Решение по дело №5743/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 57
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20225330205743
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330205743 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от К. А. Н. против Наказателно
постановление №644/14.09.2022 г., издадено от Зам. кмет „Обществен ред и
сигурност“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 6, ал.2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на Община Пловдив на основание чл. 43, ал.3 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. С
жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат съображения за това.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Хр.Д., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл.юриск.
Т. Д. с представено пълномощно, която счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното
1
На 30.06.2022 г. в гр. Пловдив, бул. Копривщица пред №37 в 10 , 24 ч.
било установено че жалбоподателят е паркирал МПС марка Хонда с рег.№
*** върху тротоара на посочения адрес без същият да е определен за това от
общинската администрация посредством пътен знак.
Във връзка с установеното на името на жалбоподателя бил издаден фиш
№ ********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив, срещу който
жалбоподателят подал възражение.
С оглед подаденото възражение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител С. А. Г. фиш №
**********, заверено копие на Заповед №22ОА-772/18.04.2022 г., писмо от
АГКК Пловдив ведно с извадка.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, св. С. Г. потвърди
направените в акта констатации. Същият е установил паркирането на
посоченото МПС на посочения в АУАН адрес. Свидетелят посочи, че
установил нарушителя след направена справка за собственост на МПС по
регистрационен номер. Относно мястото на нарушението свидетелят посочва,
че автомобилът бил паркиран на *** пред входа на блока, като за
номерацията и името на улицата същият съобщава, че е била обозначена и въз
основа на това е индивидуализирано мястото на нарушението. По отношение
на оспореното място на нарушението при направена справка от АГКК се
установява, че по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Пловдив на административен адрес : гр.Пловдив, *** се опознава сграда с
идентификатор 56784.514.86.3 . С оглед постъпилата информация и дадените
показания за обозначение на улицата съдът приема, че мястото на
нарушението е правилно установено.
С жалбата не се правят възражения по повод авторството на
нарушението.
С оглед събраните доказателства съдът приема, че описаната в акта за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.6, ал. 2 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив.
Съгласно чл.6, ал.1, от посочената наредба се допуска престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
2
сградите остава разстояние най- малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно ал.2 на същата наредба във всички останали случаи не се допуска
престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите.
Съгласно § 7 от ПЗР към Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на Община Пловдив разпоредбите на тази
наредба се прилагат, доколкото не противоречат на нормативен акт с по-
висока степен.
Съгласно чл. 94, ал.3 пр. второ от ЗДвП допуска се престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Цитираната разпоредба от наредбата съответства напълно на тази на
чл.94, ал.3 от ЗДвП, което означава, че не е налице съобразяване с § 7 от ПЗР
към Наредбата.
Все в този смисъл е и разрешението на чл. 1 ЗДвП, според който
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се
регулират от закона, който не е делегирал правомощие на Общинските съвети
да въвеждат специфични правила в рамките на отделните общини.
Единствено с чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2 ЗДвП на общините е предоставено
право да определят такси за паркиране . Отклонението от това общо правило,
че паркирането на територията на Община Пловдив се извършва само на
разрешени, определени и обозначени за това места, противоречи на закона и е
допустимо само за определените зони за платено паркиране, за създаването на
които има изрична делегация в чл. 99 ЗДвП. За всички останали улици важат
общите забрани и тези, въведени конклудентно с пътни знаци, предвидени
в чл. 47, ал. 3 ППЗДвП .
С оглед изложеното посоченото в НП за наличие на нарушение на
разпоредба на чл.6, ал. 2 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на Община Пловдив не въвежда конкретна
забрана за паркиране, предвидено е без законова делегация и е ненужно, тъй
като същите обществени отношения са регулирани от нормативен акт от по-
висок ранг. Съответно санкционната норма, която следва да намери
приложение не е чл.43, ал.3 от Наредбата, а чл. 178е от ЗДвП, като
отговорността на собствениците се ангажира на основание чл. 188 ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че материалният закон е приложен
неправилно. Неправилно е посочена и съответната на нарушението
санкционна разпоредба. Невъзможно е обаче в настоящото производство
съдът да преквалифицира нарушението. Както се посочи вече на Общинските
съвети ЗДвП не е делегирал правомощие да въвеждат правила в рамките на
отделните общини с изключение на нормата на чл.99 от ЗДвП. При това
положение въведените правила от Общината са в нарушение на нормативен
акт от по-висока степен. Настоящият случай попада под приложното поле на
3
законова норма на ЗДвП, поради което нарушението е следвало да бъде
установено от лице, притежаващо съответната компетентност. Налице е липса
на компетентност служители на ОП Общинска охрана Пловдив да
установяват нарушения по ЗДвП, поради което и не е налице установяване на
нарушение по ЗДвП по законоустановения ред от компетентно лице, което
означава, че наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от жалбоподателя в
тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и претендираните
разноски . По делото е представен договор за адвокатско възнаграждение за
изплатено адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в размер
на 300 лв., което е в съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване на
договора. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати посочената
сума в полза на жалбоподателя.
Ето защо съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 644/14.09.2022 г., издадено от
Зам. кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на К. А.
Н. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл. 6, ал.2 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив на основание чл. 43, ал.3 от Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на Община Пловдив е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на К. А. Н. от *** ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.




Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4