Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. И., 11.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – И., пети състав, в открито заседание на 18.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Н.Б. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 534 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.Ц.Р. против Наказателно постановление № 19-0274-000417 на
началника на РУ на МВР – И., с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постанолвние при подробно
изложени съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените съображения.
На 18.03.2019
г. свид. Г. М., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – И., съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 314 срещу жалбоподателя за това,
че като водач на л.а. марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № …., на … г. в 11.40
часа в гр. И. в зоната на кръстовището на бул. „Ц. О.“ и ул. „И.В.“ паркирал
управлявания от него лек автомобил по начин, по който пречи на движението, с
което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът е
връчен срещу подпис на жалбоподателя А.Р., който направил възражение.
Въз
основа на АУАН от началника на РУ на МВР – И. срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № …, с което при
същата фактическа обстановка, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по
чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на жалбоподателя. Това е така доколкото фактическото описание
на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП е непълно и не отговаря на
нарушението, за което нарушителят е наказан. Допуснатото несъответствие
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като фактическото и правно
описание на нарушението в АУАН по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и НП по чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 ЗАНН трябва да са съответни на разпоредбата, на основание която
бива санкциониран жалбоподателят, за да е в състояние същият да разбере
естеството на обвинението. В случая фактическото описание на нарушението на чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в АУАН и НП е, че жалбоподателят паркирал управлявания
от него лек автомобил по начин, по който пречи на движението. Същевременно с
наказателното постановление същият е санкциониран на основание чл. 180, ал. 1,
т. 1, пр. 1 ЗДвП, която разпоредба предвижда на наказание глоба за водач, който
наруши правилата за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена
непосредствена опасност за движението. В случая никъде в АУАН и НП не се
твърди, че жалбоподателят в качеството си на водач да е спрял по начин, по
който създава непосредствена опасност за движението, нито такава непосредствена
опасност за движението е описана по някакъв конкретен начин. Напротив в двата
процесуални акта, както впрочем и еднопосочно твърдят и разпитаните свидетели
полицейски служители – М. и Герджиков, е посочено, че жалбоподателят е паркирал
управлявания от него лек автомобил по начин, който пречи на останалите участници
в движението. Това означава, че същият е наказан за нарушение на чл. 180, ал.
1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, което не му е било вменено като нарушение от фактическа
страна в издадените АУАН и НП, тъй като никъде не се твърди, че е създал
непосредствена опасност за движението, а че паркирането си е пречил на
участниците в движението.
В
случаите, когато водач в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП паркира управлявания от него лек автомобил по начин, по който пречи на
останалите участници в движението, същият следва два бъде санкциониран на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Когато чрез паркирането е създадена
непосредствена опасност за движението нарушителят следва да бъде санкциониран
на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, като в АУАН и НП следва да има
конкретно описание в какво точно се е изразила непосредствената опасност за
движението.
По
настоящото дело от една страна не се твърди от фактическа страна жалбоподателят
да е създал непосредствена опасност за движението, такава не е описана в
обстоятелствената част на АУАН и НП, същевременно е санкциониран на основание
чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП за това, че нарушил правилата за паркиране,
като в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за
движението. Очевидно е, че вмененото нарушение като фактическо и правно
описание е противоречиво до степен, която изключва да се разбере за какво е
обвинен, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № …. г. от 14.05.2019 г. на
началника на РУ на МВР – И..
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: