Решение по дело №256/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1593
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20207180700256
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1593   Година  2020, 03.09.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 29.07.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 256 по описа за 2020 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Г.Г.А. *** срещу Експертно решение/ЕР/ №1382 от заседание №081 от 22.10.2019г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Аргументите в тази насока са, че са нарушени разпоредбите на чл.62 и чл.63 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, както и чл.59 АПК. На следващо място се сочи, че НЕЛК не е отчел заболяване на щитовидната жлеза, както и че в ЕР е налице противоречие – цитирано е, че в медицинското досие на лицето е приложена Епикриза ИЗ №1878/04.03.2018г., а след това е отразено, че няма приложена епикриза за оперативно лечение. И не на послед­но място се твърди, че е констатирано увреждане на двете колена, но това обстоятелство не е коментирано нито от ТЕЛК, нито от НЕЛК. Допълнителни съображения са развити в приложена по делото писмена защита. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия – София оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения излага в нарочно писмено становище, приложено по делото.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно при­зо­вана, не встъпва в процеса.

Заинтересованата страна ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, Втори състав не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Регионална дирекция „Социално подпомага-не“ - Пловдив не изразява становище по жалбата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII със­тав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоя­щото производство доказателства, намира за установено следно­то.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгле­дана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения.

С експертно решение №3565 от заседание №151/17.09.2018г. на Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, при преосвидетелстване на Г. Г.А., след извършен преглед, е извършена оценка на рабо­то­способността, като е определена 40% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от две години/до 01.09.2020г./ с дата на инвалидизирането 05.07. 2017г. За да достигне до този извод, съставът на ТЕЛК е приел за установено следното:

За ИБС – преден миокарден инфаркт – хр. Стадий – м.05.2017г. и дока­зана двуклонова коронарна болест, извършена поетапно ангиопластика и стен­тиране с добър ефект и постинфарктна КМПИ с надкамерна и кам. екс. от III кл. по ЛАУН, запазена ЛК функция и добри помпени показатели на фона на артериална хипертония от III ст. и СН II ФК пониха по ч.IV р.I т.2.1, следват се 40% ТНР.

За Ревм. полиартрит II рьо ст. серонагативен без функц. дефицит по ч.IX р.XXIII т.1.2 – 20% ТНР.

Краен процент ТНР 40%, определен за срок от две години по НМЕ 2017 и т.III на Приложение №2 от НМЕ и доп.03.08.2018г.

Недоволна от така постановеното ЕР, А. го е оспорила, по повод на което е образувано административно производство, приключило с ЕР №1382 от заседание №081/22.10.2019г. от Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по всички поводи.

Общата оценка на степента ТНР от 40 % е определена, както следва:

НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания:

В МЕД са отразени данни за добре контролирана Артериална хипертония от III стадий, сърдечна форма. Рисков фактор дислипидемия. ИБС – Инфаркт на миокарда в хроничен стадий – м.05.17г. Инванзивно доказана Двуклонова коронарна болест, разрешена чрез ПТСА и ДЕС на ЛАД. Последваща ПТСА, ЛСХ-ОМ1 с ДЕС. Представени са допълнително епикриза, ЕКГ и ехок от м.10. 18г., след освидетелстването в ТЕЛК, но на основание чл.45 ал.3 от ПУОРОМЕ, НЕЛК не се произнася по състояние, възникнало след освидетелстването в ТЕЛК. През м.09.18г. лицето е лекувано болнично по повод ОЛСН и е регист­риран ексудативен перикардит на фона на ендокринно заболяване на щитовид­ната жлеза. ЕКГ – Син. ритъм, инд. позиция, левокамерно обременяване, реполаризационни промени. Стрес тест с Добутамин от м.09.18г., с данни за вероятно ограничен коронарен резерв, ДП 13920. Лицето е насочено за СКАГ. Ехок от м.09.18г. с данни за леко дилатирано ляво предсърдие, левокамерна хипертрофия, много добри нормални помпени показатели. Запазена сегментна кинетика, лекостепенна митрална регургитация. Малка хронична перикардна реакция/на фона на ендокринно заболяване на щитовидната жлеза/. Диастолна ЛК дисфункция. Холтер данни за основен синусов ритъм, камерна екстра­систолия III клас по Лаун – полиморфни. Не са описани СТ динамични промени.

При освидетелстването в ТЕЛК е приет синдром на сърдечна недоста­тъчност от II ФК по НИХА.

По т.3а, Раздел VI, Част IV по Раздел II и във връзка с т.2.1, Раздел I, Част IV се определят 40% ТНР, предвид преживения миокарден инфаркт, но с успешно извършена реваскуларизация на два етапа при липса на сигурни данни за ограничен коронарен резерв след реваскуларизацията, при стрес тест.

За ритъмната патология и малка хронична перикардна реакция на фона на ендокринно заболяване на щитовидната жлеза, не се следва процент ТНР.

В СИ при клинични индикации, подлежи на контролна СКАГ.

От приложените в МЕД и в ЕР на ТЕЛК медицински документи:

1. Заболяването на щитовидната жлеза при лицето не е коментирано в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК съгласно чл.4 ПУОРОМЕ/18г. не се произнася.

2. Холецистектомия, осъществена 2014г. без функционални нарушения и усложнения – 0% ТНР, съгласно чл.63 ал.4 НМЕ/18г.

3. Серонегативен РА – множествена локализация, II рьо стадий, възприет в клинична обстановка от 2017г., без ФД от страна на ОДА/видно от ортопе­дична консултация в НЕЛК/ се следват 20% ТНР по ч.9, р.23, т.4.2 от НМЕ/18г.

НЕЛК по хирургични и ортопедични болести:

В ЕР на ТЕЛК от 17.09.2018г. е приета ф-ра II рьо стадий, серонегативен. При прегледа на лицето в ТЕЛК не е установен ОФД, обуславящ % ТНР по ч.I. В МЕД е приложена епикриза ИЗ №1878 от 04.03.2018г. на, е изведена Д: С-ние след скъсване на връзките на двете колена – оперирани. В МЕД няма прило­жена епикриза за оперативно лечение. Дв. гоартроза с неуточнена давност, всяко коляно има по 4 връзки, не е възможно при луксация на колената да се скъсат всички връзки.

В ЕР на ТЕЛК не е коментирано увреждането на двете колена. На осно­вание чл.4 ПУОРОМЕ, НЕЛК не се произнася по предварително неуточнени заболявания.

В заключение НЕЛК потвърждава ЕР по оценката и определя краен процент ТНР 40% в съответствие с т.III от Методиката за приложението на отпра­вните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ, изм. ДВ бр.64/03.08.2018г. Потвърждава и по СИ и ДИ.

Решението на НЕЛК е взето по документи на основание чл.50 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на меди­цинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ ДВ бр.34/2010г., изм. ДВ бр.62/2018г.

Това решение на НЕЛК е обжалвано пред настоящата инстанция и по този повод е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство към делото е приобщено меди­цинското експертно досие на Г.Г.А..

Във връзка с дадени на жалбоподателя указания, с оглед необхо­димостта от специални знания, е поискано да бъде допусната съдебно-меди­цинска експертиза, като с протоколно определение от 10.06.2020г. съдът е уважил доказателственото искане, допуснал е СМЕ с вещи лица кардиолог, орто­пед и ендокринолог, но с молба вх.№9347/24.06.2020г. по описа на съда, така направеното искане е оттеглено от процесуалния представител на жалбо­подателката адв. П., поради което и съдът е заличил допуснатата експер­тиза.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, съдът преценява законо­съобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Съгласно чл.142 ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на устните състезания.

На първо място, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в установената от чл.59 ал.2 АПК писмена форма, въз основа на нор­ма­тивно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл.103 ал.4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл.3 ал.2 от Наредбата да медицинската експертиза/НМЕ/ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести, определен съоб­разно водещата диагноза – „Стар инфаркт на миокарда“, в изпълнение на чл.49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ.

Във връзка с наведените в жалбата възражения досежно едновре­менното вписване, че в МЕД е приложена епикриза ИЗ №1878 от 04.03.2018г., а по-нататък в ЕР, че в МЕД няма приложена епикриза за оперативно лечение, следва да се посочи, че допуснатата техническа грешка по отношение на посочването, че е приложена епикриза, по никакъв начин не се отразява върху волеизявлението на административния орган, защото след преглед на МЕД се установява, че такава епикриза/ИЗ №1878 от 04.03.2018г./ не е налична, а и в случай, че лицето действително е пребивавало в лечебно заведение в този период/04.03.2018г./ няма пречка да представи цитираната епикриза, респ. да поиска същата да бъде събрана по съответния ред. Все в тази насока следва и да се посочи, че лицето няма как да не знае дали му е било проведено опе­ративно лечение или не, и в случай, че такова оперативно лечение е било про­ве­дено, няма пречка да представи съответните доказателства. Такива обаче не са представени нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство, въпреки дадените от съда нарочни указания в тази връзка.

Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат вклю­чени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател/чл.18 ал.3 ПУОРОМЕРКМЕ/.

Обжалваното решение е постановено и в съответствие с относимите мате­риално­правни разпоредби и при спазване на административнопроизводст­ве­ните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.101 ал.7 от ЗЗ, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработо­способност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена рабо­то­способност, потвърждаване на професионална болест, както и усло­вията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103 ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет.

В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза/в редакцията ДВ, бр.64 от 3.08.2018г., в сила от 3.08.2018г./, съгласно чийто чл.3 ал.1, експертизата на временната неработоспособност се извършва от леку­ващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни коми­сии/ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии/ТЕЛК/ и от Национал­ната експертна лекарска комисия/НЕЛК/, като относимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила са регламентирани в Глава Четвърта „Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане“.

Спорът по делото се концентрира относно оценката на трайно намалена работоспособност/ТНР/, като единствените възражения на жалбоподателя са във връзка с определения краен процент ТНР/40%/ при игнориране на забо­ляване на щитовидната жлеза и липса на коментар по отношение на конс­татирано увреждане на двете колена на лицето.

Ответникът пък, в своето писмено становище твърди, че крайният про­цент ТНР е изчислен съгласно редакцията на Методиката за прилагането на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съставляваща Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ/изм. ДВ, бр.64 от 2018г., в сила от 03.08.2018г., изм. и доп. ДВ, бр.46 от 2019г./, действала към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК №3565/17.09.2019г. Все в тази насока се посочва, че съгласно точка III от методиката, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на ТНР/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на ТНР/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреж­дания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. В случая заболяванията, които определят най-висок процент ТНР са миокарден инфаркт и артериална хипертония, за които съот­ветно се следват 40% ТНР, съгласно Част IV, Раздел VI, т.3а и Част IV, Раздел I, т.2.1 от Приложение №1 към чл.63 ал.1 НМЕ, а при лицето не са налице други заболявания, предполагащи по-висок процент ТНР.

Ето защо, следва да бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на чл.62 НМЕ/в относимата редакция ДВ, бр.64 от 3.08.2018г., в сила от 3.08.2018г./, предвид разпоредбата на §2 ПЗР към Постановление №139 на Министерския съвет от 6 юни 2019г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза/ДВ, бр.46 от 2019г., в сила от 11.06. 2019г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска доку­ментация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабора­торни и функционални изследвания.

Съгласно чл.63 ал.1 НМЕ/в същата редакция/ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съоб­разяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1. Предвидено е в ал.2 на същата разпоредба, че когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функ­ционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка. И най-сетне, съгласно ал.3, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2.

Съгласно т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ/в приложимата редакция/, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за забо­лявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното реше­ние.

При тази нормативна база/погрешно посочена в становището на ответ­ника, че е в редакцията ДВ, бр.46 от 2019г. в сила от 11.06.2019г./ е бил опре­делен и установеният % ТНР на Г.Г.А., а именно 40% ТНР, при което за водещата диагноза „Стар инфаркт на миокарда“ и устано­вените увреждания у жалбоподателката – „…добре контролирана Артериална хипертония от III стадий, сърдечна форма. Рисков фактор дислипидемия. ИБС – Инфаркт на миокарда в хроничен стадий – м.05.17г. Инванзивно доказана Двуклонова коронарна болест, разрешена чрез ПТСА и ДЕС на ЛАД. Последваща ПТСА, ЛСХ-ОМ1 с ДЕС. … ЕКГ – син. ритъм, инд. позиция, лево­камерно обременяване, реполаризационни промени. Стрес тест с Добута­мин от м.09.18г., с данни за вероятно ограничен коронарен резерв, ДП 13920. … Ехок от м.09.18г. с данни за леко дилатирано ляво предсърдие, лево­камерна хипертрофия, много добри, нормални помпени показатели. Запазена сегментна кинетика, лекостепенна митрална регургитация. Малка хро­нична перикардна реакция/на фона на ендокринно заболяване на щитовид­ната жлеза/. Диастолна ЛК дисфункция. Холтер данни за основен синусов ритъм, камерна екстрасистолия III клас по Лаун – полиморфни. Не са опи­сани СТ динамични промени …“ в Приложение № 1 към чл.63 ал.1 НМЕ е рег­ламентирано следното:

Част IV „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, процентът се определя в зависимост от: А/ степента на функционалния дефицит /функцио­налния клас/ФК/ на сърдечната недостатъчност/СН/; Б/ вида на заболяването – етиология, ход, протичане, стадий, еволюция, прогноза и т.н., съгласно Раздел VI „Артериална хипертония/АХ/“;

Раздел I „Органични сърдечни увреди“. Клапни дефекти – придобити и вродени; вродени сърдечни малформации; исхемична (коронарна) болест на сърцето; заболявания на ендокарда; заболявания на миокарда; заболявания на перикарда; хронична белодробно-сърдечна болест; хипертонична сърдечна болест и др.

т.2.1 - При прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет. При обичайни физически усилия се поя­вяват умора, задух, стенокардия. Патологична работна проба при 75 W/3 мин с диастолна дисфункция – 40 %.

Раздел II „Сърдечни вмешателства/без инвазивните диагностични мето­ди/, клапнопротезирани с механични или биологични протези; инфекциозен ендокардит след клапно протезиране; коригирани/оперирани или след интер­вентни процедури/ вродени сърдечни малформации; палиативно коригирани клапни дефекти без протезиране; състояние след аортокоронарен байпас; състояние след имплантиране на интракоронарен стент; състояние след перкутанна транслуменална коронарна ангиопластика/РТСА/; имплантиране на постоянен кардиостимулатор; състояние след резекция на сърдечна анев­ризма; състояние след хирургическо лечение по повод тумори на сърцето, състояние след трансплантация на сърце и др. Процентът се определя в зависимост от функционалния клас на сърдечната недостатъчност след интервенцията – по аналогия с раздел I, т.2-5, и от степенната изразеност на усложненията.

Раздел VI Артериална хипертония“/АХ/.

т.3а - при АХ от III стадий с прояви на симптоми на органно увреждане на един или повече от прицелните органи/процентът се определя в зависимост от степента на функционалния дефицит на прицелния/прицелните органи/: сърце – ангина пекторис; миокарден инфаркт; СН.

Или, от приложените по делото доказателства, се установява, че НЕЛК в съответствие именно с посочените специални изисквания на НМЕ и въз основа на установените миокарден инфаркт, но с успешно извършена реваскулариза­ция на два етапа и липса на сигурни данни за ограничен коронарен резерв след реваскуларизацията при стрес тест на лицето, е определил 40 % ТНР, който процент се установява и че е най-високият такъв, следващ се на освидетелст­ва­ното лице. Това е така, защото за следващото установено увреждане, а именно ревм. полиартрит II рьо ст. серонагативен без функц. дефицит по Част IX „Вътрешни болести“, Раздел XXIII „Заболявания на опорно-двигателния апарат“, съгласно т.4.2 за ревматоиден полиартрит втори рентгено-анатомичен стадий се следват 20% ТНР, точно колкото е и даденият процент от ТЕЛК и НЕЛК.

По отношение на останалите претендирани като налични заболявания, а именно заболяване на щитовидната жлеза и увреждане на двете колена, е необ­ходимо да се посочи, че с оглед липсата на предварително уточнени забо­ля­вания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи, същите не подлежат на обсъждане от НЕЛК на основание чл.4 ПУОРО­МЕРКМЕ. Ето защо и правилно и законосъобразно в ЕР на НЕЛК не са посо­чени отправни точки съгласно Приложение №1 към чл.63 ал.1 НМЕ, съответно не е определен и процент ТНР за тези заболявания.

Все в тази насока следва да се посочи и че правилно и законосъобразно в съответствие с приложимите разпоредби, в ЕР на НЕЛК е определен и краен процент ТНР, съгласно т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ.

За пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент т.III от Прило­жение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ е отменена, но на лицата, освидетелствани или преосвидетелствани от ТЕЛК в периода от 3 август 2018г. до влизането в сила на Постановление №139 на Министерския съвет от 6 юни 2019г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза/ДВ, бр.46 от 2019г., в сила от 11.06.2019г./, с §3 ПЗР на същото постановление, законодателят е предоставил право да подадат заявление-декларация за преосвидетелстване, извън случаите по чл.56 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ/обн., ДВ, бр.34 от 2010г.; изм. и доп., бр.5 и 41 от 2011г., бр.55 от 2014г., бр.96 от 2016г. и бр.62 от 2018г./ в едно­месечен срок от влизането в сила на това постановление. Т.е., в случай, че жалбоподателката е била недоволна от прилагането на т.III от Приложение №2 към чл.63 ал.3 НМЕ при определяне на крайния процент ТНР, е разполагала с възможността да подаде заявление-декларация в указания срок, но такова няма данни да е било сторено.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че ответникът в пълна мяра е отчел нормите на чл.50 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ и чл.62 НМЕ и се е произ­не­съл въз основа на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за степента на увреждане на предварително уточнените заболя­вания на лицето, в т.ч. и стадиите на тяхното развитие, което в конкретния случай е единственото относимо обстоятелство. Доказателства, които да под­ло­жат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство. Нещо повече, както вече се посочи, съдът е допуснал назначава­нето на СМЕ, от които специални знания жалбоподателката се е отказала.

За пълнота е необходимо да се посочи също така, че принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда.

При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в пра­во­то и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи, доказателствената тежест е свързана със задължението на съда да реши във всеки случай правния спор даже при пълна липса на доказателства дали релевантните за правото факти са се осъществили, или не. Изходът от това задължение при недоказване, каквото е налице в конкретния случай, е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило.

При това положение, твърдението на жалбоподателката за краен про­цент ТНР, различен от този, определен с оспореното ЕР на НЕЛК, остана недо­казано в съдебното производство.

По отношение на останалите факти, които са от значение за законо­съобразността на ЕР на НЕЛК, спор не се формира между страните, като конк­ретни възражения в тази посока нито се заявиха, нито се установиха по делото. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от административния орган.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно в обжал­ваното решение е прието, че са налице всички предпоставки за определяне именно на 40% ТНР на Г.А., поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г. А. *** срещу Експертно решение №1382 от заседание №081 от 22.10.2019г. на Национална експертна лекарска комисия Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, като НЕОСНОВАТЕЛ­НА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: