Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 28.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Кина И., като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №2 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №260210/06.11.2020г. по гр.д.№17/2020г. на Сливенски районен
съд, с поправена ОФГ в диспозитива с Решение №260261/26.11.2020г. по
гр.д.№17/2020г. на Сливенски районен съд, с което: 1. е осъдена Ц.И.Т. да
заплати на С.И.П., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата от 880лв.,
съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото им жилище –
апартамент в гр.Сливен, кв.„Стоян Заимов“, бл.92, вх.В, ап.12 за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. и сумата от 3214,50лв., съставляваща обезщетение
за лишаване от ползване на съсобственото им жилище – апартамент в гр.Сливен,
кв.„Стоян Заимов“, бл.92, вх.В, ап.12 за периода от 01.01.2016г. до
31.05.2019г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
06.01.2020г. до окончателното им изплащане; 2. Отхвърлен е като неоснователен
предявения от С.И.П. против Ц.И.Т. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата
от 3771,49лв., съставляваща всички извършени от него плащания на „Топлофикация
– Сливен“ ЕАД за периода 2016г./2017г. за потребена топлинна енергия в
съсобствения им апартамент.
С решението са присъдени по съразмерност разноски на
ищеца С.И.П. в размер на 457,87лв.
С Определение №261087 от 10.12.2020г. по
гр.д.№17/20202г. по описа на СлРС са присъдени по съразмерност разноски на
ответницата Ц.И.Т. в размер на 311,34лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в
първоинстанционното производство С.И.П. чрез пълномощника адв. Д., като с нея
се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.59 от ЗЗД за
сумата от 3771,49лв.
Във въззивната жалба, въззивникът С.П. чрез
пълномощника си адв. Д. посочва, че първоинстанционното решение в неговата
обжалвана част относно отхвърляне на иска му по чл.59 от ЗЗД е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, както и на правилата на формалната логика. Посочва, че
съдът не съобразил, че правоотношението по повод продажбата на топлинна енергия
възниква по силата на закона между топлоснабдителното предприятие и потребителя
– собственик или титуляр на вещно право на ползване. Когато топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, каквото е
споразумението по брачното дело, за ищеца, който е заплащал разходите за
топлинна енергия е налице обедняване. Включените в претенцията му лихви и
разноски по производствата пред съда и пред ЧСИ представляват вреди, вина за
настъпването на които има ответницата, която носи отговорност за заплащане
разходите, свързани с ползването на имота, тъй като на нея е предоставено
ползването на жилището по одобреното от съда споразумение. Ответницата не е
предприела своевременно действията във връзка с тази си отговорност за
заплащане на задълженията за доставена в жилището топлинна енергия и е станала причина
за другите разходи по събирането на основното задължение. По този начин
въззивникът твърди, че ответницата се е обогатила за негова сметка, като е
налице връзка между обедняването и обогатяването. Въззивникът посочва, че
въпреки, че не е ползвал жилището е заплатил консумативните разходи за
топлоенергия, тъй като той е бил титуляр на партидата. С оглед изложеното,
въззивникът моли съда да отмени решението на СлРС в неговата обжалвана част и
да постанови ново, с което да уважи претенцията му по чл.59 от ЗЗД. Претендира
присъждане на направените по делото по този иск разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна - Ц.И.Т., отговарящ на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата Ц.Т.
чрез пълномощника адв. Г.Х. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.
Намира първоинстанционното решение в неговата обжалвана част за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли въззивният съд да го потвърди. Счита, че
решението на СлРС се основава на ТР №2/2017г. на ВКС и на решенията, дадени с
него. Посочва, че П. е следвало да смени партидата си след прекратяване на
брака между страните, в противен случай, както е посочено в ТР той бил длъжник
на „Топлофикация – Сливен“ и следвало да заплаща задълженията си към нея.
Посочва, че подробен анализ на представените извлечения от сметки и на
справките от ЧСИ Минкова е направен с писмената защита пред СлРС, който
поддържа. Счита, че П. няма право да търси плащане за образуване на
изпълнително дело, разходи за заплащане на такси и хонорари за съдебен
изпълнител, тъй като има задължение за плати задълженията си без намеса на
съдебен изпълнител. Претендира присъждане на направените по делото пред
въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и с
отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В с.з., въззивникът С.И.П., редовно призован, се явява
лично и с представител по пълномощие адв. Д., която поддържа подадената
въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата Ц.И.Т., редовно призована, не се
явява, представлява се от пълномощник адв. Х., която оспорва въззивната жалба,
поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част относно иска по чл.59 от ЗЗД е частично незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният съд следва да я
ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установяващи се от събраните пред районния съд
доказателства, но не взети предвид от районния съд при формиране на
фактическата обстановка, относими към иска по чл.59 от ЗЗД, както следва:
Видно от извлеченията по
сметка 445 на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, по партиден №15476 за имот в гр.
Сливен, кв. „Ст. Заимов“ 92-В-12, по партидата на С.И.П., задълженията са:
1. по изпълнителен лист от
05.02.2016г. по изп. д.№20167680400072 са в общ размер на 731,46лв. за периода
от 01.03.2012г. до 31.03.2015г. и са платени на 23.03.2016г.;
2. по изпълнителен лист от
02.06.2007г. в общ размер от 1271,74лв. за периода от 31.03.2003г. до
30.09.2006г., платени на 31.10.2007г. /180,00лв./ и на 22.11.2016г.
/1091,74лв./;
3. по изпълнителен лист от
01.12.2011г. по изп. д.№20127680400074 са в общ размер на 664,86лв. за периода
от 01.01.2007г. до 30.09.2011г. и са платени на 05.01.2012г. /115лв./ и в
периода м.07-м.12.2016г.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са частично основателни.
Първоинстанционният
Сливенски районен съд е сезиран с предявени от С.И.П. против Ц.И.Т. при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: по чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане
на обезщетение за ползване на съсобствен имот и по чл.59 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 3771,49лв., представляваща
всички плащания на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, направени през 2016/2017г. за
потребена топлинна енергия в съсобствен апартамент, ползван еднолично от
ответницата.
Решението на СлРС по първия
иск – този по чл.31, ал.2 от ЗС не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивното
обжалване е единствено решението по иска по чл.59 от ЗЗД – отхвърлен от
районния съд като неоснователен.
Безспорно по делото е установено, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с решение, с което е утвърдено
постигнато между страните споразумение по чл.100 от СК /отм./, влязло в сила на
22.12.2008г., с което семейното жилище – апартамент в гр.Сливен, кв. „Стоян
Заимов“ 92-В-12, придобито по време на брака, остава в собственост при равни
дялове, като се предоставя за ползване на Ц.И.Т.. С Решение от 31.05.2019г. по
гр.д.№3519/2015г. на СлРС е допуснат до съдебна делба при равни квоти между
страните - С.И.П. и Ц.И.Т..
Не се спори, че от момента
на прекратяване на брака до предявяване на иска по чл.59 от ЗЗД, както и към
момента, въпросното жилище се ползва единствено от Ц.Т..
Установено е, че за
посочения апартамент има открита партида в „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, същият
е топлофициран, като партидата се е водила на името на С.И.П. до 10.07.2015г.,
когато П. е подал заявление за закриване партидата на неговото име въз основа
на представеното бракоразводно решение относно ползването на имота.
Съгласно установената съдебна практика, когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на
съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно
решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1,
изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение.
Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и
съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Следователно,
след 22.12.2008г., с влизане в сила на бракоразводното решение, между страните
е възникнало наемно правоотношение. По силата на разпоредбите за договора за
наем, наемателят дължи заплащане на всички разходи, свързани с ползването на
веща, в т.ч. всички консумативни разходи.
Следва да се отбележи, че това е отношение между
страните по спора и не касае топлоснабдителното дружество. Поради това, спрямо
него длъжник като титуляр на партидата и собственик на имота е С.И.П. и напълно основателно
са били отправени спрямо него претенциите за заплащане на доставената в
топлоснабденото жилище топлинна енергия и съответните такси за обслужване на
партидата. Поради това следва да се отбележи, че като незаплатени в срок и
подлежащи на принудително изпълнение, каквото било предприето от „Топлофикация
– Сливен“ ЕАД, направените разходи за това принудително изпълнение не са
недължимо платени от П. и с извършването им той не е обеднял за сметка на
обедняването на ответницата Т., тъй като спрямо топлоснабдителното дружество
задължението е било негово до 10.07.2015г. и той е следвало да го изпълни
своевременно. С тази забава в плащанията спрямо „Топлофикация – Сливен“ ЕАД П.
се е поставил сам в неблагоприятното положение да заплати разходи по
принудителното изпълнение, като е можел да спести тези разходи със своевременно
заплащане на задълженията спрямо топлоснабдителното дружество и уреждане след
това на отношенията с ответницата. Действително
ищецът е платил изцяло задълженията и на това основание производството по
изпълнителните дела е било прекратено, но единственият извод, който следва, е
че той е погасил свое, а не чуждо задължение. Поради това, по отношение на разходите,
направени с оглед принудителното изпълнение, предприето от дружеството, не е налице обедняване за сметка на обогатяването на ответницата
Т..
В отношенията между ищеца и
ответницата по повод едноличното ползване на процесния апартамент през периода
22.12.2008г. – 10.07.2015г. /сменена е партидата на имота в „Топлофикация –
Сливен“ ЕАД/, следва да се посочи, че действително е налице обогатяване на
ответницата Т. с разходите за ползвана топлинна енергия, като не ги е платила.
От това нейно обогатяване следва в пряка връзка обедняването на ищеца П., който
ги е заплатил на топлоснабдителното дружество. Обедняването и обогатяването
произтичат безспорно от един и същи факт.
По отношение размера на
обедняването, съответно обогатяването с разходите за топлинна енергия: Тежестта
на установяване на размера на обедняването, респ. обогатяването, наред със
самите тях, се носи изцяло от ищеца. От ангажираните от него писмени
доказателства се установява за процесния период 22.12.2008г. – 10.07.2015г.
задължение към „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, без разходите за принудителното
изпълнение, платени към съдебния изпълнител, недължими от Т. по изложените
по-горе съображения, платено от П. в размер на 731,46лв. Това задължение е към топлофикационното дружество,
платено е от П., т.е. с него е налице обедняване, касае периода 01.03.2012г. –
31.03.2015г., в който апартамента е ползван еднолично от Т., т.е. е налице
нейното обогатяване с тази сума от спестени разходи за топлинна енергия,
потребена от нея.
По отношение на другите
суми, които видно от извлеченията на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, ищецът П. е
заплатил на дружеството, в т.ч. чрез ЧСИ Минкова /но без нейните такси и
разноски/ се отнасят до периоди, различни от посочения 22.12.2008г. –
10.07.2015г., за който исковата претенция е основателна. Сумата от 1271,74лв.
по извлечение от сметка РН:1664 е за задължения за периода от 31.03.2003г. –
30.09.2006г., който е извън процесния – период, в който бракът между страните
не е бил прекратен и имота не е ползван еднолично от ответницата.
По отношение на сумата от
664,86лв. по извлечение от сметка РН:4140 на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, по
изп.д.№20127680400074 на ЧСИ Минкова следва да се посочи, че тя е дължима за
периода от 01.01.2007г. до 30.09.2011г., т.е. за период, обхващащ, както част
извън релевантния такъв /от м.януари 2007г. до м.12.2008г./, така и част от
релевантния период – този след м.12.2008г. От представеното доказателство обаче
не може по никакъв начин да се определи какъв е размерът на задължението за
топлинна енергия, потребена през периода след м.12.2008г. Посочената в
извлечението сума е като общо за целия период задължение. Тъй като
доказателствената тежест се носи от ищеца, с неангажирането на доказателства
относно точния размер на задължението за релевантния период, съдът следва да
приеме за недоказана претенцията му в тази част.
По отношение на
представените удостоверения от ЧСИ Минкова за платени суми по посочените от нея
три изпълнителни дела, следва да се посочи, че от тях не може по никакъв начин
да се установи какви са задълженията за доставена в процесното жилище топлинна
енергия за релевантния период 22.12.2008г. – 10.07.2015г., като задължение няма
посочено, още по-малко периода на същото, посочени са само постъпилите по
делото суми, послужили общо за погасяване на главница, лихви, разноски, в т.ч.
по изпълнението и публични задължения към НАП, без конкретизирането им по вид и
размер.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата
претенция по чл.59 от ЗЗД е основателна и доказана в размер на 731,46лв., до
който следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от
3771,49лв. – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
Като е отхвърлил изцяло тази искова претенция като
неоснователна, районният съд е постановил частично неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в отхвърлителната му част
до размера на посочената като дължима сума от 731,46лв. и да се постанови ново,
с което на ищеца се присъди обезщетение за неоснователно обогатяване в този
размер. В останалата отхвърлителна част над размера от 731,46лв.
първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, макар и по различни
правни съображения и като такова следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на
539,51лв. при присъден размер от районния съд от 457,87лв., поради което следва
да му се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в
размер на 81,64лв.
На ответницата в
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 251лв.
при присъдени такива в размер на 311,34лв., поради което Определение №261087 от
10.12.2020г., с което са й присъдени разноски следва да се отмени над размера
от 251лв. до присъдения размер от 311,34лв.
За въззивната фаза на
производството, с оглед частичната основателност на въззивната жалба, на двете
страни, направили претенция за разноски, следва да се присъдят такива по
съразмерност, като на въззивника П. следва да се присъдят разноски в размер на 72,81лв.,
а на въззиваемата Т. – 362,72лв.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
първоинстанционно Решение
№260210/06.11.2020г. по гр.д.№17/2020г. на Сливенски районен съд и постановено като
негова неразделна част Решение №260261 от 26.11.2020г. по гр.д.№17/2020г. на
Сливенски районен съд за поправка на ОФГ в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения от С.И.П. с ЕГН **********
против Ц.И.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване за всички
извършени от него плащания на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД за периода
2016г./2017г. за потребена топлинна енергия в съсобствения им апартамент до размера от 731,46лв, както
и Определение
№261087 от 10.12.2020г. по гр.д.№17/20202г. по описа на СлРС, в частта, с която е осъден С.И.П. да
заплати на Ц.И.Т. разноски над размера от
251лв. до присъдения размер от 311,34лв., като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ц.И.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на С.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 731,46лв. /седемстотин тридесет и един лева и четиридесет и шест
ст./, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване с разходите към
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД за периода 01.03.2012г. – 31.03.2015г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2020г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260210/06.11.2020г. по гр.д.№17/2020г. на Сливенски районен съд, с поправена ОФГ в
диспозитива с Решение №260261/26.11.2020г. по гр.д.№17/2020г. на Сливенски
районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ц.И.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.П. с
ЕГН ********** *** сумата от 81,64лв., представляваща допълнителни разноски, направени в първоинстанционното
производство по съразмерност и сумата от
72,81лв., представляваща съразмерна
част от направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА С.И.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Т. с
ЕГН ********** *** сумата от 362,72лв., представляваща съразмерна
част от направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.