О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 247 22.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 69 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора
Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46,
чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11) против Решение № 3158/22.11.2019г.
постановено по гр.д. № 6123/2019г. по описа на РС Бургас, с което Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, е осъдена да заплати на И.П.Т., ЕГН **********,
сумата от 1 411,00 лв. (хиляда четиристотин и единадесет лв.),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 205,06 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през
периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
сумата от 162,13 лв. (сто шестдесет и два лв. и тринадесет ст.), представляваща
сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от изпадането в забава
за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 411,00 лв., считано от 29.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лв.), представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания,
че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за
МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на
Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2),
какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална
нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Чл. 31, ал. 3 от наредба
8121з-776/2016г. регламентирал при отчитане на броя часове време на
разположение, труд между 22,00 и 06,00 часа и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им
броят часове се посочва само в цяло число. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима
за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа
на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25
лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че
за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен
труд към
7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че
ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че
извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ
е приложима, след преизчисляване на
нощния труд се дължи възнаграждение в
увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната
смяна не превишавала законоустановената
продължителност. Цитира съдебна практика. Счита, че неоснователността на
главния иск влече и неоснователност на иска за присъждане на мораторна лихва по
чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на завеждане на исковата молба.
Моли да се отмени обжалваното решение и
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на И.Т.
чрез адв. Д. на 20.12.2019г. като в законния срок по чл. 263 ГПК не е постъпил
писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимиран страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище
в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм.
л. 11) против Решение № 3158/22.11.2019г. постановено по гр.д. № 6123/2019г. по
описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 69/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас
за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.02.2020 г. от 10,10
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.