О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М. Колева
в.ч.т.д.
№ 1089/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 121 от ГПК.
С определение № 4727/10.04.2019 г., постановено в
закрито заседание по гр. д. № 1451/2019 г. по описа на Варненски районен съд, 46
състав, е оставено без уважение
възражението за местна неподсъдност,
с правно основание чл. 119, ал. 3 ГПК, обективирано в
отговор на искова молба на ответната страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с което е поискано производството по делото
пред ВРС са бъде прекратено и същото да бъде изпратено за разглеждане на
Районен съд – гр. София. Прието е, че предявеният от Б.П.М. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ подлежи на
разглеждане от Варненски районен съд по силата на установените в разпоредбата
на чл. 113 от ГПК правила за местна подсъдност.
Недоволен от така
постановеното определение е останал ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД -
гр. София, поради което е обжалвал
същото с частна жалба с вх. № 31870/03.05.2019 г. На първо място, навежда
доводи, че е налице неправилно въвеждане на правата на потребител, съгласно чл.
113 от ГПК, които съществено се различават по обем и начин на упражняване
спрямо правата на ползвател на застрахователна услуга. В този смисъл
жалбоподателят счита, че няма идентичност между потребител по смисъла на ЗЗП и
ползвател на застрахователни услуги, съгласно КЗ, досежно
упражняване правата на местна подсъдност, които ГПК предоставя само на
потребителя и то само по отношение нарушени права по ЗЗП. На следващо място,
доколкото ищцата твърди, че за нея са възникнали права по застрахователния
договор, въз основа на който търси договорна отговорност от ответника,
жалбоподателят се позовава на т. 75 от Общите условия, в които страните са
постигнали безусловно съгласие, че при непостигане на съгласие по доброволен
ред относно претенции между страните по тази застраховка, споровете се
предявяват пред компетентния Софийски съд. В тази връзка излага съображения, че
никъде в закона и в съдебната практика няма изискване, в кой момент страните
могат да изразят воля и да постигнат съгласие по отношение на това къде да се
съдят при непостигане на съгласие. С частната жалба е направено искане определението
се отмени и делото да бъде изпратено за разглеждане на местно компетентния по
спора Районен съд – гр. София.
Ответницата по частната
жалба Б.П.М. е подала отговор на същата, с
който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е получили съобщението за обжалваното от
него определение на 25.04.2019 г., а подадената от същия частна жалба е с вх. №
31870/03.05.2019 г. /с пощенско клеймо от 02.05.2019 г./. Поради това е спазен
предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен
срок за обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261, във връзка
с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Б.П.М.
срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Искът е предявен за разглеждане пред Районен съд – Варна, като седалището на ответника е в гр. София. Спорът е кой съд е компетентен да разгледа делото по правилата за местната
подсъдност. За спазването на същата съдът не следи служебно, а само след
позоваване от страна на ответника, което изрично е посочено в разпоредбата на
чл. 119, ал. 3 от ГПК. По силата на същата разпоредба възражението за местна неподсъдност
може да бъде правено от ответника, най-късно в срока за отговор на исковата
молба. В случая ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр. София, е получил препис от исковата молба на 20.02.2019
г. като на 20.03.1019 г. е подал отговор. С оглед на това и срокът по чл. 131,
ал. 1, във връзка с чл. 133 от ГПК е спазен. С отговора на исковата молба ответникът
е направил и възражение за местна неподсъдност като се е позовал на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, както и на договорена между страните по
реда на чл. 117 от ГПК местна подсъдност, която е предвидена в т. 75 от Общите
условия. Предвид на това възражението е направено в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК и подлежи на разглеждане.
По силата на чл. 108, ал. 1 от ГПК искове срещу
държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се
намира тяхното управление или седалище. Доколкото ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е със седалище в гр.
София, то компетентен да разгледа предявения иск по правилата на местната
подсъдност е Софийски районен съд. Правилото на чл. 108, ал. 1 от ГПК урежда
общата местна подсъдност по отношение на юридическите лица. Това общо правило
може да не бъде спазено само, ако е налице друга разпоредба, установяваща
специално правило за местна подсъдност на спорове, било поради особеностите на
предмета на спора, било поради такива на страните по него. В случая ищцата Б.П.М. се е позовала на разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Тази разпоредба урежда изборна местна подсъдност при потребителски спорове.
Съгласно същата иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ
или постоянен адрес, а в случая постоянния и настоящия адрес на ищцата са в
района на Районен съд – гр. Варна. За приложението на разпоредбата на чл. 113
от ГПК обаче се изисква ищцата да има качеството на потребител. Спорът е за заплащане
на застрахователно обезщетение по сключен между страните договор за застраховка
„Каско”, обективиран в
застрахователна полица № 0312170187019666. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДРЗЗП, „потребител” е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид на това ищцата
се явява „потребител” по смисъла на цитирана разпоредба. От своя страна „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД отговаря на изискванията за „търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от ДРЗЗП и за „доставчик” по смисъла на §
13, т. 4 от ДРЗЗП, който предоставя „финансова услуга” по смисъла на § 13, т.
12 от ДРЗЗП. Съгласно последната разпоредба, „финансова услуга” е всяка услуга,
свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. В този смисъл „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е доставчик на финансова услуга като е сключил договор за
застраховка с Б.П.М., поради което сключения договор има характер на
потребителски такъв по смисъла на ЗЗП. От това следва, че физическото лице Б.П.М.
има качеството на „потребител”, което качество не отпада с оглед разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от КЗ, който урежда понятието „ползвател на застрахователна
услуга”. По смисъла на тази разпоредба „ползвател” е всяко едно от посочените в
разпоредбата лица, независимо от това дали е „потребител” по смисъла на ЗЗП.
Следователно, качеството на ползвател на застрахователна услуга не изключва
качеството на потребител по ЗЗП, а е възможно двете качества да се съчетават от
едно и също лице. Поради това е неоснователно твърдението на частния
жалбоподател, че Б.П.М. няма качеството на потребител.
С оглед на това в случая местната подсъдност следва
да бъде определена по реда на чл. 113 от ГПК, доколкото се касае за иск,
предявен от потребителя срещу доставчика на услугата. При това следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК не съдържа ограничение за исковете,
които могат да бъдат предявени при спазването на тази подсъдност. Съгласно
цитираната разпоредба, подсъдността се отнася за искова на и срещу потребителя,
поради което следва да се приеме, че се обхващат всички спорове, свързани със
съществуването, действителността, развалянето, неизпълнението на една от
страните по договора, както и за последиците от това разваляне или
неизпълнение. В случая спорът е свързан с неизпълнение на задължение по
договора за застраховка от страна на застрахователя, поради което спорът попада
в приложното поле на чл. 113 от ГПК. Тази подсъдност е изборна като изборът е
предоставен на ищеца, имащ качеството на потребител. С предявяването на иска
пред компетентния по силата на чл. 113 от ГПК съд правото на избор следва да се
счита реализирано и последиците от същото не може да бъдат дерогирани
от ответника чрез възражение за неподсъдност. Още повече, че в исковата молба
ищцата Б.П.М. изрично се е позовала на правото си на избор по чл. 113 от
ЗЗП. При това разпоредбата на чл. 113 от ГПК изисква ищецът да има качеството на потребител и спорът да е свързан с договора,
въз основа на който това качество е придобито. Поради това разпоредбата на чл.
113 от ГПК не намира приложение само в случаите, когато се касае за спорове по
ЗЗП. От разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 4 от ГПК не следва обратния извод.
Тази разпорежда урежда само процесуалния ред, по който следва да се разгледат
посочените в нея спорове, но не ограничава приложното поле на чл. 113 от ГПК,
тъй като двете разпоредби имат различен предмет на регулиране. Поради това, при
липса на изрично посочени в разпоредбата на чл. 113 от ГПК ограничения, същата
намира приложение за всички спорове между потребителя и доставчика на услугата,
свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не
на задължения по него. В този смисъл е Определение
№ 607/23.11.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
Предвид на всичко изложено, настоящият състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 113 от ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата
на местната подсъдност е Варненския районен съд. Действително, тази подсъдност
може да бъде дерогирана чрез уговаряне на местна
подсъдност по реда на чл. 117 от ГПК. По отношение на исковете на потребителите
обаче тази възможност е ограничена от разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от ГПК,
съгласно която договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови
спорове поражда действие само, ако е сключен след възникването на спора, което
в случая не е налице. Касае се за процесуална разпоредба, която има незабавно действие
и намира приложение от момента на влизането си в сила, включително и за
заварените правоотношения. Поради това е без значение обстоятелството дали
застрахователния договор е сключен преди влизането в сила на разпоредбата на
чл. 117, ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното по-горе, определението на Варненския
районен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4727/10.04.2019 г., постановено в
закрито заседание по гр. д. № 1451/2019 г. по описа на Варненски районен съд, 46
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.