№ 89
гр. Шумен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253600600011 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 47 / 05.11.2024 г. постановена по НОХД №
20233630201466/23 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Е. Р. Р.
за виновен в това, че на 19.11.2020 г. в с. ****, обл. Шумен, като управител и
представител на „***** 2016“ ЕООД с.****, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – сеялка марка / модел „*******“, сериен номер „*******-
2017/015BG“, на стойност 11670 лева, собственост на „******“ ЕАД гр.София
и ЕИК *********, която владеел на основание договор за лизинг №
2517/25.09.2017 г., сключен между „******“ ЕАД гр.София и „***** 2016“
ЕООД с.****, общ.****, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК, във
вр. с чл.54, ал.1 от НК го осъдил и му наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Е. Р. Р. с ЕГН
********** да заплати направените деловодни разноски по сметка на ОД на
1
МВР Шумен в размер на 224,00 /двеста двадесет и четири/ лева и по сметка на
РС-Шумен в размер на 70,00 лв., както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/
лева при издаване на изпълнителен лист в полза на РС-Шумен.
Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд в
предвидения в закона срок е депозирана въззивна жалба от подсъдимия Е. Р.
Р., чрез упълномощения си защитник адв.Д.С. от ШАК. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на постановената присъда. Прави се искане за отмяна
на постановения акт и оправдаване на подсъдимия или алтернативно да се
намали размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание подсъдимият Е. Р. редовно призован, не се явява.
Упълномощения му защитник адв.С. поддържа жалбата и доразвива
изложените доводи. Излагат се доводи за наличие на гражданскоправни
отношения, породени от договор за лизинг между „***** 2016“ ЕООД и
„******“ ООД; липсва обективния елемент от деянието – своенето на вещта,
тъй като сеялката не е предоставена на свид.В. като обезщетение, а като
гаранция че подсъдимия ще заплати към „Агрикорп“ ЕООД дължима сума за
получена друга вещ- плуг. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и
постановяване на оправдателна такава или алтернативно същата да бъде
изменена, като бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура –Шумен намира жалбата за
процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Излага се
становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
доказано своенето на вещта от подсъдимия – въпреки неизпълнението на
договора за лизинг същия е отказал връщането на вещта на лизингодателя,
въпреки оправената му покана за връщането й и изпратеното уведомление за
прекратяване на договора; предал е същата в залог на трето лице и по този
начин е укрил информация за местонахождението на вещта от
лизингополучателя. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от
НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
2
Подсъдимият Е. Р. е управител на „***** 2016“ ЕООД с. ****. На
25.09.2017 г. в гр. София между „******“ ЕАД гр. София в качеството на
лизингодател, представлявано от И.М. и „***** 2016“ ЕООД с. ****, в
качеството на лизингополучател, представлявано от управителя му - подс. Р.,
бил сключен договор за лизинг № 2517. Предмет на договора за лизинг били
три движими вещи- 1 бр. колесен трактор, марка „MASSEY FERGUSON
MF6615 DYNA 6-ESSENTIAL, Е196023“, 1 бр. обръщателен навесен плуг,
марка „GOIZIN TAURUS 4+1 SBC“ и сеялка, марка „*******-2017/015 BG“.
Съобразно чл.1, ал.1 от договора лизингодателят се задължавал да предостави
за ползване срещу възнаграждение на лизингополучателя, а впоследствие при
условия, посочени в договора, на същия се давала възможност да придобие
предварително избрана и посочена от него селскостопанска техника.
Договорът бил сключен за срок от 49/четиридесет и девет/ месеца и влязъл в
сила на 26.09.2017г., когато по сметка на лизингодателя била преведена
първоначалната вноска и тази за застрахователните премии съобразно чл.5,
ал.2 от същия. Лизинговата стойност на техниката възлизала на 94 057,15
евро, без начислен ДДС и включвала месечните лизингови вноски, определени
в погасителен план /Приложение № 1 към договора - 49 на брой/. Съобразно
същия последната лизингова вноска била дължима на 30.10.2021 г. Съобразно
чл. 8, ал. 1 от договора за лизинг техниката обект на същия била собственост
на „******“ ЕАД гр. София за целия лизингов период, до изплащане на
общата лизингова стойност, в това число и придобивната стойност, както и на
всички останали дължими плащания по същия. В договора била предвидена и
опция търговското дружество „***** 2016“ ЕООД с. **** да придобие
собствеността върху вещите, предмет на същия след изтичането на
лизинговия период и изплащането на всички дължими плащания - чл.2, ал.2
от договора. Срокът, в който лизингополучателят следвало писмено да
уведоми лизингодателя, че желае да придобие собствеността върху вещите,
предмет на договора, бил не по-късно от пет работни дни, считано от падежа
на последната лизингова вноска. Ако лизингополучателят не проявявал
желание за придобиване, следвало в 10-дневен срок от изтичането на
петдневния, да върне лизинговите вещи. На 28.09.2017г. „******“ ЕАД гр.
София предали на „***** 2016“ ЕООД с. ****, представлявано от подсъдимия,
колесния трактор и сеялката, предмет на договора за лизинг № 2517/2017 г., а
на 09.10.2017 г. - обръщателния плуг. Подс. Р. в качеството си на управител на
3
„***** 2016“ ЕООД с. **** лично приел на 28.09.2017 г. сеялката и колесния
трактор, а по-късно- на 09.10.2017 г. и обръщателния плуг и съответно
започнал да изпълнява задълженията си по посочения по-горе лизингов
договор. Този процес продължил до лятото на 2019 г., когато на 16.08.2019 г.
„******“ ЕАД гр. София изпратили покана за доброволно плащане на
дължими суми, с което подс. Р. бил поканен да заплати забавените по договор
за финансов лизинг № 2517/25.09.2017 г. общо три лизингови вноски в размер
на 24 267,93 лв., една лизингова вноска частично в размер на 103,01 лв.,
неустойка в размер на 2194,70 лв. и застраховка в размер на 648,72 лв., или
общо в размер на 27 214,36 лв. Тъй като подсъдимия не се отзовал на поканата
за доброволно изпълнение, на 11.09.2019 г. лизингодателят съставил
уведомление за разваляне на договор № 2517/2017 г., което било изпратено до
„***** 2016“ ЕООД. Подс. Р. отговорил на уведомлението с молба, в която
изразил желание лизингодателят да оттегли изявлението си за разваляне на
договора, както и изразил претенции за промяна на условията по договора за
лизинг в негова полза. По-късно през месец ноември 2019 г. подсъдимият
уведомил лизингодателят, че не считал договора за лизинг за прекратен и ако
се предприемели действия по изземването на техниката, то същите биха били
осъществявали състав на престъплението самоуправство. В същото време
подс.Р. не изпълнявал задълженията си и по друг договор за лизинг, сключен
от същия още през 2014г., когато бил регистриран като земеделски
производител, а именно договор за продажба на лизинг, сключен на 19.11.2014
г. в гр. Разград между „Агрикорп“ ЕООД гр. Разград, представлявано от свид.
В.В., в качеството му лизингодател и Е. Р., в качеството му на
лизингополучател. Предмет и на този договор за лизинг била селскостопанска
техника - плуг. Съобразно същия подсъдимият следвало да изплаща лизингови
вноски до 30.10.2015 г., но тъй като очевидно Р. не бил изряден, В. провел
множество разговори с подсъдимия, в хода на които последния обещавал, че
ще заплати дължимите суми. Непосредствено преди 19.11.2020 г. свид В.
отново разговарял с Р. за неплащането на лизинговите вноски, като именно
тогава подсъдимият му предложил да му даде сеялката, предмет на договора
за лизинг № 2517/25.09.2017г. като обезщетение за неплатени задължения,
като го уверил, че сеялката е негова собственост. Двамата се договорили, че
ако подс.Р. заплати задълженията си към „Агрикорп“ ЕООД гр. Разград, В. да
му върне сеялката. Предаването на вещта се осъществило на 19.11.2020 г. в с.
4
****, обл. Шумен, като синът на подсъдимия - свид. Дж. Р., я предал на
служителите на „Агрикорп“ ЕООД - свидетелите Н.Б. и С.А.. Предаването на
сеялката, марка „*******-2017/015BG, било обективирано с приемо-
предавателен протокол, който бил съставен в гр. Разград и подписан от св. В.
там. След като вещта била натоварена на превозно средство в с. ****, под
името на подс. Р., се подписал сина му. В него изрично било вписано, че
машината се предавала доброволно като обезщетение за неплатени
задължения по договор за лизинг от 19.11.2014г. За предаването на сеялката
като обезщетение за неплатени задължения на св. В., търговско дружество
„******“ ЕАД въобще не било уведомено от страна подсъдимия. На
05.05.2021 г. лизингодателят депозирал пред Арбитражен съд при Българската
търговско-промишлена палата-София искова молба срещу „***** 2016“ ЕООД
с. ****, като с решение от 27.10.2021 г. посоченото дружество било осъдено да
предаде на „******“ ЕАД гр. София сеялка, марка „*******-2017/015BG“.
Решението било окончателно и задължително за страните. След предаването
на сеялката на свид. В., подсъдимия продължавал да не заплаща задължението
си по договор за лизинг, сключен с „Агрикорп“ ЕООД, като през месец
септември 2022 г. подсъдимия заявил на В., че нямал възможност да заплати
задълженията си по договора за лизинг от 2014 г., поради което помолил В. да
му съдейства при продажба на сеялката. Последният обаче отказал, тъй като
сеялката нямала документи за собственост. Тогава Р. му обяснил, че ще уреди
въпроса със собствеността като издаде фактура, което сторил. Изпратил
фактурата на свид. В. чрез „Вайбър“, но последният отказал да я приеме. На
12.12.2022 г. В. предал доброволно на служител на МВР сеялката, марка
„*******-2017/015BG, която била приобщена като веществено доказателство
по делото. От заключението на приетата без възражение от страните съдебно-
икономическа експертиза се установява, че стойността на сеялка, марка
„*******-2017/015BG“, към 19.11.2020 г. е възлизала на 11 670 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз
основа на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание - Дж. Р.,
Т.Ю., В.В., Н.Б., С.А. Д.П., заключенията по назначените в досъдебната фаза
съдебно-икономически експертизи, както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
тези представени в съдебно заседание.
5
По отношение доводите на защитата: излагат се доводи за наличие на
гражданско- правни отношения, породени от договор за лизинг между „*****
2016“ ЕООД и „******“ ООД; както и липса на обективния елемент от
деянието – своенето на вещта, тъй като сеялката не е предоставена на свид.В.
като обезщетение, а като гаранция, че подсъдимият ще заплати към
„Агрикорп“ ЕООД дължима сума за получена друга вещ- плуг.
Съдът намира така изложените доводи за неоснователни по следните
съображения: наличието на гражданско- правни отношения между „*****
2016“ ЕООД и „******“ ООД относно вещта, предмет на деянието, не
изключва наказателната отговорност на дееца при извършване на
присвоителни действия с нея. В конкретния казус от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. В.В. се установява, че
подсъдимият като земеделски производител е бил страна по договор за лизинг
от 19.11.2014 г., по който имал забавяния на лизинговите вноски. Предаването
на сеялката, предмет на обвинението, е именно във връзка с неизпълнението
по посочения лизингов договор. По делото като писмено доказателство е
приобщен приемо-предавателен протокол със страни ЗП „Е. Р. Р.“ и
„АГРИКОРП“ ЕООД от 19.11.2020 г. , в който е посочено изрично, че
„машината се дава доброволно, като обезщетение за неплатени задължения
по договор за лизинг от 19.11.2014 г.“ По делото са налични гласни
доказателства, че протокола е подписан от свид. Джунейт Р., син на
подсъдимия и със съгласието на последния. Своенето на посочената вещ от
страна на подсъдимия се доказва и от изпратената от него по мобилното
приложение „Вайбър“ на свид.В. проформа фактура № **********/07.10.2022
г. за продажба на есенна сеялка от доставчик „***** 2016“ ЕООД, с управител
подсъдимия Е. Р. и получател „АГРИКОРП“ ЕООД, с управител свид.В.В.. От
приложените по делото писмени доказателства - договор за лизинг №2527 от
25.09.2017 г. между „******“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и „*****
2016“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател и уведомление за
разваляне на лизингов договор №2517/2017 г. се установява, че посочения
договор е развален, считано от 26.09.2019 г., поради виновно неизпълнение от
страна на лизингополучателя „***** 2016“ ЕООД. Уведомлението за
разваляне на посочения лизингов договор е изпратено до лизингополучателя
и е получено на 12.09.2019 г. от свид. Севджан Р., съпруга на подсъдимия Е. Р..
По делото са представени писмени доказателства, че „***** 2016“ ЕООД е
6
направил предложение за подписване на споразумение с лизингополучателя за
дължимите по договора за лизинг суми, което не е финализирано. От
събраните по делото доказателства се установява, че посочения договор за
лизинг е развален от страна на лизингодателя, поради което и вещите, предмет
на посочения договор подлежат на връщане. Съгласно чл.11, ал.2, т.14 от
договора за лизинг лизингополучателя следва да предаде техниката на
„отговорно пазене“ на представител на лизингодателя в срок до 3 /три/
работни дни след получаване на писмено предизвестие от лизингодателя,
когато последния прекрати или развали договора. Разпоредителните действия
на подс.Е. Р. със сеялката, предмет на посочения договор, предаването й във
владението на друго на лице с цел обезщетение за негови задължения по друг
договор за лизинг, покриват обективния признак на деянието по чл.206, ал.1
от НК – своенето на вещта. Същото е противозаконно, тъй като посочената
вещ не е негова лична собственост, не е собственост и на управляваното от
него търговско дружество „***** 2016“ ЕООД. Подсъдимият е имал
предоставено от лизингодателя право да владее посочената вещ на основание
сключен договор за лизинг, което е отпаднало с развалянето на договора.
Подсъдимият е продължил да осъществява владение върху вещта, видно от
извършваните от него разпоредителни действия с нея.
Съдът намира за неоснователен довода на защитата, че предоставянето
на сеялката не е с цел обезщетяващ, а с гарантиращ ефект, поради което
деянието е несъставомерно по чл.216, ал.1 от НК. В конкретния казус от
значение за съставомерността на деянието е факта на предоставянето на вещта
в владението на трето лице, независимо от основанието за това –
обезщетяване или гаранция. Като се отчетат обстоятелствата, че подсъдимият
е имал знанието, че договора за лизинг на вещта е развален, както и че
лизингодателят е изпратил покана за връщането й, съдът намира, че самото
предаване на сеялката на трето лице е осъществяване на присвоителните
действия от страна на дееца.
По изложените съображения съдът намира, че искането за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен следва да се остави без уважение.
ШОС като се запозна с материалите по делото намира за правилни и
законосъобразни изводите на ШРС по отношение на съставомерността на
7
извършеното от подсъдимия деяние. Настоящият съдебен състав счита, че от
субективна и обективна страна деянието на подсъдимия по чл.206, ал.1 от НК
е доказано. Като е обсъдил събраните по делото доказателства,
първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната
съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и
законосъобразни изводите на районния съд, както по отношение установената
фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието.
По делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод за
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. От първоинстанционния съд е отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, както
и липсата на отегчаващи отговорността такива. Поради което правилно съдът
е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, като е наложил
минималния размер на санкцията, предвидена в закона за деянието по чл.206,
ал.1 от НК. Наложеното от първоинстанционният съд наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година е справедливо по размер и ще повлияе
предупредително върху подсъдимия и другите членове на обществото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
намаляване на размера на наложеното наказание на подсъдимия Е. Р..
Правилно от първоинстанционния съд са отчетени и материално-правните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, като изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
При въззивната проверка не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила в хода на производството пред първата съдебна
инстанция, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт.
Присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да
се потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47 / 05.11.2024 г. постановена по НОХД
№ 20233630201466 / 2023 г. по описа на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
8
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9