№ 4658
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110102704 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Дженерали застраховане“ АД е предявило иск по чл.411 КЗ срещу „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД за сумата от 770,39 лева (първоначално предявен като частичен за сумата от 100
лева, като след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК искът се
поддържа за пълния размер на вземането от 770,39 лева) – непогасен остатък от вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. марка „М**“, модел „Ц
**“ с рег. № ** СХ, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0312221911030004, които щети са причинени при ПТП на 17.10.2022г. в
гр. Пловдив на бул. „Руски“ № 45, предизвикано по вина на водача на л.а. „Ф**“ с рег. № ** МВ,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът и
във връзка с което събитие при ищеца е образувана щета № ********* от 21.10.2022г., ведно със
законната лихва от 12.01.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на
МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на
събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция от ответника постъпило само
частично плащане на дължимата сума. Ищецът претендира непогасения остатък от вземане за
платеното застрахователното обезщетение заедно с ликвидационните разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Оспорва единствено размера на дължимото обезщетение за процесните щети, нанесени вследствие
на процесното събитие. Възразява, че с доброволно платената от него сума по процесната щета в
размер на 377 лева, включваща сумата от 362 лева за труд и вложени части и 15 лева за обичайни
ликвидационни разноски, е изпълнил в цялост задължението си по повод процесната щета.
Възразява, че отговорността му не се определя по цени на ремонтно – възстановителни дейности в
официален сервиз на марката и модела, тъй като конкретният автомобил бил произведен през
2016г. и е бил извън гаранционния срок към датата на възникване на събитието. Направеният от
застрахования избор на сервиз, а именно официален такъв – „С***“ ЕАД – официален сервиз за
България на марката „М**“, е довел до извършване на разходи от страна на ищеца в качеството му
на застраховател по застраховката „каско“, които са по – високи от средните пазарни цени за този
1
вид ремонтни дейности и резервни части. Цени на ремонта, по – високи от средните пазарни цени,
не били обвързващи спрямо ответника, защото увреденият автомобил не е имал валидна гаранция
към момента на ремонтирането. В случая ищецът в качеството си на застраховател по застраховка
„каско на МПС“ осигурил покритие чрез изплащане на обезщетение по цени, по – високи от
средните пазарни, но тази уговорка не обвързвала третите лица, каквото било и ответното
дружество съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД. При това положение обстоятелството, че между застраховател
и застрахован е уговореното ремонтиране на автомобила, предмет на договора по застраховка
„каско“, в оторизиран сервиз, било ирелевантно относно отговорността на третите лица –
делинквента, респ. застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Когато
застрахователят предоставял преференциални условия, т.е. такива, чрез които му се осигурява по –
добро обслужване или поема по – големи от обичайните разноски, или се задължава за повече, в
този случай той носел риска от това, че не може да претендира сума, надвишаващи средната
пазарна цена за отстраняването на вредите, т.е. че няма да може да противопостави платените по
договорените преференциални условия суми на другите правни субекти.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, и действителният размер на
причинените вреди към датата на събитието.
Безспорно е между страните, че на 17.10.2022г. в гр. Пловдив, на бул. „Руски“ № 45 е
настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Ф*“ с рег. № ** МВ, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е
бил ответникът. Вследствие на събитието са нанесени щети върху л.а. „М** Ц **“ с рег. № ** СХ,
обект на сключен с ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица
№ 0312221911030004. В приетата като доказателство застрахователна полица по застраховка
„каско“ е уговорен начин на определяне на застрахователното обезщетение „отстраняване на щети в
официален сервиз“. При ищеца по повод събитието е била заведена щета с № 21134023 от
251.10.2022г. Не е спорно и че л.а. „М** Ц **“ с рег. № ** СХ е бил ремонтиран при официалния
сервиз на марката и модела на автомобила – „С***“ ЕАД за сметка на ищеца в изпълнение на
задълженията му по застраховката „каско“ в размер на сумата от 1132,39 лева, като сумата е
преведена на сервиза на 27.01.2023г. По отправена извънсъдебна претенция от ищеца към
ответника за плащане на вземане по процесната щета в размер на 1147,39 лева - сумата по
платеното застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски от 15 лева, ответникът
погасил претенцията до сумата от 377 лева, от които 362 лева – за труд и вложени части и 15 лева –
ликвидационни разноски.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Страните спорят за размера на застрахователното обезщетение, до който размер ответникът –
застраховател по риска „Гражданска отговорност“, отговаря спрямо ищеца – застраховател по
застраховка „каско“ като част от дължимото вземане по чл.411 КЗ. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на
вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие -
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
По делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
2
възражения, което се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК. Вещото лице е възприело вида и
степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната
щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според
заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване
на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „М** Ц **“ с рег. № ** СХ по
цени на официалния сервиз на марката и модела на автомобила към датата на събитието възлиза на
сумата от 1132,39 лева, а ако обезщетението се определя съгласно Наредба № 49 от 16.10.2014г. – в
размер на 245,62 лева. На вещото лице не е поставяна задача за определяне на размера щетите по
средни пазарни цени. На основание чл.162 ГПК съдът приема, че по средни пазарни цени размерът
на щетите е 362 лева (в размер на платената сума от ответника) и за този размер на щетите,
определени по средни пазарни цени, не е повдиган спор от ищеца.
В случая релевантна е стойността на ремонтно – възстановителните работи по средни
пазарни цени. Съдът приема, че ответникът не отговаря за размер на щетите, оценени при
оторизиран от производителя на марката на автомобила автосервиз в страната. Клаузите по
застраховка „каско“ относно отремонтирането на автомобила в сервиз на официален представител
на марката на съответния автомобил не обвързват застрахователя, който обезпечава вредите по
риска “Гражданска отговорност”, и чиято отговорност е обусловена от тази на делинквента и се
равнява на действителната стойност на вредите, която се съразмерява със средните пазарни цени. В
случая платеното от ищеца застрахователно обезщетение за причинените вследствие на процесното
събитие щети надвишава действително претърпените вреди, защото е над средните пазарни цени. В
застрахователния договор изрично е уговорено щетите да се отстраняват в официален сервиз, като
в искане за оценка на вреди по застраховка „каско“ (л.26) е заявено щетите да се отстранят в
официалния сервиз „С***“ ЕАД. С изплатеното обезщетение по цени на оторизирания в страната
сервиз за марката на автомобила ищецът е изпълнил задължението си спрямо застрахования
относно договорения между тях начин на определяне на застрахователното обезщетение.
Обстоятелството, че застрахователят е предоставил на застрахователя условия, съгласно които му
осигурява по – добро обслужване и покрива по – големи от обичайните разноски, срещу
договаряне и на по – висока застрахователна премия, не обвързва трети лица, които не са страни по
договора (арг. чл.21, ал.1 ЗЗД), какъвто е ответникът – застраховател по риска „Гражданска
отговорност“. В случая не се доказва (при тежест на ищеца за това – арг. чл.154, ал.1 ГПК)
произведеният през 2016г. л.а. „М** Ц **“ с рег. № ** СХ да е подлежал на гаранционно
обслужване към датата на възникване на процесното събитие – 17.10.2022г. При това уговорката в
застрахователния договор за отстраняване на щетите в официален сервиз не е обвързваща за
делинквента, респ. встъпилия в неговите права застраховател по риска „Гражданска отговорност“,
който има задължение да възстанови автомобила в положение, което е съществувало преди
увреждането и този дължим резултат е постижим чрез ремонтно – възстановителни работи,
определени по средни пазарни цени.
Следва да се отбележи, че при определяне размера на вредите в случая не следва да се
прилага Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, въведена с чл.1, ал.3 от
Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, приета на основание чл.273, ал.2, изр.2
КЗ (отм.), вр. пар.3, ал.3 ПЗР от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз, приета на основание чл.504 КЗ, тъй като изрично в чл.4 от
Наредба № 24/08.03.2006г. е посочено, че тя се прилага само като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС
в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Като се вземе предвид че по настоящото дело са представени доказателства за платена сума за
ремонт в сервиз, тази методика не намира приложение.
Предвид изложеното по – горе процесното вземане по чл.411 КЗ е дължимо в размер на 377
лева, включващо опредения по средни пазарни цени размер на щетите от 362 лева, заедно с
ликвидационни разноски от 15 лева (размерът на последните съдът намира за обичаен и установен
съгласно чл.162 ГПК). Посочената сума е била платена извънсъдебно от ответника, поради което
задължението е изцяло погасено и искът за неиздължен остатък на вземането е неоснователен и
следва да се отхвърли.
3
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответното дружество, на което следва
да се присъдят такива в общ размер от 200 лева (депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК в минимален
размер от 100 лева поради невисоката правна и фактическа сложност на делото и невисокия
материален интерес).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 иск по чл.411 КЗ срещу
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл.411 КЗ за сумата от 770,39 лева – непогасен остатък от
вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а.
марка „М**“, модел „Ц **“ с рег. № ** СХ, обект на сключен при ищеца договор за застраховка
„каско“, обективиран в застрахователна полица № 0312221911030004, които щети са причинени при
ПТП на 17.10.2022г. в гр. Пловдив на бул. „Руски“ № 45, предвизвикано по вина на водача на л.а.
„Ф**“ с рег. № ** МВ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът и във връзка с което събитие при ищеца е образувана щета № ********* от
21.10.2022г., ведно със законната лихва от 12.01.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да плати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4