Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично
заседание на 22.02.2021 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 400 по описа за 2020г. на
съда, и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.124 от ГПК врчл.79 от ЗС.
В своята
искова молба Ю.М.Ю. заявява, че е бил собственик
по наследствено правоприемство на идеални части от недвижим имот, представляващ
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, с висок призем, с идентификатор
20746.502.39.1. по КККР на гр.Джебел, одобрени със заповед №
РД-18-46/13.07.2010г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР от
28.08.2020г., с адрес на сградата гр. Джебел, кв. ****, построена с учредено
право на строеж в държавен поземлен имот с идентификатор 20746.502.39, със
застроена площ 81 кв.м.
Същият твърди, че със заповед № 158/26.04.1980г. ,
изд. на осн.чл.13 от ЗС и чл. 103 от НДИ за отстъпено право на строеж върху
общинско място, строително разрешение и протокол за строителна линия, издадени
от ОНССС- Джебел, на името на общият им наследодател- баща им М. Ю.М.и сестра
му- Ю.М.М./ответницата- Д.М.Ю./ е разрешено да построят двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда с висок призем в кв. 2, парцел 4-общински, при съседи: улици;
парцел I и парцел III по действащия по това време план на гр.Джебел. Сочи, че
строителството на жилищната сграда в груб строеж завършил в края на 1981г.
Наследодателят, баща им, М. Ю.М., е пригодил призема и първия етаж за живеене и
семейството им заживяло в тази част на сградата.
Ищецът твърди, че на 04.02.1990г. бащата М. Ю.М./по
това време с български имена М.Ю.М./ е починал, за което е бил съставен акт за
смърт № ****/05.02.1990г. от Община Джебел. Твърди също така, че по това време
сестрите му-Хайрия М. Али и Галя М. са били омъжени и живеели със семействата
си в собствени жилища. Майка им А.А.М. с останалите им братя и сестри се били
преселили в Р.Турция, където майка им починала. Този факт не е бил отбелязан в
удостоверението за наследници, тъй като съставения ѝ акт за смърт в Турция
не е бил признат по административен ред в България.
По време на строителството на жилищната сграда
ответницата Д.М.Ю. е навършвала пълнолетие, проявявала своенравие и с дни не се
прибирала в домът ни. С нейните прояви много пъти се занимавали органите на
властта, заради което баща им я изгонил от домът им, като и заплатил някаква
сума за полагащите ѝ се дялове от
къщата. Така тя повече не се върнала и не е живяла в процесното жилище.
Ищецът посочва, че след смъртта на баща им през 1990г.
той, единствен от наследниците на родителите им със семейството си останали да
живеят в процесната сграда. Строителните
дейности за завършване на жилищна сграда, измазване, поставяне на врати и
прозорци и др. извършил той, с лични средства и труд. Твърди, че от 1990г. и до
момента той владеел описания недвижим имот, винаги заплащал всички данъци и
такси за жилището. До 1998г. тези плащания извършвал по партидата на баща му, М.
Ю.. С коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 4508/26.05.1998г. на Община
Джебел, поради придобиване на имот по наследство е заведен нов партиден №
6405292600001 за имота на негово име, по която партида заплащал следващите се
данъци такси за имота.
През месец август 2020г. бил потърсен по телефона
от полицията в гр.Джебел, от където му заявили, че ответницата се е жалвала, че
не бил разрешил тя да се регистрира на адреса на неговото жилище, като представила нотариален акт, с
който се легитимирала като собственик на идеални части от сградата. Ищецът
останал изненадан, тъй като повече от двадесет години с ответницата не са имали
никакви контакти и не са се търсили по
никакъв повод. Твърди, че след справка по лице в имотния регистър ищецът
установил, че в Службата по вписванията при PC Момчилград с дв.вх. peг. № 1027
от 17.08.2020г. е вписан нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197,
том 1, peг. № 1313, дело № 192/2020г. съставен от нотариус А.У., с peг. № 694
по peг. на НК, действащ в съдебен район PC Момчилград, с който ответницата- Д.Ю.,
е призната за собственик на 15/28 идеални части от описаната жилищна сграда.
Ищецът твърди,че действително към момента на
построяване на жилищната сграда през 1981г. тя е била собственица на идеални
части от жилищната сграда, но след
напускане на жилището през 1990г. до момента на съставяне на посочения КНА тя е
загубила тази собственост поради изтекла давност, тя не е владяла жилището
повече от 10 години, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. Така от 1991г. и до
момента непрекъснато, спокойно и неоспорвано от никого, в това число и от
ответницата, ищецът владеел описаната жилищна сграда, в това число и признатите
на ответницата, с посочения констативен нотариален акт идеални части от
описаната жилищната сграда. Никой, в това число и ответницата, до момента на
узнаването, през м.август 2020г. не е оспорвал това негово владение. За него
възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск, с който оспорва
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197, том 1, peг. № 1313, дело
№ 192/2020г. съставен от нотариус А.У., с peг. № 694 по peг. на НК, действащ в
съдебен район PC-Момчилград, с който ответницата се легитимира като собственик
на 15/28 ид. части от описаната жилищна сграда. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д.М.Ю., с ЕГН **********,***, че не е собственик на
15/28 идеални части от недвижим имот, представляващ двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда, с висок призем, с идентификатор 20746.502.39.1 по КККР одобрени
със заповед № РД-18- 46/13.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на сградата гр. Джебел, кв. ****, построена с учредено право на строеж в
държавен поземлен имот с идентификатор 20746.502.39, със застроена площ 81
кв.м., обективирани в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197, том
1, peг. № 1313, дело № 192/2020г. съставен от нотариус А.У., с peг. № 694 по
peг. на НК, действащ в съдебен район PC Момчилград и на основание чл.537 ал.2
от ГПК да отмени този нотариален акт. Моли съдът да осъди ответницата да
заплати направените за водене на делото и за процесуален представител разноски.
Ответницата, Д.М.Ю., с
назначен по реда на чл.47 ал.6 във вр..ал.5 от ГПК особен представител, е депозира
писмен отговор, който намира молбата за допустима, но неоснователна към момента
на предявяването. Оспорва всички обстоятелства изложени в исковата молба и не се
противопоставя да бъдат приети направените доказателства и доказателствени
искания.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв.Р.Р., поддържа исковата молба така, както е
предявена по изложените в съдебно заседание съображения. Претендира разноски.
Ответницата
Д.Ю., намира предявената искова молба за неоснователна, като посочва, че
издаденият конст.нот.акт, с който същата е призната за собственик на съответни
части от процесният имот е правомерен.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното;
От
удостоверение за наследници № 340 от 25.08.2020г. на общ.Джебел, се установява,
че ищецът Ю.М.М. и ответницата Д.М.Ю. са наследници на М.Ю.М., който е починал
на 04.02.1990г. /негови син и дъщеря/. В това удостоверение са посочени и други
наследници на починалото лице- съпруга и още 4 деца, които са посочени, че към
момента на издаването на документи са живи.
По
делото се установява, че имената М.Ю.М. и М. Ю.М., са имена на едно и също
лице- наследодателя на страните- посочен в горното удостоверение за наследници.
С приложеното копие на заповед № 158/26.04.1980г.,
изд. на осн.чл.13 от ЗС и чл. 103 от НДИ- на Председателя на ИК на ОНС- Джебел
е отстъпено право на строеж върху общинско място /с упоменати местонахождение,
площ и т.н./ на общият им с ответницата наследодател- баща им М. Ю.М.и на сестра
му- Ю.М.М./ответницата- Д.М.Ю./. Отново на името на последните две лица е
издадено Строително разрешение и протокол за строителна линия от 09.07.1980г.
на ОНС- Джебел, с които им е разрешено да построят двуетажна, двуфамилна
жилищна сграда с висок призем в кв. 2, парцел 4-общински, при съседи: улици;
парцел I и парцел III по действащия по това време план на гр.Джебел.
От скица от 28.08.2020г. на СГКК- Кърджали на
сграда, представляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, с висок призем, с
идентификатор 20746.502.39.1. по КККР на гр.Джебел, одобрени със заповед №
РД-18-46/13.07.2010г. на Изп.директор на АГКК, с последно изменение на КККР от
28.08.2020г., с адрес на сградата гр. Джебел, кв. ****, построена с учредено
право на строеж в поземлен имот с идентификатор 20746.502.39. със застроена
площ 81 кв.м. Като собственици са посочени- баща му М. Ю.М.и на сестра му- Ю.М.М./ответницата-
Д.М.Ю./- по силата на Заповед № 158/ 26.04.1980г. на ОНС- Джебел, а само за
отвеетницата Д.Ю.- че е собственик на 15/28 ид.части по силата на Н.а. № 22, том 5, peг. № 1027, дело
№ 825/ 17.08.2020г. на Служба по вписванията- Момчилград.
Ищецът е представил Декларация по чл.14 от ЗМДТ от
26.05.1998г. и Удостоверение за данъчна оценка на имота от 2020г. на
общ.Джебел, от които е видно, че процесният имот- описан по- горе, е бил
деклариран от ищеца като негов пред общинската администрация /с посочени по
½ ид.част от ищеца и лицето Севджан Мюмюн М./. В удостоверението за
данъчна оценка е посочено, че ищецът е собственик на 1/14 ид.част от процесният
имот, а другите съсобственици са наследниците на бащата на страните по
настоящото производство /тяхната майка, те-страните и останалите техни братя и
сестри/.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 197, том 1, peг. № 1313, дело № 192/2020г. съставен от нотариус А.У., с peг.
№ 694 по peг. на НК, действащ в съдебен район PC Момчилград, се установява, че
ответницата Д.М.Ю., с ЕГН **********,***, че е била призната за собственик на
15/28 идеални части от недвижим имот, представляващ СГРАДА с идентификатор
20746.502.39.1 по КККР одобрени със заповед № РД-18- 46/13.07.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата гр. Джебел, кв. ****, с застроена площ от
81 кв.м. на 2 етажа, построена с учредено право на строеж в държавен поземлен
имот с идентификатор 20746.502.39 по КККР на Джебел /с номер 39 по предходен
план, кв.33, парцел 2-ри, и при посочени съседи.
Към преписката, изискана и приложена по делото, за
издаването на посоченият нот.акт, който ответницата е била призната за
собственик са представени писмени доказателства, въз основа на които нотариусът
е издал процесният нот.акт, и те са; Договор за учредяване на право на строеж въз
основа на Заповед № 158/26.04.1980г. върху държавен имот; Строително разрешение
№62 и Протокол за строителна линия № 57, и двете от 09.07.1980г., издадени от
ОНССС- Джебел, на името на общият на страните наследодател- баща им М. Ю.М.и Ю.М.М./ответницата-
Д.М.Ю.- което се установява със удостоверение за идентичност на лице от
13.08.2020г. на общ.Джебел/; Удостоверение за наследници № 312/ 10.08.2020г. на
общ.Джебел /обсъдено по-горе, и където е
посочено, че страните са наследници- деца на Марин Юл.Маринов/М.
Юс.Мустафов/, ведно със други лица/; Удостоверение с изх. №11-260/ 14.08.20г.
на общинска администрация Джебел / в което е посочено, че въз основа на
предходните документи /Заповед, Протокол и др./ е построена двуетажна, масивна
жилищна сграда с висок с площ от 81
кв.м. в кв. 2, парцел 4-общински, при съседи: улици; парцел I и парцел III по
действащия по това време план на гр.Джебел /- процесната; Удостоверение
за данъчна оценка от 14.08.2020г., където е посочено, че ответницата е
собственик на 8/14 ид.част от процесният имот, а другите съсобственици са
наследниците на бащата на страните по настоящото производство /тяхната майка,
те-страните и останалите техни братя и сестри/. Представени са и скица на
сграда и скица на поземлен имот, като сградата е посочена, че е собственост на
ответницата и бащата на страните /с по ½ ид.част за двамата
съсобственици/, а поземленият имот е посочен, че е общински.
По делото са разпитани като свидетели следните
лица; О.А.и Р.Ю., съседи на страните по имот, които твърдят, че познават
страните, и знаят къде се намира къщата- посочват, че е била в Джебел,
кв.Брегово, и е била построена от баща им, който починал през 90-те години, а
майка им се изселила в Турция. В къщата, след построяването са живели само
ищецът /и Севджан- съпругата/, но не и ответницата Юмюгюл /Д.. За къщата се
грижел ищецът, той е правел ремонтите с негови пари, и пари за тях не са давали
останалите братя и сестри. Не са виждали ответницата или останалите братя и
сестри да живеят в къщата, както и знаели, че само ищецът и жена му са живяли в
нея, като останалите след като се изселили след 89 година, не са идвали /те не
са ги виждали, като в нея след това са живели ищецът и жена му. Само ищецът и
жена му се грижели за къщата, правели ремонтите иначе щяла да пропадне.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е предявен
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, че
ответницата не е собственик на съответни идеални части от процесният
имот, и аксесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, в случай
на уважаване на иска, да бъде отменен издаденият в полза на ответницата
нотариален акт за собственост.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, като от волята на ищеца, зависи чрез какъв иск и в какъв
обем ще защити накърненото си от правния спор право.
Правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск е породен от възникналият спор за обема на правата на собственост
на страните в процесният имот. Прекият интерес от установяването произтича от
извънсъдебното оспорване на правата на ищеца, което ответницата е
осъществила, снабдявайки се с нот. Акт за собственост № 197/2020г., съгласно който е призната за
собственик на 15/28 ид.части от имота на основание чл.587 ал.1 от ГПК /въз
основа на представени писмени доказателства, годни да я направят собственик/.
В случаите на сезиране на съда с отрицателен установителен иск е достатъчно
ищецът да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното
установяване като предпоставка за допустимост на иска. Настоящият съдебен
състав намира, че такъв интерес /от
отричане правата на ответницата/ е налице по отношение на ищеца за посоченият по-горе
недвижим имот, предвид обстоятелството, че ответницата се е титулувала като
собственик на повече от ½ ид.част от имота, а ищеца сочи, че придобил
имота поради изтекла в негова полза давност. В тежест на ответницата е да
докаже фактите, въз основа на които твърди, че притежава спорното право, или
съответна част. Ако същата не проведе такова доказване, искът срещу нея следва
да бъде уважен. При това не е необходимо да е доказано, че съответното право
принадлежи на ищеца, предвид обстоятелството, че предмет на установяване в това
производство е единствено и само принадлежността на същото право към
патримониума на ответницата. Последното се извежда от установения в чл.154 ал.1
от ГПК принцип, съгласно който на доказване подлежат само положителни факти. В
конкретният случай доказано е, че собственик на процесните идеални части от
недвижимият имот е ответницата.
И това се установява със събраните по делото доказателства, видно от които
процесният имот представлява сграда, за чието построяване е издадена Заповед за
отстъпване право на строеж, подписан е договор за учредяване право на строеж,
дадени са строителни разрешения, и други, именно на ответницата и общият
наследодател на страните.
С писмените доказателства се установява, че процесният недвижим имот
/описан по-горе/ е построен въз основа на учредено в полза на ответницата и
общият наследодател на страните- техният баща право на строеж върху държавен
имот /който също е описан по-горе/. Реализацията на строежа е започнала със
издадените строителни разрешения, които също са на името на ответницата и
общият им наследодател. Събраните по делото доказателства сочат, че процесният
имот е бил изграден през 1981г. Наличните по делото доказателства сочат, че
строежът е реализиран от бащата на страните /като бащата, ведно със ответницата
са страна по договора за учредяване правото на строеж, както и на
административните актове, предхождащи и/или съпътстващи и последващи този
договор/.
По делото се установи, че бащата на страните по делото е починал през
1990г. и е оставил за наследници своята съпруга, ищеца и ответницата, както и
още няколко лица /още 4 свои деца- 2- ма сина и 2 дъщери/. Направени са
твърдения исковата молба, че майката на страните също била починала /в Турция/,
като в тази насока са и показанията на двамата разпитани по делото свидетели,
но валидни доказателства в тази насока не са представени. От показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели се установи, че след като бащата е
починал, в къщата е останал да живее семейството на ищеца /той и съпругата му/,
като един от тях сочи, че и майката е живяла до известно време /допреди да се
изсели в Турция/, но липсва конкретизация кога това се е случило. Свидетелите
заявяват, че ответницата /а и останалите наследници/ не били живели в същата
след 1990г, както и че поддържането, ремонтирането е било правено от ищеца с
негови средства. Не сочат конкретни ремонтни дейности, както и кога точно са
били извършвани същите, като свидетелите в показанията са лаконични в това
отношение- че за къщата се грижел ищецът и съпругата му, те я поддържали и
ремонтирали с свои средства. Свидетелите твърдят също така, че останалите
наследници, в т.ч. и ответницата не са идвали в къщата след като се изселили в
Турция, и най- вече, че те, свидетелите не са виждали някой от тях да идва в
къщата и да има претенции.
По делото също така се установи с писмени доказателства, че ищецът през
1998г. е декларирал имота като свой и на съпругата си, като в същото време от
представеното от него удостоверение за данъчна оценка от 2020г., издадено на
негово име се установява, че същият е с посочени 1/14 ид.част от процесният
имот.
По делото се установи, че ответницата легитимира с нот.акт № 197, том 1,
дело № 192/17.08.2020г. на нот.А.У.,
като собственик на 15/28 ид.част от процесният имот. Установи се, че във
представените по делото като доказателства скици от АГКК- Кърджали процесният
имот е записан на името на ответницата и общият на страните наследодателя-
техният баща. В тази насока са и приложените към нот.преписка писмени
доказателства.
Изложеното по-горе води до следните изводи;
Установява се от доказателствата по делото, че страните по иска съсобственици
на процесният недв.имот, ведно със други лица. Съсобствеността между тях е
възникнала, като за ответницата това е възникнало на основание реализираният
строеж на недв.имот, и в същото време и за двамата /както и за останалите 5
лица от удостоверението за наследници/- по наследство от техният наследодател М.
Ю.М., както и че този имот е бил записан на името на техния праводател и на
името на ответницата, което е видно от събраните и обсъдени по-горе писмени
доказателства. Тези обстоятелства не се оспорват от страните и се подкрепят от
всички събраните по делото доказателства.
Поради обстоятелството, че имотът е бил съсобствен на ответницата и общият
им наследодател, и при липса на посочени конкретни идеални части за всеки от
двамата, съдът приема, че техните дялове са били равни / по ½ ид.част от
имота/. Както се посочи, че общият наследодател на страните /който е
първоначален съсобственик на имота, ведно със ответницата/ е починал през
1990г., и със неговата смърт е възникнало и наследствено правоотношение между
страните /и другите наследници- описани
по-горе/ за този имот, и по-специално за частта на починалото лице в имота,
която е ½ ид.част. Съобразно и това наследници по закона са преживялата
съпруга, и неговите деца- низходящите /които са 6-ма, в т.ч. ищецът и
ответникът/. При липса на други, специфични предпоставки, дяловете на всички
наследници от частта, принадлежала на наследодателя, са равни- или по 1/7 част
от дела на починалото лице. И поради обстоятелството, че ответницата е
собственик на свое основание на ½ ид.част от имота, то същата става
собственик на 15/28 ид.части от имота, а останалите наследяват /в т.ч. и ищецът
по 2/ 28 ид.част от имота/.
Или, се установява, след изчисляване на правата на собственост на всеки от
наследниците на общия наследодател, съгласно представеното удостоверение за
наследници, че ищецът притежават 2/28 ид.части от имота, а ответницата
15/28 ид.части от имота ид.ч., а останалите- неучастващи в производството
наследници- също по 2/28 ид.части от имота.
Не се установи по делото ищецът да е придобил по давност целият имот: Придобивната
давност, като способ за придобиване на право на собственост не действа
автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване
от владелеца, за да настъпи ефекта на давността, която не се прилага служебно.
Това позоваване може да се извърши чрез предявяване на собственически иск, с
възражение срещу такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост,
издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение.
За да се признае на едно физическо лице
правото на собственост по отношение на един изцяло
или отчасти чужд недвижим имот,
разпоредбата на закона установява, че претендиращият не собственик следва
да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение
на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение не владеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си. При все, че се касае за съсобствен между
няколко лица имот, за да се придобие по давност идеална част от него от един от
съсобствениците следва да се докаже не само постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително владение, но и промяна в намерението на съсобственика да
държи вещта, като своя собствена, тъй като във вътрешните отношения между
съсобствениците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят
ги от тяхно име и за тяхна сметка. Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана
чрез предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на
останалите съсобственици, респективно съсобственик и да показват несъмнено, че
съсобственикът, който упражнява фактическата власт отрича техните, респективно
неговото право върху вещта и я държи за себе си.
Това, че само ищецът / а и неговата съпруга/ живее след 1990г. в имота и се
е грижил за него, правил ремонти, плащал данъци и такси, не е равнозначно на
горното и не може да се приравни на своенето на вещта. Това може да бъде основание
само за предявяване на облигационни претенции между съсобствениците във връзка
със задължението им да участват в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си /чл.33 ал.3 от ЗС/.
Безспорно от събраните по делото пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства е установено, че
наследодателят на ищеца и на ответницата– техният баща, е придобил правото на
собственост върху процесният недвижим имот, ведно със ответницата, след като им
било учредено правото да го построят в държавен имот /което е било реализирано
през 1981г./. В същото време установи със една категоричност държането на ищеца
над имота да е продължило повече от 10 години и то да е било постоянно,
спокойно, явно, непрекъснато, но липсват доказателства, които да водят до
извода, че това е несъмнително владение и то с намерение да го свои. Не е установен
субективният елемент – намерението за своене на имота. Както се посочи по-горе от 1990г насам ищецът
и съпругата му живеят в имота, но това не води до придобиването на същият от
него по давност.
Както и по-горе се посочи,
положените грижи за имота, ремонтите по същите, и постоянното живеене в имота,
не могат да бъдат приети за деклариране на намерението на ищеца за своене на
имота. Не е и такова и подадената административна декларация по ЗМДТ в
териториалната администрация.
Следва да се се посочи, че дори да се приеме наличие на упражнявана от ищеца
фактическа власт върху процесият имот, същата е била упражнявана без намерение за
придобиване на собствеността по давност. В случая установените в разпоредбите
на чл. чл. 69 и 83 от ЗС презумпции са оборени. Следователно по делото е
установено ищецът е упражнявал
фактическата власт върху имота само на собствената си идеална част и е бил
държател на идеалните части на останалите съсобственици /наследници, в.т.ч. и
на ответницата/. За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд,
недвижим имот, разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС установява, че претендиращият
собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период- по-дълъг от 10
години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик, т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия
състав на чл.79 ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия
собствеността владелец в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на
процеса, правопораждащото собствеността позоваване на изтекла придобивна
давност може да бъде уважено. Доказването на условията на закона - елементите
от фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС, за признаване право на собственост
на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки,
изключва придобиването на собствеността.
Всичко изложено дотук води до извод, че правопорождащото
собствеността изтекла придобивна давност като недоказано не може да бъде
уважено, респ. поради неосъществен фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС
ищецът не е придобил собствеността на процесният имот по давност. Това води до
извода, че ищецът е собственик само на своят наследствен дял, а ответницата е
собственик на посочените 15/28 ид.части от имота.
Изводът при това положение следва, че искът
на ищеца по чл.124 ал.1 от ГПК е недоказан- ответницата е собственик
на спорната 15/28 ид. част от описаният по-горе имо, поради и което следва
да се отхвърли така предявеният отрицателен установителен иск.
По отношение на иска с правно основание
чл.537 ал.2 от ГПК, следва да се каже, че същият е аксесорен, като трайната
практика на съдилищата е насока, че при предявен иск за собственост против
лицето, на което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за определен
имот, отменяването на нотариалния акт по
е последица от уважаването на иска и то се постановява от съда даже и да не е
направено изрично искане за това. В конкретният случай, предвид неоснователността
на главният иск, то следва да се отхвърли и искането за отмяна на нот.акт №
197, том1, рег.№1313, дело №192/ 2020г. на нот.А.У., тъй като не са налице
предпоставките на чл.537 ал.2 от ГПК.
При този изход на спора на сторените от ищеца разноски
остават за негова сметка.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ю.М.М.
с ЕГН- **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Д.М.Ю.,
с ЕГН **********, че същата не е собственик на 15/28 идеални части от недвижим
имот, представляващ двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, с висок призем, с
идентификатор 20746.502.39.1 по КККР одобрени със заповед № РД-18-
46/13.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата гр.
Джебел, кв. ****, построена с учредено право на строеж в държавен поземлен имот
с идентификатор 20746.502.39, със застроена площ 81 кв.м., обективирани в
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 197, том 1, peг. № 1313, дело
№ 192/2020г. съставен от нотариус А.У., с peг. № 694 по peг. на НК, действащ в
съдебен район PC Момчилград, както и ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отменя този нотариален акт.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;