№ 17568
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110120901 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Р. С. М. и А. А.
М..
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника Р. М. по договор за кредит от
20.06.2018г. и по договор за кредит от 20.10.2020г., по които същият бил съдлъжник.
Посочва, че кредитите били обявени за предсрочно изискуеми поради неплащане на
задълженията, като по гр. д. № 14193/2023г. и № 14248/2023г. били издадени изп.
листи и било образувано изп. дело № 707/2023г. за събиране на вземанията. Поддържа,
че на 29.09.2022г., след обявяване на предсрочната изискуемост на кредитите, Р. М.
продала на дъщеря си А. М. с нот. акт № 98, том 1, дело № 88/29.09.2022г., 4/6 ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************, представляващ
жилище, апартамент. Счита, че това действие има увреждащ характер спрямо него, тъй
като намалява имуществото на длъжника. Твърди, че уговорената сума по нот. акт от
8000лв. не била заплатена реално от продавача, а извършеното разпореждане било
симулативно. Посочва, че ответниците били недобросъвестни, като единствената цел
на сделката била увреждане на кредитора.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде обявена
за недействителна спрямо ищеца извършената с посочения нот. акт покупко-продажба
на имота.
Ответникът Р. М. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва иска. Твърди, че не бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост на кредитите, както и че между страните било сключено споразумение за
преструктуриране на кредитите. Посочва, че целта на сделката била разпределение на
наследствените имоти, а не ощетяване на кредитора. Поддържа, че прехвърлените
идеални части не били предмет на ипотека в полза на ищеца. Счита, че не е проявил
недобросъвестност и заплатил изцяло продажната цена по договора.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
1
Ответникът А. М. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва иска. Посочва, че е добросъвестен и не е знаел за задълженията на
майка си. Поддържа, че е съсобственик на имота с 1/6 ид. ч., като целта на
прехвърлителната сделка била реалното разпределение на наследствените имоти и да
използва целия имот за собствените си жилищни нужди и тези на децата си. Твърди, че
заплатил изцяло продажната цена по договора.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. По аргумент на противното, когато действието е безвъзмездно, знание на
съконтрахента не е необходимо. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена законова оборима
презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ брат или
сестра на длъжника.
По делото е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, а и се установява
от събраните писмени доказателства, че ответникът Р. С. М. е солидарен длъжник по
договори за банков кредит от дати 20.06.2018г. и 20.10.2020г., сключени с /фирма/. Не
е спорно, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 98, том № 1, дело №
88, от дата 29.09.2022г. ответникът Р. М. е прехвърлила на ответника А. М. 4/6 идеални
части от имот с идентификатор № **************. Не е спорно също, че вторият
ответникът е дъщеря на първия.
В ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично,
така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за
облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора, в случай че
неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си
и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на
кредитора” /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка -
остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за
недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез
предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се
удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение
върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният
понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил
недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката
е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.
В т. 2 от горецитираното ТР е разяснено по задължителен за съдилищата начин,
че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него
на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от
наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно;
не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът
2
по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича
от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението,
легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено, когато
Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме
обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай са представени договори за кредит, по които ответникът Р.
М. е солидарен длъжник, поради което същите легитимират ищцовото дружество като
кредитор на този ответник за парично вземане. Това му право не е отречено със сила
на пресъдено нещо, с оглед на което съдът в настоящото производство е длъжен да
приеме, че вземането му съществува, както е разяснено в ТР.
С оглед изложеното, по делото е налице първата предпоставка на Павловия иск
– качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника Р. М..
Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка – увреждащо
действие, извършено от длъжника. Такова действие представлява всеки правен или
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Тази предпоставка има
изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя от страните е
ирелевантно. В тази връзка е без правно значение какво е мотивирало или подбудило
длъжникът да извърши действието – налични задължения, които са предмет на изп.
дело; осуетяване на публична продан на имуществото или друго. От значение е
единствено дали обективно това действие води до увреждане на кредитора.
Когато извършеното действие е безвъзмездно, то винаги е увреждащо, тъй като
се намалява активът на длъжника, от който кредиторът може да се удовлетвори. В
настоящия случай, макар прехвърлителната сделка да е изповядана като покупко-
продажба, ищецът е навел възражение за нейната симулативност, което съдът намира
за основателно. От показанията на свидетеля Илияна Колева, които съдът счита за
обективни и достоверни, предвид липсата на роднинска връзка с ответниците и на
заинтересованост от изхода на делото, както и с оглед непосредствените възприятия на
съда от поведението на свидетеля при изслушването му и проявената искреност в
показанията, се установява, че Р. е искала да направи нещо и за дъщеря си и за това е
прехвърлила идеалните части от имота. Свидетелят посочва, че братът на А. вече имал
жилище и Р. искала да даде нещо и на дъщеря си, чувствала се длъжна да го направи,
тъй като усещала, че не прави достатъчно за едното си дете за разлика от другото.
Свидетелят заявява категорично, че за прехвърлянето на имота на дъщеря си Р. не е
получила нищо, а целта на сделката била просто да й даде нещо и на нея. Този свидетел
възпроизвежда преки възприятия, добити от лични разговори с ответника М., с оглед
на което показанията му се ползват с изключителна доказателствена стойност. Съдът
намира, че при съобразяване на показанията с обстоятелството, че в договора за
покупко-продажба е уговорена продажна цена от 8000лв., която е с над 5000лв. под
данъчната оценка, и напълно несъответстваща на една пазарна цена, което на съда му е
житейско известно, предвид цените на жилищата в гр. София, може да се изгради
обоснован извод, че сделката се явява относително симулативна и прикрива реалната
такава, представляваща дарение. В тази насока са и показанията на свидетеля
Стоянова, който се намира в близки приятелски отношения с ответника А. М.. Същият
посочва, че А. „не е купила имота от майка си“ и „не ми е споделяла да е плащала
нещо“. Още повече, че свидетелят разказва, че този имот е бил малък на А. и тя е
искала да закупи по-голям, включително от самия свидетел, като е житейски нелогично
да закупиш имот, от който нямаш необходимост.
3
Горният извод не може да бъде разколебан от удостовереното в нотариалния
изявление за получаване на продажна цена, представената разписка и показанията на
свидетеля Д.. Изявлението в нотариалния акт за получаване на цена не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото нотариусът
удостоверява извършването на това изявление от сочения за негов автор, но не и
достоверността му. Разписката представлява частен свидетелстващ документ, който
също няма обвързващо съда действие, а се цени с оглед всички доказателства по
делото. С оглед обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, съдът намира, че
удостовереното в разписката получаване на парична сума е невярно и съдът не
възприема този факт за доказан, като не кредитира представената разписка за
установяването му. Свидетелят Д., освен че се намира във фактическо съжителство с
ответника А. М., но и живее в процесния имот, поради което се явява пряко
заинтересован от изхода на спора, предвид че при уважаване на иска би могло да се
стигне до принудителното му отстраняване от него. Показанията му се отличават с
изключителна лаконичност, липса на конкретика и неубедителност. Същият заявява,
че мисли, че жена му е платила някаква сума за това прехвърляне, като са имали
заделени средства, но не знае колко. А. му казала, че дала пари за прехвърляне на
апартамента, но не знае на кого ги е дала. Както се посочи, тези показания следва да
бъдат възприемани критично от съда съгласно чл. 172 ГПК, а се отличават и с
нелогичност – свидетелят хем знае, че имат семейни спестявания, хем не знае в какъв
размер, хем знае, че жена му е дала пари за прехвърляне на имота, хем не знае нито
размер, нито на кого ги е дала.
По изложените съображения, съдът приема, че сключеният договор за покупко-
продажба е симулативен и прикрива дарение, като именно последното е реалната
сделка. Дарението представлява безвъзмездно сделка, поради което това действие
винаги има увреждащ характер спрямо кредитора. При безвъзмездност на сделката,
знание за уреждането на приобрателя не е необходимо – арг. на противното от чл. 135,
ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, по делото са установени елементите на конститутивния
отменителен иск, което налага неговото уважаване.
Но даже да се приеме, че договорът за покупко-продажба няма симулативен
характер и не прикрива дарение, съдът намира, че отново са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск. Дори и при покупко-продажба, това прехвърляне отново
има увреждащо действие, тъй като цената е силно занижена, и а паричните суми в брой
са изключително бързо ликвидни, тоест веднага може да бъде извършено
разпореждане с тях или укриването им, което представлява съществено затруднение на
кредитора за удовлетворяване чрез тях.
Съдът намира, че не е проведено и оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2
ЗЗД за знание у ответника А. М. относно увреждащия характер на сделката. В тежест
на ответната страна е да проведе пълно доказване на този факт и да опровергае тази
презумпция, като съдът счита, че събраните в хода на производството доказателства не
могат да изградят такъв извод. Свидетелят Стоянова посочва, че мисли, че А. е
разбрала за кредита на майка си лятото на 2023г., когато от /фирма/ я изпратили да си
вади документ от БНБ във връзка с нейно кандидатстване за кредит. Същият заявява,
че не може да каже по какъв начин А. е разбрала за кредита на майка си и предполага,
че от справката на БНБ. Видно е от съдържанието на показанията, че същите почиват
на предположения и не възпроизвеждат никакви конкретни и релевантни факти за
начина и датата на узнаване на А. за задълженията на майка й. Издадената справка за
кредитна задлъжнялост от БНБ /л. 80-81/ се отнася за самото лице А. М. и няма нищо
общо със задълженията на Р. М., като в нея подобни задължения няма и как да бъдат
възпроизведени. Тоест, не може А. да узнае за задълженията на майка си от справка от
4
ЦКР на БНБ, отнасяща се за самата нея. Показанията на свидетеля Д. пък не се
отличават с никаква конкретика относно тези факти, а и както беше посочено, същият
се явява пряко заинтересован съгласно чл. 172 ГПК. Обстоятелството, че А. е
кандидатствала за кредит в същата банка, която е ищец в настоящото производство и
кредитор на майка й, не може да бъде тълкувано като незнание за задълженията на
майка й към същата банка, доколкото всяко лице може свободно да кандидатства за
кредит във всяка финансова институция. Този факт няма отношение към относимите за
настоящото производство обстоятелства и съдът намира, че не е в състояние дори
косвено да опровергае законовата презумпция за знание.
По изложените съображения, дори да се приеме, че договорът действително е
покупко-продажба, съдът намира, че презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е
оборена, тъй като не е проведено пълно обратно доказване. Установени са всички
елементи от отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът. Същият е доказал такива в размер на 220,50лв. за държавни такси и 1586,40лв.
за платено адвокатско възнаграждение или общо 1806,90лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по отношение
на ищеца /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сключения между ответниците Р. С. М., ЕГН: **********, и А. А. М.,
ЕГН: **********, и двете с адрес: /населено място/, договор за продажба на 4/6
идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **************,
представляващ ап. № 83, находящ се в /населено място/, обективиран в нотариален акт
№ 98, том № 1, рег. № 9082, дело № 88/2022г. от дата 29.09.2022г. на нотариус М. Е..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. С. М., ЕГН: **********, и А. А. М.,
ЕГН: **********, и двете с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
1806,90лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5