№ 352
гр. гр. Добрич, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500701 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от С.
И. Т. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Добричка в качеството му на длъжник
срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция,обективиран в
разпореждане от 11.08.2022 г. по изп.д.№2012**0400547 по описа на ЧСИ Л.
Т. с район на действие ДОС.Изложени са доводи,че изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила перемпция още на 05.06.2014
г.,на която дата били изтекли две години от последното валидно
изпълнително действие на ЧСИ /наложен на 05.06.2012 г. запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя/.Извършените впоследствие
действия на ЧСИ били без процесуална стойност и незаконосъобразни като
осъществени по прекратено изпълнително производство.Настоява се за
отмяна на атакуваното разпореждане.
Взискателят „***“ ЕООД-гр.София изразява в писмени възражения
становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без
уважение.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен
1
съд установи следното:
За обжалваното разпореждане от 11.08.2022 г. длъжникът по
изпълнението С. И. Т. е уведомен с нарочно съобщение,връчено му чрез
неговия пълномощник адв.Г. Г. на 15.08.2022 г.Жалба вх.№31584/22.08.2022
г. по описа на ЧСИ Л.Т. е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен
срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 29.08.2022 г.Същата изхожда от
активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт
на ЧСИ от категорията по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК,а именно отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение,подлежащ на обжалване
от длъжника.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№2012**0400547 по описа на ЧСИ Л. Т. с район на действие ДОС е
образувано по повод изпълнителен лист №4919/17.11.2011 г.,издаден по
ч.гр.д.№4919/2011 г. на Добричкия районен съд,съгласно който С. И. Т. е
осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-
гр.София сума от 2 763,31 лв-главница по договор за потребителски кредит от
10.10.2008 г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от
12.10.2011 г.,до окончателното й изплащане;сума от 1 421,06 лв-
възнаградителна лихва;сума от 654,82 лв-мораторна лихва,респ. разноски по
делото.Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-гр.София на 23.03.2012 г.Взискателят е
възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,вкл. правото да
проучва имущественото състояние на длъжника и да определя начина на
изпълнение,като предприема по свое усмотрение различни способи за
принудително изпълнение.Още на 23.03.2012 г. ЧСИ е разпоредил налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,получавано от „***“
ООД-с.С.,общ.Добричка.Запорното съобщение е с изх.№18423/05.06.2012
г.,като запорът е наложен спрямо третото задължено лице с получаване на
запорното съобщение от работодателя на 11.06.2012 г. /чл.450 ал.3 от
ГПК/.По този запор се констатират периодични постъпления на суми от
трудовото възнаграждение на длъжника,превеждани от работодателя по
сметка на ЧСИ,без продължително прекъсване между отделните преводи през
периода 11.07.2012 г.-24.02.2016 г. /виж поставените на гърба на
изпълнителния лист печати с отбелязвания за получени и изплатени
суми/.Касае се за приложен изпълнителен способ с продължително
2
действие,по който изпълнението се осъществява периодично /в случая през
периоди от месеци/,като способът по естеството си включва множество
изпълнителни действия,свързани с многократни плащания от третото
задължено лице.Следователно през периода от образуване на изпълнителното
дело на 23.03.2012 г. до 24.02.2016 г. няма времеви отрязък от две и повече
години,през който да не са предприемани изпълнителни действия и да не е
осъществявано принудително изпълнение спрямо длъжника Т..Няма такъв
пасивен период от две години и след датата 24.02.2016 г.Със запорно
съобщение изх.№15990/06.04.2017 г.,получено от третото лице на 10.04.2017
г.,е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка Пиреос
България“ АД-гр.София,като запорът не е отменен от ЧСИ,т.е. способът на
принудително изпълнение е все още действащ и при евентуално постъпление
на суми в сметки на длъжника във всеки момент може да бъде приведен в
реално изпълнение.Със запорно съобщение изх.№16747/08.05.2018 г. е
извършен опит за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника,получавано от новия му работодател „***“ ЕООД-гр.София.Това
съобщение не е получено от работодателя-пратката е върната на ЧСИ като
непотърсена.От писмо на работодателя вх.№32469/17.07.2019 г. е видно,че
същият е получил ново запорно съобщение изх.№23609/28.06.2019 г. най-
късно на 08.07.2019 г.,на която дата е изготвено горното писмо.През периода
10.04.2017 г.-08.07.2019 г. е имало действащ и неотменен способ на
принудително изпълнение-запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка
Пиреос България“ АД-гр.София.След датата 08.07.2019 г. със сигурност е
задействан и още един способ-запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника,който не е отменен и до настоящия момент.Работодателят в писмо
вх.№32469/17.07.2019 г. е посочил,че ще извършва удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника в бъдеще,ако размерът му надвиши
несеквестируемия минимум.Видно от справката на лист 23 от делото на
ДОС,трудовото правоотношение между последния работодател и длъжника
не е прекратено и към настоящия момент,т.е. изпълнителният способ във
всеки последващ момент може да бъде активиран.С молба вх.
№44515/15.12.2020 г. е поискано конституиране на нов взискател на мястото
на първоначалния взискател,а именно на „***“ ЕООД-гр.София като частен
правоприемник по договор за цесия от 13.07.2020 г.С разпореждане на ЧСИ
от 15.12.2020 г. на основание чл.429 от ГПК „***“ ЕООД-гр.София е
3
конституирано като взискател по делото.По искане на последния веднага е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД-
гр.София /запорно съобщение изх.№25373/21.06.2021 г.,получено от банката
на 01.07.2021 г./.Насрочен е и опис на движими вещи в дома на длъжника на
06.08.2021 г.,който не е извършен.
Длъжникът С. И. Т. е поискал прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпила перемпция с молба вх.№30166/11.08.2022 г.В
отговор на молбата ЧСИ е постановил разпореждане от 11.08.2022 г.,с което я
оставя без уважение.За да са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
за прекратяване на изпълнението,следва взискателят да не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и такива
да не са извършени.Тези две години на пасивно поведение на взискателя
следва непосредствено да предхождат депозирането на молбата на длъжника
за прекратяване на изпълнението на посоченото основание,т.е. в случая
следва да не са поискани от взискателя и предприети изпълнителни действия
в рамките на периода 11.08.2020 г.-11.08.2022 г.В този период обаче се
констатира активност на взискателя по процесното изпълнително дело.След
конституиране на 15.12.2020 г. на новия взискател „***“ ЕООД-гр.София
ЧСИ по негово искане е наложил запора върху банкова сметка на длъжника в
„Юробанк България“ АД-гр.София /запорно съобщение изх.
№25373/21.06.2021 г.,получено от банката на 01.07.2021 г./.Считано от това
последно извършено валидно изпълнително действие към датата 11.08.2022 г.
е изтекъл период от една година един месец и 10 дни.Дори и след 01.07.2021
г. да не са предприети никакви изпълнителни действия до настоящия
момент,то отново не е налице период от две години на бездействие на
взискателя /този период би изтекъл на 01.07.2023 г./.През целия период
11.08.2020 г.-11.08.2022 г. обаче са били действащи и други изпълнителни
способи,характеризиращи се с периодичност на евентуалните парични
постъпления по тях,а именно неотменените запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника и върху банкови сметки на същия в „Банка
Пиреос България“ АД-гр.София.Така очевидно през последните две години
няма период,през който да не са предприети или да не са действащи вече
предприети изпълнителни способи.Основанието по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство не е налице.
Напълно е ирелевантно наличието на предходни периоди от две години
4
на бездействие на взискателя преди 11.08.2020 г.Въпреки евентуално
настъпила перемпция през периода 23.03.2012-11.08.2020 г. последващите
/след настъпването й/ изпълнителни действия по налагане на запори не са
опорочени.Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ,след като перемпцията е настъпила,съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания способ,тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е,че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело под друг
номер,тъй като старото е прекратено по право.Необразуването обаче на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора,нито ползва или вреди на
длъжника.То може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител,доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделно дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела /така решение
№37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна,поради
което следва да я остави без уважение.
Разноски не са претендирани от страните и такива не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от С. И. Т. с ЕГН ********** от
с.С.,общ.Добричка,обл.Добрич,ул.“*** в качеството му на длъжник срещу
отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция,обективиран в разпореждане от
11.08.2022 г. по изп.д.№2012**0400547 по описа на ЧСИ Л. Т. рег.№** на
КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6