Р Е Ш Е Н И Е

№ 1081

 

23.07.2018 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.07.2018 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1886 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „В.-Е.М.”, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе и адрес на управление гр.Русе, улица „Плевен“ №1, вход 5, етаж 8, ап.11, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.В.П.Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-0001728/11.04.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.151, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление. Отрича се авторството на деянието. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН, както и на чл.93, т.9 НК и чл.415в, ал.1 КТ.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 17.04.2018 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.18 от делото). Процесната жалба, озаглавена „ВЪЗРАЖЕНИЕ“ е постъпила в съда на 25.04.2018 г. с вх.№17117/25.04.2018 г., след като е била изпратена по куриер на 23.04.2018 г.

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.04.2016 г. между лицето И.А.И. и дружеството-работодател, в гр.Русе бил сключен трудов договор №19. На 12.01.2018 г. той подал молба, считано от 15.01.2018 г. трудовото правоотношение между него и дружеството-жалбоподател да бъде прекратено.

На 17.01.2018 г. в 11:05 часа А.К.Г. и С.Й.Д. (инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас) посетили обект за контрол на трудовото законодателство, представляващ офис на куриер „Еконт Експрес“, находящ се в гр.Бургас, квартал „Сарафово“, улица „Ради Николов“ №30, стопанисван от дружеството-работодател. На място бил установен И.А.И., който полагал труд като „управител на офис“. Самостоятелно и на основание чл.402, ал.1, т.3 КТ той попълнил справка (л.24 от делото), в която той посочил невярно, че нямал сключен трудов договор. Посочил освен това и че почивал в неделя, както и че не ползвал почивки през целия ден с работно време от 9:00 часа до 18:00 часа.

На 31.01.2018 г. и 22.02.2018 г. били извършени и последващи проверки по документи в Д „ИТ“ Бургас. На втората дата бил изготвен и Протокол №1805070/22.02.2018 г. за извършена проверка и бил връчен лично на управителя (л.л.39-41 от делото). В същия ден И.А.И. написал и обяснение (л.38 от делото), в което посочил, че на 17.01.2018 г. той не е ползвал почивка през целия ден.

В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 22.02.2018 г. в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Г. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-0001728/22.02.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел С.Д..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в качеството си на работодател и на 17.01.2018 г. дружеството-жалбоподател не е осигурило на И.И. почивка за хранене в рамките на работния ден, което деяние било квалифицирано като нарушение на чл.151, ал.1 КТ.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

Със Заповед №004/06.03.2018 г., считано от същата дата трудовото правоотношение между И.И. и дружеството-работодател било прекратено.

На 11.04.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Директора на Д“ИТ“, издал процесното наказателно постановление, което както бе посочено по-горе било получено от дружеството-жалбоподател на 17.04.2018 г. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в цифров и словесен вид.

На 25.04.2018 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, в съда била подадена процесната жалба с вх.№17117/25.04.2018 г., след като е била изпратена по куриер на 23.04.2018 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (л.47 от делото). С тази заповед е определено правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.

           

Процесното административно нарушение следва да е във формата на допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни последици. Съгласно чл.151, ал.1 КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки, като работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

Настоящият състав не намира, че нарушението е доказано въобще.

От страна на съда, но без успех бе направено всичко възможно И.А.И. да бъде призован и разпитан в качеството на свидетел по делото след запознаване с наказателната отговорност, която се предвижда в чл.290, ал.1 НК при осъществяване на престъплението „лъжесвидетелстване“. Обстоятелството, че е написал собственоръчно обяснение по време на предсъдебната фаза на процеса, както и какво е заявил на проверяващата офиса А.Г., не означава в никакъв случай, че това, което е казал, респективно – написал, е вярно, най-вече, защото тези негови изявления не го обвързват по никакъв начин. Проверката на офиса на дружеството-жалбоподател е извършена в 11:05 часа, което съвсем не означава, че намиращия се там единствен служител/работник в лицето на И.И. не би могъл сам да си осигури почивка след напускане на офиса от проверяващите. Косвен признак е и това, че началото на проверката е почти един час преди общоприетото време за обедна почивка, т.е. 12:00 часа. Отделно от това не е ясно докога е продължила проверката, като логически би било неприемливо И.И. да помоли проверяващите да излязат от офиса, за да може той да почива. Очевидно отношенията му с работодателя са били силно обтегнати и признак за това е наличието на молба от 5 дни преди проверката, т.е. от 12.01.2018 г., за прекратяване на трудовото правоотношение (л.59 от делото).

По тези съображение настоящия състав намира, че от страна на наказващия орган не бе извършено доказване на повдигнатото на дружеството-жалбоподател административно обвинение за нарушение на чл.151, ал.1 КТ. Безспорно доказателствената тежест лежи върху наказващия орган.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0001728/11.04.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас,

с което за извършено нарушение на чл.151, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда,

на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „В.-Е.М.”, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе и адрес на управление гр.Русе, улица „Плевен“ №1, вход 5, етаж 8, ап.11, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Валерия Валентинова Петрова,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: /п/

 

            Вярно с оригинала: /п/

            КС