Р Е Ш Е Н
И Е №
Гр. Плевен , 04.03.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, трети н. с. в публично съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Елка Ниймейер, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 93/2020г. по описа на ПлРС, трети н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
021/18.12.2019г. на *** на ***, с което на „***” АД, ***, със седалище и адрес
на управление:***, ***, представлявано ***с ЛЧН ***-***и ***,., ЕГН ***********
, е наложена имуществена санкция в размер на ***за нарушение на чл.156 ал.1 вр.
чл120 от Закона за ***на основание
чл.156 ал.1 от ЗУО.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят, моли съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна РОИСВ-Плевен , чрез процесуалния си
представител юрисконсулт ***.,
моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
На 08.08.2019г. била извършена проверка на място на
Предприятие за производство на ***,находящо се в гр.Троян ,стопанисвано от„***”
АД от експерти към *** , по повод на
подаден сигнал от жители на гр.Троян живеещи на близо до ***за ***.В момента на
проверката, която била с участието на И.Б.Х. и В.Х.Н. специалисти при РИОСВ-гр.Плевен, в присъствието на ***– *** на„***” АД , било констатирано наличие на
генерирани от дейността на дружеството отпадъци с ***на дружеството,притежаващо
документ по чл35 от ЗУО.
За резултатите от проверката бил изготвен Констативен
протокол /КП/ № ***/08.08.2019г. на РИОСВ-гр.Плевен ,като в графа
„предписания“ актосъставителят Х. е дала
предписание по т1. Да се предадат на генерирани от дейността на
дружеството отпадъци с ***на дружеството притежаващо документ по чл35 от
ЗУО.Копие на приемно предавателните документи да се представят на ***.
Посочен е като краен срок на изпълнение на предписанието до
04.09.2019,както и лицето което да организира изпълнението.След около месец от
посоченият срок за изпълнение на предписанието в *** от страна на
дружеството е получено писмо със молба
за удължаване на срока по изпълнението на даденото предписание .С писмо на ***
на РИОСВ до дружеството с ***е удължен срокът за изпълнение на гореописаното предписание до 01.11.2019г.
На 06.11.2019г е
съставен Протокол на ***, след преглед в деловодната система на РОСВ ,с който е
установено че предписанието не е изпълнено.
Предвид горното било прието, че на 06.11.2019г дружеството
не е изпълнило задължително предписание, дадено с КП № протокол /КП/ № ***/08.08.2019г. на РИОСВ-грПлевен,за почистване отпадъци с ***на дружеството притежаващо
документ по чл35 от ЗУО, съгласно изискванията на екологичното законодателство,
за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
021/14.11.2019г. срещу„***” АД, с който
актосъставителят И.Х.,квалифицирала нарушението,като такова по чл.156 ал.1 вр.
чл.120 от ЗУО.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с
което на„***” АД „ е наложена имуществена санкция в размер на ***за нарушение
на чл.156 ал.1 вр. чл.120 от ЗУО, на основание чл.156 ал.1 от ЗУО.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св.И.Х. . - актосъставител, и свидетелката по констатиране на нарушението
В.Н. както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият състав намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти,
които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство. НП е издадено от компетентен орган -***на ***.
С оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира, че се установява по безспорен начин, че„***” АД не е изпълнило предписанието на проверяващите
експерти на ***, дадено с/КП/ №
***/08.08.2019г. на
РИОСВ-грПлевен за почистване на отпадъци с ***на дружеството
притежаващо документ по чл35 от ЗУО, съгласно изискванията на екологичното
законодателство. В това отношение следва да се вземат предвид съставените при
даване на предписанието и при проверката за изпълнението му констативни
протоколи, а към същите да се отнесат събраните гласни доказателства. Тези
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, установяват
по несъмнен и категоричен начин наличието на описаните в първия констативен
протокол отпадъци от ***, както и
наличието на такива към момента на последващата проверка – 06.11.2019г. Въз
основа на свидетелските показания се установява, че констатираните на
08.08.2019г. отпадъци от ***са същите като наличните при
извършената на 06.11.2019г. проверка от експерти към ***, въпреки че срокът на
даденото задължително предписание за тяхното почистване е бил удължен. Тези
категорично установени факти сочат неизпълнение в определения срок на даденото
задължително предписание и осъществяване състава на релевираното нарушение.
Изложените съображения не се разколебават въз основа на представените писмени
доказателства от страна на дужеството-жалбоподател.
Относно наведените доводи от страна на дружеството, че
липсва точно посочване кога е извършено нарушението –липсата на дата в НП и
АУАН същите са неоснователни и правно
неаргументирани.
Настоящата инстанция е на мнение, че са спазени всички иперативни норми при
съставянето на АУАН и НП,спазвайки разпоредбите на чл52,л4 от ЗАНН,наказващият
орган е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и е преценил събраните
доказателства. Така направеното фактическо описание на нарушението в обстоятелствената
част на НП не води до неяснота по отношение на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а напротив – по безспорен и
категоричен начин се установява, че„***” АД
е санкционирано за това, че не е изпълнило задължително предписание по
смисъла на чл.120 от ЗУО. В НП е посочено, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.156 ал.1 вр. чл.120 от ЗУО. В диспозитива на процесното НП
като основание за ангажиране имуществената отговорност на
дружеството–жалбоподател е посочена разпоредбата на чл.156 ал.1 от ЗУО.
Следователно в процесните АУАН и НП наказващият орган е посочил точно
нарушените от жалбоподателя разпоредби на ЗУО, за които е ангажирана
административно наказателната му отговорност.
На жалбоподателя е наложено административно наказание
имуществена санкция затова, че не е изпълнил дадено му от компетентните органи
предписание по чл.120 от ЗУО. В случая актосъставителят И.Х. , е надлежно
упълномощено лице, която при изпълнение на служебните си задължения
служителите, се ползват с всички права
по чл.119 и чл.120 от ЗУО, като съгласно последната разпоредба при извършване
на проверките контролните органи по чл.119 ал.1 съставят констативни протоколи.
При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения.
В тази връзка следва да се уточни, че предмет на настоящето
производство е неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като в същото съдът не може да преценя законосъобразността на даденото
предписание, доколкото то е влязло в сила. Макар да не е изрично посочено в
ЗУО, че предписанията могат да бъдат оспорвани, то разпоредбата на чл.156 ал.1
от ЗУО води до извода, че предписанията представляват индивидуален
административен акт, който създава задължения в нечия правна сфера, поради
което и контрол относно законосъобразността им може да бъде осъществен в
отделно производство. Липсата на данни за такова развило се производство
означава, че предписанието е влязло в сила и е станало задължително за своя
адресат. Настоящият съдебен състав не може инцидентно да установява в това
производство незаконосъобразност или недействителност на процесното
предписание. Проверката, която следва да се извърши в настоящето производство
се заключава в това дали има задължително предписание и дали действително
същото не е изпълнено. Отговорът и на двата въпроса в случая е положителен,
което обосновава и извода за извършен състав на визираното административно
нарушение.
Липсва основание за прилагане на чл28 от ЗАНН,даденото
предписание ,не е било изпълнено в един продължителен период от време след
изтичане на определения за това срок.Предписанието е от 08.08.2019г,срокът за
изпълнение на предписанието е 04.09.2019г ,които срок е удължен до 01.11.2019г
от *** на РИОСВ-гр.Плевен,към момента на последваща проверка на
06.11.2019г не е изпълнено същото и до съставяне на АУАН и дори до съставяне на
процесното НП.Видно от представеното от жалбоподателят писмо до *** на
РИОСВ-гр.Плевенс вх № 6785/23.12.2019г ведно с приложените към него кантарна
бележка № х11445/19.12.2019г и фактура №139/19.12.2019г,че предписанието е
изпълнено на 19.12.2019г,един ден след издаване на НП.Управлението на отпадъците
се осъществява с цел да се предотврати ,намали или ограничи вредното
въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
Предвид горните
правни съображения и фактически констатации настоящият състав намира, че е
доказано по делото извършено от„***” АД
административно нарушение по смисъла на чл.156 ал.1 вр. чл.120 от ЗУО. С
оглед на това наказващият орган правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател като е
наложил на същото административно наказание в размер ***. Размерът на санкцията
е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, който е минималният предвиден
от законодателя за този вид административно нарушение, поради което съдът
намира, че е правилно и законосъобразно определен от административнонаказващия
орган.
За пълнота следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение в разглеждания случай. Аргументите си съставът
извлече от обстоятелството, че разглежданото нарушение се осъществява чрез
бездействие, което е продължило значителен период от време, като същото и след
допълнително удължен срок отново не е било отстранено. Настоящата инстанция
отчете и това, че констатираното бездействие засяга един значителен кръг от
обществени отношения, касаещи опазване чистотата на околната среда. Ето защо и
доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, съдът приема, че
чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение в процесния случай.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА /НП/ №
021/18.12.2019г. на *** на ***, с което на „***” АД, ***, със седалище и адрес
на управление:***, ***, представлявано ***с ЛЧН ***-***и ***,., ЕГН ***********
, е наложена имуществена санкция в размер на ***за нарушение на чл.156 ал.1 вр.
чл120 от Закона за ***на основание
чл.156 ал.1 от ЗУО като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд Плевен по
реда на АПК.
Председател: