Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.10.2018 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и шести
септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13472 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” от
ГПК вр. чл.
422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от *****ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***,
п. к. 1527, с която претендира
да бъде прието
за установено по отношение на
Н.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, че
съществува част от присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 6680/2018г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 1292,67 лв. (хиляда
двеста деветдесет и два лева и шестдесет
и седем стотинки), представляваща главница, дължима по Договор
за стоков кредит № 275708 от 06.07.2017г., сключен между длъжника
Н.М.С. и „*****, което задължение
е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 29.09.2017г. в полза н. „*****ООД;
сумата от 302,80 лв. (триста
и два лева и осемдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 25.07.2017г. до
09.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018 г. – датата на депозиране на заявлението
в съда, до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в
заповедното производство.
В исковата молба се сочи, че
на 06.07.2017г между
„***** и Н.М.С. бил сключен договор за кредит
№
275708, съгласно
който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на
1297,67лв. за срок от 24 мес. За
ползваната сума била начислена договорна лихва в размер на 566,30лв. при ГПР
47,69%. Уговорено било сумата да бъде върната на 23 равни анюитетни
вноски по 78,81 лв., дължими до 25-то число на всеки месец до 06.2019г. и една от
46,34 лв. с падеж 07.2019г. По силата на Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017г. „***** прехвърлил в полза на „Агенция
за контрол и просрочени задължения“ ООД, цялото непогасено вземане по
договора за заем, което право било изрично предвидено в т. 16 от ОУ към него. Поради неплащане на изискуеми вноски на уговорения падеж
цялото вземане по кредита било обявено за предсрочно изискуемо на осн. чл. 12.1 от ОУ към договора за заем на 28.02.2018г. За извършеното прехвърляне на вземането, ответникът се уведомява с приложено
към исковата молба писмо.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с който оспорва иска. Сочи, че ответникът не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането
съобразно чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Оспорва наличието на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на непадежиралото вземане по договора за
кредит.
С определение от 30.05.2019г.
е допуснато на осн. чл. 218 от ГПК встъпване в производството н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ЕИК *****, като трето лице - помагач на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6680/2018г. на ВРС се установява, че в полза н. *****ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
длъжник Н.М.С..
От писмените доказателства - копия от договор
за стоков кредит № 275708 от 06.07.2017г., ведно с погасителен план и общи условия; фактура № *****т
06.07.2017г.; рамков договор
за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.09.2017г. между ,,*****, ЕИК *****“ ООД, ЕИК
*****4 с приложение към него и потвърждение за сключената цесия;
уведомление за цесия; договор за продажба
и прехвърляния на вземания /цесия/
Д-19-00108/03.05.2019г.; препис извлечение
от електронно Приложение № 1 към договора и потвърждение за сключена *****., се установява, че: на 06.07.2017г. между Н.М.С.
и ,,*****, ЕИК ***** бил сключен договор за заем № 275708 относно парична сума
в размер на 1297,67лв. за срок от 24 мес. За
ползваната сума била уговорена договорна лихва в размер на 566,30лв. при ГПР
47,69%. Уговорено било заемът да бъде върнат на 23 равни анюитетни
вноски по 78,81 лв., дължими до 25-то число на всеки месец до 06.2019г. и една от
46,34 лв. с падеж 07.2019г. С договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 29.09.2017г. и приложение № 1
към него „***** прехвърлил в полза на „*****цялото непогасено вземане по договора за заем в размер на 1292,67 лв- главница, 302,80 лв. – договорна лихва, 7,65 лв. –
лихва за забава /неустойка/. На
03.05.2019г. *****“ ООД, ЕИК *****4 продало н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***** вземането по договора за заем в размер на 1292,67 лв- главница, 302,80 лв. –
договорна лихва, 564,35 лв. – лихва за забава /неустойка/
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо
от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото
правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право,
а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на установено
от ищеца наличие на валидна
договорна връзка между ответника и третото лице – цедент, по силата на
договор за потребителски кредит, по която заемодателят е изправна страна и от която
е възникнало задължение на ответника за
заплащане на претендираните суми, които са били обявени за предсрочно изискуеми; размера на договорната
лихва, неустойка, такси и претендираното обезщетение за забава – главница върху която се
изчислява, размер на лихвен процент,
период; валиден договр за цесия между заемодателя и ищеца, извършеното по реда на
чл. 99 ЗЗД уведомяване
на длъжника за извършената цесия, респ. ответникът следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.
В случая ищецът се позовава на
обявена предсрочна изискуемост. Такава не е налице, тъй като въпреки противните
уговорки, за обявяването й заемателят следва да е бил
уведомен – т.
18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Въпреки липсата на надлежно обявена предсрочна
изискуемост към момента на депозиране на процесното
заявление по чл. 410 ГПК, към датата на приключване на съдебното дирене по
предявения иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК процесното вземането
е изискуемо, тъй като е настъпил падежа и на последната уговорена погасителна
вноска – 06.07.2019г., което обстоятелство следва да се вземе предвид съобразно
чл. 235 ал. 3 ГПК.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права
(вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение – занапред
кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария
кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата
на сключения между тях договор. Договорът за
цесия по
своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това следва, че законът не
предвижда като предпоставка за действителността му изискване за специална
форма, в която да бъде изразено съгласието
на страните по договора или
установяването на извършени престации по него /за
разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден
– арг. чл.
100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на основание
и съгласие, които са налице в случая.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР №
142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено
от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено с
получаването на преписа от исковата
молба с приложения към нея договор
за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на
ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
Съдът не споделя становището, че горните доводи са
неприложими при наличие на назначено особено процесуално представителство по
реда на л.47, ал.6 ГПК вр. чл.47, ал.5 вр. с ал.1 ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални
действия, извън тези, за които
е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 от ГПК, и съответно той се явява
и надлежен адресат на всички твърдения,
наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички
книжа по делото на ответника
е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици /в този смисъл е Решение
№ 198/18.01.19г. по т.д.№193/18г. на ВКС, решение по в.гр.д. № 1123 / 2019г. на ВОС и др./.
Въз основа на гореизложените доводи, искът следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът
следва На основание чл. 78
ал.1 от ГПК да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според доказателствата за реалното им извършване
- вносни бележки за държавни
такси /69,20лв./, депозит за
особен представител /250 лв./ и адвокатско възнаграждение /360 лв. с ДДС/, са в общ размер от 679,20 лв. Следва
да се присъдят и разноските по заповедното производство, които съобразно
заповедта за изпълнение са в размер на 75,85 лева, съразмерно на предявената
част от вземането с иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК -
74,45лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните *****ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***,
п. к. 1527 и Н.М.С. с
ЕГН **********, с адрес: ***,
че съществува ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО присъдено
с издадената по ч.гр.д. № 6680/2018г. на
ВРС заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 1292,67 лв. (хиляда двеста
деветдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща главница, дължима по Договор
за стоков кредит № 275708 от 06.07.2017г., сключен между длъжника
Н.М.С. и „*****, което задължение
е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 29.09.2017г. в полза н. „*****ООД; и
сумата от 302,80 лв. (триста и два лева и осемдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
25.07.2017г. до
09.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2018г.
– датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Н.М.С. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. *****ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***,
п. к. 1527 сумата от 679,20 лева,
представляващи разноски по настоящото дело и 74,45 лева разноски по ч.гр.д. №
6680/2018г. по
описа на ВРС.
Решението е постановено при
участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *****, като трето
лице - помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: