РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Карлово, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20245320101492 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на
чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез процесуалния си представител
твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“
ЕАД) и М. И. М., с ЕГН ********** бил сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия
уникален номер *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер ***. Към
горепосочения договор били сключени съответните Приложения № 1, с които
са уговорени следните услуги:
1. Приложение № 1 от 04.05.2021 г. за мобилна услуга с номер
********** с план *** за срок от 2 години с промоционална месечна такса в
размер на 25.99 лева и стандартна месечна такса 30.99 лева.
За периода от 14.04.2023 г. - 25.07.2023 г. било извършено
изпълнение от страна на ищеца по този договор. Ответникът не заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
общите условия на „А1 България“ ЕАД и натрупал просрочени задължения за
неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за
посочения и предхождащи периоди.
В връзка с натрупаните просрочени задължения на 25.07.2023 г.,
договор № *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** бил
прекратен и по отношение на останалите услуги, поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер
1
на 281.29 лева.
Предвид гореизложеното ответникът дължал по договор № *** от
01.02.2017 г. със системен партиден номер *** за периода 17.05.2023 г. до
01.09.2023 г., сумата от 765.28 лева, от които:
- сумата от 412.53 лева, представляваща неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги,
- сумата от 281.29 лева, представляваща общ размер неустойки,
- сумата от 71.46 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на лихвата за забава върху главниците, считано от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до датата, предхождаща датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
(01.08.2024 г.), а именно до 31.08.2024 г. включително.
От страна на „А1 България“ ЕАД било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 1298/2024 г., по описа на 1 с-в на PC - Карлово. В хода
на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено
възражение срещу заповедта за изпълнение от М. И. М..
Претендира следните суми:
1. сумата 412.53 лева, дължима сума за предоставени услуги по
договор *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер ***,
представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора,
приложенията към него и общи условия, за които са издадени следните
фактури:
- фактура № *********, издадена на 17.05.2023 г. с падеж на плащане
01.06.2023 г. за сумата47.40 лева;
- фактура № *********, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане
06.07.2023 г. за сумата 282.91 лева;
- фактура № **********, издадена на 17.07.2023 г. с падеж да
плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС;
- фактура № **********, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на
плащане 01.09.2023 г. за сумата 39.94 лева с ДДС;
2. сумата 281.29 лева, представляваща общ размер на неустойка
съставена както следва:
- по отношение на номер ********* неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 80.04 лева;
- по отношение на номер ********* неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 91.81 лева;
- по отношение на номер ********* неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 109.44 лева;
Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 71.46 лева върху
главниците от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ до датата предхождаща дата на депозиране на
заявлението предмет на издадената заповед за изпълнение по ЧГрД 1298/2024
2
г., по описа на І-и с-в на PC - Карлово.
МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че
М. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** дължи на „А1 България“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М.М.:
сумата от 765,28 лева, представляваща задължения, възникнали въз основа на
договор № *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** за периода
17.05.2023 г. до 01.09.2023 г., от които 412.53 лева, неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги; 281.29 лева - общ
размер неустойки, сумата от 71.46 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на лихвата за забава върху главниците, считано от
датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен
документ до 31.07.2024 г. включително, ВЕДНО със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
01.08.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена
заповед № 691/01.08.2024 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГрД № 1298/2024 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът М. И. М. оспорва иска като частично неоснователен.
Оспорва размера на задълженията си по договора. Твърди, че в периода от
15.03.2023г. – до 09.02.2024г. внесъл сумата от 240 лева по сметката на ищеца
с цел погасяване задълженията си към него съгласно сключения договор както
следва: на 15.05.2023г. – 100.00 лева, на 11.08.2023г. – 30.00 лева, на
09.02.2024г. – 20.0 лева, на 17.05.2023г. -50.00 лева, на 24.08.2024г. – 40.00
лева, т.е. главницата е в размер на 453.82 лева и и съответно мораторната
лихва е по малка. Тази сума не била отчетена в посочените от ищеца фактури.
МОЛИ съда да постанови решение, с което се съобрази плащането по
представените писмени доказателства за плащане на сума в общ размер от 240
лева. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни услуги
(абонаментни такси), неустойки и вноски по сключени между страните
договори за мобилни услуги и купуване на лизинг на различни устройства.
Установява се от представените писмени доказателства и не се
спори, че между страните е сключен договор № *** от 01.02.2017 г., за
предоставяне от страна на ищеца на електронни съобщителни услуги чрез
една или няколко електронни съобщителни мрежи. Договорът е сключен за
използване на мобилна услуга с номер **********, и съгласно представения
анекс от 21.04.2023 г. срокът е продължен с 24 месеца. Със същия договор
ответника е закупил и устройство – апарат *** 305 2/32 ***+*** ***, видно от
представения приемо-предавателен протокол от 21.04.2023 г. съдът не
обсъжда приложения и приемо-предавателен протокол, касаещи периоди
преди процесния.
По делото са представени:
3
- фактура № *********, издадена на 17.05.2023 г. с падеж на плащане
01.06.2023 г. за сумата на обща стойност 287.40 лева с ДДС, от която се
претендира само сумата от 47.40 лева;
- фактура № *********, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане
06.07.2023 г. за сумата 282.91 лева с ДДС, в същата фактура е посочен размер
на задължения за минали периоди – 187.40 лева;
- фактура № **********, издадена на 17.07.2023 г. с падеж да
плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС, в същата фактура е посочен
размер на задължения за минали периоди – 470.31 лева,
- фактура № **********, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на
плащане 01.09.2023 г. за сумата 39.94 лева с ДДС, в същата фактура е посочен
размер на задължения за минали периоди – 763.88 лева.
Представени са по делото:
- сметка № ********* от 25.07.2023 г. за неустойка - месечни такси в
размер на 80.04 лева;
- сметка № ********* от 25.07.2023 г. за неустойка – отстъпки от
цена на услуги в размер на 91.81 лева;
- сметка № ********* за неустойка - отстъпка от цена на устройство
в размер на 109.44 лева.
Ищецът е представил фискални бонове за заплатена сума в общ
размер на 240 лева по дати, както следва: на 15.05.2023г. – 100.00 лева, на
11.08.2023г. – 30.00 лева, на 09.02.2024г. – 20.00 лева, на 17.05.2023г. -50.00
лева, на 24.08.2024г. – 40.00 лева
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че
Общият размер на главницата е 693.80 лв., както следва:
- 412.51 лева, главница по процесните фактури за предоставени
услуги;
- 281.20 лева – неустойки.
Вещото лице е обосновало заключението си, че извършените от
ищеца плащания са приспаднати при изчисление на задължението. Посочило
е, че плащанията в общ размер на 240 лева са приспаднати от задължението по
фактура № *********/17.05.2023 г. като от общата сума по фактурата в размер
на 287.40 лева се претендира само разликата от неплатеното задължение от
47.40 лева (287.40-240=47.40 лева)
Законната лихва върху главниците общо е в размер на 91.55 лева.
Съдът намира следното:
По исковете, касаещи заплащане на дължимите абонаментни такси и
потребление за срока на договора, ищецът следва да установи наличието на
валидни облигационни правоотношения между страните, придаващи им
качеството на доставчик и потребител, реалното предоставяне от ищеца на
ответника на мобилни услуги, а в случая и устройства на изплащане, за
посочените периоди, настъпване на падежа на задължението на потребителя,
размера на цената на мобилните услуги, едностранно прекратяване на
4
договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на
ответника, размера на задължението.
Представените и неоспорени писмени доказателства се установява
по несъмнен начин облигационната връзка между страните. Ответникът не
оспорва нито наличието на облигационна връзка, нито размера на
начислените суми за абонаментни такси, не е оспорил и наличието на
потребление, когато е начислено. Поради изложеното съдът приема, че
страните са били обвързани от валидно сключени договори, при подробно
изложените от ищеца параметри, договорите са породили правно действие,
поради което със сключването им за ответника е възникнало задължението да
плаща абонаментните такси по тях, стойността на потреблението, ако за него
се дължи допълнителна сума над абонаментната такса.
По делото не се спори, че ищецът е прекратил договорите поради
неизпълнение от страна на ответника.
Ответникът счита, че размерът на задължението следва да се намали
със сумата от 240 лева, която е платил в периода до и след прекратяване на
договора от страна на ищеца, но доводът му се явява неоснователен. Общия
размер на задължението по процесните пет фактури за предоставени услуги –
абонаментни такси и потребление възлиза на 652.53 лева. От тази сума
ответникът е заплатил сумата от 240 лева. Разликата се явява точно в
претендирания размер – 412.53 лева.
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетение за забавата. В конкретния случай са налице всички предпоставки
за уважаване на иска за неизпълнение на договорното задължение – страните
са в облигационна връзка, ответникът не е изпълнил задължението си по
договора да плати предоставените му услуги и вещи, налице е и реална
възможност от изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 81 ал.2 от ЗЗД е
прието, че липсата на средства не представлява основание за освобождаване
на дължина от отговорност.
Няма спор, че отношенията между страните се уреждат и съобразно
Закона за защита на потребителите, доколкото ищецът е доставчик на услуги, а
ответникът – физическо лице, и по делото не са спорни качествата им на
търговец и потребител. ЗЗП има за цел да осигури защитата на потребителите,
в т.ч. и техните икономически интереси при неравноправни договорни
условия. В случая, по силата на сключените договори, операторът е
предоставил на ответника –потребител достъп до услугите, предмет на
процесните договори и му е предоставил вещите, предмет на договорите за
продажба. Не се установяват клаузи, относими към предмета на договора,
които да са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно
правоотношение между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги по процесния рамков договор и сключените приложения към
него, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни
такси, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй
като породилия действие договор, вменява в задължение на абоната да
заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план,
5
доколкото дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги.
Ищецът претендира за процесния период и суми за използвани услуги, които
извън месечните абонаментни такси. За да бъде присъдена и тази част от
претендираната сума, ищецът следва да докаже, че абонатът е използвал
услугите, описани в издадените фактури. Ответникът не оспорва наличието на
предоставени услуги по процесните фактури над абонаментните такси,
поради което и доколкото същите съдържат всички изискуеми по Закона за
счетоводството реквизити, не са оспорени, съдът ги ползва като доказателство
за установяване на отразените в тях факти за доставени услуги, респективно за
установяване на размера на задълженията на ответника по ползвани от него
услуги.
Поради изложеното, следва съдът да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 412.53 лева, представляваща неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги възникнали по договор
№ *** от 01.02.2017 г. със системен партиден номер *** за периода 17.05.2023
г. до 01.09.2023 г., за които суми са издадени следните фактури:
- фактура № *********, издадена на 17.05.2023 г. с падеж на плащане
01.06.2023 г. за сумата на обща стойност 287.40 лева с ДДС, от която се
претендира само сумата от 47.40 лева;
- фактура № *********, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане
06.07.2023 г. за сумата 282.91 лева с ДДС;
- фактура № **********, издадена на 17.07.2023 г. с падеж да
плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС;
- фактура № **********, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на
плащане 01.09.2023 г. за сумата 39.94 лева с ДДС.
По отношение иска за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за забавено плащане ищецът претендира сумата общо върху
задълженията за предоставени услуги и неустойки и претендира сумата от
71.46 лева. В таблица 5 от заключението на вещото лице е посочена лихвата за
забава върху размера на неустойка от 281.29 лева. Вещото лице е изчислило
лихвата за забава в размер на 39.21 лева за периода от 26.07.2023 г. до
31.07.2024 г. в размер на 39.21 лева. Доколкото изменение на иска не е
направено в процеса, то следва да се осъди ответника да заплати обезщетение
за забавено плащане в размер на лихвата за забава върху просрочените
главници, представляваща разликата между претендираната лихва и лихвата,
начислена върху неустойката, или 71.46-39.21=32.25 лева, ето защо съдът
следва да признае за установено, че ответникът дължи тази сума,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 412.53
лева, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК – 01.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е била издадена заповед № 691/01.08.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1298/2024 г. по описа на
Районен съд Карлово.
По отношение на претендираните неустойки:
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираните и начислени
неустойки, представляваща по отделните приложения 3 месечни абонаментни
6
такси, разлика в абонаментите такси при предсрочно прекратяване и разлика в
стойността на продадените устройства, се претендира да е в резултат на
предсрочно прекратяване на процесния рамков договор и приложенията към
него по вина на потребителя. Ищецът сочи, че договорът е прекратен на
25.07.2023 г. поради неплащане. При липса на спор по този въпрос, съдът
приема, че е настъпило прекратяване на договора поради неплащане на
посочената от ищеца дата и това е станало поради неизпълнение на
задълженията на потребителя.
Съгласно посочените клаузи в чл. 3.5 от анекс от 21.04.2023 г. към
договор № *** от 01.02.2017 г., в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на три стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора, и
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случая - такива устройства са били предоставени). Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за електронни съобщителни услуги
операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на
електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят -
да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и
потребителя - икономически по-слабата страна.
Съдът намира, че исковете за неустойки и обезщетение за забавено
плащане върху тях, следва да бъдат отхвърлени, доколкото се основават на
неравноправни клаузи. Ответникът, като страна по процесния договор има
качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което
съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на
неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
7
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на процесните неустоечни
клаузи произтича от начина на уговаряне на неустойката в договорите - в
размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка предоставена
услуга. Така уговорената неустойка съдът намира за необосновано висока,
доколкото мобилният оператор едностранно определя месечните абонаменти
такси, които не подлежат на индивидуално договаряне. Потребителят трябва
да заплати като неустойка трикратната абонаментна месечна такса без да
получава насрещна престация, т.е. без да ползва услугите на оператора.
Операторът, от своя страна, би получил очакваната и уговорена печалба от
договора без да дължи насрещна престация до края на срока, предвид
предсрочното му прекратяване. Съдът намира така уговорената неустойка за
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Вредата от
неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със стойността,
която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
заплащане на разликата между догорената и определената от него стандартна
абонаментна такса - до края на срока на договора, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, доколкото тази стойност не би била дължима от страна
на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По
този начин, макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за
заплащане на част от месечните абонаментни такси, без да може да ползва
установените в договора услуги. Така установени клаузите за неустойка, като
нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги.
Относно неустойката, представляваща разликата между
стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена,
анализирайки горепосочената разпоредба съдът намира, че тази сума,
представляваща разликата между цената на процесното устройство без
абонамент и преференциалната му обща цена е втора неустойка, дължима
кумулативно с първата, тъй като цели именно обезщетяване вредите от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя. От
друга страна тази неустойка е договорена като двукомпонентна, включваща,
както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и от
пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. Така договорена, клаузата предпоставя
прекалено много условия по формиране на неустойката, които не позволяват в
достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно
задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва
да се отбележи също, че тази неустоечна клауза не съдържа трикратното
ограничение като предходната хипотеза за дължимост на трикратния размер
на абонаментните месечни вноски и не е ясно, при неизпълнението на кои
точно договорни задължения възниква - само при неплащане на
абонаментните такси или при неплащането на погасителните вноски за
устройството или и в двата случая.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение,
8
по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени
услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. В случай, че потребителят се възползва от възможността
да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. От изложеното се налага
извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с
длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки
един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства в
договорите, сключени от „А1 България“ ЕАД, които са предварително
изготвени бланкови договори, е предвидено, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина.
Действително, търговецът има право на неустойка за вредите от
развалянето на договора по вина на контрахента си, но следва да се държи
сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а именно –
потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно чл. 143
ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца
или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и
да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че неустоечните
клаузи като неравноправни не пораждат задължение за потребителя, поради
което искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразявайки се с принципа за ненакърняване на добрите нрави и
доколкото съдът е длъжен служебно да съблюдава за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, за да се гарантира
потребителската защита на по-слабата в правоотношението страна,
настоящият съдебен състав счита, че с уговорената клауза категорично се
накърняват добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
ІІІ-о от ЗЗД и тя е нищожна. Предвиждайки в договорите за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции се надхвърля
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, приложима в случая.
Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото
съдържание на договорите (чл. 146 ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е
нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага. Отделно
от това посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на
устройството, респ. абонаментен план, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до
явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен
това така определеният размер на неустойката противоречи на
9
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а увеличава
без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство.
Според съда, по този начин би се достигнало до неоснователно обогатяване на
доставчика на услугата.
По изложените мотиви, следва да се отхвърли иска за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 281.29 лева,
представляваща сбор от начислените неустойки съгласно чл. 3.5 от анекс от
21.04.2023 г. към договор № *** от 01.02.2017 г. при предсрочно прекратяване
на договора, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК, както и искът за обезщетение за забавено
плащане в размер на лихва за разликата над 32.25 лева, до пълния
претендиран размер от 71.46 лева.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 475.00 лева и съразмерно с
уважената част от иска му се следват разноски в размер на 276.07 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД №
1298/2024 г. съразмерно с уважената част от иска или в размер на 43.59 лева.
Общо разноските, които се дължат на ищеца възлизат на 319.66 лева.
Ответникът претендира разноски и такива му се следват съразмерно
с отхвърлената част от иска. Ответникът е реализирал разноски в размер на
300 лева, и съразмерно с отхвърлената част от иска му се следват разноски в
размер на 125.64 лева.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 194.02 лева общо за двете производства.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. И. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори А. Д. и М.М.:
сумата 412.53 лева, представляваща неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги възникнали по договор № *** от 01.02.2017
г. със системен партиден номер *** за периода 17.05.2023 г. до 01.09.2023 г., за
които суми са издадени следните фактури: фактура № *********, издадена на
17.05.2023 г. с падеж на плащане 01.06.2023 г. за сумата на обща стойност
287.40 лева с ДДС, от която се претендира само сумата от 47.40 лева; фактура
№ *********, издадена на 21.06.2023 г. с падеж да плащане 06.07.2023 г. за
сумата 282.91 лева с ДДС; фактура № **********, издадена на 17.07.2023 г. с
падеж да плащане 01.08.2023 г. за сумата 42.48 лева с ДДС; фактура №
**********, издадена на 17.08.2023 г. с падеж на плащане 01.09.2023 г. за
10
сумата 39.94 лева с ДДС;
сумата от 32.25 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на лихвата за забава върху главниците, считано от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 31.07.2024 г. включително, ВЕДНО със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 01.08.2024 г.
до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед №
691/01.08.2024 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1298/2024 г. по описа на Районен съд Карлово.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че М. И. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М.М. сумата от 281.29
лева, представляваща сбор от начислените неустойки чл. 3.5 от анекс от
21.04.2023 г. към договор № *** от 01.02.2017 г. при предсрочно прекратяване
на договора, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 01.08.2024 г., както и иска за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва считано от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 31.07.2024 г. включително, за разликата над 32.25 лева, до пълния
претендиран размер от 71.46 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. И. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М.М. сумата от 194.02
лева, представляваща разноски по компенсация по настоящото производство и
по ЧГрД № 1298/2024 г. по описа на Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
11