РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Разлог, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарскаразгледа докладваното от Велина Ив.
Полежанова Гражданско дело № 20211240100803 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Г.Г., ЕГН*, от г.Б., у.
„И.”№3, против СУ„Н.Р.“-Б., представлявано от Директора Е.Б., с адрес: г.Б., у.„Т.А.”№13.
Ищцата е предявила обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да
бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №РД -09-338 от 22.04.2021 г. на Директора на СУ„Н.Р.“-Б., да бъде
възстановена на заеманата от нея работа преди уволнението, както и да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 10`611.00 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
С исковата молба, ищцата претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът СУ„Н.Р.“-Б., чрез адвокат Я.Я. – САК, депозира писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като счита същите за
неоснователни и претендира изцяло отхвърлянето им. Не оспорва твърденията на ищцата,
че е работила по ТПО с ответника, че е заемала посочената в исковата молба длъжност и че
ТПО е прекратено на посоченото основание, с оспорената заповед. Оспорва твърденията в
исковата молба, че ищцата не е извършила нарушения на трудовата дисциплина, за които й
е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“, както и, че същите да са от такова
естество, че предполагат по-леко дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание ищцата - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна, чрез пълномощника си поддържа тезата си и моли същата да се
възприеме от съда. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори по делото и се установява, видно от приетите доказателства,че ищцата е
заемала длъжността „Ст. учител в начален етап в ЦОУД“ в СУ„Н.Р.“-Б., по силата на
трудов договор №138/ 31.08.2018 г.
Основните задължения на тази длъжност, съобразно длъжностната характеристика за
нея, която е била връчена на Г. на 18.09.2018 г., са подробно посочени в нея (л.152-153 от
делото).
Трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №РД-09-338 от 22.04.2021 г. на
Директора на СУ„Н.Р.“-Б., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като в заповедта е отразено, че
1
дисциплинарното уволнение е наложено за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, описани подробно и детайлно в атакуваната заповед, на основание чл.188, т.3,
във вр. с чл.190, т.т.2 и 3 от КТ. В обжалваната заповед, в 7 основни точки са описани
нарушенията, които според работодателя са допуснати от ищцата, обосноваващи налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, а именно:
1. На 02.03.2021 г. е напуснала работа нерегламентирано в периода 11.32 ч. до 13.09 ч.;
2. На 02.03.2021 г. е закъсняла за първи учебен час с 15 минути, като е оставила
учениците си без надзор, говорейки по телефона на пейката пред училището;
3. Неизпълнение на заповед №РД-08-226/26.02.2021 г., като не е била на разположение в
учителската стая след приключване на работата с ученици до края на работното време на
04.03.2021 г.
4. Неизпълнение на заповед №РД-08-544/14.09.2020 г. - непопълване на ел. дневник на
групата ЦОУД за учебната 2020/2021 г.
Неизпълнение на заповед №РД-08-201/04.02.2021 г. - не е представен за проверка и
архивиране в посочения в заповедта срок дневник на групата ЦОУД, а именно – до
20.02.2021 г. не е представен за проверка и до 26.02.2021 г. не е предаден за архивиране.
5. Липса на дневника на групата ЦОУД на обособеното за това място (уч.стая),
установено след изтичането на срока - 26.02.2021 г., като дневникът липсва и в класната
стая на групата.
6. Неявяване на работа в продължение на 5 работни дни без оправдателен документ в
периода 05.04.2021 г. - 09.04.2021 г.
Заповедта е връчена на ищцата на 22.04.2021 г.
Видно от приложените писмени доказателства по делото на ищцата, са поискани
обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, с покана с изх. №214 от 05.03.2021 г. и с покана с
изх.№ 235/12.04.2021 г.. Искането за депозиране на обяснения е стигнало до знанието на
ищцата, като на 14.04.2021 г. са постъпили писмени обяснения от същата. Съобразно
постоянната практика на ВКС работодателят е длъжен да поиска обяснения по начин, по
който работника или служителя да разбере кои негови действия се третират като
дисциплинарни нарушения, а също така следва изрично да посочи, че обясненията се
изискват във връзка с дисциплинарно производство. В конкретния случай работодателят е
изискал обяснения за извършените нарушения като е формулирал конкретни въпроси към
ищцата, свързани с извършените от нея нарушения на трудовата дисциплина, същите са
ясни и разбираеми, така че става ясно за какво точно нарушение се искат нейните
обяснения.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не са
допуснати нарушения на процедурата по издаването на процесната заповед. Видно от
приложеното личното трудово досие ищцата е дала писмено обяснение от 14.04.2021 г.,
именно във връзка с констатираните нарушения, т.е. работодателят е спазил изискването на
чл.193 КТ.
След запознаване с тях на 27.11.2017 г. Директора на СУ„Н.Р.“-Б., издал оспорваната в
настоящето производство заповед, с която, предвид тежестта на нарушенията, установени и
отразени в констативни протоколи, е наложил на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“, като на основание чл.330, ал.2 КТ, е прекратил трудовото й правоотношение с
ответното училище.
Заповедта е издадена в законоустановените срокове и е мотивирана. Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка
на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и
за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Изложените
в обжалваната заповед мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, поради
което съдът намира, че оспорената заповед отговоря на изискванията на разпоредбата на
чл.195, ал.1 КТ. Работодателят е спазил писмената форма на заповедта, като я е мотивирал
2
достатъчно: в заповедта са описани последователно и обстойно действията, извършени от
ищцата, както и констатираните нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта съдържа
ясно и точно посочване на данни за нарушителя, в какво се състои нарушението, датата на
която е констатирано, наказанието и законния текст въз основа, на който се налага
наказанието.
Посочените факти в заповедта за дисциплинарно наказание се установяват от показанията
на разпитаните по делото свидетели – Е.П. – зам. Директор в СУ„ Н.Р.“-Б. и Д.Ц. –
технически секретар в процесното училище. Същите са подробни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви,като няма пречка да не бъдат кредитирани при
условията на чл.172 ГПК, като се вземе в предвид възможната им заинтересованост от
изхода на делото поради факта, че са в професионална обвързаност с ответника, но тези
показания са в съответствие със събраните писмени доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с оглед събраните многобройни писмени
доказателства и свидетелски показания, по безспорен начин се доказват извършените от
ищцата дисциплинарни нарушения, предмет на оспорената заповед. С оглед установената
фактология настоящата инстанция намира, че с издаването на заповед №РД-09-338 от
22.04.2021 г. за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, в която са посочени
нарушителя, описание на нарушенията, време на извършването им, както и законовия текст,
въз основа на който се налага наказанието, работодателят е осъществил формално правото
си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, т.к. налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение” е едновременно и акт за прекратяване на трудовото правоотношение,
поради което не е необходимо връчването и на отделна заповед по чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Нормата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ предвижда, че трудовият договор се прекратява от
работодателя без предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно
уволнен. Тълкуването на горната норма води до извода, че заповедта по чл.330, ал.2, т.6 КТ,
се издава от работодателя при налична вече заповед, с която е наложено наказание
“дисциплинарно уволнение”. Наложеното наказание логически води като своя последица
прекратяване на трудовия договор, настъпването на който факт се констатира с издаване на
заповедта по чл.330, ал.2, т.6 КТ. Затова и последната заповед няма конститутивен ефект, а
само констативен характер.
При преценката относно законосъобразността на наказанието, съдът е длъжен и без
наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл.189, ал.1
от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на
извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като вземе предвид и
обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на
работника или служителя във връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички
случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му - забележка,
предупреждение за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от тези критерии има
важно практическо значение с оглед това опорочено ли е уволнението, или не.
Съобразно постоянната практика на ВКС тежестта на допуснатото нарушение се определя с
оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови
функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са
свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. С
Определение №938 от 20.10.2015 г. на ВКС по г.д. №3694/2015 г., III г.о., ГК, и Решение
№372 от 1.07.2010 г. на ВКС по г.д. №1040/2009 г., IV г.о., ГК, са дадени на съдилищата
указания, по материалноправния въпрос по приложението на чл.189, ал.1 от КТ в следния
смисъл: Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на
определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства,
3
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта
на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При
оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния
контрол. В конкретния случай трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
правоотношение между учител и директор. Този род отношенията освен в Кодекса на труда
се уреждат и в Правилника за вътрешния трудов ред, в който са описани подробно
задълженията на учителите, служители и работници в училището.
В настоящия случай в процесната заповед ищцата е санкционирана за системни
нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В чл.190, ал.1, т.3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина, за което в закона липсва
легална дефиниция. Съдебната доктрина възприема наличието на системни нарушения на
трудовата дисциплина, когато работникът /служителят е извършил три или повече
нарушения. Предвид забраната по чл.189, ал.2 КТ системност има, когато и трите
нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано, а
наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 КТ. За наличието на
основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ, съставомерна е както съвкупността на три и повече
еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три или повече
разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието – работникът/служителят да не е
бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по описания ред. Ако законодателят е имал предвид да ограничи
приложното поле на основанието само и единствено за еднородни нарушения, то текстът на
закона би посочил това, както е сторено с основанията на чл.190, ал.1, т.1 и т.2 КТ. След
като видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената
разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
В мотивите на оспорената заповед за уволнение като основание за най-тежкото
дисциплинарно наказание са описани посочените нарушения, а цифрово като основание за
налагането на дисциплинарното наказание са отразени текстовете на чл.190, ал.1, т.2 и т.3 и
чл.188, т.3 от КТ. Установени са 7 нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не
е било санкционирано до момента на издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение
и нито едно от нарушенията не е било заличено или погасено по давност. Дисциплинарните
нарушения показват постоянство в укоримо поведение, поради което следва да се приеме, че
дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира че работодателят, чиято е
доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 ГПК, доказа в настоящето производство,
че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай – ищцата е
извършила визираните нарушения на трудовата дисциплина, за които й е наложено
наказанието, поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение” е
правилна и законосъобразна и предявения иск за нейната отмяна по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
неоснователен.
Като последица от отхвърлянето на иска с право основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът
следва да отхвърли и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа след
уволнението.
С оглед изхода на делото и доколкото ответникът претендира разноски за производството
пред настоящата инстанция, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва
4
да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски в размер на 1`290.00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Г.Г., ЕГН*, от г.Б., у.„И.”№3, искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата
отмяна, извършено със Заповед №РД-09-338 от 22.04.2021 г. на Директора на СУ„Н.Р.“-Б., за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Ст. учител в начален етап в ЦОУД“
в СУ„Н.Р.“-Б., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН*, от г.Б., у.„И.”№3, ДА ЗАПЛАТИ на СУ„Н.Р.“-Б.,
представлявано от Директора Е.Б., с адрес: г.Б. у.„Т.А.”№13, СУМАТА 1`290.00 лв. за
направените разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок (чл.259,
ал.1 ГПК), считано от датата на обявяване на настоящото решение - 08.10.2021 г. (чл.315,
ал.2 ГПК).
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5