разпечатка от Гаранционен фонд относно проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на МПС с рег.№  РА 3322 КН към датата 26.12.2020 г.; Разписка за връчен електронен фиш от 07.01.2021 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.         

На жалбоподателя е реализирана административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. с чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от физическо лице се санкционира от нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ с глоба в размер на 250 лева. С ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1. Производството по налагане на наказание за нарушение на КЗ с електронен фиш е уредено в чл.647, ал.3 от КЗ. Този текст гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят действително е извършил процесното административно нарушение, тъй като към 26.12.2020 г. не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС „Тойота РАВ 4“ с рег.№  РА 3322 КН. Затова правилно е ангажирана отговорността му с атакувания електронен фиш.  

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на закона, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Такъв е издаден съобразно разпоредбите на чл.647, ал.3 и чл.638, ал.4 от КЗ, които уреждат задължителна процедура по налагане на наказание с електронен фиш, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Неоснователен е доводът, че техническото средство следвало да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, по силата на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Текстът на чл.647, ал.3 от КЗ препраща към чл.189, ал.4 от ЗДвП, но препращането касае само условията и реда за издаване на електронен фиш (в отсъствието на контролен орган и на нарушител, задължителни реквизити на електронния фиш, образец на същия), но не и установяването на нарушението. Нарушението и елементите от състава му са пълно описани в обжалвания електронен фиш. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Именно такова извършено от жалбоподателя административно нарушение се твърди в атакувания фиш. Към дата на деянието С.М.Д. е бил собственик на лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег.№  РА 3322 КН, регистриран на територията на Р.България и неспрян от движение, но въпреки това не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ за притежаваното МПС. Даденото от административнонаказващия орган описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административно наказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Не е нужно да се сочи управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в случая не е санкционирано деяние по чл.638, ал.3 от КЗ, а такова по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. Нарушението по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ се изразява в неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. При констатиране на това нарушение се съставя АУАН и само в един случай – когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, се издава електронен фиш. Това означава, че управлението на такова МПС не е елемент от състава на нарушението по чл.638, ал.1 от  КЗ, а само предпоставка за съставянето на електронен фиш. В горния смисъл е налице и съдебна практика – Решение от 8.02.2021 г. на АС-Силистра по к.а.н.д. № 110/2020 г., Решение от 19.02.2021 г. на АС-Русе по к.а.н.д. № 426/2020 г. По делото е представен и задължителният в случаите на използване на АТСС протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство за това, че на процесната дата 26.12.2020 г. е установено управление на моторно превозно средство, за което при последващата проверка съответно е констатирана липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0025024, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. на С.М.Д. от с.Кочани, с ЕГН **********, за извършено на 26.12.2020 г. нарушение на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. 

ОСЪЖДА С.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

 

                                              Районен съдия: