Определение по дело №237/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 320
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20222200500237
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
гр. Сливен, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500237 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от СТ. К. П. чрез пълномощника адв. Д.
Н. от САК против протоколно определение от проведено на 23.03.2022г. открито
съдебно заседание по гр.д.№4082/2021г. на СлРС, с което на основание чл.238, ал.2,
предл. първо от ГПК е прекратено производството по делото и на ответника са
присъдени разноски.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
постановено при нарушаване на процесуалните и материалните правила. Първо
посочва, че от самото съобщение не ставало ясно прекратено ли е производството или
е постановено неприсъствено решение, тъй като самият акт не му бил връчен. Заявява,
че нето той, нито пълномощникът му е получавал призовка за съдебно заседание след
26.01.2022г., за което пълномощникът му подал молба за отлагане, поради служебни
ангажименти. Посочва, че със съобщение от 18.02.2022г. бил уведомен за
задължението да се яви пред съда за следващото с.з., на което датата не била посочена.
Със съобщение от 13.04.2022г., без приложен към него акт, бил уведомен за
прекратяване на съдебното производство на основание чл.238, ал.2, пр.1 от ГПК. С
невръчването на съдебните актове и призовките за съдебните заседания, счита, че е
налице грубо нарушаване на процесуалните му права. Посочва, че нито той, нито
процесуалният му представител били призовани по надлежния ред, нито м е връчван
какъвто и да е съдебен акт, извън посочените съобщения. Моли съда да отмени акта за
прекратяване на производството и да върне делото на районния съд за продължаване
1
на съдебния процес.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – ответницата в
първоинстанционното производство Н. Н. П., която в законоустановения срок чрез
пълномощника адв. К. е представила отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и
моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че съдът давал възможност на ищеца за
лично явяване и изслушване по процедурата по чл.143 от ГПК. Неявяването на ищеца
и явното му дезинтересиране от хода и приключването на процеса мотивирал съда да
постанови обжалваното определение за прекратяване на производството.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с предявен от СТ. К. П. против Н. Н. П. иск
по чл.127, ал.2 от СК за определяне на режим на лични контакти между него, в
качеството му на баща и малолетните деца М. П.а и Р. П.а, които се отглеждали от
майката – ответницата Н.П..
По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата Н. Н.
П..
С определение №2111 от 02.12.2021г. по гр.д. №4082/2021г. СлРС на основание
чл.140 от ГПК е приел и приложил като доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора документи и е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 26.01.2022г. от 09,30ч. Разпоредил е връчване на препис от
отговора на исковата молба, подаден от ответника на ищцовото дружество. Уведомена
е ДСП – Сливен за изразяване на становище или представяне на социален доклад.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Твърдица.
Призовката за насроченото открито съдебно заседание е връчена на ищеца на
22.12.2021г. чрез адв. Н.. С призовката е връчен препис от отговора, подаден от
ответника и определението от 02.12.2021г. /нарочно отбелязване има направено в
призовката/.
На 18.01.2022г. по делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца П. -
адв. Н., която моли да бъде извинена за отсъствието си от с.з. на 26.01.2022г., поради
служебна ангажираност и моли насрочване на съдебно заседание за дата, извън
посочените от нея в молбата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.01.2022г. от 09,30
часа ищецът не се явил лично. Не се явил и процесуалният му представител.
Ответницата се явила лично и с пълномощник адв. К.. След даване ход на делото,
съдът пристъпил към изясняване на фактическата страна на спора, при което
ответницата направила искане за отлагане на делото с възможност страните да се
споразумеят. Съдът приел, че следва да отложи делото и да даде възможност на
2
страните за провеждане на преговори с цел постигане на съдебна спогодба, като
изрично е посочил, че съобразява новата дата на съдебно заседание с датите, посочени
от адв. Н. в молбата й. Съдебното заседание било насрочено за 17.02.2022г., като за
ищеца е отбелязано редовно призоваване при условията на чл.56, ал.2 от ГПК.
В проведеното на 17.02.2022г. открито съдебно заседание ищецът и
пълномощникът му не се явили. Ответницата се явила лично и с адв. К.. Съдът дал ход
на делото и отново пристъпил към изясняване на фактическата страна на спора. Съдът
приел, че за разрешаване на предварителните въпроси в процедурата по чл.143 от ГПК
е необходимо да бъдат поставени на ищеца въпроси за изясняване на фактите по
делото в процедурата по чл.145 от ГПК, поради което задължил ищеца да се яви лично
в следващото съдебно заседание за обсъждане и решаване на предварителните въпроси
в процедурата по чл.143 от ГПК за изясняване на факти по делото в процедура по
чл.145 от ГПК. Делото било отложено и насрочено за открито съдебно заседание за
23.03.2022г., за което ищецът се считал редовно призован при условията на чл.56, ал.2
от ГПК.
На ищеца П. било изпратено съобщение за задължението му за лично явяване в
с.з. В съобщението няма посочена дата на с.з. Съобщението е получено от адв. Н. на
24.02.2022г.
Молба, становище и др. под. по делото не е постъпвала от страна на ищеца и
пълномощника му.
В проведеното на 23.03.2022г. открито съдебно заседание ищецът и
пълномощникът му не се явили. Ответницата се явила лично и с адв. К.. Съдът дал ход
на делото и отново пристъпил към изясняване на фактическата страна на спора.
Процесуалният представител на ответницата - адв. К. направил нарочно искане за
прекратяване на производството и присъждане на направените разноски, поради явна
незаинтересованост от страна на ищеца.
С обжалваното протоколно определение от 23.03.2022г. СлРС, като е намерил,
че са налице условията на чл.238, ал.2, предл. първо от ГПК е прекратил
производството по гр.д. №4082/2021г. по описа на СлРС и е присъдил на ответника
направените по делото разноски в размер на 400лв.
Съобщение за прекратяване на производството на основание чл.238, ал.2,
предл.1 от ГПК и за осъждането за разноски е връчено на СТ. К. П. чрез адв. Н. на
13.04.2022г.
Частната жалба против него е подадена на 20.04.2022г.
Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице,
имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
Безспорно, към момента на постановяване на обжалваното определение
първоинстанционното производство се е намирало във фазата на провеждане на първо
по делото открито съдебно заседание. Съдът е отложил два пъти това заседание, за да
даде възможност на страните да се споразумеят, както и да бъдат решени
предварителните въпроси по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК, а след това и фактите по
делото по реда на чл.145, ал.1 от ГПК. Следователно, до момента на постановяване на
обжалваното определение, районният съд не е извършил процедурата по чл.143 и
чл.145 от ГПК, не е изяснил фактическата страна на спора и не е изготвен доклад по
чл.146 от ГПК, т.е. делото се е намирало все още във фазата на първо съдебно
заседание по смисъла на чл.143, вр. с чл. 238 от ГПК.
За да възникнат процесуалните възможности за ответника в това първо по делото
о.с.з., визирани в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК е следвало да са налице следните
три предпоставки: неявяване на ищеца в първото открито съдебно заседание; да не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и не е взел становище по отговора
на исковата молба.
В случая, безспорно ищецът не се е явил лично, нито е бил представляван от
процесуалният си представител по пълномощие в нито едно от тези три открити
съдебни заседания. Проведеното на 23.03.2022г., с оглед посоченото, се явява пак
първо по смисъла на посочените разпоредби.
Само за първото с.з. за 26.01.2022г. по делото е налице молба от пълномощника
на ищеца – адв. Н. за нейното неявяване, но няма нарочно искане делото да се гледа в
нейно отсъствие и в отсъствието на ищеца, напротив направено е искане за отлагане за
дати, извън посочените в молбата. Именно поради този молба за отлагане /а не за
разглеждане в отсъствието на ищеца/, съдът с цел даване възможност за споразумение
между страните е отложил делото, като го е насрочил за дата, съобразена изрично с
ангажиментите на адв. Н..
За следващите две редовни съдебни заседания – на 17.02.2022г. и 23.03.2022г.,
ищецът и пълномощникът му не са се явили, не са подали молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие, нито са изразили становище по отговора на исковата молба.
Във връзка с възраженията в частната жалба за нередовно призоваване и
невръчване на призовки за съдебните заседания след 26.01.2022г., следва да се
отбележи, че съдът ги намира за неоснователни.
За съдебното заседание за 26.01.2022г. ищецът е редовно призован - призовката
му е връчена на 22.12.2021г. чрез адв. Н.. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК,
страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за
следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Именно, на основание
тази императивна разпоредба на закона, районният съд не е изпратил призовка на
ищеца и пълномощника му за следващите открити съдебни заседания, за които същият
4
е бил редовно уведомен на основание чл.56, ал.2 от ГПК, тъй като датите са обявени в
съдебно заседание. За ищеца е налице процесуално задължение да следи за хода на
производството, инициирано именно по негово искане. Ищецът и пълномощникът му
не са проявили необходимата процесуална активност да се информират за протичане
на заседанията, за които били редовно призовани. Не е налице активност и в момента,
когато ищецът е получил съобщение за задължението му за лично явяване в с.з. Дори и
датата да не е посочена в съобщението, то ищецът има процесуално задължение да
направи съответна справка и да следи за хода на производството. Следва да се
отбележи, че именно за защита на неговите интереси, съдът е отложил два пъти
първото по делото съдебно заседание, за да даде възможност на ищеца да се яви и да се
изяснят предварителните въпроси, фактите и да се реализира заявената възможност за
споразумение между страните. Съдът е поставил страните в равнопоставено
положение, но ищецът не е проявил необходимата процесуална активност и
заинтересованост, грижа за собствените си процесуални и материални права и
интереси.
Поради това съдът намира ,че не е налице твърдяното грубо нарушение на
процесуалните права на ищеца от страна на районния съд. Процедирането му е
правилно и законосъобразно.
С оглед неявяването на ищеца и на пълномощника в съдебно заседание, явяващо
се първо по делото по смисъла на чл.143 от ГПК, за което са били редовно призовани;
липсата на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и липсата на становище
по отговора на исковата молба, който безспорно, видно от отбелязването в призовката,
е връчен на ищеца, съдът намира, че са били налице трите предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК. Ответникът по иска се е възползвал от първата,
дадена му от законодателя процесуална възможност и е поискал изрично чрез
пълномощника си прекратяване на делото и присъждане на разноски.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички условия, визирани в
разпоредбата на чл.238, ал.2, предл.1 от ГПК и районният съд правилно и
законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№4082/2021г., като е присъдил на
ответника направените от него разноски. Обжалваният съдебен акт не страда от
посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и
законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от проведено на 23.03.2022г.
открито съдебно заседание по гр.д.№4082/2021г. по описа на СлРС за прекратяване на
5
производството по делото на основание чл.238, ал.2, предл.1 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС
на РБ в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6