Решение по дело №11001/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 131
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110211001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110211001 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на З.С. И. ЕГН ********** чрез адв. В. К. срещу
наказателно постановление № СОА20-РД11-2264/23.07.2020 г., издадено от
заместник - кмета на Столично община, с което на жалбоподателя на
основание чл. 132 от Наредба да организицията на движението на
територията на Столична община /НОДТСО/ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 60 /шестдесет/ лева за нарушение на чл. 27 от
НОДТСО.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно
същото не съдържа ясно и конкретно описание на извършеното деяние, което
да кореспондира със сочената за нарушена разпоредба на чл. 27 от НОДТСО.
От съда се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован - не се явява и
1
не изпраща представител.
Въззиваемата страна Столична община – редовно призована се
представлява от юрисконсулт Петков, който пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2020 г. в гр. София жалбоподателят З.С. И. управлявал ППС с
животинска тяга - каруца, теглена от кон, движейки се по ул. „Маестро
Кънев“ № 26А. Същият бил спрян за проверка от свидетеля АНГ. Б. Б. – мл.
инспектор при 06 РУ- СДВР, който установил, че каруцата не е оборудвана
със светлоотразителен триъгълник. За посоченото на И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на чл. 27 от НОДТСО №
1059/2020 г. Актът бил предявен за запознаване на И. който отказал да го
подпише. Отказът бил удостоверен от свидетел - Р.М..
На 23.07.2020 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на З. И. била наложена глоба в размер на 60 лева. На
жалбоподателя било изпратено писмо, с което бил поканен да се яви за
връчване на препис от НП. Същият не се явил, поради което адресът на И.
бил посетен два пъти в работно време от служители на Столична община, но
И. не бил открит. На 20.10.2020 г. било извършено отбелязване в НП, че
лицето не е намерено на посочения в НП адрес, а новият такъв е неизвестен,
поради което на основание чл. 58, ал.2 ЗАНН НП се счита връчено на датата
на отбелязването. Въззиваемата страна приела, че на 28.10.2020 г. НП е
влязло в сила и било образувано изпълнително дело за събиране на
наложената глоба. След получаване на покана за доброволно изпълнение била
депозирана в съда и жалба срещу наказателното постановление.
Възприетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетеля АНГ. Б. Б., писмените доказателства – писмо от
кмета на район „Красна поляна“ до З. И. и известие за доставянето му, 2 бр.
протоколи за връчване на НП, възлагателно писмо за образуване на
изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение по изп.дело №
537/2021 г. по описа на ЧСИ В.М.
Макар и лаконични, показанията на свидетеля Б. установяват
2
извършената проверка на жалбоподателя, както и установеното, че
управляваното от него ППС с животинска тяга не е било оборудвано със
светлоотразителен триъгълник. Свидетелят посочва, че самоличността на
водача на ППС е установена чрез документ за самоличност, а отказът му да
подпише АУАН е удостоверен от свидетел – Р.М..
От писмените доказателства се установява, че жалбоподателят е бил
търсен два пъти на известния адрес- на 09.10 и на 20.10.2020 г., в работно
време, но същият не е бил открит за връчване на НП. Установи се, че малко
по – рано – на 01.10.2020 г. И. е бил открит на този адрес, когато му е била
връчена покана за явяване в районна администрация на СО- район „Красно
село“ за връчване на НП – видно от известието за доставяне. Писмените
доказателства установяват и образувано срещу И. изпълнително производство
за принудително събиране на наложената с наказателното постановление
глоба.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. По
отношение спазването на срока за обжалване съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН изисква на санкционираното лице да
бъде връчен срещу подпис препис от наказателното постановление. Според
ал.2 на същия текст „когато нарушителят … не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването”. Цитираната разпоредба изисква не само да се установи, че
нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на собственото му (на
нарушителя) неправомерно поведение – същият да е променил адреса, на
който пребивава без да уведоми АНО за това. В посочената хипотеза следва
да се установи, че именно поведението на нарушителя прави връчването
невъзможно, въпреки положените усилия от страна на АНО.
От материалите по делото не може да се приеме, че в конкретния случай
са били налице предпоставките АНО да приеме, че нарушителят е променил
адреса си без да го уведоми за това. По делото е налице известие за
доставяне, видно от което на 01.10.2020 г. на жалбоподателя е било връчено
3
не наказателното постановление, а писмо, с което последният е поканен да се
яви в районната администрация за получаване на наказателното
постановление. Задължението за връчване на препис от НП обаче е на АНО, а
не на наказаното лице, поради което неявяването на последния в районната
администрация не може да влече за него неблагоприятни последици.
На следващо място по делото са приложени и два броя протоколи, видно
от които при посещение на адреса на жалбоподателя на 09.10.2020 г. и
20.10.2020 г. последният не е открит на адреса. Изложеното не е достатъчно,
за да се приеме, че АНО е положил необходимите усилия, за да открие и
връчи на нарушителя препис от наказателното постановление. Адресът на
жалбоподателя е бил посещаван два пъти, но и двата пъти в работни дни, а
логично е, че същият ако е трудово ангажиран не би се намирал на адреса,
още повече, че само седмица преди първото посещение същият е бил открит
на този адрес.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че не се установи
невръчването на жалбоподателя на екземпляр от обжалваното НП да е било
вследствие неговото неправомерно поведение, поради което изводът на АНО,
че е следвало да се приложи фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и НП да се
счита връчено от датата на поставяне на резолюция върху него е бил
неправилен. Ето защо съдът намира, че жалбата не е просрочена.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на изискванията на закона относно ясно и точно
описание от фактическа страна на извършеното нарушение и на нарушените
разпоредби.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 27 от НОДТСО, тъй като управляваното от него ППС с
животинска тяга не е било „оборудвано съгласно ЗДВП със
светлоотразителен триъгълник“. Съгласно чл. 27 от НОДТСО „ППС с
4
животинска тяга трябва да са оборудвани съгласно изискванията на ЗДП,
както и с престилки за животинските отпадъци“. Разпоредбата в първата си
част е бланкетна и препраща към изискванията на ЗДвП, поради което ясното
и еднозначно посочване на нарушената разпоредба изисква в АУАН и НП да
се посочи кой законов текст от ЗДвП въвежда изискване пътните превозни
средства с животинска тяга да са оборудвани със светлоотразителен
триъгълник. Бланкетното препращане към ЗДвП, без да е посочена конкретна
разпоредба от този закон, чието изискване не е било спазено от
жалбоподателя съществено ограничава правото му на защита да разбере защо
е бил санкциониран. Следва да се отбележи, че изискване за оборудване със
„светолоотразителен триъгълник“ по отношение на ППС с животинска тяга
ЗДвП не съдържа. Изискване за оборудване с „обезопасителен триъгълник“ е
предвидено за движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни
средства в разпоредбата на чл. 139, ал.2 т.1 ЗДвП, но не и за ППС с
животинска тяга. По отношение на последните разпоредбата на чл. 71, ал.1
ЗДвП предвижда, че те трябва да имат два бели или жълти светлоотразителя
отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и
при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или
жълта добре различима светлина. Доколкото бланкетната норма на чл. 27 от
НОДТСО не е надлежно запълнена със съответна норма от ЗДвП съдът не
може да извърши преценка дали жалбоподателят е бил санкциониран за това,
че управляваното от него ППС с животинска тяга не е имало изискуемите по
чл. 71, ал.1 ЗДвП светлоотразители отпред, отзад или актосъставителят и
АНО неправилно са приели, че ППС следва да е оборудвано като три- и
четириколесно МПС със обезопасителен /предупредителен/
светлоотразителен триъгълник. Неясното фактическо описание на
нарушението и непосочването на конкретна разпоредба от ЗДвП, чието
изискване досежно оборудването на ППС с животинска тяга не е било спазено
от жалбоподателя съществено са накърнили правото му на защита - същият е
бил лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен и санкциониран. Посочените пороци обуславят
незаконосъобразността на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА20-РД11-2264/23.07.2020
г., издадено от заместник - кмета на Столично община, с което на
жалбоподателя З.С. И. ЕГН ********** на основание чл. 132 от Наредба да
организацията на движението на територията на Столична община /НОДТСО/
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 60 /шестдесет/
лева за нарушение на чл. 27 от НОДТСО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХII от
АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6