РЕШЕНИЕ
№ 2940
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110215268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кимпекс 2001“ ЕООД, ЕИК: *********,
срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2100015 от 19.10.2021г.,
издадено от инж. Д****** на длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция
по труда-София“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3
000 ( три хиляди) лева за нарушение на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ.
В жалбата се излагат твърдения, че реално служителката С****** е
била с прекратено трудово правооштношение считано от 08.03.2021г., като на
същата е следвало да се изплати възнаграждение единствено за 4 работни дни
в размер на 219,74 лв. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят намира, че е налице хипотезата на маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,се представлява
от адв. Т.. Същият моли да отмяна на наказателното постановление по
съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
упълномощения представител – юрк. Петров, който оспорва жалбата и моли
процесното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Намира, че до приключване на проверката, а и в хода на съдебното следствие
не са представени доказателства за изпълнение на задължението. Същият
претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.08.2021г. лицето С******* подала по електронен път сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда“, в който посочила, че дружеството-
жалбоподател не е изплатило уговорените между тях трудови
възнаграждения.
Във връзка с получения сигнал Дирекция „Инспекция по труда“
започнало проверка по спазване на трудовото законодателство. На
02.09.2021г., на 09.09.2021г.и на 20.09.2021г. свидетелките Д.И., М.Т. и Н.Г.
извършили проверка в обект „Офис“ с адрес гр. С******, представлявано от
В******- управител. По време на проверката като страна присъствала
С******- упълномощен представител на дружеството- жалбоподател. В хода
на проверката било установено, че дружеството не е изплатило на лицето
С**** уговореното трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и
март 2021г. За извършената проверка бил съставен ПИП № ПР2128938 от
20.09.2021г. Същият бил връчен на представител на дружеството-
жалбоподател на 27.09.2021г.
На дружеството била изпратена покана на основание чл. 45, ал. 1 от
АПК, съгласно която следвало да се яви на 20.09.2021г. в 10:00 часа в
Дирекция „Инспекция по труда“ за съставяне и връчване на актове за
установяване на административно нарушение.
Поради констатираното нарушение свидетелката Д. И. на длъжност
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ съставила против
дружеството- жалбоподател АУАН №22-2100015 от 20.09.2021г. за
неизплатеното трудово възнаграждение през месец март 2021г. Същият бил
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител
на дружеството- жалбоподател, като такъв не се явил въпреки получената на
09.09.2021г. покана за съставяне на АУАН. Актът бил съставен в
присъствието на свидетелките Н.Г. и М.Р.. С писмо с изх. №21068467 от
21.09.2021г. актът бил изпратен на дружеството- жалбоподател. Видно от
приложената по делото разписка същият бил получен на 25.09.2021г. от
представител на дружеството срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството- жалбоподател
депозирало писмено възражение срещу така съставения АУАН.
АНО приел възраженията за неоснователни и на база на съставения
АУАН издал процесното Наказателно постановление (НП) № 22-2100015 от
19.10.2021г., издадено от инж. Д******* на длъжност „директор“ на
Дирекция „Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от
КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 ( три хиляди) лева за нарушение на чл. 128, ал. 1,
т. 2 от КТ.
Наказателното постановление било връчено на представител на
2
дружеството- жалбоподател на 21.10.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие Д.И.
(актосъставител), Н.Г. и М.Р., както и въз основа на надлежно приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на:
ПИП № ПР2128938 от 20.09.2021г.; 2 бр. сигнали от лицето С******, 3 бр.
констативни протоколи; покана за съставяне на АУАН по реда на чл.45, ал. 1
от АПК; заповед №202102 от 05.03.2021г. за прекратяване на трудово
правоотношение; молба от С*******; справка от НАП; трудов договор
№210924А/11.04.2019г.; длъжностна характеристика; извадка от системата на
дружеството- жалбоподател ; спогодба; Заповед №ЧР-977/21.08.2017г. на ИД
на ГИТ ведно с длъжностна характеристика; Заповед № ЧР-1027 от
13.09.2017г. на ИД на ДИТ ведно с длъжностна характеристика;3 бр.
платежни нареждания; писмо от „Уникредит Булбанк“ за наложен запор на
дружеството; Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ГИТ.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелите И., Г. и Р. и прецени, че показанията им са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелите излагат своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното неизпълнение на предписанието
и съставянето на АУАН за нарушението, т. е. показанията на същите се явяват
източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги
кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
3
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява частично основателна по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални документа
(АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. И.- компетентно
длъжностно лице съгл. чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед №
ЧР-1027/13.09.2017г., която е била на длъжност „главен инспектор“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от директора
на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява
„оправомощено от ръководителя” на съответния контролен орган
(изпълнителен директор на ИА „ГИТ”) длъжностно лице.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето на акта, предвид обстоятелството, че дружеството- жалбоподател
не е изпратило представител, въпреки получената от него покана по реда на
чл. 45, ал. 1 от АПК. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставянето на АУАН и за издаването на НП.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани
относимите към фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и
такива по извършването му, като ясно е посочено в какво се изразява
нарушението – дружеството в качеството си на работодател не е изплатило
уговореното трудово възнаграждение на служителката С********, с което е
нарушило разпоредбата на чл. 128,ал. 1, т. 2 от КТ.
На следващо място, не е налице неяснота кое е мястото на извършване
на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 26.04.2021 г. – датата след
изтичането на срока за изплащане на възнаграждението.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва
нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа
законовите реквизити, като в него са отразени обстоятелствата по
извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция
намира следното:
В конкретния казус по безспорен и категоричен начин от
4
доказателствените материали се установява, че дружеството-жалбоподател, в
качеството си на „работодател” по смис. на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е
изплатило трудовото възнаграждение на работника С******* за м. март
2021г., в нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Верен и законосъобразен е и
изводът на актосъставителя и на наказващия орган, че нарушението е
извършено на 26.04.2021г. (денят, следващ деня, в който е следвало да се
плати заплатата на служителката за посочения месец съгласно установеното в
КТ, при липсата на „други уговорки” в трудовия й договор).
Изискването на КТ е трудовото възнаграждение се изплаща лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя – на негови близки, а по писмено искане
на работника или служителя трудовото възнаграждение може да се превежда
и на влог в посочената от него банка (чл.270, ал.3 от КТ).
Разглеждането на въпроса за субективната страна не е необходимо,
доколкото отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна).
Доводите в жалбата, че била налице обективна невъзможност да се
изплати трудово възнаграждение поради липса на средства се явяват
неоснователни, тъй като обстоятелството, че длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност за неизпълнение.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с административно наказание
„имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба
в размер от 1 000 до 10 000 лева. В случая, нарушителят се явява юридическо
лице, имащо качеството „работодател” и във връзка с извършеното от него
нарушение е приложима именно тази санкционна норма. Настоящата съдебна
инстанция обаче намира, че АНО е посочил бланкетни мотиви относно
размера на наложената санкция на дружеството- жалбоподател. Съдът
намира, че видно от приложената по делото заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на лицето С********* същото е било прекратено
на 08.03.2021г., като дължимото трудово възнаграждение е в размер на 219,74
лв. Предвид размера на неизплатеното трудово възнаграждение и целите на
наказанието посочени в чл. 12 ЗАНН, съдът намира, че определеното
наказание на дружеството- жалбоподател надвишава размера на
необходимото такова. Целите на наказанието са да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установените правила, а не
необосновано тежко да се наказва същият, доколкото наказанието не е и не
бива да бъде самоцел. В тази връзка съдът намира, че наказание в минимално
предвидения от законодателя размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева би
изпълнило в пълна степен целите на наказанието.
5
Съдът не се съгласява с изложените доводи за маловажност на
нарушението, доколкото същото не се отличава с по- ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. От същото са
настъпили вредни последици, а отделно от това и до приключване на
административно наказателното производство нарушението не е отстранено.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в
полза на въззиваемата страна, като намира същата за неоснователна,
доколкото наказателното постановление подлежи на изменение относно
размера на наложената санкция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-2100015 от
19.10.2021г., издадено от инж. Д******* на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда-София“, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 ( три хиляди) лева за нарушение на чл. 128, ал. 1,
т. 2 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3 000 /
три хиляда/ лева на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6